Психиатър: Сашко е един голям късметлия, аутизмът, който има, го е запазил жив
Д-р Веселин Герев, психиатър споделя в изявление за Агенция " Фокус “ за проявленията на " аутизма “ и вероятността точно заболяването да е повода за оцеляването на Сашко от Перник, след 9-дневно бягство от действителния свят, както и дали има късмет детето да проговори след време и да опише какво му се е случило.
Д-р Герев, какво мислите за този случай? Как си го обяснявате от здравна позиция?
Сашко е един огромен късметлия, тъй като казусът, който има, го е тласнал към импулсивния акт да тръгне да скита из гората и същият този проблем го е запазил жив. Вижте каква подигравка на ориста! Това не му се случва за първи път.
И въпреки всичко, загадка е! Възможно ли е едно дете на 12-сет да оцелее в планината цели 9 дни?
Явно ще би трябвало да ви разкажа повече за " аутизма “. Аутизъм значи капсулация, липса на всевъзможни усещания и отговор. Обикновено страдащите са деца, отключва се в детската възраст. Това са едни вглъбени в себе си хора, някои от тях дори са гении в някаква област. При тях са наранени и трите най-важни сили на психологичната активност. Има едно тотално разстройство, срив и липса на връзки сред страсти, воля и мислене. В началната фаза, при децата най-засегнати са волята и страстите. Мисловният развой се визира доста по-късно. Остава си на едно равнище – плътно нагледно мислене.
Но, ето какво се случва освен това дете. Хващането на пътя е честа демонстрация на импулсивност. То постоянно е стъпало единствено да си прави разходки и надлежно след това се е прибирало. Днес един от спасителите ми сподели, че той е бил намиран и различен път на 20 км по-далече от мястото, където е бил в този момент. Той взема решение да хване пътя и потегля и върви. В началото, самото заболяване е такова, че всичко му е и като на сън, и като в действителност. И чак, когато към този момент всичко му се е прояснило, той към този момент се е изгубил. И стартира да бърка, да се припознава - тук съм минавал, там не съм минавал, това ми е познато, това не му е познато. Това е в действителност казусът, който е тласнал детето към тази демонстрация.
Тези хора, при които са наранени страстите, са прочувствено нивелирани. Емоцията няма амплитуда, тя е непрекъсната. Имат само боязън от образен и физически контакт с непознати хора. Но все пак, в суматоха няма да изпаднат. Това е фактът, който е задържал детето толкоз дни живо. Защото, на процедура, в едно такова положение, човек се паникьосва и не го убива толкоз студа и неналичието на храна и вода, а страхът. Днес разбрах от спасителите, че те са оставяли на доста места храна и вода в гората през тези дни. С това се изяснява фактът, че той няма никаква кръвна захар. Тоест, той е намирал храната и се е хранил.
И макар, че бащата най-вече се притесняваше, че детето няма да яде и пие вода, в противен случай, инстинктът за самосъхранение при подобен вид психологично разстройство работи. Тоест, Сашко е пил вода, хранил се е, и най-сетне са го намерили.
Аз не изключвам опцията Сашко, на доста пъти, да се е срещал с тези, които го търсят, само че най-вероятно се е крил от тях поради страха, че това са непознати хора. И нормално хората с подобен проблем не контактуват с непознати хора.
Но най-после той е бил отзивчив със спасителите си?
Да, има и проблясъци освен това положение. Така, че обикновено е да е бил отзивчив най-после. Намира едно избавление, тъй като 9 дни не са малко време. Времето беше хубаво, листопадът отделя доста топлота, това също са удобни фактори за него. Човешката душа е океан.
Д-р Герев, кажете ни, казусът със Сашко здравно знамение ли е?
Не, този случай не е здравно знамение. Аз съм имал сходен случай, при който млад мъж от Пловдив, измъчен от такива проблеми, изчезна и го намерихме след 15 дни във Варна. Пеша е отишъл до Варна, като след това ми обясняваше с детайлности по какъв начин е ходил по полето, по какъв начин е ял плодове и зеленчуци, тъй като то отново беше такова есенно време, и по какъв начин се е крил от хората с цел да не го заловен, че им краде плодовете.
А има ли някаква възможност Сашко в миналото да стартира да споделя какво му се е случило?
Това е въпрос на някакъв проблясък, подтик. Както е тръгнал да върви, по този начин в един миг може да стартира да споделя и да приказва за това, и да не може да се спре. Но е допустимо и нищо да не се случи. Аз не познавам детайлно положението му, разясня на база опита, който имам с хора с такъв тип проблеми. Бащата споделя, че той не може добре да приказва и изяснява, само че в годините един подобен човек построява с околните си характерни отзивчиви умения. Той по тази причина не желае да комуникира с непознати хора, тъй като те не могат да го схванат. За мен това е един най-обикновен случай, колкото и необикновено да ви звучи. В практиката си съм виждам десетки такива случаи и за мен не е нещо изключително.
Грозно усещане, обаче ми направиха психолозите на Министерство на вътрешните работи, които още преди да са намерили индивида, упрекнаха бащата в ликвидиране, надали не. Върху този човек тегне подобен огромен стрес, от това, че не може да си откри детето. Той просто най-после, в припадък на обезсърчение, взема решение, че ще даде тази премия, та в случай че детето е някъде и някой го държи, да го даде. Няма потребност от такава подозрителност, недоверчивост и изцепки. Защото това са цялостни изцепки и това приказва доста неприятно за тези органи на държавния ред. Тоест, в тях експерти няма. Това приказва, че те, влизайки в тази система и набивайки им в главата, че всеки е евентуален нарушител, имат накриво мислене, изкривени усещания и показа, и просто са надменно и цинични на моменти.
Такива случаи ще има. Аз от 10 години приказвам, че такива хора би трябвало да имат в себе си или един мобилен телефон, или подобен часовник, който да е вид мобилен телефон. Ако имаше детето едно такова устройство, то можеше да бъде локализирано в границите на два часа и нямаше толкоз запас да се разпилява на страната, толкоз хора да не спят и да търчат от работа да го търсят.
Д-р Герев, какво мислите за този случай? Как си го обяснявате от здравна позиция?
Сашко е един огромен късметлия, тъй като казусът, който има, го е тласнал към импулсивния акт да тръгне да скита из гората и същият този проблем го е запазил жив. Вижте каква подигравка на ориста! Това не му се случва за първи път.
И въпреки всичко, загадка е! Възможно ли е едно дете на 12-сет да оцелее в планината цели 9 дни?
Явно ще би трябвало да ви разкажа повече за " аутизма “. Аутизъм значи капсулация, липса на всевъзможни усещания и отговор. Обикновено страдащите са деца, отключва се в детската възраст. Това са едни вглъбени в себе си хора, някои от тях дори са гении в някаква област. При тях са наранени и трите най-важни сили на психологичната активност. Има едно тотално разстройство, срив и липса на връзки сред страсти, воля и мислене. В началната фаза, при децата най-засегнати са волята и страстите. Мисловният развой се визира доста по-късно. Остава си на едно равнище – плътно нагледно мислене.
Но, ето какво се случва освен това дете. Хващането на пътя е честа демонстрация на импулсивност. То постоянно е стъпало единствено да си прави разходки и надлежно след това се е прибирало. Днес един от спасителите ми сподели, че той е бил намиран и различен път на 20 км по-далече от мястото, където е бил в този момент. Той взема решение да хване пътя и потегля и върви. В началото, самото заболяване е такова, че всичко му е и като на сън, и като в действителност. И чак, когато към този момент всичко му се е прояснило, той към този момент се е изгубил. И стартира да бърка, да се припознава - тук съм минавал, там не съм минавал, това ми е познато, това не му е познато. Това е в действителност казусът, който е тласнал детето към тази демонстрация.
Тези хора, при които са наранени страстите, са прочувствено нивелирани. Емоцията няма амплитуда, тя е непрекъсната. Имат само боязън от образен и физически контакт с непознати хора. Но все пак, в суматоха няма да изпаднат. Това е фактът, който е задържал детето толкоз дни живо. Защото, на процедура, в едно такова положение, човек се паникьосва и не го убива толкоз студа и неналичието на храна и вода, а страхът. Днес разбрах от спасителите, че те са оставяли на доста места храна и вода в гората през тези дни. С това се изяснява фактът, че той няма никаква кръвна захар. Тоест, той е намирал храната и се е хранил.
И макар, че бащата най-вече се притесняваше, че детето няма да яде и пие вода, в противен случай, инстинктът за самосъхранение при подобен вид психологично разстройство работи. Тоест, Сашко е пил вода, хранил се е, и най-сетне са го намерили.
Аз не изключвам опцията Сашко, на доста пъти, да се е срещал с тези, които го търсят, само че най-вероятно се е крил от тях поради страха, че това са непознати хора. И нормално хората с подобен проблем не контактуват с непознати хора.
Но най-после той е бил отзивчив със спасителите си?
Да, има и проблясъци освен това положение. Така, че обикновено е да е бил отзивчив най-после. Намира едно избавление, тъй като 9 дни не са малко време. Времето беше хубаво, листопадът отделя доста топлота, това също са удобни фактори за него. Човешката душа е океан.
Д-р Герев, кажете ни, казусът със Сашко здравно знамение ли е?
Не, този случай не е здравно знамение. Аз съм имал сходен случай, при който млад мъж от Пловдив, измъчен от такива проблеми, изчезна и го намерихме след 15 дни във Варна. Пеша е отишъл до Варна, като след това ми обясняваше с детайлности по какъв начин е ходил по полето, по какъв начин е ял плодове и зеленчуци, тъй като то отново беше такова есенно време, и по какъв начин се е крил от хората с цел да не го заловен, че им краде плодовете.
А има ли някаква възможност Сашко в миналото да стартира да споделя какво му се е случило?
Това е въпрос на някакъв проблясък, подтик. Както е тръгнал да върви, по този начин в един миг може да стартира да споделя и да приказва за това, и да не може да се спре. Но е допустимо и нищо да не се случи. Аз не познавам детайлно положението му, разясня на база опита, който имам с хора с такъв тип проблеми. Бащата споделя, че той не може добре да приказва и изяснява, само че в годините един подобен човек построява с околните си характерни отзивчиви умения. Той по тази причина не желае да комуникира с непознати хора, тъй като те не могат да го схванат. За мен това е един най-обикновен случай, колкото и необикновено да ви звучи. В практиката си съм виждам десетки такива случаи и за мен не е нещо изключително.
Грозно усещане, обаче ми направиха психолозите на Министерство на вътрешните работи, които още преди да са намерили индивида, упрекнаха бащата в ликвидиране, надали не. Върху този човек тегне подобен огромен стрес, от това, че не може да си откри детето. Той просто най-после, в припадък на обезсърчение, взема решение, че ще даде тази премия, та в случай че детето е някъде и някой го държи, да го даде. Няма потребност от такава подозрителност, недоверчивост и изцепки. Защото това са цялостни изцепки и това приказва доста неприятно за тези органи на държавния ред. Тоест, в тях експерти няма. Това приказва, че те, влизайки в тази система и набивайки им в главата, че всеки е евентуален нарушител, имат накриво мислене, изкривени усещания и показа, и просто са надменно и цинични на моменти.
Такива случаи ще има. Аз от 10 години приказвам, че такива хора би трябвало да имат в себе си или един мобилен телефон, или подобен часовник, който да е вид мобилен телефон. Ако имаше детето едно такова устройство, то можеше да бъде локализирано в границите на два часа и нямаше толкоз запас да се разпилява на страната, толкоз хора да не спят и да търчат от работа да го търсят.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ