Алергия към вода?!?
Д-р Уилям Гал, шеф на Програмата за недиагностицирани заболявания към Националния здравен институт на Съединени американски щати, е посветил близо 30 години от живота си на своето професионално въодушевление – да учи и записва мистериозни медицински проблеми.
Първата здравна тайнственост, с която ще ви срещнем е алергията към водата.
Може да звучи необикновено – като се има поради, че към 60% от човешкото тяло са формирани от вода – само че на планетата живеят хора, които са алергични към нея.
Разбира се, могат да поемат течности – другояче няма по какъв начин да оцелеят. Но къпането, мокренето и потенето са същинска инквизиция за тях. Няколко минути под душа или във ваната предизвикват върху кожата им мъчителни червени белези, които провокират нетърпим сърбеж.
Това рядко срещано положение, познато като аквагенна уртикария, е било документирано за пръв път през 1964. Причините за тази рядка алергия може би се крият в токсична реакция на кожата при досег с вода или изключителна сензитивност към йоните във водата. 55 години по-късно медицината към момента не намира отговор на тази тайнственост.
Какво е аквагенна уртикария?
Аквагенната уртикария е извънредно рядко заболяване и в целия свят има регистрирани 42 сходни случая. Характеризира се с появяването на краткотрайни точкообразни фоликулни белези, придружени със зачервяване на кожата. Най-често засегнатите места от алергичната реакция са горната част на торса и крайниците. Въпреки че се броят като изключение, в четири от случаите алергията визира цялото тяло.
Патогенезата на болестта е неразбираема. Някои от пациентите реагират отрицателно на всевъзможен тип вода, други не. Най-големият брой на алергични реакции е породен от чешмяната вода. Установено е, че при съвсем половината от тези случаи сред пациентите има родствена връзка. Лечението включва понижаване на контакта с вода, приемане орално на антихистамини и отнасяне с вазелин.
Момичето, алергично към вода
20-годишната австралийка Ашли Морис е един от христоматийните случаи на аквагенна уртикария в света. Ашли е родом от Мелбърн и за жена от страна, известна с превъзходните си плажове, условия за отмора и непоносими жеги, положението й е същинско изтезание. Ашли не трябва да плува, да се топи в топла вана или да се любува на опреснителен душ след дълъг и под напрежение работен ден. Тя е алергична към вода от всякаква температура – положение, с което живее, откогато е навършила 14 години.
Когато Ашли се намокри, тялото й се покрива с мъчителни червени плюски, които стартират да изчезват едвам след към 2 часа. Разбира се, тя обича, само че не може да се къпе. За разлика от другите хора, за нея това е мъчително тестване и може да се наслаждения на удоволствието от душ за не повече от минута. Този къс контакт за нея е единственият досег с водата денем. Както постоянно, и в това заболяване има нещо положително: за Ашли е безусловно противопоказано да мие чинии.
„ Много хора не имат вяра и ме питат по какъв начин се мия. Чувството, което изпитвам след контакт с вода, е извънредно. Сърбежът ме кара да се чувствам мръсна, а аз съм извънредно санитарен човек ”, споделя тя пред в. „ Аустрелиън ”.
Много от нас възприемат къпането като наслаждение и обикновено занятие, само че за Ашли то значи постоянно изобилна порция сълзи.
„ Въпреки че обривите се появяват очевидно единствено на няколко места, възприятието, което изпитвам, е доста по-ужасно, в сравнение с наподобява. Не мога да си разреша да излизам най-малко 2 часа след баня, тъй като сърбежът е нетърпим. Понякога по този начин обезумявам от сърбеж, че си разранявам цялото тяло ”, прибавя Ашли.
Въпреки проблемите с водата девойка Морис е млада дама без здравословни проблеми. Живее обикновено – студентка е по публицистика и всеобщи връзки. Съчетава университета с работа в офис. Но намокри ли се… притегля неумишлено погледите на всички. Затова се постанова постоянно да носи дълги рокли и облекла. След баня избира да стои у дома, до момента в който обривите отминат, с цел да не се постанова да изяснява на инцидентни хора какво й е. Ашли нееднократно се е опитвала да изясни положението си, само че множеството хора не й имат вяра, тъй като не са чували за сходен феномен.
Непрятната история с Ашли Морис стартира преди 6 години, когато се разболява от остра ангина. Лекарят й предписва мощна доза пеницилин, който я отървал от ангината, само че основал различен проблем – алергията към вода.
„ Изведнъж започнах да получавам обриви, до момента в който се къпех или плувах ”, споделя Ашли, която прекарвала тогава много време на плажа и във водата.
„ Първоначално не обръщах внимание на положението си, мислех си, че съм жертва на световното замърсяване или нещо сходно. Но нещата всякога се влошаваха и се наложи да се съветвам с кожен лекар ”.
Професор Родни Синклер, нейният доктор, установил, че пеницилинът е нарушил равнищата на хистамина в тялото и по този начин е отключил алергията към водата. За положението й няма лек или сполучливо лекуване до този миг. 14-годишната тогава Ашли осъзнала сериозността на положението си и почнала да трансформира живота си. Наложило й се да се откаже от спорта и всички останали действия, свързани с щедро изпотяване. Започнала да употребява наложително климатик когато и да е на годината. Постоянно носи и чадър със себе си. За околните си Ашли споделя, че фамилията й и нейният другар доста й оказват помощ. Въпреки това изяснява, че интимните моменти с приятеля й са сложни. „ Налага се да спим с чаршаф посред ни през нощта и не мога да се приближавам до него, когато е изпотен ”.
Дерматолозите се сплотяват в изводите, че нарасналите равнища на хистамини в кръвта имат връзка с алергията, само че все пак поради слабите резултати, които антихистаминовите медикаменти имат върху заболяването, лекуването на уртикарията за момента е незнайно.
Нина Гоуд от Британската асоциация на дерматологията споделя: „ Няма доста информация и проучвания за аквагенната уртикария, защото това е доста рядко заболяване ”.
От практиката
Подобни случаи и проучвания на положенията на други пациенти са документирани през последната година и изложени на ХІ европейски медицински конгрес по дерматология и венерология в Прага.
В случай, показан от доктор Джон Кери, кожен лекар и академик от Университета в Ню Мексико, 38-годишен пациент записва появяването на сърбежите, откакто почнал да взема морфин за хроничните си главоболия.
Сърбежите и некомфортът траяли 5 минути с поява на голям брой зачервявания и пъпчици. Въпреки това торба, цялостна с лед, не повлияла при досег на същия този пациент. Потенето причинявало изриване в региона на подмишниците.
Д-р Розела Гало от Дерматологичното поделение на Университетската клиника в Генуа споделя за случай с 36-годишна жена, която от 4 години страда от аквагенна уртикария. При нея главните моменти на раздразнения били по кожата на лицето и врата.
Симптомите, които получавала преди да се подложи на медицински опити, не зависели от температурата на водата, от която получавала алергични реакции. Това изключва опцията да се вземат под внимание характерностите на уртикарията, породена от мраз. С нейно единодушие пациентката е третирана с морска вода, филтрирана морска вода, чешмяна вода, дестилирана вода, хипертоничен физиологичен разтвор и глюкозен разтвор и по-късно са оценени резултатите и получените признаци.
В показания отчет доктор Гало споделя: „ Пациентката реагира мощно на морската вода и физиологичния разтвор, по-слабо към чешмяна вода и въобще няма никаква реакция към другите течности. Заключението ни е, че нейното положение е локализирано и е обвързвано с хистамини, както и подвластно на концентрацията на сол, а не на осмотичното налягане ”.
При някои пациенти лечението с ацетон или етанол е довело до повишение на уртикарийния резултат. В допълнение, солеността може да е фактор за алергията, като хипертоничната соленост предизвиква по-силна реакция от чешмяна вода или физиологичен разтвор.
