Д-р Трифон Трифонов: България трябва да е водеща в европейската стратегия за развитие на културното наследство -
Д-р Трифон Трифонов е приключил Пражката художествена академия. Специализира Византийски култури и проучване на ерминиите. Има втора специализация в университета в Дармщад, където основава първия за България акуратен тримерен виртуален модел на Боянската черква. До ден-днешен в България няма основан втори толкоз акуратен модел на исторически обект. Д-р Трифонов пази докторска степен в Чехия. Там той основава нова стратегия за рационализиране на европейското пространство в областта на културното завещание. Програмата се назовава „ ФОРСАЙТ “ и е показана през 2008 година на тогавашния еврокомисар по просвета Ян Фигел. Българската страна обаче не демонстрира интерес към програмат и тя не се случва.
Д-р Трифонов, в последните години ние непрекъснато откриваме, че разполагаме с какви ли не запаси, само че ни липсват съответни данни с какво в действителност разполагаме – от мапинга на културните пространства, та до регистъра на самостоятелния културен бранш. Поправете ме, в случай че греша, само че Wашата концепция е да визиите на държавата един доста акуратен мапинг на културното ни завещание, къде се намира...
Това е част от концепцията, може би основата й. Още преди време имаше една стратегия, която трябваше да опише 10 000 най-важни движими културни полезности – т.е. полезностите, които се намират в музеите, както и една карта на всички недвижими монументи. Този план се появи още през 1992-1993 година.
Създадената от вас идея обаче не се лимитира единствено с това.
Всъщност след основата (мапинга) всички данни би трябвало да се сложат в едни специфични географски системи, точни координати, по какъв начин се съхраняват, способи на предпазване във фондохранилищата. Това, за жалост, към момента не е направено. През 1992 година можехме да бъдем първите в югоизточна Европа, защото тогава имахме методологичната поддръжка на Международната организация на музеите и на нейния ръководител Андрю Робъртс.
Какво планува вашата идея за рационализиране на европейското пространство в областта на културното завещание?
Иновативна промяна на първо време в метода на подготовка на експерти. Университетските стратегии за културно завещание би трябвало да бъдат преконфигурирани и разширени според актуалните условия на софтуерния прогрес и по отношение на условията на работодателите. За да можем да правим тази смяна, на първо време би трябвало да подготвим хората, които да я създадат.
На процедура оферирате не просто стратегия, а цялостна тактика, която с изключение на всичко би трябвало да докара и до „ изсветляване “ на бранш „ културно завещание “.
Да, доста е значимо всичко да бъде известно – къде се намират обектите, кой ги съхранява, по какъв начин ги съхранява. Ето, в този момент да вземем за пример ръководещите постоянно споделят – ще даваме пари против промени. Според мен първото, което би трябвало да се направи, е да се тръгне по този път, който аз предложих още през 1992 година – първо да се направи доста в детайли изложение от модерна научна позиция. Някои от предметите на културното ни завещание са разказани преди 20, 50 а някои – даже преди 100 години, когато са влезнали в разнообразни сбирки.
Да бъде актуализирана и надградена нашата база данни...
Всичко би трябвало да се осъвремени като документи. Например измерването – то би трябвало да стане наложително с електронни уреди. Не може да мериш една монета с дърводелски метър.
Триизмерното сканиране на обектите, което е съчетано с цифрова снимка, с GPS позициониране, съобразявайки се с европейската система за позициониране „ Галилео “. Но когато приказваме за въвеждане на моята тактика, би трябвало да имаме поради освен България, а и целя Европа – тъй като даже страни като Германия и други, които са доста напред софтуерно – даже и там нещата са на равнище 80-те години на 20. век.
Какво още включва Вашият план?
На процедура той включва основаването на два центъра. Единият – нещо като think-tank център, който да предлага тактиките за развиването на европейското културно завещание, а в България аз предлагам основаването на център за пълномощия, който да употребява решенията на think-tank центъра и да основава, благодарение на западни професори, които да са в основата на основаването на едно ново потомство доктори – или претенденти на науките, както още им споделят. Решението, което аз давам, е провеждането на новаторски, цифров и зелен преход. Предимството на моята идея е, че тя дава една обща система за едно скоково, по този начин да се каже, напредване към последните софтуерни постижения. Вие самичък виждате, че технологиите се развиват с голяма експедитивност, която не разрешава даже на експертите да ги употребяват, та какво остава за тежко движещата се държавна машина.
Моята идея е да помогнем на Европа да направи скок и България да е водеща в това – да заемем една ниша, която към момента не е доста компактно заета. За да се случи това обаче, ние би трябвало да създадем тези два научни центъра. Това може да донесе до промяна в една цяла сфера на Европейския съюз.
Има ли име Вашата тактика и кои са органите в страната, които би трябвало да са заинтригувани от нея?
Още февруари тази година изпратих писмо до премиера Петков, само че очевидно писмото ми не е достигнало до него. Писах и до Асен Василев, тъй като той се занимаваше с европейските стратегии, само че очевидно и до него не доближи моето писмо. Писах на господин Лорер, само че от неговото министерство ми изпратиха писмо, че защото това е идея, я препращат към Министерството на образованието. Оттам пък ми пратиха едно дълго писмо какво те вършат по тези въпроси. Например, писаха ми, че правели неща за културния туризъм. Но по какъв начин културният туризъм може да съществува, в случай че културното завещание е в заплаха, или пък не го знаем къде е и какво е.
А що се отнася до името – то е Инициатива за реализацията на цялостна европейска тактика за бъдещо развиване на културното завещание. През 2019 година показах в Брюксел тактиката, като подчертах, че първата стъпка би трябвало да бъде основаването на европейска екосистема, което ще способства за ускореното трансформиране на оперативните действия. Ние няма да трансформираме европейското културно завещание, ние ще трансформираме прехода – новаторски, цифров и екологичен. И като образец мога да ви кажа, че музеите да вземем за пример, заради осветяването си, са едни от най-енергоемките здания в Европа. За това един от първите планове, с който би трябвало да се занимаваме, е да се сътвори първообраз на енергийно неутрална постройка, опазваща културните полезности. В тактиката аз съм присъединил по над 40 разнообразни метода към всяка от дейностите. Затова желая да предизвикам основаването на един теоретичен център някъде в Европа. Бих го основал и тук, в България, само че за жалост тук няма основана мултидисциплинарна изследователска среда.
Д-р Трифонов, в последните години ние непрекъснато откриваме, че разполагаме с какви ли не запаси, само че ни липсват съответни данни с какво в действителност разполагаме – от мапинга на културните пространства, та до регистъра на самостоятелния културен бранш. Поправете ме, в случай че греша, само че Wашата концепция е да визиите на държавата един доста акуратен мапинг на културното ни завещание, къде се намира...
Това е част от концепцията, може би основата й. Още преди време имаше една стратегия, която трябваше да опише 10 000 най-важни движими културни полезности – т.е. полезностите, които се намират в музеите, както и една карта на всички недвижими монументи. Този план се появи още през 1992-1993 година.
Създадената от вас идея обаче не се лимитира единствено с това.
Всъщност след основата (мапинга) всички данни би трябвало да се сложат в едни специфични географски системи, точни координати, по какъв начин се съхраняват, способи на предпазване във фондохранилищата. Това, за жалост, към момента не е направено. През 1992 година можехме да бъдем първите в югоизточна Европа, защото тогава имахме методологичната поддръжка на Международната организация на музеите и на нейния ръководител Андрю Робъртс.
Какво планува вашата идея за рационализиране на европейското пространство в областта на културното завещание?
Иновативна промяна на първо време в метода на подготовка на експерти. Университетските стратегии за културно завещание би трябвало да бъдат преконфигурирани и разширени според актуалните условия на софтуерния прогрес и по отношение на условията на работодателите. За да можем да правим тази смяна, на първо време би трябвало да подготвим хората, които да я създадат.
На процедура оферирате не просто стратегия, а цялостна тактика, която с изключение на всичко би трябвало да докара и до „ изсветляване “ на бранш „ културно завещание “.
Да, доста е значимо всичко да бъде известно – къде се намират обектите, кой ги съхранява, по какъв начин ги съхранява. Ето, в този момент да вземем за пример ръководещите постоянно споделят – ще даваме пари против промени. Според мен първото, което би трябвало да се направи, е да се тръгне по този път, който аз предложих още през 1992 година – първо да се направи доста в детайли изложение от модерна научна позиция. Някои от предметите на културното ни завещание са разказани преди 20, 50 а някои – даже преди 100 години, когато са влезнали в разнообразни сбирки.
Да бъде актуализирана и надградена нашата база данни...
Всичко би трябвало да се осъвремени като документи. Например измерването – то би трябвало да стане наложително с електронни уреди. Не може да мериш една монета с дърводелски метър.
Триизмерното сканиране на обектите, което е съчетано с цифрова снимка, с GPS позициониране, съобразявайки се с европейската система за позициониране „ Галилео “. Но когато приказваме за въвеждане на моята тактика, би трябвало да имаме поради освен България, а и целя Европа – тъй като даже страни като Германия и други, които са доста напред софтуерно – даже и там нещата са на равнище 80-те години на 20. век.
Какво още включва Вашият план?
На процедура той включва основаването на два центъра. Единият – нещо като think-tank център, който да предлага тактиките за развиването на европейското културно завещание, а в България аз предлагам основаването на център за пълномощия, който да употребява решенията на think-tank центъра и да основава, благодарение на западни професори, които да са в основата на основаването на едно ново потомство доктори – или претенденти на науките, както още им споделят. Решението, което аз давам, е провеждането на новаторски, цифров и зелен преход. Предимството на моята идея е, че тя дава една обща система за едно скоково, по този начин да се каже, напредване към последните софтуерни постижения. Вие самичък виждате, че технологиите се развиват с голяма експедитивност, която не разрешава даже на експертите да ги употребяват, та какво остава за тежко движещата се държавна машина.
Моята идея е да помогнем на Европа да направи скок и България да е водеща в това – да заемем една ниша, която към момента не е доста компактно заета. За да се случи това обаче, ние би трябвало да създадем тези два научни центъра. Това може да донесе до промяна в една цяла сфера на Европейския съюз.
Има ли име Вашата тактика и кои са органите в страната, които би трябвало да са заинтригувани от нея?
Още февруари тази година изпратих писмо до премиера Петков, само че очевидно писмото ми не е достигнало до него. Писах и до Асен Василев, тъй като той се занимаваше с европейските стратегии, само че очевидно и до него не доближи моето писмо. Писах на господин Лорер, само че от неговото министерство ми изпратиха писмо, че защото това е идея, я препращат към Министерството на образованието. Оттам пък ми пратиха едно дълго писмо какво те вършат по тези въпроси. Например, писаха ми, че правели неща за културния туризъм. Но по какъв начин културният туризъм може да съществува, в случай че културното завещание е в заплаха, или пък не го знаем къде е и какво е.
А що се отнася до името – то е Инициатива за реализацията на цялостна европейска тактика за бъдещо развиване на културното завещание. През 2019 година показах в Брюксел тактиката, като подчертах, че първата стъпка би трябвало да бъде основаването на европейска екосистема, което ще способства за ускореното трансформиране на оперативните действия. Ние няма да трансформираме европейското културно завещание, ние ще трансформираме прехода – новаторски, цифров и екологичен. И като образец мога да ви кажа, че музеите да вземем за пример, заради осветяването си, са едни от най-енергоемките здания в Европа. За това един от първите планове, с който би трябвало да се занимаваме, е да се сътвори първообраз на енергийно неутрална постройка, опазваща културните полезности. В тактиката аз съм присъединил по над 40 разнообразни метода към всяка от дейностите. Затова желая да предизвикам основаването на един теоретичен център някъде в Европа. Бих го основал и тук, в България, само че за жалост тук няма основана мултидисциплинарна изследователска среда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ