Как нашите балнеокурорти и СПА туризъм привличат германски и австрийски туристи
Д-р Сийка Кацарова е приключила " Маркетинг и мениджмънт " в Пловдивски университет " Паисий Хилендарски ", след което специализира " Международен маркетинг и мениджмънт " във Виена.
През юли 2022 година пази докторска дисертация в Медицински университет " Проф. Параскев Стоянов " - Варна.
От началото на трудовата си кариера, Сийка Кацарова се занимава с туризъм, като минава през " Пампорово " АД, и е била търговски шеф в " Шарлопов Груп ".
А от 2007 година тя започва обществено-полезната активност в областта на туризма, като създател, а след това и ръководител на УС до през днешния ден, на неправителствената организация Български съюз по балнеология и СПА туризъм, както и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.
По самодейност на Кацарова и с основното й присъединяване като специалист, е образувана работна група към Министерството на туризма, която основава регулация в бранша медикъл/СПА и СПА туризъм, като създава Наредба за узаконяване на балнеолечебен (Медикъл/СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичен център.
Благодарение на интензивността й като ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, през 2019 година България е включена в елитния лист на Националната асоциация на немските здравноосигурителни каси , като страна, в която разноските направени за възобновяване и рехабилитация се признават и възвръщат.
Български съюз по балнеология и СПА туризъм се трансформира в национално продуктово туристическо съдружие, сплотяващо най-големите вложители в бранш медикъл/СПА и СПА туризъм - повече от 100 от най-хубавите 4 и 5-зваздни хотелски комплекси в страната.
Към сегашния миг Сийка Кацарова заема длъжностите:
Председател на Управителния съвет на Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Вицепрезидент на Европейската СПА асоциация
Член на Управителния съвет на Германо-Българската индустриално-търговска камара
Основател и ръководещ сътрудник в " МедСПА БГ " - компания, оперираща в областта на медицинския туризъм
Наскоро стана известно, че български медикъл СПА хотели в курортните комплекси " Златни пясъци " и " Албена " са подписали контракти със застрахователни компании в Австрия. Г-жо Кацарова, бихте ли обяснили какво значи това на процедура за българския балнеоложки бранш и туризма ни като цяло?
Проектът " България - дестинация за първокласен здравен туризъм " (в направленията медикъл СПА, СПА и уелнес) започва, с поддръжката на Министъра на туризма Зарица Динкова и под управлението на Посланика на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм - Меглена Плугчиева, която имаме шанса да одобри драговолно идеята ни по препозициониране и ребрандиране на имиджа на България на един от най-изискващите Европейски пазари - пазар Австрия.
От години се приказва за желанието за смяна на имиджа на дестинация България и привличането на клиенти от пазари с по-висок стандарт на живот, тъй че този пробив е " стъпка " в тази посока. Това значи, че сертифициран съгласно Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, медикъл СПА или СПА център ще донесе спомагателен доход на курорта или комплекса и в доста от случаите, сумата за пакет по предварителна защита или профилактика надвишава сумата за нощувките.
Първите пилотно селектирани сътрудници на австрийските застрахователни компании потвърждават, че качеството на продукта ни в региона на балнеологията е на европейско равнище. Ефектът, който би имал върху балнеоложкия ни туризъм е и резистентност, изразена в опазване на човешкия капитал, работещ в центровете, както и увеличение на " крилата " на сезона.
Не на последно място желая да имам вяра, че клиентите от Австрия ще видят България с позитивен взор, което сигурно би помогнало и в политически проект. Туризмът е и политика, и то с прелестен и с пряк резултат.
Бих желала да прибавя, че ни следва доста спомагателна работа по плана, с цел да се разпространява измежду потребителите, притежаващи частни здравни осигуровки, като се и мултиплицира и в други центрове.
Предстои ни и работя по тематиката обществени застрахователни компании, само че тук избирам да замълча и по тази тематика да се изрича индивидът, на който всички ние разчитаме да " отвори вратата " с опита, репутацията и контактите си в региона ма дипломацията - Посланик Плугчиева - несъмнено, с поддръжката на министъра на туризма и министъра на здраввопазването.
Бих желала да благодаря на Посланика ни във Виена - госпожа Десислава Найденова, за нейното подпомагане.
Всъщност, немската Асоциация на здравноосигурителните каси първа включи България към страните, в които възвръща разноските за осъществяване на балнеоложки процедури. Имате ли данни какви са резултатите за предходната година?
Да, с помощта на Германо-Българската комерсиално индустриална камара (ръководителите по това време Митко Василев и госпожа Кармен Щрук) през 2019 година ние влязохме в листата на немските публично-частни каси.
За страдание, по време на Ковид пандемията (2020-2022 г.) и по време на последващото служебно държавно управление, планът по информиране на България с този артикул спря. Ние обаче не спряхме. Четири медикъл СПА центъра подписаха директни контракти с втората по величина застрахователна компания - Търговска колегия (10 млн. застраховани). И в действителност тези 4 центъра (Медика Албена, " Аква ѝаус " - " Свети Константин и Елена ", " Енканто " - " Златни пясъци " и " Палас " - " Слънчев ден " ) вършат независими осведомителни акции, употребявайки личните си бюджети.
През януари 2024 година начертахме проект , почнал да се извършва през март 2024-та, с целеви осведомителни акции, за които получихме поддръжка от страна на министъра на туризма Зарица Динкова и екипа й. Но в този момент не знам по какъв начин ще продължим, " замръзнали " сме в очакване, защото сме неправителствена организация (НПО) - устояваме се от членски импорт, който реинвестираме в дейностите на съюза и разчитаме на поддръжка от министерство за целеви акции. Насочихме се и към общините, с които занапред ще решаваме кой пазар е предпочитан за тях и желаят ли да се включат със средства.
По моя неофициална информация, имаме под 500 клиенти, употребили тази опция. Като тази цифра включва и клиенти в медикъл СПА центрове на Южното Черноморие и вътрешността на страната, които са взели фактури от медикъл СПА центровете за реимбурсация в Германия.
Има ли значение или желания за нашите хотели и балнеоложки центрове, по кой от двата метода се изплащат средствата за посетилите ги задгранични жители - надлежно от застрахователни компании или по здравна каса?
В Германия няма монополна здравна каса, както е у нас. Системата е друга. Здравеопазването в Германия се финансира от система със наложителни вноски, която обезпечава гратис опазване на здравето за всички, посредством здравноосигурителни каси.
Застрахователните заплащания се основават на % от прихода, разпределен сред чиновник и шеф. Здравното обезпечаване в Германия е разграничено сред наложителните и частните схеми .
Задължителното здравно обезпечаване, така наречен Gesetzliche Krankenversicherung (GKV), заема централно място в системата на опазването на здравето във Федерална република Германия. Около 88% от популацията се покрива от наложително здравно обезпечаване, което е наложително за всички с брутен приход под 5062 евро на месец.
Частните схеми за опазване на здравето могат да обезпечат цялостна здравна услуга за тези, които се откажат от GKV, или допълващо покритие за тези, които остават в нея.
Освен това, има и PKV - Асоциация на частните здравно-осигурителни каси (включва към 40 немски застрахователни компании). Частните здравноосигурителни проекти обгръщат по-широк избор от здравно и стоматологично лекуване от държавната система, и като цяло обезпечават необятно географско покритие.
И тук е значимо да сложим въпроса къде е предварителната защита в политиката на Министерството на здравеопазването на България. Като изключим тематиката с имунизациите, които не са единственото средство за предварителна защита, и профилактичните годишни прегледи, друго няма.
Нямаме стратегии в България, които да дават опция посредством здравната си осигуровка да посетиш балнеокурорт за предварителна защита .
Имаме профилактика - която обгръща към 50 000 индивида годишно. Това е!!
Източник:
Г-жо Кацарова, в тази връзка, какво ще кажете за развиването на балнеологията и СПА туризма у нас? А каква е ролята и приноса на Български съюз по балнеология и СПА туризъм?
Българските балнеокурорти имат извънредно значима роля за по-добрата резистентност на здравето на индивида. 1 евро вложено в предварителна защита, икономисва 7 евро за лекуване (според проучване от 2021 година, правено от Германската спа асоциация).
СПА туризмът има действителна опция да се трансформира в обществен туризъм и един от главните принадлежности за стимулиране на вътрешния туризъм. Необходима е политика от страна на страната за одобрение на стратегии за предварителна защита, които да получат отчасти съфинансиране.
В началото на 2020 година план на Български съюз по балнеология и СПА туризъм, наименуван " Ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка) ", беше подсилен от работодателските организации, в които организацията непосредствено членува (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България - КРИБ) или косвено членува, посредством свои членове (Асоциация на индустриалния капитал в България и Българска стопанска камара - БСК).
Проектът е препоръчан като инструмент за поощряване на здравния туризъм с обрисуване директните изгоди за стопанската система при въвеждане на програмата , като:
-Принос за развиването на вътрешния туризъм и преоткриването на България като обичана дестинация за отмора.
-Значително финансово влияние върху консолидирания държавен бюджет, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Най-съществено влияние се чака върху разширение потенциала за настаняване, посредством вложения в областта на туризма. А възобновяване на една такава инвестиция се предвижда за период от две години - годината на издаване на календарен ваучер и директно идната.
-Оказване на доста въздействие за развиването на туризма по райони, както и развиването на локалната стопанска система.
-Създаване на нови работни места в бранша на туризма.
-Увеличение на наличните средства за вложения и създаване на нови услуги в бранш " Туризъм ".
-Допринасяне за забележителен растеж в разнообразни стопански браншове - произвеждане на храни, търговия с храни, превоз и други
-Насърчаване на работодателите да наемат чиновници на трудови контракти, с цел да се възползват от данъчните преимущества, предоставящи ваучерите за здравна предварителна защита (здравна почивка).
-Насърчаване на вложителите в бранш " Туризъм " да заявяват приходите си, посредством включването им в мрежовата принадлежност на системата за ваучери. Така заявяват сумите за употребяваните при тях ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка), надлежно заплащат налози върху тях.
Посочен бе и директният резултат върху здравния статус на работещото население от въвеждане на ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка), обвързван с повишение работоспособността на чиновниците.
По-конкретно, кои селища у нас с развита балнеология са " рекордьори " за предходната година като брой визити и/или във финансово изражение?
Бих показала Велинград, като дестинацията с максимален брой медикъл спа и спа хотели. На висока посещаемост се радват и село Баня (Разлог), Сапарева баня, както и известните ни от епохи курорти Павел баня, Сандански, Хисар.
Г-жо Кацарова, съгласно Вас, какво би подкрепило по-бързото развиване и по-високата посещаемост на нашите балнеоложки центрове с лековити минерални води?
Инфраструктурата е преди всичко - належащо е разпределяне на целеви средтства, които да се влагат от страна на общините в саниране на: тръби, чешми, минерални бани, зелени алеи за теренно лекуване... За да замязят от ден на ден от нашите здравни курорти на европейските, е належащо целево финансиране и обмисляне!!!
Имаме положителния образец в това отношение на дестинации като " Свети Константин и Елена ", " Албена ", Хисар, които по нищо не отстъпват на европейския образ на дестинации с многогодишна история.
Имаме обаче и дестинации, където като излезеш от хотела, виждаш яркия контрастност с инфраструктурата в близост, чието поддържане и развиване е грижа на съответната община, а не на вложителя в хотела. И която община би трябвало да поставя грижи за инфраструктурата, в случай че желаят да имат целогодишно посетители - които съответнво способстват и за локалната стопанска система.
В този развой може да помогне и целевата осведомителна акция на пазарите в Германия и Австрия , на които към този момент имаме пробив.
През юли 2022 година пази докторска дисертация в Медицински университет " Проф. Параскев Стоянов " - Варна.
От началото на трудовата си кариера, Сийка Кацарова се занимава с туризъм, като минава през " Пампорово " АД, и е била търговски шеф в " Шарлопов Груп ".
А от 2007 година тя започва обществено-полезната активност в областта на туризма, като създател, а след това и ръководител на УС до през днешния ден, на неправителствената организация Български съюз по балнеология и СПА туризъм, както и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.
По самодейност на Кацарова и с основното й присъединяване като специалист, е образувана работна група към Министерството на туризма, която основава регулация в бранша медикъл/СПА и СПА туризъм, като създава Наредба за узаконяване на балнеолечебен (Медикъл/СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичен център.
Благодарение на интензивността й като ръководител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, през 2019 година България е включена в елитния лист на Националната асоциация на немските здравноосигурителни каси , като страна, в която разноските направени за възобновяване и рехабилитация се признават и възвръщат.
Български съюз по балнеология и СПА туризъм се трансформира в национално продуктово туристическо съдружие, сплотяващо най-големите вложители в бранш медикъл/СПА и СПА туризъм - повече от 100 от най-хубавите 4 и 5-зваздни хотелски комплекси в страната.
Към сегашния миг Сийка Кацарова заема длъжностите:
Председател на Управителния съвет на Български съюз по балнеология и СПА туризъм
Вицепрезидент на Европейската СПА асоциация
Член на Управителния съвет на Германо-Българската индустриално-търговска камара
Основател и ръководещ сътрудник в " МедСПА БГ " - компания, оперираща в областта на медицинския туризъм
Наскоро стана известно, че български медикъл СПА хотели в курортните комплекси " Златни пясъци " и " Албена " са подписали контракти със застрахователни компании в Австрия. Г-жо Кацарова, бихте ли обяснили какво значи това на процедура за българския балнеоложки бранш и туризма ни като цяло?
Проектът " България - дестинация за първокласен здравен туризъм " (в направленията медикъл СПА, СПА и уелнес) започва, с поддръжката на Министъра на туризма Зарица Динкова и под управлението на Посланика на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм - Меглена Плугчиева, която имаме шанса да одобри драговолно идеята ни по препозициониране и ребрандиране на имиджа на България на един от най-изискващите Европейски пазари - пазар Австрия.
От години се приказва за желанието за смяна на имиджа на дестинация България и привличането на клиенти от пазари с по-висок стандарт на живот, тъй че този пробив е " стъпка " в тази посока. Това значи, че сертифициран съгласно Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, медикъл СПА или СПА център ще донесе спомагателен доход на курорта или комплекса и в доста от случаите, сумата за пакет по предварителна защита или профилактика надвишава сумата за нощувките.
Първите пилотно селектирани сътрудници на австрийските застрахователни компании потвърждават, че качеството на продукта ни в региона на балнеологията е на европейско равнище. Ефектът, който би имал върху балнеоложкия ни туризъм е и резистентност, изразена в опазване на човешкия капитал, работещ в центровете, както и увеличение на " крилата " на сезона.
Не на последно място желая да имам вяра, че клиентите от Австрия ще видят България с позитивен взор, което сигурно би помогнало и в политически проект. Туризмът е и политика, и то с прелестен и с пряк резултат.
Бих желала да прибавя, че ни следва доста спомагателна работа по плана, с цел да се разпространява измежду потребителите, притежаващи частни здравни осигуровки, като се и мултиплицира и в други центрове.
Предстои ни и работя по тематиката обществени застрахователни компании, само че тук избирам да замълча и по тази тематика да се изрича индивидът, на който всички ние разчитаме да " отвори вратата " с опита, репутацията и контактите си в региона ма дипломацията - Посланик Плугчиева - несъмнено, с поддръжката на министъра на туризма и министъра на здраввопазването.
Бих желала да благодаря на Посланика ни във Виена - госпожа Десислава Найденова, за нейното подпомагане.
Всъщност, немската Асоциация на здравноосигурителните каси първа включи България към страните, в които възвръща разноските за осъществяване на балнеоложки процедури. Имате ли данни какви са резултатите за предходната година?
Да, с помощта на Германо-Българската комерсиално индустриална камара (ръководителите по това време Митко Василев и госпожа Кармен Щрук) през 2019 година ние влязохме в листата на немските публично-частни каси.
За страдание, по време на Ковид пандемията (2020-2022 г.) и по време на последващото служебно държавно управление, планът по информиране на България с този артикул спря. Ние обаче не спряхме. Четири медикъл СПА центъра подписаха директни контракти с втората по величина застрахователна компания - Търговска колегия (10 млн. застраховани). И в действителност тези 4 центъра (Медика Албена, " Аква ѝаус " - " Свети Константин и Елена ", " Енканто " - " Златни пясъци " и " Палас " - " Слънчев ден " ) вършат независими осведомителни акции, употребявайки личните си бюджети.
През януари 2024 година начертахме проект , почнал да се извършва през март 2024-та, с целеви осведомителни акции, за които получихме поддръжка от страна на министъра на туризма Зарица Динкова и екипа й. Но в този момент не знам по какъв начин ще продължим, " замръзнали " сме в очакване, защото сме неправителствена организация (НПО) - устояваме се от членски импорт, който реинвестираме в дейностите на съюза и разчитаме на поддръжка от министерство за целеви акции. Насочихме се и към общините, с които занапред ще решаваме кой пазар е предпочитан за тях и желаят ли да се включат със средства.
По моя неофициална информация, имаме под 500 клиенти, употребили тази опция. Като тази цифра включва и клиенти в медикъл СПА центрове на Южното Черноморие и вътрешността на страната, които са взели фактури от медикъл СПА центровете за реимбурсация в Германия.
Има ли значение или желания за нашите хотели и балнеоложки центрове, по кой от двата метода се изплащат средствата за посетилите ги задгранични жители - надлежно от застрахователни компании или по здравна каса?
В Германия няма монополна здравна каса, както е у нас. Системата е друга. Здравеопазването в Германия се финансира от система със наложителни вноски, която обезпечава гратис опазване на здравето за всички, посредством здравноосигурителни каси.
Застрахователните заплащания се основават на % от прихода, разпределен сред чиновник и шеф. Здравното обезпечаване в Германия е разграничено сред наложителните и частните схеми .
Задължителното здравно обезпечаване, така наречен Gesetzliche Krankenversicherung (GKV), заема централно място в системата на опазването на здравето във Федерална република Германия. Около 88% от популацията се покрива от наложително здравно обезпечаване, което е наложително за всички с брутен приход под 5062 евро на месец.
Частните схеми за опазване на здравето могат да обезпечат цялостна здравна услуга за тези, които се откажат от GKV, или допълващо покритие за тези, които остават в нея.
Освен това, има и PKV - Асоциация на частните здравно-осигурителни каси (включва към 40 немски застрахователни компании). Частните здравноосигурителни проекти обгръщат по-широк избор от здравно и стоматологично лекуване от държавната система, и като цяло обезпечават необятно географско покритие.
И тук е значимо да сложим въпроса къде е предварителната защита в политиката на Министерството на здравеопазването на България. Като изключим тематиката с имунизациите, които не са единственото средство за предварителна защита, и профилактичните годишни прегледи, друго няма.
Нямаме стратегии в България, които да дават опция посредством здравната си осигуровка да посетиш балнеокурорт за предварителна защита .
Имаме профилактика - която обгръща към 50 000 индивида годишно. Това е!!
Източник:
Г-жо Кацарова, в тази връзка, какво ще кажете за развиването на балнеологията и СПА туризма у нас? А каква е ролята и приноса на Български съюз по балнеология и СПА туризъм?
Българските балнеокурорти имат извънредно значима роля за по-добрата резистентност на здравето на индивида. 1 евро вложено в предварителна защита, икономисва 7 евро за лекуване (според проучване от 2021 година, правено от Германската спа асоциация).
СПА туризмът има действителна опция да се трансформира в обществен туризъм и един от главните принадлежности за стимулиране на вътрешния туризъм. Необходима е политика от страна на страната за одобрение на стратегии за предварителна защита, които да получат отчасти съфинансиране.
В началото на 2020 година план на Български съюз по балнеология и СПА туризъм, наименуван " Ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка) ", беше подсилен от работодателските организации, в които организацията непосредствено членува (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България - КРИБ) или косвено членува, посредством свои членове (Асоциация на индустриалния капитал в България и Българска стопанска камара - БСК).
Проектът е препоръчан като инструмент за поощряване на здравния туризъм с обрисуване директните изгоди за стопанската система при въвеждане на програмата , като:
-Принос за развиването на вътрешния туризъм и преоткриването на България като обичана дестинация за отмора.
-Значително финансово влияние върху консолидирания държавен бюджет, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. Най-съществено влияние се чака върху разширение потенциала за настаняване, посредством вложения в областта на туризма. А възобновяване на една такава инвестиция се предвижда за период от две години - годината на издаване на календарен ваучер и директно идната.
-Оказване на доста въздействие за развиването на туризма по райони, както и развиването на локалната стопанска система.
-Създаване на нови работни места в бранша на туризма.
-Увеличение на наличните средства за вложения и създаване на нови услуги в бранш " Туризъм ".
-Допринасяне за забележителен растеж в разнообразни стопански браншове - произвеждане на храни, търговия с храни, превоз и други
-Насърчаване на работодателите да наемат чиновници на трудови контракти, с цел да се възползват от данъчните преимущества, предоставящи ваучерите за здравна предварителна защита (здравна почивка).
-Насърчаване на вложителите в бранш " Туризъм " да заявяват приходите си, посредством включването им в мрежовата принадлежност на системата за ваучери. Така заявяват сумите за употребяваните при тях ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка), надлежно заплащат налози върху тях.
Посочен бе и директният резултат върху здравния статус на работещото население от въвеждане на ваучери за здравна предварителна защита (здравна почивка), обвързван с повишение работоспособността на чиновниците.
По-конкретно, кои селища у нас с развита балнеология са " рекордьори " за предходната година като брой визити и/или във финансово изражение?
Бих показала Велинград, като дестинацията с максимален брой медикъл спа и спа хотели. На висока посещаемост се радват и село Баня (Разлог), Сапарева баня, както и известните ни от епохи курорти Павел баня, Сандански, Хисар.
Г-жо Кацарова, съгласно Вас, какво би подкрепило по-бързото развиване и по-високата посещаемост на нашите балнеоложки центрове с лековити минерални води?
Инфраструктурата е преди всичко - належащо е разпределяне на целеви средтства, които да се влагат от страна на общините в саниране на: тръби, чешми, минерални бани, зелени алеи за теренно лекуване... За да замязят от ден на ден от нашите здравни курорти на европейските, е належащо целево финансиране и обмисляне!!!
Имаме положителния образец в това отношение на дестинации като " Свети Константин и Елена ", " Албена ", Хисар, които по нищо не отстъпват на европейския образ на дестинации с многогодишна история.
Имаме обаче и дестинации, където като излезеш от хотела, виждаш яркия контрастност с инфраструктурата в близост, чието поддържане и развиване е грижа на съответната община, а не на вложителя в хотела. И която община би трябвало да поставя грижи за инфраструктурата, в случай че желаят да имат целогодишно посетители - които съответнво способстват и за локалната стопанска система.
В този развой може да помогне и целевата осведомителна акция на пазарите в Германия и Австрия , на които към този момент имаме пробив.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ