Д-р Преслав Наков и неговият проект за борбата с фалшивите новини
Д-р Преслав Наков е старши теоретичен помощник I степен в Катарския институт по компютърни проучвания и лекар по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, Съединени американски щати. Той е първият притежател на премията " Джон Атанасов " и е създател на стотици научни изявления в международни научни издания.
Д-р Наков е началник на плана ( " Танбих " ), създаден в съдействие с Масачузетския софтуерен институт – план, ориентиран към битката с подправените вести и дезинформацията. Екипът му е създал и инструмент за публицисти, употребявайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текстовете. Според специалиста с верните политики и принадлежности можем да преборим дезинформацията в границите на 5 години.
- Д-р Наков, вие сте началник на плана " Танбих ", фокусиран в битката с подправените вести и дезинформацията и създаден в съдействие с Масачузетския софтуерен институт. Разкажете ни повече за плана. Но дано първо да стартираме с разграничаването на подправена вест и дезинформация.
Важно е да вършим разлика сред подправени вести и дезинформация. Аз не обичам термина „ подправени вести “, тъй като той подвежда хората да се концентрират върху това дали нещо е правилно или не. На равнище Европейски съюз (ЕС), Световната здравна организация (СЗО) и Организация на обединените народи (ОНН) се работи с различен термин и той е „ дезинформация “. Това значи, че изказванието е по едно и също време погрешно и има неприятна предумисъл. Основният проблем на подправените вести съгласно публицистите е, че са превърнати в „ политическо оръжие “.
- Как да отличим качествените от подправените вести?
Няколко са факторите. Първо би трябвало да проверим източника на информацията – имаме ли 2 или 3 самостоятелни източника на информацията, това е нещо, което ние вършим в плана, нещо, което нормално публицистите вършат. Второто нещо е обвързвано със самия език, който е употребен. Ако някой просто ни лъже то няма да има резултат, подправените вести нормално желаят да ни сграбчен с страст – апелиране към боязън, в случай че нещо ни прави прекомерно щастливи или прекомерно ядосани, може би нещо не е напълно наред.
Ако човек желае да дезинформира, той може да употребява същинска информация за основа и да я извърти по избран метод. Най-добрата агитация е, когато се споделя истината, само че не цялата. Генерално, би трябвало да се гледа източника и да се внимава дали няма апелиране, клатушкане към страсти. Трябва да се следи и за картинката, в случай че тя не наподобява изключително надеждна, можете да ревизирате дали тя в действителност е от съответното събитие.
- Според разнообразни изследвания разпространяването на подправените вести става по-бързо и стигат до повече хора, изключително в първите 10 минути. Как тогава могат да бъдат спрени или най-малко лимитирани? И обществените мрежи ли са главният пропагандатор на подправени вести?
През 2018 година в действителност имаше такова проучване. MIT Media Lab направи едно огромно изследване с десетки хиляди изказвания в обществените мрежи, които са били проверявани и демонстрират, че подправените вести се популяризират 6 пъти по-бързо от същинските. Едно друго проучване демонстрира, че 50% от споделянията на някои мълниеносно разпространяващи се вести са се случили през първите 10 минути. За да ги ограничим би трябвало първо да можем да ги идентифицираме доста бързо. При изказванията нещата са елементарни, тъй като могат да бъдат тествани статистически. Но в случай че е да вземем за пример събитие, за което нямаме информация, там би трябвало да следим позицията на надеждните медии по въпроса.
Това, което ние вършим е, че се фокусираме върху източника на информация. Даваме опция за инспекция на медиите и публикациите им, за които имаме подозрения, че могат да съдържат погрешно наличие. Когато някой просто пусне нещо в обществените мрежи, без да има връзка със публикация или уеб страница, това е просто слух и той доста бързо умира. Трябва да има нещо в допълнение, което да поддържа истинността на информацията.
Хората, които вършат операциите не могат да вършат друг уеб страница за всяка подправена вест, те употребяват идентични уеб сайтове, по тази причина ние просто би трябвало да се научим да ги разпознаваме и профилираме. Ние вършим подробни профили на другите уеб сайтове – каква е аудиторията им, какво е доверието в тях, политическите пристрастености и така нататък
Също по този начин е кипът ни е създал и инструмент за публицисти, употребявайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текста. За момента ние сме го създали на британски и арабски език. Тази революционна стратегия може да се ползва и по време на изявление онлайн, с цел да се хваща, когато събеседникът лъже.
- По света има голям брой организации за инспекция на фактологията, по този начин нар. “fact check ” уеб сайтове. В България обаче към момента нямаме такива. Защо съгласно вас и това способства ли за 112-тото ни място по независимост на медиите?
Преди 2 години имаше проучване на „ Институт Отворено общество “ за медийната просветеност в света и то сподели, че България е измежду страните с по-ниска медийна просветеност. На първо място в Европа е Финландия с най-висока степен на медийна просветеност.
Финландия е доста забавен образец, тъй като това е единствената страна за момента, която публично е оповестила, че се е преборила с подправените вести и методът, по който го е направила е посредством медийна просветеност. Това за мен е най-хубавото решение и верният път. Отнело й е 5 години, като стартира след събитията в Крим, когато те се усещат застрашени и започват стратегия за солидна медийна просветеност за всички пластове на обществото, само че най-много насочено към учениците. Те им демонстрират и ги образоват по какъв начин да разпознават силно-емоционални известия в обществените медии и да не ги популяризират, по какъв начин да ревизират дали една картинка или текст са били манипулирани или не.
За страдание България не е толкоз напред във връзка с медийната просветеност, а това взема решение доста проблеми Ако подправените вести не се споделят всеобщо и хората не им имат вяра, те няма да се популяризират толкоз мълниеносно. И тогава тези, които се занимават с сходни действия също ще изгубят интерес. Аз обичам да споделям, че подправените вести са нещо като спам, разликата е, че в случай че изпратя спамът до 1 000 индивида той ще стигне единствено до тях, а в случай че изпратя подправена вест до 1 000 индивида, в случай че е добре написана, тя евентуално ще доближи милиони.
- Кои са тематиките, с които най-вече се злоупотребява и най-често се фалшифицират?
Традиционно дезинформацията се концентрира в 3 съществени посоки. На първо място политически, на второ здравна дезинформация – антиваксърски придвижвания и на трето място са финансовите операции. С навлизането на световната пандемия редом с нея се разви и световна инфодемия, при която политическата и здравната информация се сляха в едно. През февруари месец 2020 година СЗО разгласи своите топ 5 целта в битката с пандемията и битката с подправените вести беше сложена под номер 2 в листата, тъй че това в действителност е доста значимо.
При дезинформацията, изключително в обществените мрежи, материалите не са безусловно текстови, имаме и доста колажи и по този начин нар. „ meme-та “. Това също е нещо, против което работим, имаме дори взаимен план с Фейсбук. Вече ви споделих, че подправените вести наподобяват на спама, който преди 20 години беше голям проблем, сега към момента не е липсващ, само че е подложен под надзор. Аз се надявам в границите на може би 3, 4 или 5 години да успеем да сложим подправените вести под надзор. А образецът на Финландия демонстрира, че това е реалистична цел.
Какви други приложения има планът " Танбих ", по какъв начин да разграничаваме погрешната информация и по какъв начин да се оправим с подправените вести в България, вижте във видео изявлението.
Интервю на Габриела Андреева
Д-р Наков е началник на плана ( " Танбих " ), създаден в съдействие с Масачузетския софтуерен институт – план, ориентиран към битката с подправените вести и дезинформацията. Екипът му е създал и инструмент за публицисти, употребявайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текстовете. Според специалиста с верните политики и принадлежности можем да преборим дезинформацията в границите на 5 години.
- Д-р Наков, вие сте началник на плана " Танбих ", фокусиран в битката с подправените вести и дезинформацията и създаден в съдействие с Масачузетския софтуерен институт. Разкажете ни повече за плана. Но дано първо да стартираме с разграничаването на подправена вест и дезинформация.
Важно е да вършим разлика сред подправени вести и дезинформация. Аз не обичам термина „ подправени вести “, тъй като той подвежда хората да се концентрират върху това дали нещо е правилно или не. На равнище Европейски съюз (ЕС), Световната здравна организация (СЗО) и Организация на обединените народи (ОНН) се работи с различен термин и той е „ дезинформация “. Това значи, че изказванието е по едно и също време погрешно и има неприятна предумисъл. Основният проблем на подправените вести съгласно публицистите е, че са превърнати в „ политическо оръжие “.
- Как да отличим качествените от подправените вести?
Няколко са факторите. Първо би трябвало да проверим източника на информацията – имаме ли 2 или 3 самостоятелни източника на информацията, това е нещо, което ние вършим в плана, нещо, което нормално публицистите вършат. Второто нещо е обвързвано със самия език, който е употребен. Ако някой просто ни лъже то няма да има резултат, подправените вести нормално желаят да ни сграбчен с страст – апелиране към боязън, в случай че нещо ни прави прекомерно щастливи или прекомерно ядосани, може би нещо не е напълно наред.
Ако човек желае да дезинформира, той може да употребява същинска информация за основа и да я извърти по избран метод. Най-добрата агитация е, когато се споделя истината, само че не цялата. Генерално, би трябвало да се гледа източника и да се внимава дали няма апелиране, клатушкане към страсти. Трябва да се следи и за картинката, в случай че тя не наподобява изключително надеждна, можете да ревизирате дали тя в действителност е от съответното събитие.
- Според разнообразни изследвания разпространяването на подправените вести става по-бързо и стигат до повече хора, изключително в първите 10 минути. Как тогава могат да бъдат спрени или най-малко лимитирани? И обществените мрежи ли са главният пропагандатор на подправени вести?
През 2018 година в действителност имаше такова проучване. MIT Media Lab направи едно огромно изследване с десетки хиляди изказвания в обществените мрежи, които са били проверявани и демонстрират, че подправените вести се популяризират 6 пъти по-бързо от същинските. Едно друго проучване демонстрира, че 50% от споделянията на някои мълниеносно разпространяващи се вести са се случили през първите 10 минути. За да ги ограничим би трябвало първо да можем да ги идентифицираме доста бързо. При изказванията нещата са елементарни, тъй като могат да бъдат тествани статистически. Но в случай че е да вземем за пример събитие, за което нямаме информация, там би трябвало да следим позицията на надеждните медии по въпроса.
Това, което ние вършим е, че се фокусираме върху източника на информация. Даваме опция за инспекция на медиите и публикациите им, за които имаме подозрения, че могат да съдържат погрешно наличие. Когато някой просто пусне нещо в обществените мрежи, без да има връзка със публикация или уеб страница, това е просто слух и той доста бързо умира. Трябва да има нещо в допълнение, което да поддържа истинността на информацията.
Хората, които вършат операциите не могат да вършат друг уеб страница за всяка подправена вест, те употребяват идентични уеб сайтове, по тази причина ние просто би трябвало да се научим да ги разпознаваме и профилираме. Ние вършим подробни профили на другите уеб сайтове – каква е аудиторията им, какво е доверието в тях, политическите пристрастености и така нататък
Също по този начин е кипът ни е създал и инструмент за публицисти, употребявайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текста. За момента ние сме го създали на британски и арабски език. Тази революционна стратегия може да се ползва и по време на изявление онлайн, с цел да се хваща, когато събеседникът лъже.
- По света има голям брой организации за инспекция на фактологията, по този начин нар. “fact check ” уеб сайтове. В България обаче към момента нямаме такива. Защо съгласно вас и това способства ли за 112-тото ни място по независимост на медиите?
Преди 2 години имаше проучване на „ Институт Отворено общество “ за медийната просветеност в света и то сподели, че България е измежду страните с по-ниска медийна просветеност. На първо място в Европа е Финландия с най-висока степен на медийна просветеност.
Финландия е доста забавен образец, тъй като това е единствената страна за момента, която публично е оповестила, че се е преборила с подправените вести и методът, по който го е направила е посредством медийна просветеност. Това за мен е най-хубавото решение и верният път. Отнело й е 5 години, като стартира след събитията в Крим, когато те се усещат застрашени и започват стратегия за солидна медийна просветеност за всички пластове на обществото, само че най-много насочено към учениците. Те им демонстрират и ги образоват по какъв начин да разпознават силно-емоционални известия в обществените медии и да не ги популяризират, по какъв начин да ревизират дали една картинка или текст са били манипулирани или не.
За страдание България не е толкоз напред във връзка с медийната просветеност, а това взема решение доста проблеми Ако подправените вести не се споделят всеобщо и хората не им имат вяра, те няма да се популяризират толкоз мълниеносно. И тогава тези, които се занимават с сходни действия също ще изгубят интерес. Аз обичам да споделям, че подправените вести са нещо като спам, разликата е, че в случай че изпратя спамът до 1 000 индивида той ще стигне единствено до тях, а в случай че изпратя подправена вест до 1 000 индивида, в случай че е добре написана, тя евентуално ще доближи милиони.
- Кои са тематиките, с които най-вече се злоупотребява и най-често се фалшифицират?
Традиционно дезинформацията се концентрира в 3 съществени посоки. На първо място политически, на второ здравна дезинформация – антиваксърски придвижвания и на трето място са финансовите операции. С навлизането на световната пандемия редом с нея се разви и световна инфодемия, при която политическата и здравната информация се сляха в едно. През февруари месец 2020 година СЗО разгласи своите топ 5 целта в битката с пандемията и битката с подправените вести беше сложена под номер 2 в листата, тъй че това в действителност е доста значимо.
При дезинформацията, изключително в обществените мрежи, материалите не са безусловно текстови, имаме и доста колажи и по този начин нар. „ meme-та “. Това също е нещо, против което работим, имаме дори взаимен план с Фейсбук. Вече ви споделих, че подправените вести наподобяват на спама, който преди 20 години беше голям проблем, сега към момента не е липсващ, само че е подложен под надзор. Аз се надявам в границите на може би 3, 4 или 5 години да успеем да сложим подправените вести под надзор. А образецът на Финландия демонстрира, че това е реалистична цел.
Какви други приложения има планът " Танбих ", по какъв начин да разграничаваме погрешната информация и по какъв начин да се оправим с подправените вести в България, вижте във видео изявлението.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ