Лекар получи условна присъда за починало дете
Д-р Махиал Маджунов е наказан на 2 години условно поради гибелта на 4-годишната Гергана Илиева, която преди 8 година умря след вадене на сливици.
Върховния касационен съд (ВКС) променя решението на Софийския апелативен съд (САС) и оправдава Михаил Маджунов по обвиняването за действие, осъществено на 08.12.2010 година, както и по обвиняването за продължавано закононарушение по смисъла на член 26 от Наказателен кодекс. Съдът понижава размера на наложените санкции „ отнемане от независимост “ и „ отнемане от права “ от 2 години и 6 месеца на 2 години за всяко от тях и понижава размера на избрания изпитателен период от 4 на 3 години.
С присъдата на Софийски градски съд Михаил Маджунов е приет за отговорен в това, че на 08.12.2010 година и 16.12.2010 година в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, като доктор, при без значение съпричинителство с Юлиян Рангачев и Иглика Станчева, предизвикал гибелта на Гергана Илиева, настъпила на 23.12.2010 година, заради немарливо осъществяване на правно регламентирана активност, представляваща източник на нараснала заплаха, като на 08.12.2010 година не е изискал установяване на кръвната група на пациентката преди оперативна интервенция за премахване на сливици, а на 16.12.2010 година при осъществения обзор на потърпевшата след получен кръвоизлив не сложил съответна диагноза, не назначил съответно лекуване и я изписал за домашно лекуване. Осъден е на 2 година и 6 месеца „ отнемане от независимост “, като изтърпяването е отсрочено за период от 4 година, както и „ отнемане от право да упражнява лекарска специалност “ за период от 2 година и 6 месеца. Подсъдимите Маджунов, Рангачев и Станчева са наказани солидарно да заплатят на Пламен Илиев 100 000 лв. обезщетение за породени неимуществени вреди от закононарушението. По отношение на останалите подсъдими, приети за отговорни, първоинстанционната присъда е влезнала в действие.
В претекстовете се акцентира, че Медицинският стандарт по ушно-носно-гърлени заболявания разпорежда на оператора обвързване за наблюдаване и управление на локалния и общия статус на оперираните от него пациенти, ако зародят следоперативни затруднения. При кървене от оперативното поле, начеваща анемия и зараза положителната здравна процедура е повелявала продължение на хоспитализацията. Вместо това подсъдимият е изписал детето и по този метод е сложил началото на причинния развой, довел до леталния излаз на 23.12.2010 година
Според висшите съдии друго е ситуацията с другото действие, включено в продължаваната незаконна активност – това, осъществено на 08.12.2010 година и изразило се в неопределяне на кръвната група на потърпевшата.
В решението на Върховен касационен съд е посочено, че несъмнено подсъдимият е следвало да дефинира кръвногруповата принадлежност на пациентката. Същевременно обаче съдът не споделя констатацията за съществуване на директна причинна връзка сред бездействието на доктор Маджунов на 08.12.2010 година и гибелта на детето на 23.12.2010 година В претекстовете написа, че медицинският стандарт вкарва като наложителен детайл от всяка процедура по кръвопреливане двукратното установяване на кръвногруповата принадлежност на пациента – първо като част от подготовката за преливане на кръв и кръвни артикули, а по-късно и директно преди самата трансфузия.
Според висшите съдии от голяма важност е и фактът, че при своевременна реакция от страна на медицинския личен състав на 23.12.2010 година положението на детето би разрешило осъществяването на коментираното проучване. Поради тези съображения Върховен касационен съд приема, че въззивното решение следва да бъде изменено в частта по отношение на действието на 08.12.2010 година и подсъдимият да бъде оневинен. Логична последица от признаването на подсъдимия за невиновен по един от двата пункта на обвиняването е и оправдаването му за осъществено продължавано закононарушение по смисъла на член 26 от Наказателен кодекс.
*Източник - Център за отбрана на правата в здравеопзването.
Върховния касационен съд (ВКС) променя решението на Софийския апелативен съд (САС) и оправдава Михаил Маджунов по обвиняването за действие, осъществено на 08.12.2010 година, както и по обвиняването за продължавано закононарушение по смисъла на член 26 от Наказателен кодекс. Съдът понижава размера на наложените санкции „ отнемане от независимост “ и „ отнемане от права “ от 2 години и 6 месеца на 2 години за всяко от тях и понижава размера на избрания изпитателен период от 4 на 3 години.
С присъдата на Софийски градски съд Михаил Маджунов е приет за отговорен в това, че на 08.12.2010 година и 16.12.2010 година в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, като доктор, при без значение съпричинителство с Юлиян Рангачев и Иглика Станчева, предизвикал гибелта на Гергана Илиева, настъпила на 23.12.2010 година, заради немарливо осъществяване на правно регламентирана активност, представляваща източник на нараснала заплаха, като на 08.12.2010 година не е изискал установяване на кръвната група на пациентката преди оперативна интервенция за премахване на сливици, а на 16.12.2010 година при осъществения обзор на потърпевшата след получен кръвоизлив не сложил съответна диагноза, не назначил съответно лекуване и я изписал за домашно лекуване. Осъден е на 2 година и 6 месеца „ отнемане от независимост “, като изтърпяването е отсрочено за период от 4 година, както и „ отнемане от право да упражнява лекарска специалност “ за период от 2 година и 6 месеца. Подсъдимите Маджунов, Рангачев и Станчева са наказани солидарно да заплатят на Пламен Илиев 100 000 лв. обезщетение за породени неимуществени вреди от закононарушението. По отношение на останалите подсъдими, приети за отговорни, първоинстанционната присъда е влезнала в действие.
В претекстовете се акцентира, че Медицинският стандарт по ушно-носно-гърлени заболявания разпорежда на оператора обвързване за наблюдаване и управление на локалния и общия статус на оперираните от него пациенти, ако зародят следоперативни затруднения. При кървене от оперативното поле, начеваща анемия и зараза положителната здравна процедура е повелявала продължение на хоспитализацията. Вместо това подсъдимият е изписал детето и по този метод е сложил началото на причинния развой, довел до леталния излаз на 23.12.2010 година
Според висшите съдии друго е ситуацията с другото действие, включено в продължаваната незаконна активност – това, осъществено на 08.12.2010 година и изразило се в неопределяне на кръвната група на потърпевшата.
В решението на Върховен касационен съд е посочено, че несъмнено подсъдимият е следвало да дефинира кръвногруповата принадлежност на пациентката. Същевременно обаче съдът не споделя констатацията за съществуване на директна причинна връзка сред бездействието на доктор Маджунов на 08.12.2010 година и гибелта на детето на 23.12.2010 година В претекстовете написа, че медицинският стандарт вкарва като наложителен детайл от всяка процедура по кръвопреливане двукратното установяване на кръвногруповата принадлежност на пациента – първо като част от подготовката за преливане на кръв и кръвни артикули, а по-късно и директно преди самата трансфузия.
Според висшите съдии от голяма важност е и фактът, че при своевременна реакция от страна на медицинския личен състав на 23.12.2010 година положението на детето би разрешило осъществяването на коментираното проучване. Поради тези съображения Върховен касационен съд приема, че въззивното решение следва да бъде изменено в частта по отношение на действието на 08.12.2010 година и подсъдимият да бъде оневинен. Логична последица от признаването на подсъдимия за невиновен по един от двата пункта на обвиняването е и оправдаването му за осъществено продължавано закононарушение по смисъла на член 26 от Наказателен кодекс.
*Източник - Център за отбрана на правата в здравеопзването.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ