Първото и най-успешно действие да завладееш един народ е да объркаш понятията му
Д-р Любомир Канов*
Първото и най-успешно деяние да завладееш един народ е да объркаш понятията му, да ги извратиш, да ги замениш с подправени и да го отучиш да си служи с тях по верния метод. Това става през езика и естествено – посредством медиите, които го употребяват. Това е маркирано и от Джордж Оруел в неговата пророческа книга “1984 ”.
Ако просветителната система е била и продължава да бъде негодна, оставяйки популацията понятийно бедна или неспособна да мисли в категориите на разсъдъка с понятия, тази популация става жертва на обикновен популизъм, без да се поставят особени старания. Ако медийната среда употребява „ новоезик ”, заради спуснати отнякъде „ инструкции ”; евфемизми, вместо същински обозначения; персони с диалектни или логопедични проблеми като изразители на национални дела с прекомерно стеснен лексикон; в случай че в Народното събрание суверенът следи всекидневна олелия и крамоли, вместо продан на хрумвания или същински спор сред изповядвани полезности, изразени по логичен метод, резултатът е точно този, който следим в този момент. Ако сериалите, филмите, реалити шоутата са ширпотреба на най-ниско интелектуално равнище, а обществените мрежи и платформи са завладени от взаимно псуващи се аналфабети, докопали се до клавиатура, които дори автоматизираните коректори на правописа не са в положение да вкарат в свястно общуване; тогава сме потопени в самобитен мисловен полумрак, от който няма елементарен изход.
За да мислиш, ти трябват понятия. Ако ги нямаш и няма от кое място да ги знаеш, тогава виеш, проклинаш, крещиш, стенеш и псуваш, който ти падне. Отиваш на мач и там изразходваш своята фрустрация. В този атлетичен спектакъл ти най-малко можеш да изразиш себе си измежду себеподобни. Защото имаш потребност от отдушник и тъй като там мисълта се въплътява в брилянтната безсловесност на тялото и играта. Защото си умствено беззащитен, а въпреки всичко имаш потребност от себеизразяване. Но тази толкоз човешка потребност се свежда до „ Само Левски! ” или „ Само ЦСКА! ”, “Чорбата долу! ” и впрочем. Евентуално – „ Манчестър Юнайтед против Манчестър Сити ”. Биполярно мислене.
Междувременно долу, измежду подрастващите, „ класната ” се движи сред чиновете на българското учебно заведение към този момент осем десетилетия и още до момента в който си дете те приканва да рецитираш неразбираеми творби, да наизустяваш разпоредбите за цялостен член или за запетайката и да пишеш безсъдържателни псевдолитературни разбори за баба Илийца, както са правили с твоите родители или даже баби и дядовци. Това се смята за обучение. То е сурогат на същинската мисъл, която въобще не е там,
а в способността да се научиш да разбираш нещата
Как действат, по какъв начин са направени, какво е тяхното значение за твоя предстоящ живот, кои са годните правила в действителния свят и кои са същинските рискове. В часовете по история не е нужно да назубряш съмнителни героични версии за чутовни подвизи в мощно идеализиран псевдопатриотичен надвит тътен, а да проумееш какъв брой ужасно нещо е войната и че гибелта на всеки човек в борба не е единствено победа, само че също ужасна трагична болежка и тъга. Да се изясни на децата, че Човекът (да, с основно ч) е по-голям от всичко друго и има безспорна стойност, дадена му от Бог.
Уроците по математика би трябвало да бъдат изтръгнати от безсмислиците за басейните, които се пълнят с две разнообразни тръби, за влаковете, от уравненията от втора степен с две незнайни, и да бъдат събудени с образци за практическо приложение на наученото. Например по какъв начин да си правиш сметките като започнеш да работиш, да преценяваш лихви по заема си или по какъв начин да напишеш елементарна компютърна стратегия. Абстрактните равнища на математиката са за една дребна група от деца, които би трябвало да се насърчават овреме в специфични стратегии, а не да кретат дружно с всички.
Трябва да има уроци по морал, вяра, обществени науки и гражданско обучение, най-малко на базисно равнище, с цел да се схванат овреме правилата, по които действа обществото, за какво се гласоподава и какъв е смисълът на политическото. За задачата учебниците би трябвало да се базират на достиженията на Западната цивилизация, а не на доктринерските и посредствени опуси на образувани от соца бездарници с професорски позиции и привилегията да ги натрапват на учебните заведения.
Класната, като символизиран представител на всичко това, което основава понятийната беднотия у популацията, е претенциозен инструмент за формалистично обучение на тези, които имат потребност от умения за мислене, само че получават учебен заместител, който не им служи за нищо. Класната — това е наследената от комунизма схоластичност за „ обучение на масите ”.
Това, несъмнено, не включва даровитите и свестни учители, които се пробват да образоват децата, макар неправилната система.
Освен финансова, енергийна, битова, суровинна и прочие бедности,
най-основната е понятийната беднотия
От нея произтичат бедите на неразбирането, неверните съждения и персоналния и публичен крах. Без понятия и схващане на протичащото се не може да има напредък и триумф на обособената персона, нито на цялостната група, нация, страна.
Тези маси не са научени да си служат с инструментите на мисленето, не познават понятията и тяхната вярна приложимост. Те са безпомощни, макар че са ходили на учебно заведение най-малко 11 години, знаят да четат, само че не схващат какво са прочели. За изцяло необразованите даже не става дума, тъй като те са в предпонятийната фаза по принцип и даже използването на елементарните думи ги затруднява, да не загатваме понятия от по-висша разсъдъчна категория.
И всичките тези или не гласоподават, или гласоподават за никого, не се интересуват от обществото си, или отиват на мач, където нещата са елементарни — или си за, или си срещу.
Резултатът всеки може да го види.
Образователен проблем!
10:0 за цивилизования свят. Лошо за България.
Първото и най-успешно деяние да завладееш един народ е да объркаш понятията му, да ги извратиш, да ги замениш с подправени и да го отучиш да си служи с тях по верния метод. Това става през езика и естествено – посредством медиите, които го употребяват. Това е маркирано и от Джордж Оруел в неговата пророческа книга “1984 ”.
Ако просветителната система е била и продължава да бъде негодна, оставяйки популацията понятийно бедна или неспособна да мисли в категориите на разсъдъка с понятия, тази популация става жертва на обикновен популизъм, без да се поставят особени старания. Ако медийната среда употребява „ новоезик ”, заради спуснати отнякъде „ инструкции ”; евфемизми, вместо същински обозначения; персони с диалектни или логопедични проблеми като изразители на национални дела с прекомерно стеснен лексикон; в случай че в Народното събрание суверенът следи всекидневна олелия и крамоли, вместо продан на хрумвания или същински спор сред изповядвани полезности, изразени по логичен метод, резултатът е точно този, който следим в този момент. Ако сериалите, филмите, реалити шоутата са ширпотреба на най-ниско интелектуално равнище, а обществените мрежи и платформи са завладени от взаимно псуващи се аналфабети, докопали се до клавиатура, които дори автоматизираните коректори на правописа не са в положение да вкарат в свястно общуване; тогава сме потопени в самобитен мисловен полумрак, от който няма елементарен изход.
За да мислиш, ти трябват понятия. Ако ги нямаш и няма от кое място да ги знаеш, тогава виеш, проклинаш, крещиш, стенеш и псуваш, който ти падне. Отиваш на мач и там изразходваш своята фрустрация. В този атлетичен спектакъл ти най-малко можеш да изразиш себе си измежду себеподобни. Защото имаш потребност от отдушник и тъй като там мисълта се въплътява в брилянтната безсловесност на тялото и играта. Защото си умствено беззащитен, а въпреки всичко имаш потребност от себеизразяване. Но тази толкоз човешка потребност се свежда до „ Само Левски! ” или „ Само ЦСКА! ”, “Чорбата долу! ” и впрочем. Евентуално – „ Манчестър Юнайтед против Манчестър Сити ”. Биполярно мислене.
Междувременно долу, измежду подрастващите, „ класната ” се движи сред чиновете на българското учебно заведение към този момент осем десетилетия и още до момента в който си дете те приканва да рецитираш неразбираеми творби, да наизустяваш разпоредбите за цялостен член или за запетайката и да пишеш безсъдържателни псевдолитературни разбори за баба Илийца, както са правили с твоите родители или даже баби и дядовци. Това се смята за обучение. То е сурогат на същинската мисъл, която въобще не е там,
а в способността да се научиш да разбираш нещата
Как действат, по какъв начин са направени, какво е тяхното значение за твоя предстоящ живот, кои са годните правила в действителния свят и кои са същинските рискове. В часовете по история не е нужно да назубряш съмнителни героични версии за чутовни подвизи в мощно идеализиран псевдопатриотичен надвит тътен, а да проумееш какъв брой ужасно нещо е войната и че гибелта на всеки човек в борба не е единствено победа, само че също ужасна трагична болежка и тъга. Да се изясни на децата, че Човекът (да, с основно ч) е по-голям от всичко друго и има безспорна стойност, дадена му от Бог.
Уроците по математика би трябвало да бъдат изтръгнати от безсмислиците за басейните, които се пълнят с две разнообразни тръби, за влаковете, от уравненията от втора степен с две незнайни, и да бъдат събудени с образци за практическо приложение на наученото. Например по какъв начин да си правиш сметките като започнеш да работиш, да преценяваш лихви по заема си или по какъв начин да напишеш елементарна компютърна стратегия. Абстрактните равнища на математиката са за една дребна група от деца, които би трябвало да се насърчават овреме в специфични стратегии, а не да кретат дружно с всички.
Трябва да има уроци по морал, вяра, обществени науки и гражданско обучение, най-малко на базисно равнище, с цел да се схванат овреме правилата, по които действа обществото, за какво се гласоподава и какъв е смисълът на политическото. За задачата учебниците би трябвало да се базират на достиженията на Западната цивилизация, а не на доктринерските и посредствени опуси на образувани от соца бездарници с професорски позиции и привилегията да ги натрапват на учебните заведения.
Класната, като символизиран представител на всичко това, което основава понятийната беднотия у популацията, е претенциозен инструмент за формалистично обучение на тези, които имат потребност от умения за мислене, само че получават учебен заместител, който не им служи за нищо. Класната — това е наследената от комунизма схоластичност за „ обучение на масите ”.
Това, несъмнено, не включва даровитите и свестни учители, които се пробват да образоват децата, макар неправилната система.
Освен финансова, енергийна, битова, суровинна и прочие бедности,
най-основната е понятийната беднотия
От нея произтичат бедите на неразбирането, неверните съждения и персоналния и публичен крах. Без понятия и схващане на протичащото се не може да има напредък и триумф на обособената персона, нито на цялостната група, нация, страна.
Тези маси не са научени да си служат с инструментите на мисленето, не познават понятията и тяхната вярна приложимост. Те са безпомощни, макар че са ходили на учебно заведение най-малко 11 години, знаят да четат, само че не схващат какво са прочели. За изцяло необразованите даже не става дума, тъй като те са в предпонятийната фаза по принцип и даже използването на елементарните думи ги затруднява, да не загатваме понятия от по-висша разсъдъчна категория.
И всичките тези или не гласоподават, или гласоподават за никого, не се интересуват от обществото си, или отиват на мач, където нещата са елементарни — или си за, или си срещу.
Резултатът всеки може да го види.
Образователен проблем!
10:0 за цивилизования свят. Лошо за България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ