Д-р Хинова от „Откраднат живот” три пъти си е чупила носа
Д-р Лора Хинова е един от обичаните облици в „ Откраднат живот ”. Оказва се, че и в живота си Деси Бакърджиева има куп запаметяващи се прекарвания в болничните заведения. Още като напълно дребна три пъти си е чупила носа, заради което и до през днешния ден признава, че изпитва дискомфорт, когато би трябвало да диша единствено през него. Детският интервал на Деси Бакърджиева напълно не е бил спокоен. Бурни игри и доста играчки-плачки. „ О, да. Абсолютно! Три пъти съм чупила нос, в разнообразни детски интервали – първият път поради рухване от люлка. Затова през днешния ден носът ми е ужасяващ и не мога да си го виждам. Определено ми основава дискомфорт. Но се надявам, че с напредването на технологиите, което е един от огромните плюсове на медицината и въобще, моят нос ще успее да диша добре и с двете ноздри”, споделя пред националното издание актрисата.
Припомня си и за някои други здравословни проблеми.
„ Искам да благодаря най-отговорно на доктор Тимушев, който избави и рамото, и коленете ми
и да кажа пред теб, че в България има лекари и хирурзи на международно равнище!”.
„ Наложи ми се да посетя няколко известни задгранични лечебни заведения – в Париж, в Лондон, в Швейцария и в Германия и в полза на истината, откакто направих консултация с тамошните експерти и тежките рехабилитационни посоки, които ми описаха, няма да приказвам въобще за финансовата страна, се върнах в България, открих този превъзходен доктор-травматолог, който без да се постанова сериозна намеса, безусловно ме подвигна на крайници. Успя да избави рамото ми по този начин, че да не се вади от ключицата, което беше разследване на остаряла моя контузия. Независимо от това, че има и неприятни практики, както и отрицателни мнения за лекарското съсловие, аз в действителност съм образецът за това, че в България и положителните практики са факт. Този човек освен че не ми взе никакви пари отвън таксата, която е безусловно законна, само че и направи по този начин, че едната от инжекциите да е безвъзмездна, с някаква спонсорска акция. Шапка му смъквам! Това, че
някои хора злоупотребяват с позициите и с опциите си
с доверието на пациентите, които в множеството случаи са необразовани и не знаят множеството от тези малки врати, пътеки, не им прави чест! Знам, че в България нещата могат да бъдат следени, да влязат в едни в действителност положителни релси – и тогава ще стане ясно кой е в действителност първокласен лекар, кой има бъдеще, на кого може да се разчита. Забелязвам и нещо, което участва и в сериала – по-често даваме публичност на хора, които като че ли дори прехвалваме, за сметка на други, които правят цялата работа и са превъзходни експерти. Но те като че ли остават в сянка. На положителните практики би трябвало да се даде шанс”.
Пищят по улиците, като я видят
Но въпреки всичко издава, че е попадала и в много неуместни обстановки, в които хора пищят по улиците. „ Също по този начин и коли са ме засичали, единствено и единствено, с цел да ме снимат. Един път даже един мъж се хвърли на капака, с цел да получи подпис. Също по този начин и момиченца са ме заключвали в стая, с цел да се снимаме… само че това е в множеството случаи извънредно благо и те кара да се чувстваш благополучен, че тези хора правят оценка позитивно труда ти”.
„ Телевизията е неразделна част от всекидневието ни. Тя може да те направи известен за доста малко време, само че е рискова, с цел да не те постави в рамка, която да те стопира от развиване. Публичността е за хора, които са с ясна преценка, че животът им е на показ и те би трябвало да бъдат почтени както в държанието си, по този начин и в посланията си. Аз имам още доста да изучавам, с цел да съм почтена. Повечето хора са извънредно благи и доброжелателни към мен. Без почитатели не може. Благодаря им, че ги има. А звездите... те са красиви и са на небето!”, споделя актрисата.
Деси Бакърджиева към този момент знае смисъла на репликата „ Известността е нож с две остриета”. Тодор Живков й пляска дълго след първата изява Първата изява на Деси Бакърджиева на сцената се случва още, когато бъдещата актриса е едвам на 4 годинки – в НДК.
„ Пях детската песничка „ Който рано ляга, заран рано става, в детската градина той не закъснява…”. След осъществяването ми публиката, отпред с другаря Тодор Живков, ми пляска дълго време. На мен ми хареса и не желаех да сляза от сцената. Едвам ме изведоха госпожите”, връща лентата с усмивка чаровната актриса. Споделя и още една история с предходна дата:
„ Края на лятото на 1988 година, преди огромните политически промени, в спектакъл „ Сълза и смях” бяха оповестили приемен изпит за детската натрупа с живописен началник проф. Венцислав Кисьов, Тамара Карабойкова-Войс и Бончо Урумов. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „ Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я споделих! Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че доста се смяха - кой знае какви нелепости съм говорела! Тогава една какичка ме дръпна встрани и ме предложения да стана част и от БНР, където дружно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по стратегия „ Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото... Завърших немска гимназия и аплайвах незабавно във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ, б.а). Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен театър”. За мен е чест, че приключих академията в неговия клас! През годините се влюбих в тази специалност, само че не съм си разрешавала да играя в живота. За там се желаят други качества като безсрамие, безкомпромисност, жлъч, неистина. Аз не желая да съм такава! Може би съм била бунтовник, тъй като съм желала да реализира в живота си фантазиите си по честния начин”.
Анелия ПОПОВА
Припомня си и за някои други здравословни проблеми.
„ Искам да благодаря най-отговорно на доктор Тимушев, който избави и рамото, и коленете ми
и да кажа пред теб, че в България има лекари и хирурзи на международно равнище!”.
„ Наложи ми се да посетя няколко известни задгранични лечебни заведения – в Париж, в Лондон, в Швейцария и в Германия и в полза на истината, откакто направих консултация с тамошните експерти и тежките рехабилитационни посоки, които ми описаха, няма да приказвам въобще за финансовата страна, се върнах в България, открих този превъзходен доктор-травматолог, който без да се постанова сериозна намеса, безусловно ме подвигна на крайници. Успя да избави рамото ми по този начин, че да не се вади от ключицата, което беше разследване на остаряла моя контузия. Независимо от това, че има и неприятни практики, както и отрицателни мнения за лекарското съсловие, аз в действителност съм образецът за това, че в България и положителните практики са факт. Този човек освен че не ми взе никакви пари отвън таксата, която е безусловно законна, само че и направи по този начин, че едната от инжекциите да е безвъзмездна, с някаква спонсорска акция. Шапка му смъквам! Това, че
някои хора злоупотребяват с позициите и с опциите си
с доверието на пациентите, които в множеството случаи са необразовани и не знаят множеството от тези малки врати, пътеки, не им прави чест! Знам, че в България нещата могат да бъдат следени, да влязат в едни в действителност положителни релси – и тогава ще стане ясно кой е в действителност първокласен лекар, кой има бъдеще, на кого може да се разчита. Забелязвам и нещо, което участва и в сериала – по-често даваме публичност на хора, които като че ли дори прехвалваме, за сметка на други, които правят цялата работа и са превъзходни експерти. Но те като че ли остават в сянка. На положителните практики би трябвало да се даде шанс”.
Пищят по улиците, като я видят
Но въпреки всичко издава, че е попадала и в много неуместни обстановки, в които хора пищят по улиците. „ Също по този начин и коли са ме засичали, единствено и единствено, с цел да ме снимат. Един път даже един мъж се хвърли на капака, с цел да получи подпис. Също по този начин и момиченца са ме заключвали в стая, с цел да се снимаме… само че това е в множеството случаи извънредно благо и те кара да се чувстваш благополучен, че тези хора правят оценка позитивно труда ти”.
„ Телевизията е неразделна част от всекидневието ни. Тя може да те направи известен за доста малко време, само че е рискова, с цел да не те постави в рамка, която да те стопира от развиване. Публичността е за хора, които са с ясна преценка, че животът им е на показ и те би трябвало да бъдат почтени както в държанието си, по този начин и в посланията си. Аз имам още доста да изучавам, с цел да съм почтена. Повечето хора са извънредно благи и доброжелателни към мен. Без почитатели не може. Благодаря им, че ги има. А звездите... те са красиви и са на небето!”, споделя актрисата.
Деси Бакърджиева към този момент знае смисъла на репликата „ Известността е нож с две остриета”. Тодор Живков й пляска дълго след първата изява Първата изява на Деси Бакърджиева на сцената се случва още, когато бъдещата актриса е едвам на 4 годинки – в НДК.
„ Пях детската песничка „ Който рано ляга, заран рано става, в детската градина той не закъснява…”. След осъществяването ми публиката, отпред с другаря Тодор Живков, ми пляска дълго време. На мен ми хареса и не желаех да сляза от сцената. Едвам ме изведоха госпожите”, връща лентата с усмивка чаровната актриса. Споделя и още една история с предходна дата:
„ Края на лятото на 1988 година, преди огромните политически промени, в спектакъл „ Сълза и смях” бяха оповестили приемен изпит за детската натрупа с живописен началник проф. Венцислав Кисьов, Тамара Карабойкова-Войс и Бончо Урумов. На връщане от морето през целия път репетирах баснята на Крилов „ Лисица и грозде”. Мисля, че бях надула главата на всички в колата. Така и не я споделих! Пях на комисията детски песнички, танцувах, разказвах някакви истории. Помня, че доста се смяха - кой знае какви нелепости съм говорела! Тогава една какичка ме дръпна встрани и ме предложения да стана част и от БНР, където дружно с Минчо Събев се учех и по-късно озвучавахме детските приказки по стратегия „ Христо Ботев”. Видях след две седмици, че съм в трупата на проф. Венци Кисьов и Тамара. Това беше началото... Завърших немска гимназия и аплайвах незабавно във ВИТИЗ (днешен НАТФИЗ, б.а). Приеха ме в класа на проф. Енчо Халачев със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен театър”. За мен е чест, че приключих академията в неговия клас! През годините се влюбих в тази специалност, само че не съм си разрешавала да играя в живота. За там се желаят други качества като безсрамие, безкомпромисност, жлъч, неистина. Аз не желая да съм такава! Може би съм била бунтовник, тъй като съм желала да реализира в живота си фантазиите си по честния начин”.
Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ