Д-р Красимир Хаджилазов е началник на Отделението по ендокринология и

Д-р Красимир Хаджилазов е шеф на Отделението по ендокринология и заболявания на обмяната във „ Втора МБАЛ “ – София. Той е работил и в Клиниката по ендокринология на ВМА и болница „ Токуда “ – София. Притежава голям брой следдипломни квалификации и специализации в региона на обменните болести. Д-р Хаджилазов образова студенти специализанти по ендокринология, изнася лекции на пациентски организации в България.

Участва в национални и интернационалните конференции и конгреси. Член е на Българското сдружение по ендокринология. 

Как да профилактираме диабетните затруднения и по какъв начин да ги лекуваме, в случай че към този момент са зародили, разясняваме дружно с ендокринолога доктор Красимир Хаджилазов.

- Д-р Хаджилазов, казвате, че затрудненията от диабета могат да стартират още преди той да бъде открит? Защо се случва по този начин?

- Всички знаят, че има два вида диабет – вид 1 и вид 2, както и главната разлика сред тях. Но във връзка с затрудненията има един тъничък миг и с цел да разясняваме качествено тематиката, ще го обясня. Захарният диабет вид 1 настава и се разпростира за доста малко време, защото от патологична позиция се дължи на няколко антитела, които унищожават бета-клетките на панкреаса (именно те създават инсулина).

Това се случва за няколко седмици или месеца, по тази причина и отключването на признаците на диабет са доста ярки: учестен банкет на течности, постоянно уриниране на огромни количества урина, мощно изразена жадност, намаляване. Другият миг е, че този вид диабет се развива главно в детска и младежка възраст, т.е., хора, които не са имали някакви болести и увреждания на други органи и системи. 

Докато при захарния диабет вид 2 (много по-често срещано заболяване) досега в медицината няма открити антитела, които патогенетично да доведат до разрушение на бета-клетките на панкреаса. Причините за възникването му са други. Обикновено се счита, че има генетична приемственост във връзка с последователното понижаване на потенциала на панкреасните бета-клетки.

Затова диабет вид 2 се манифестира на 35-45 години, с пик към 50-60 година възраст. Произвеждащите инсулин кафези последователно стартират да понижават неговото произвеждане и затова отново последователно, малко по малко се покачва кръвната захар. Така се случва при единия от подвариантите на диабет вид 2. 

При другия е тъкмо противоположното – свърхпроизводство на инсулин като над 80% от тези пациенти са с наднормено тегло или затлъстяване, при които приказваме за инсулинова устойчивост. И този подвариант на диабет вид 2 се разпростира постепенно и последователно, за години – 10, 15 и повече. Характерното при диабет вид 2 е, че кръвната захар се повишава последователно. Изследване на кръвната захар на гладно е минимумът, който ни подсказва дали избран човек има предиабетно положение, дали към този момент е отключил диабет или е изцяло здрав.

Т.нар. нарушена гликемия на гладно и нарушеният глюкозен толеранс са две предиабетни положения. Те са обратими, в случай че се вземат ограничения: даже единствено диетични; понижаване на цигарите; физическа интензивност. Ако обаче не се вземат ограничения, най-малко 20% от тези хора в границите на 5 години ще отключат типичен разпрострат захарен диабет вид 2. Интересното е, че пациентът даже да е единствено в едното от тези две предиабетни положения, въпреки и при гранични стойности на кръвната захар, те оказват въздействие върху редица органи и системи. 

- Това значи ли, че преди още да сте открили диагнозата, са почнали затрудненията?

- Да, може да се каже, тъй като подобен вид пациент за 8-10 годишен интервал от време към този момент стартира да развива типичните за диабета хронични затруднения: във връзка с нервната система и на съдовете на ретината. В по-нататъшен аспект полека-лека и на утежняване на бъбречните структури.

Т.е., известните като диагнози диабетна полиневропати, диабетна ретинопатия, диабетна нефропатия. Може да се каже и по този начин: с цел да се сложи дефинитивно диагнозата захарен диабет вид 2, пациентът е минал през две предиабетни положения – нарушена гликемия на гладно, нарушен глюкозен толеранс. И този интервал, както към този момент споделих, може да обхване 8-10 години. 

Когато бета-клетките на панкреаса към този момент не могат да създават инсулин, защото са разрушени, или нарасналата инсулинова устойчивост е изтощила панкреаса. Т.е., сега на слагане на диагнозата захарен диабет пациентът към този момент има начални нараснали равнища на кръвната захар, така наречен хиперглигемия.

Друга специфичност е, че при слагане на диагнозата за диабет вид 2 ги няма типичните мощно изразени признаци, както е при диабет вид 1. От една страна, разрушаването на бета-клетките не е станало за малко време, а се е случвало последователно, години наред. От друга страна, нормално такива хора са и със затлъстяване, като в това време има обилни количества инсулин при по-голямата част от тях, който обаче не може да си свърши работата.

Съответно се разпростира инсулинова устойчивост. Но все пак има белези, които да ни подскажат за отключване на захарен диабет: известно възприятие на жадност, пиянство на повече течности, изсъхване на устата. И още нещо особено, което никога не би трябвало да пропущаме: поражда инфекциозен развой от вида на гъбичните инфекции по влагалището при дамите или по лигавицата на половия член при мъжете. Тези гъбични инфекции първо изпращат пациентите при гинеколог или уролог.

Съответните експерти ползват антибиотични или антимикотични препарати, които в множеството случаи не дават никакъв резултат. Това дава съображение на сътрудниците гинеколози и уролози да предложат проучване на кръвната захар при такива пациенти. Обикновено се оказва, че тя е нараснала и това е повода за поддържане на упорита микотична зараза на равнище влагалище или лигавици на гениталите.

Това се случва поради микроорганизмите, които се намират във влагалището на дамата или по лигавицата на половия член при мъжа. Те, нагледно казано, употребяват гликоген, който е запасната форма на глюкоза в организма. И когато глюкозата е в по-голямо количество, това им основава субстрат за хранене и оттова надлежно за размножаване. Ето тези упорити гъбични инфекции ни подсказват за развил се към този момент диабет.

- Д-р Хаджилазов, да се съсредоточим на диабетните затруднения. Какво би трябвало да знаем за тях?

- В основата на развиването на диабетна невропатия и диабетна ретинопатия са така наречен микроциркулаторни нарушавания. Те могат да се проявят с изтръпване и мравучкане по крайниците, с нарушаване на усета за топло и студено. Обикновено стават по-явни, когато към този момент захарният диабет се е отключил и пациентът има трайно задържащи се нараснали стойности на кръвната захар.

Тези микроциркулаторни нарушавания оказват по-явно въздействие върху кръвоснабдяването на дребните нервни влакна по крайниците. Но въпреки това, самата хронична хипергликемия непосредствено поврежда и нервните кафези като такива. Затова пораждат изтръпването, мравучкането, нарушеното възприятие за топло и студено и така нататък Когато не се обърне внимание и този интервал се задържи за няколко, да вземем за пример 5 години, както нормално става, към този момент се откриват увреждания и на съдовете на ретината.

Става дума за най-малките чувствителни съдчета, чието увреждане (типично затруднение на захарния диабет)  може да се види посредством така наречен флуорисцентна ангиография. Ако подобен пациент продължава да не обръща внимание на положението си още няколко години, камо ли в случай че са 10, в случай че не се компенсира нарасналата кръвна захар, тогава към този момент се появяват и диабетните уреждания във връзка с бъбреците. 

Поразяването на бъбреците изисква най-малко 15 години неприятен надзор на болестта

„ При профилактичния обзор нормално персоналният доктор пуска направление за проучване освен на кръвна захар, само че и на урина. Ако в урината се откри съществуването на захар, това ни подсказва, че бъбреците надлежно пропущат глюкоза. Т.е., надвишен е прагът на противоположна всмукване на глюкозата и тя се отделя с урината. Тук в скоби би трябвало да подчертая, че всеки човек има самостоятелен предел на обособяване на глюкоза през бъбреците. Едно време също са поставяли диагнозата захарен диабет посредством проучване на урината. 

В антични времена по усета на урината са определяли съществуването или неналичието на захарен диабет. И още един другоземен способ са употребявали: изтичане на урина върху мравуняк и в случай че мравките не избягат, а стартират интензивно да употребяват тази урина, за лечителите е означавало съществуване на захарен диабет. Държа да отбележа, че увреждането на бъбреците е една по-далечна във времето патогенетична увреда, „ изискваща “ най-малко 15 години неприятен надзор на захарния диабет. Което значи, че при слагане на диагнозата диабет вид 1 няма такива затруднения, тъй като той се разпростира в границите на седмици или най-вече месеци.

А при профилактично проучване съществуването на микроалбумин в урината ни подсказва за първото съществено увреждане от позиция на диабета. Това са към този момент фактори, които вършат връзка сред характерните за диабета затруднения и увреждането на други органи и системи. Фактически самата микроалбуминория се води за първия рисков фактор за сърдечносъдови болести. 

Ето по какъв начин става преходът от така наречен типични за диабета увреждания към изцяло органно увреждане на организма. Тук се постанова едно конкретизиране: нормално, когато приказваме за атеросклеротично увреждане на съдовете, ние имаме поради огромни съдове, като аортата, сърдечни и мозъчни съдове, на крайниците и така нататък Това не е типично за диабета увреждане и затруднение. 

Да, може в хода на неконтролиран диабет тези положения да се усложнят още повече. Има хора, които нямат захарен диабет, само че са с макросъдови затруднения от вида на атеросклеротични промени (повишени равнища на холестероловите деривати, отлагането им в съдовите стени, като тези плаки водят до по-малки или по-големи затруднения. Може да се стигне даже до задръстване на тези съдове с клиничен израз на миокарден инфаркт, на мозъчен инсулт или на запушени съдове на краката).

Но, когато има захарен диабет, пътищата на тези затруднения могат да се припокрият. А не е изключено единствено при съществуването на некотролиран захарен диабет, било то при първи или втори вид, без да имат проблеми със сърдечносъдовата система и нараснал холестерол, отново да се стигне до увреждане и на огромните съдове, което се случва по-нататък във времето. 

Повечето хора с втори вид диабет имат нараснало артериално налягане, затлъстяване, имат дислипидемия. Все рискови фактори, които довеждат до увреждане на съдовата система. Съответно, новооткритият или неоткрит, само че дълго протичащ гладко във времето и задълбочаващ се диабет, още повече усложнява тези увреждания и на по огромните кръвоносни съдове.

И по тази причина към този момент като по-сериозно затруднение на захарния диабет се употребява понятието диабетна макроангиопатия. Тогава към този момент се постановат по-сериозни, най-много хирургични интервенции, било то във връзка с сърдечната конструкция, на мозъка, на периферни артерии на крака и така нататък “, изясни лекарят.

 Яна БОЯДЖИЕВА