Учен: Ако премахнем цигарите, ще видим как рискът намалява
Д-р Жизел Бейкър – Директор „ Научни въпроси “, Филип Морис Интернешънъл в изявление на Георги Карамфилов.
В: Първият ми въпрос е за никотина, който, както Вие посочихте, не е главната причина за болести, свързани с пушене. Значи в случай че горенето бъде изцяло изолирано и няма пушек, никотинът ще е нещо като кафето или захарта – той води до пристрастяване, само че няма толкоз нездравословно влияние и хората могат да живеят с него без проблем?
Бейкър: Според мен ние към този момент сме достигнали този стадий. Голямата разлика идва от дозата, която човек получава, от това, което приема дружно с никотина и от метода, по който го приема. Имаме кофеина, само че хората не пушат кофеин. Кафето съдържа кофеин, само че никой не пие никотин. Всичко се свежда до метода на банкет и до това какви тъкмо токсични субстанции навлизат в организма дружно с никотина, което от своя страна дефинира токсичния профил на съответното съединяване.
В: Смятате ли, че ще можете да изолирате изцяло горенето, тъй като пушенето не е единствено метод, по който никотинът се доставя на организма и по който човек усеща неговите резултати. То има и обществен аспект. Хората обичат да пушат дружно, да излизат за по пура или цигара в почивките и да си приказват. Мислите ли, че продуктите, които създавате, могат да се съпоставят с цигарите в този аспект?
Бейкър: Първо би трябвало да кажа, че никотин-заместващата терапия съществува от десетилетия и все пак в света отново има един милиард пушачи. Т.е. никотиновата лепенка или никотиновите таблетки за смучене са сполучливо средство, което оказва помощ на пълнолетните пушачи, които желаят да спрат цигарите, да управляват желанието си за пушене до степен, в която да могат да спрат. Но това не е задоволително задоволително средство за пушачите, които ще продължат да пушат, а и за доста хора, които желаят да откажат цигарите, то не прилича всички аспекти от ритуала на пушенето, които са повода те да не престават да пушат. Затова и доста от тях се връщат към цигарите. Не става въпрос единствено за никотин. Да, има никотин. Да, той води до пристрастяване. Но има и аспекти на ритуала, обществени и когнитивни аспекти. Пушенето е доста сложен проблем и виждаме, че доставянето на никотин като опиат, не е най-успешното решение. Трябва да предлагаме артикули, които са съобразени с аргументите хората да пушат, макар че знаят, че това е нездравословно за тях.
В: Да кажем, че съм пушач и пуша от 5 или повече години. Ако спра в този миг, какъв брой време би трябвало да мине, преди рискът да развия заболяване да намалее?
Бейкър: Заболяванията се развиват с струпване и това зависи от броя цигари, които пушите дневно, както и от това от какъв брой време пушите. Фактор е и Вашата възраст. Навсякъде по света пушачите стартират да пушат на почти една и съща възраст – преди да навършат 20 години, към 18 години, което е законоустановената възраст. Т.е. хората стартират да пушат на такава възраст. А болесттите стартират да се демонстрират, когато човек стане на 40 - 50 години. Между момента на пропушване и проявата на заболяване, обвързвано с пушене, минава известно време. Какъв ще е този интервал зависи от това до каква степен е повреден организмът, само че и от процесите на остаряване, както и от генетичната конструкция на обособения човек. Но е открито, че когато човек спре цигарите, рискът спада. Аз тук бях част от екипа, който се занимава с епидемиологични модели, и в тях следим, че спомагателният риск от сърдечносъдови болести, като исхемична болест на сърцето и сърдечен удар, дължащ се на пушене, се намалява за към 4-5 години. Ще се отнася до други болести, като хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), този интервал е 13 години, а за рак на белия дроб е към 10 години. Очевидно има разлики според от възрастта и продължителността на пушене, само че спомагателният риск понижава на половина спрямо продължаването на пушенето и там е разликата. Ако сте пушили в продължение на 5 години, което значи, че сте на сред 20 и 30 години, можете в доста огромна степен да избегнете натрупването на риск. Ако спрете пушенето, когато сте на 40-50 години, Вие намалявате натрупването на риск. Има известна разлика.
В: Но в случай че допуснем, че цигарите са изцяло отстранени, те не се оферират на пазара и хората използват бездимни артикули, този интервал от 13 години, 10 години или 5 години съгласно болестта ще намалее ли?
Бейкър: Ще забележим по какъв начин рискът понижава. Ако пушенето е отстранено, ще имате цялост от хора на друга възраст и с друга история на пушене, и ще би трябвало да ги проследявате доста дълго време, преди в света да не останат хора, които в миналото са пушили. И ще установите, че според от продължителността на пушене, ще имате разнообразни профили. Колкото повече време минава от момента на унищожаване на цигарите, толкоз по-малко заболявания и заболеваемост, дължащи се на пушене, ще има измежду популацията.
В: Първият ми въпрос е за никотина, който, както Вие посочихте, не е главната причина за болести, свързани с пушене. Значи в случай че горенето бъде изцяло изолирано и няма пушек, никотинът ще е нещо като кафето или захарта – той води до пристрастяване, само че няма толкоз нездравословно влияние и хората могат да живеят с него без проблем?
Бейкър: Според мен ние към този момент сме достигнали този стадий. Голямата разлика идва от дозата, която човек получава, от това, което приема дружно с никотина и от метода, по който го приема. Имаме кофеина, само че хората не пушат кофеин. Кафето съдържа кофеин, само че никой не пие никотин. Всичко се свежда до метода на банкет и до това какви тъкмо токсични субстанции навлизат в организма дружно с никотина, което от своя страна дефинира токсичния профил на съответното съединяване.
В: Смятате ли, че ще можете да изолирате изцяло горенето, тъй като пушенето не е единствено метод, по който никотинът се доставя на организма и по който човек усеща неговите резултати. То има и обществен аспект. Хората обичат да пушат дружно, да излизат за по пура или цигара в почивките и да си приказват. Мислите ли, че продуктите, които създавате, могат да се съпоставят с цигарите в този аспект?
Бейкър: Първо би трябвало да кажа, че никотин-заместващата терапия съществува от десетилетия и все пак в света отново има един милиард пушачи. Т.е. никотиновата лепенка или никотиновите таблетки за смучене са сполучливо средство, което оказва помощ на пълнолетните пушачи, които желаят да спрат цигарите, да управляват желанието си за пушене до степен, в която да могат да спрат. Но това не е задоволително задоволително средство за пушачите, които ще продължат да пушат, а и за доста хора, които желаят да откажат цигарите, то не прилича всички аспекти от ритуала на пушенето, които са повода те да не престават да пушат. Затова и доста от тях се връщат към цигарите. Не става въпрос единствено за никотин. Да, има никотин. Да, той води до пристрастяване. Но има и аспекти на ритуала, обществени и когнитивни аспекти. Пушенето е доста сложен проблем и виждаме, че доставянето на никотин като опиат, не е най-успешното решение. Трябва да предлагаме артикули, които са съобразени с аргументите хората да пушат, макар че знаят, че това е нездравословно за тях.
В: Да кажем, че съм пушач и пуша от 5 или повече години. Ако спра в този миг, какъв брой време би трябвало да мине, преди рискът да развия заболяване да намалее?
Бейкър: Заболяванията се развиват с струпване и това зависи от броя цигари, които пушите дневно, както и от това от какъв брой време пушите. Фактор е и Вашата възраст. Навсякъде по света пушачите стартират да пушат на почти една и съща възраст – преди да навършат 20 години, към 18 години, което е законоустановената възраст. Т.е. хората стартират да пушат на такава възраст. А болесттите стартират да се демонстрират, когато човек стане на 40 - 50 години. Между момента на пропушване и проявата на заболяване, обвързвано с пушене, минава известно време. Какъв ще е този интервал зависи от това до каква степен е повреден организмът, само че и от процесите на остаряване, както и от генетичната конструкция на обособения човек. Но е открито, че когато човек спре цигарите, рискът спада. Аз тук бях част от екипа, който се занимава с епидемиологични модели, и в тях следим, че спомагателният риск от сърдечносъдови болести, като исхемична болест на сърцето и сърдечен удар, дължащ се на пушене, се намалява за към 4-5 години. Ще се отнася до други болести, като хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), този интервал е 13 години, а за рак на белия дроб е към 10 години. Очевидно има разлики според от възрастта и продължителността на пушене, само че спомагателният риск понижава на половина спрямо продължаването на пушенето и там е разликата. Ако сте пушили в продължение на 5 години, което значи, че сте на сред 20 и 30 години, можете в доста огромна степен да избегнете натрупването на риск. Ако спрете пушенето, когато сте на 40-50 години, Вие намалявате натрупването на риск. Има известна разлика.
В: Но в случай че допуснем, че цигарите са изцяло отстранени, те не се оферират на пазара и хората използват бездимни артикули, този интервал от 13 години, 10 години или 5 години съгласно болестта ще намалее ли?
Бейкър: Ще забележим по какъв начин рискът понижава. Ако пушенето е отстранено, ще имате цялост от хора на друга възраст и с друга история на пушене, и ще би трябвало да ги проследявате доста дълго време, преди в света да не останат хора, които в миналото са пушили. И ще установите, че според от продължителността на пушене, ще имате разнообразни профили. Колкото повече време минава от момента на унищожаване на цигарите, толкоз по-малко заболявания и заболеваемост, дължащи се на пушене, ще има измежду популацията.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ