Д-р Гълъбова, като представител на предизборния щаб на г-н Румен

Д-р Гълъбова, като представител на предизборния щаб на господин Румен Радев, по какъв начин оценявате кратосрочните и дълготрайни последствия за президента от решението на Конституционен съд за противоконституционност на назначението на господин Кирил Петков за длъжностен министър?

- Първата последица е, че това решение ще се трансформира в медийна дъвка, а експертните мнения ще бъдат малко. Във фейсбук вирусолозите-енергетици се трансформират в конституционалисти. За някои от тях решението на Конституционен съд идва тъкмо в точния момент, с цел да развеят знамето на битката с господин Радев и неговите противоконституционни дейности. Ще се вкара в приложимост и думата импийчмънт. И за известно време ще забравим за ковид-кризата, мизерията, кражбите от автомагистралите.

Импийчмънт е доста сериозен проблем, смятате ли, че ще се стигне до такава степен?

- Не считам, че ще се стигне до импийчмънт, тъй като за задачата, доколкото знам, са нужни 161 депутати в настоящ постоянен парламент, които да предизвикват процедурата. Сега значимото е по какъв начин решението на Конституционен съд ще се отрази на акцията на господин Радев.

При всяко състояние няма да е положително.

- Със сигурност. Но у нас хората не са изключително сериозни към противоконституционни дейности, откакто сме обръгнали на мизерията и кражбите. Представям си по какъв начин хората по градове и паланки, подложени на домашни кражби, изнасилвания, откраднати пенсии, ще се развълнуват по какъв начин господин Радев е позволил официална неточност с едно предопределение.

Опонентите му ще го разгласят за политически лъжец.

- Това е ясно, само че опити за импийчмънт сме имали и в предишното – с президента Първанов. Случаят ще се употребява оптимално, с цел да се потушат другите кавги. Да, евентуално президентът Радев е нарушил конституцията, само че ние не сме небогати поради това. Ограбени са милиарди, за които прокуратурата мълчи: за противозаконните трансплантации в болница „ Лозенец “, за милиардите от язовири и автомагистрали, даже за „ скромните “ милиони от ученическия отдих, за дебелите заплати в държавните компании. За всичко това прокуратурата мълчи.

Става ли неминуем вторият тур на президентските избори?

- Не съм социолог, а човек, който си разрешава лукса да мисли със личната си глава. Познавайки нашата народопсихология считам, че ние се ориентирахме към балотаж още с издигането на кандидат-президентска двойка от Демократична България – доста малко преди номинацията на господин Панов, самият ген. Атанасов сподели, че техните гласоподаватели ще поддържат президента Радев. Всичко зависи от това по какъв начин въпросът ще бъде комуникиран в медиите и до каква степен притежателите на въпросните медии ще позволяват тиражирането на разнообразни отзиви.

Групово дело “Боец “ прикани представителите на протестния бранш да бойкотират медиите, свързвани със задкулисието, въпреки че всички те не престават да посещават неособено хигиенични средства за всеобща информация, очевидно изкушението е огромно.

- Има подписани контракти.

В хода на акцията към президента Радев се натрупват и други упреци. Например, че закриля енергийната мафия на ГЕРб и Движение за права и свободи в интерес на " Газпром ". Възможно ли е съветски ползи да минават през президента Радев?

- Руски ползи минават през България и който ръководи, тежко му. Радев е упрекван за проводник и на съветски, и на натовски ползи. Време е да се посочи чий сътрудник е той и за кого работи. Живеем на кръстопът и рисковете за обвинявания във филия и уплаха постоянно са високи.

ГЕРБ настойчиво се представяха като правилни евроатлантици, само че на дело прокараха съветските геостратегически ползи посредством „ Турски поток “, освен това с наши пари.

- Точно по този начин е. Подаряваха се кученца на Путин, на 3 март се отиде при Ердоган, по-късно се козирува на Меркел, яде се торта „ Сахер “ във Виена. Унизително и срамно държание.

Лозан Панов също насочи укор към президента Радев, че е просрочен с реакцията си към Гешев и е станал съдбоносен едвам след офанзивата против президентството. Как отговаряте на това?

- По причини пъкъл хоминем, самият Лозан Панов беше определен с гласове на Движение за права и свободи. Освен това, Лозан Панов през всичките години не взе отношение по нито един публично важен проблем, с изключение на по правосъдната промяна. Ако беше президент по това време, Лозан Панов по какъв начин щеше да постъпи – да извърши конституцията на страната или да не я съблюдава, с риск да бъде отхвърлен? Моята специалност ме е научила да работя тук и в този момент. Към един болен организъм не се пристъпва неотложно с коренно лекуване, а с палиативни ограничения, които да доведат до закрепването му.

Едно от обвиняванията на статуквото към Румен Радев е, че е въвел тирания. Чертае се хипотезата, че след изборите той ще овладее и изпълнителната власт - посредством свои служебни министри. Къде минава границата сред мощен общественик и деспот, материята е доста деликатна?

- Такава догадка може да се роди единствено в главата на властнически човек. Борисов третираше своите министри и депутати като кукли на конци. Той си разреши да смъкна персонално и ръководителя на СОС. Не се свенеше да се похвали, че е поръчал в Народното събрание да се гласоподават избрани неща. В главата на един деспот е безспорно, че всеки разполага с властта по неговия метод. Това се назовава транспорт.

В парламентарен проект Движение за права и свободи към този момент не е неизбежният балансьор. Като психиатър и психолог, по какъв начин преценявате агресивното държание в акцията на хората от Движението – като симптом на самонадеяност или на нерешителност?

- Може да е композиция от остатъчно самочувствие и боязън от загубването му. Да не забравяме, че огромна част от електората на Движение за права и свободи е в чужбина. Те дават все по-малък електорален принос на Движението, тъй като децата им порастват в друга културална среда. Агресивния звук се постанова от управлението. Водещ при тях е страхът. Обявиха акта „ Магнитски “ за противозаконен и за вмешателство във вътрешните ни работи. В резултат сложиха Делян Пеевски като лидер на две листи. А той не пропусна нито една среща с кмет на ГЕРБ. Всъщност, ние не виждаме в общественото пространство по какъв начин приказват редовите членове на Движение за права и свободи.

В сегашната обстановка г-н  Радев не е ли заинтригуван от присъединяване в усърдно забравените открити и персонални диспути. Като президент той не би ли могъл да инициира тяхното реанимиране?

- Личното ми мнение е, че е добре да има такива диспути. Последният спор, който помня, беше сред Радев и Цачева по време на предходната президентска акция. При нас културата на дебата в действителност отсъства. Но по-лошото е, че електоратът към този момент не чака такива персонални и открити диспути.

Сега мнозина одобряват Радев за избавител, Трифонов се приема по сходен метод. Преди същото беше с Царя и с Борисов. Какво мислите като експерт по менталното здраве за спасителите на нацията?

- Бих дала отговор с приказката за неволята. Когато си в неволя, би трябвало да се мобилизираш и да си стъпиш на краката, а не да чакаш един човек да те избави. От  съществуващите президентски кандидатури, не виждам по-подходящ човек от господин Радев. Заедно с това считам, че той не би могъл да направи нищо самичък. Трябва да се учим да действаме синергично, а не антагонистично. Държа да уточня, че е належащо тази синергия  да върви редом с установяването на аргументите, които са ни довели до тук. В обществото ни съществува надълбоко накърнено възприятие за правдивост. Което допуска сериозна и постоянна правосъдна система.

Един от другите кандидат-президенти прокара тезата, че президентът би трябвало да утешава народа – нещо което е по-характерно за църквата. Да бъде свещеник или да написа дневния ред на обществото, кое е присъщо на президента?

- Категорично не би трябвало да бъде свещеник. Ролята на президента не е да утешава, а да основава предпоставки да не се постанова утешаване. Трябва да бъде водач и да дава образец с цивилен позиции, отстоявайки ползите на страната и народа. Да не се крие зад кухи изречения и витиевати нищонеказваници, с цел да се хареса на всички. Към цитирания кандидат-президент с искания за утешител имам и персонална колизия. Когато му изпратих писмен сигнал за непочтено и обидно държание на неговия чиновник - социологът Стойчо Стойчев, аз получих замайващ отговор от ректора на Софийския университет " Свети Климент Охридски “: няма да глоби доцента, тъй като по този начин ще задуши свободата на словото! Днес обаче узнавам, че е мощно засегнат от, подправената - съгласно него - вест, че е писал чалга текстове. Защо позициите са разнообразни във връзка с свободата на словото?

От позицията ви на експерт, коя е душевната болест на българската политика?

- Ако мога да сравня двуличието с множествената персона или шизофренията, май се получава нещо като диагноза.