Д-р Бойко Пенков завършва медицина през 1980 г. и има

Д-р Бойко Пенков приключва медицина през 1980 година и има добити специалности по „ Вътрешни заболявания “, „ Белодробни заболявания “ и „ Болничен мениджмънт “. Придобива тапия по „ Здравен мениджмънт “ във Англия, както и „ Администрация в опазването на здравето “ в Япония. Бил е шеф на Националната здравноосигурителна каса, медицински шеф на Университетската болница по белодробни заболявания и шеф на УМБАЛ „ Софиямед “. За четвърти път заема поста на заместник-министър на опазването на здравето.

Пред Zdrave.net доктор Пенков разяснява мораториума върху разкриването на нови лечебни заведения, кадровата рецесия в лечебните заведения, проблемите в регионалните лечебни заведения.

Д-р Пенков, по кое време ще бъде натрапен мораториумът върху разкриването на нови лечебни заведения, който проф. Хинков анонсира още в първите дни като министър на опазването на здравето?

Имаше предложение, което се обсъждаше – през Закона за бюджета на НЗОК до изработването на Национална здравна карта да бъде натрапен мораториум по разкриването на нови лечебни заведения. Реши се обаче, защото това предложение е част от програмата на държавното управление, да се сътвори работна група, която до 30 септември да изготви промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО). Текстовете за мораториума са подготвени, само че сега се изглаждат текстовете и за други промени, които е добре да бъдат разисквани от народните представители.

В каква посока са другите промени?

Има неща, които през годините са се натрупали като оферти от неправителствения бранш и други ведомства. Например желаят да се възвърне отново акредитацията на лечебните заведения в нейния предходен тип – за равнището й на подготвеност. В момента акредитация се прави единствено в случаите, когато болничното заведение желае да бъде център за образование на студенти, специализанти, докторанти. Общата оценка на болничната активност би трябвало да стане наложителен детайл на акредитацията, защото би трябвало да имаме цялостна визия в каква база се образоват децата. Предложението е да бъдат оценени освен опциите за образование, само че и опциите на болничното заведение като конструкция.

Друга смяна е обвързвана с обстоятелството, че два текста дават опция за създаване на ново лечебно заведение или за нова активност – 37а и 37б от ЗЛЗ. Когато под формата на нова активност се прави нова болница и тя е в друга област в страната, това да бъде позволено по член 37а – като откриване на чисто ново лечебно заведение, а не с акт на министъра или Министерски съвет. Когато е в границите на общината или региона, да си върви по остарелия ред като нова активност в същия район. Причината за това е в терзанието на болничните асоциации, че тези членове в закона се употребяват, с цел да може единствено с решение на държавното управление да се построяват огромни болнични структури.

Мораториумът ще се отнася ли и за новите действия в лечебните заведения?

Започналото произвеждане по разкриването на нови действия ще бъде довършено, само че след влизането в действие на мораториума, разкриването на нови действия ще бъде неразрешено до влизането в действие на Националната здравна карта.

Планира ли се превръщане на Националната хематология и УСБАЛ по онкология, както беше направено предходната година с белодробната болница и вливането й в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “?

Не толкоз превръщане, колкото сливане. До момента двете лечебни заведения живеят взаимно залепени една за друга, като имат и вътрешни връзки. Там обаче върви една  търговия, която е смайваща – една болница заплаща на другата за мокри изтривалки, след това втората заплаща на първата за косене на трева. Едната заплаща на другата за реанимация на техните пациенти, а втората на първата за лаборатория. Това е неестествено, изключително откакто задачата е една – диагностика и лекуване на онкологично заболели пациенти. Ако те се слеят, както се планува да се случи, те ще обединят напъните и ресурсите си и ще проработят по нов метод. Според мен това ще бъде единствено от изгода и за лечебните заведения, и за пациентите. Резултатът от вливането на белодробната болница в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ е добър и работи.

Какво би могло обаче да бъде решението за общинските лечебни заведения, които в множеството случаи са в неприятно финансово положение, само че страната не може да им оказва помощ?

Ние можем да им окажем методична помощ, само че всичко е в ръцете на общинските препоръки. Те са притежатели на тези лечебни заведения и от техните решения зависи по какъв начин тези лечебни заведения ще се развиват. Ние можем да бъдем от изгода за процедурите по преструктуриране, можем да дадем съвет, когато изискат от нас такова нещо, само че не можем, чисто по административен път, да им се наложим. Те са самостоятелни и всеки общински съвет е самичък за себе си. Политиката се дефинира от тях и от кмета на общината. Има кметове, които доста оказват помощ на лечебните си заведения и други, които не им обръщат никакво внимание.

Каква беше повода община Ловеч да се откаже от акциите си в регионалната болница и да вдигне ръце от решаването на проблемите там?

Това беше отговор на наше запитване дали биха били съгласни да преотстъпят акциите си. Община Ловеч реагира извънредно бързо и на идващото си съвещание взеха това решение, с което подариха акциите си на страната. Подобно запитване е отправено и към другите общини, които са акционери, с цел да може да се почисти собствеността и болничното заведение да стане 100% държавна. Идеята е МБАЛ Ловеч да се влее в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски “ – Плевен като втори адрес, с цел да може да осигурим нужните структури, които да поемат проблемите на хората от Ловеч благодарение на университетската болница.

А по какъв начин ще бъде решен трайно кадровият проблем във Враца?

Това е остарял проблем за бранша, изключително при свободното придвижване на хора в границите на Европейския съюз, при новите стратегии, които други държавни управления оферират на наши лекари под 40-годишна възраст. Нужда от лекари има в цяла Европа. Например Германия се нуждае сега от 300 000 души – нова, жива, млада мощ. Изключителен дефицит има сега на медици. Отделно в Европа има въведени регламенти за контролираните специалности, които доста затрудняват влизането на трудовия пазар на експерти от трети страни отвън Европейски Съюз. Правили сме неколкократно опит в границите на лечебните заведения. Колегите се пробват да назначат лекари от Украйна. Това са подготвени лекари експерти и сестри, които би трябвало да се явят на изпит по български език, на държавни изпити, на изпити, за които не им доближава хорариум, да минат стажове и всичко това ще отнеме 2 или 3 години, с цел да се официализира това, което те могат. Според мен би трябвало да се вземат ограничения и то на европейско равнище, с цел да се облекчи режимът на привличане на такива експерти.

Кога Министерството ще разгласи нов централизиран търг за медикаментите в болничните лечебни заведения?

Когато реши съдът. Чакаме окончателното изговаряне на съда и ще обявим процедурата още веднъж.

Централизираната процедура ще реши ли разногласието дали би трябвало или не и частните лечебни заведения да афишират публични поръчки за медикаменти, защото работят с обществени средства?

Има законов текст, който освобождава частните лечебни заведения от провеждането на публичните поръчки. Работи се в посока публичните поръчки да бъдат провеждани от всички, само че нямам визия дали ще се случи. Аз имам свое схващане. Да, отнася се за обществени финанси, които се събират от хората и се разходват за тях през услуги, предоставяни от лечебните заведения и закупувани от Касата. В Министерството обаче ние също получаваме обществени финанси, тъй като ни финансират през Държавния бюджет. Лицето Бойко Пенков получава заплата и тази заплата си става негова, тъй като е приключил работа, за която са го възнаградили. Тези пари не престават ли да бъдат обществени или са на Бойко Пенков? Ако са на Бойко Пенков, те са частни, а не обществени. Трябва ли следователно той да организира търг, с цел да си купи геврек, или може да си го купи непосредствено? Въпросът е метафизичен.

Парите са събрани и са обществени, само че ти си работил през това време, минал е един месец, отчел си се, работата е тествана и заплатена, парите не престават ли да са на страната, на фонда или са си твои? Ако са си твои, ти си определяш разпоредбите, по които си ги харчиш.

Как ще бъдат надградени клиничните пътеки, тъй че да бъде по-справедливо остойностяването им, както заяви проф. Хинков?

Възложена е такава задача на екип от Министерството. Прави се изследване сега на практики в други страни и други модели на финансиране. Скоро ще бъде основана работната група, която да създаде плана, само че за тази бюджетна година няма по какъв начин да се приложи. За 2024 година зависи по кое време ще се оправят сътрудниците с нелеката задача да се реши какъв коефициент би трябвало да получат лечебните заведения, които извършват някаква клинична пътека, само че имат коморбиден пациент. Например – дали за един човек с пневмония и високо артериално налягане би трябвало да бъде заплатено както за пациент с пневмония, високо артериално налягане и диабет и кой да е по-високия %. Един изострен инфекциозен развой изостря други хронични премеждия. За да се направи оценка на другите хронични премеждия е нужна спомагателна диагностика – ЕКГ, холтер, скенер. Трябва да се направи оценка и на тежестта на болестта – леко, приблизително или тежко.

Предвиждат ли се нови акции под шапката на Министерството, свързани с трансплантациите?

Да, актуалният екип работи доста в тази посока. Планирани са действия по Националната акция в поддръжка на донорството „ Да! За живот! “, както от страна на Изпълнителна организация „ Медицински контрол “, по този начин и от страна на Министерството. Това е деликатна тематика, за която обаче би трябвало да се приказва непрестанно в обществото – ясно, намерено и с обръщение. Защото донорството избавя животи.