Интервю | Атидже Вели: Българските земеделци са още с най-ниските субсидии в ЕС
Д-р Атидже Алиева-Вели е магистър по " Индустриални биотехнологии " в СУ и по " Публична администрация " със специализация " Държавна администрация " в УНСС. От началото на 2023 година е и лекар с сполучливо предпазена дисертация на тематика " Ролята на ОСП за поощряване на иновационния развой в земеделието " в Аграрния университет - Пловдив. Преминала е образования във Франция, Литва, Австрия, Италия, Словения, Съединени американски щати и други
В интервала 2007 - 2019 година работи в Държавен фонд " Земеделие " на редица длъжности, включително зам. изпълнителен шеф. През май 2019 година бе определена за евродепутат от ДПС/ " Обнови Европа ". В европарламента Атидже Вели е член на Комисията по земеделие и развиване на селските региони и на Комисията по претовареност и обществени въпроси, както и зам.-председател на Интергрупата за селските региони. Тя също по този начин е и зам.-председател на Делегацията за Средна Азия и член на Делегацията за Северна Македония. Националния стратегически проект по ОСП на България бе измежду последните утвърдени в Европейски Съюз и в това време към този момент се вършат промени. Защо е належащо? Промените се постановат в посока заслужено и дейно систематизиране на средствата по линия на ОСП, които се явяват главен финансов запас за подкрепяне на земеделците, за развиване и модернизиране на българското селско стопанство. Казвайки заслужено, имам поради освен разпределението на средствата за дребните, младите и огромните аграрни стопанства, само че и междусекторното алокиране на финансирането, което е учредено на разбори и данни.
За нас извънредно значимо е съответното финансиране на дребните и дребните фермери. С ефикасното систематизиране пък би трябвало да се цели гарантиране на продоволствената сигурност, висока добавена стойност, висока конкурентоспособност, рационализация и нововъведения в подтекста на Зеления пакт, придобиване на умения и познания, привличане на младежи в земеделието.
Промените са наложителни и в отговор на рецесията в земеделието след експлоадирането на войната в Украйна. Националните стратегически проекти бяха създадени, без да регистрират следствията от войната, които с изключение на краткосрочни и незабавни ограничения изискват и дълготрайни решения.
Като цяло на равнище Европейски Съюз през сегашния програмен интервал 2023 - 2027 година стратегическите проекти на страните ще бъдат доразвивани и променяни по следните съществени аргументи: отговор на актуалните провокации и рецесии (като следствията от войната в Украйна) и новите законодателни актове, които ще бъдат признати като част от Зеления пакт в областта на земеделието (предложението за Регламент за понижаване на използването на пестициди, законодателството от пакета " Подготвени за цел 55 " и др.).
Реклама
Друга част от измененията, които би трябвало да се създадат, са ясни още при разписването на Стратегическия проект. Това са промените на част от ставките по обезщетителни ограничения от директните заплащания, за които животновъди, производители на плодове и зеленчуци и оранжерийни производители сигнализираха, че са по-ниски от миналия програмен интервал и не компенсират разноските, които фермерите би трябвало да създадат, с цел да отговорят на новите повишени условия по екосхемите. Беше реализирано единодушие сред Министерство на земеделието и браншовите асоциации корекцията на тези ставки да стартира незабавно след подаване на Плана за утвърждение от Брюксел. Това се наложи заради насъбраните закъснения в създаването на Стратегическия проект и риска от нулева година за фермерите, в случай че проектът не се изпрати в период за утвърждение от Европейска комисия.
Трябва да се отчетат и редица компликации и неясноти, които породиха по време на Кампания за директни заплащания 2023 като приложимостта на някои условия според Стандартите за положително земеделско и екологично положение.
Най-важно в този момент е тези промени да получат бързо утвърждение от Европейска комисия, с цел да могат да влязат в действие и да се ползват от началото на идната година. По-конкретно кои са детайлите, които се преработват? Наред със упоменатите към този момент заслужено и дейно систематизиране на средствата, съответно финансиране на дребните производители, смяна на част от ставките по екосхемите, адаптиране на някои от условията на Стандартите за положително земеделско и екологично положение за националните специфики в интерес на земеделците ще бъде и понижаване на административната тежест. Това като приоритет убягва, броят на условията и нужните документи непрестанно пораства, което прави земеделците повече админи, в сравнение с фермери. За страдание в това отношение не сме си научили уроците от предходните програмни интервали.
В предходните два интервала в стратегиите за развиване на селските региони България включи огромен брой ограничения с голям брой условия по тях. Поради огромната трудност за претендентите някои ограничения не се приложиха или не бяха атрактивни за фермерите и се наложи прекачване на бюджети към други ограничения. Големият брой ограничения с огромен брой условия носи риск и за неефективно систематизиране на бюджета.
Реклама
В такива случаи част от ограниченията са със относително дребни бюджети, а в същото време по ограниченията, по които земеделците аплайват, има дефицит на средства. Не са малко образците в това отношение и незабавните ограничения, които българските управляващи са взимали за промени на стратегиите и пренасочване на средства.
И в в този момент прави усещане огромната фрагментираност на екосхемите и интервенциите по Стратегическия проект, като броят им е 99. Надявам се с измененията да се намерения и за опростяване на изкисванията и понижаване на административната тежест. Ще успее ли България да понижи съсредоточаването на директните заплащания в няколко по-едри стопанства? В последните години на национално равнище бяха подхванати ограничения, с цел да се лимитират този вид практики. Европейското законодателство също става все по-строго във връзка с концентрирането на огромна финансова помощ в дребен брой аграрни производители . За сегашния програмен интервал таванът на директните заплащания е в размер на 100 хиляди евро. Това е понижение с 3 пъти по отношение на миналия интервал.
Освен това по предложение на Екологичен потенциал в Регламента за стратегическите проекти залегна по-висок таван за така наречен Преразпределително заплащане за дребните аграрни стопани. Така страните ще би трябвало да насочат най-малко 12% от директните заплащания към дребните земеделци. На този стадий България е планувала минималния % за преразпределяне към дребните стопанства, само че това също може да се промени. Дигитализацията, обменът на информация сред институциите също са принадлежности, които биха могли да подобрят контрола във връзка с изкуственото делене на стопанствата за заобикаляне на тавана за директните заплащания. Какво би трябвало да се промени в разпределението на средствата за селско стопанство в новия програмен интервал, тъй че да създадат българското произвеждане по-конкурентоспособно и в това време да се отговори на задачите на Европейска комисия? Ако погледнем тематиката от позиция на европейското финансиране, е ясно, че българските земеделци са ощетени, получавайки най-ниските дотации за директни заплащания в Европейски Съюз. Това ги прави по-малко конкурентоспособни по отношение на европейските им сътрудници, изключително в районен мащаб. Например гръцките фермери получават в пъти по-високи дотации. Категорично би трябвало има цялостна конвергенция/изравняване на директните заплащания. Отпорът от " старите " страни членки е огромен, само че въпреки всичко има прогрес и в последното мнение за бюджет 2024 приехме въпреки и недотам безапелационен текст за потребността от такава конвергенция.
Какви ограничения да се приложат за преобразяване на българското земеделие в съвременно, зелено и конкурентоспособно изисква и необятна обществена полемика. Как проектозаконодателството за индустриалните излъчвания на Европейска комисия засягаше селското стопанство в Европа? Какъв % или брой от стопанствата в България попадаха в това предложение? Европейска комисия предложи изменение на Директива 2010/75/ЕС, с цел да бъдат понижени излъчванията от амоняк, метан, нитрати и излъчвания на парникови газове от промишлеността, в това число от земеделския бранш. Това е едно от дребното оферти в подтекста на Зеления пакт, което не обгръща излъчванията от въглероден диоксид, а цели понижаване на другите нездравословни излъчвания и замърсители, които замърсяват въздуха, водата и почвата и въздействат на човешкото здраве.
В интервала 2007 - 2019 година работи в Държавен фонд " Земеделие " на редица длъжности, включително зам. изпълнителен шеф. През май 2019 година бе определена за евродепутат от ДПС/ " Обнови Европа ". В европарламента Атидже Вели е член на Комисията по земеделие и развиване на селските региони и на Комисията по претовареност и обществени въпроси, както и зам.-председател на Интергрупата за селските региони. Тя също по този начин е и зам.-председател на Делегацията за Средна Азия и член на Делегацията за Северна Македония. Националния стратегически проект по ОСП на България бе измежду последните утвърдени в Европейски Съюз и в това време към този момент се вършат промени. Защо е належащо? Промените се постановат в посока заслужено и дейно систематизиране на средствата по линия на ОСП, които се явяват главен финансов запас за подкрепяне на земеделците, за развиване и модернизиране на българското селско стопанство. Казвайки заслужено, имам поради освен разпределението на средствата за дребните, младите и огромните аграрни стопанства, само че и междусекторното алокиране на финансирането, което е учредено на разбори и данни.
За нас извънредно значимо е съответното финансиране на дребните и дребните фермери. С ефикасното систематизиране пък би трябвало да се цели гарантиране на продоволствената сигурност, висока добавена стойност, висока конкурентоспособност, рационализация и нововъведения в подтекста на Зеления пакт, придобиване на умения и познания, привличане на младежи в земеделието.
Промените са наложителни и в отговор на рецесията в земеделието след експлоадирането на войната в Украйна. Националните стратегически проекти бяха създадени, без да регистрират следствията от войната, които с изключение на краткосрочни и незабавни ограничения изискват и дълготрайни решения.
Като цяло на равнище Европейски Съюз през сегашния програмен интервал 2023 - 2027 година стратегическите проекти на страните ще бъдат доразвивани и променяни по следните съществени аргументи: отговор на актуалните провокации и рецесии (като следствията от войната в Украйна) и новите законодателни актове, които ще бъдат признати като част от Зеления пакт в областта на земеделието (предложението за Регламент за понижаване на използването на пестициди, законодателството от пакета " Подготвени за цел 55 " и др.).
Реклама
Друга част от измененията, които би трябвало да се създадат, са ясни още при разписването на Стратегическия проект. Това са промените на част от ставките по обезщетителни ограничения от директните заплащания, за които животновъди, производители на плодове и зеленчуци и оранжерийни производители сигнализираха, че са по-ниски от миналия програмен интервал и не компенсират разноските, които фермерите би трябвало да създадат, с цел да отговорят на новите повишени условия по екосхемите. Беше реализирано единодушие сред Министерство на земеделието и браншовите асоциации корекцията на тези ставки да стартира незабавно след подаване на Плана за утвърждение от Брюксел. Това се наложи заради насъбраните закъснения в създаването на Стратегическия проект и риска от нулева година за фермерите, в случай че проектът не се изпрати в период за утвърждение от Европейска комисия.
Трябва да се отчетат и редица компликации и неясноти, които породиха по време на Кампания за директни заплащания 2023 като приложимостта на някои условия според Стандартите за положително земеделско и екологично положение.
Най-важно в този момент е тези промени да получат бързо утвърждение от Европейска комисия, с цел да могат да влязат в действие и да се ползват от началото на идната година. По-конкретно кои са детайлите, които се преработват? Наред със упоменатите към този момент заслужено и дейно систематизиране на средствата, съответно финансиране на дребните производители, смяна на част от ставките по екосхемите, адаптиране на някои от условията на Стандартите за положително земеделско и екологично положение за националните специфики в интерес на земеделците ще бъде и понижаване на административната тежест. Това като приоритет убягва, броят на условията и нужните документи непрестанно пораства, което прави земеделците повече админи, в сравнение с фермери. За страдание в това отношение не сме си научили уроците от предходните програмни интервали.
В предходните два интервала в стратегиите за развиване на селските региони България включи огромен брой ограничения с голям брой условия по тях. Поради огромната трудност за претендентите някои ограничения не се приложиха или не бяха атрактивни за фермерите и се наложи прекачване на бюджети към други ограничения. Големият брой ограничения с огромен брой условия носи риск и за неефективно систематизиране на бюджета.
Реклама
В такива случаи част от ограниченията са със относително дребни бюджети, а в същото време по ограниченията, по които земеделците аплайват, има дефицит на средства. Не са малко образците в това отношение и незабавните ограничения, които българските управляващи са взимали за промени на стратегиите и пренасочване на средства.
И в в този момент прави усещане огромната фрагментираност на екосхемите и интервенциите по Стратегическия проект, като броят им е 99. Надявам се с измененията да се намерения и за опростяване на изкисванията и понижаване на административната тежест. Ще успее ли България да понижи съсредоточаването на директните заплащания в няколко по-едри стопанства? В последните години на национално равнище бяха подхванати ограничения, с цел да се лимитират този вид практики. Европейското законодателство също става все по-строго във връзка с концентрирането на огромна финансова помощ в дребен брой аграрни производители . За сегашния програмен интервал таванът на директните заплащания е в размер на 100 хиляди евро. Това е понижение с 3 пъти по отношение на миналия интервал.
Освен това по предложение на Екологичен потенциал в Регламента за стратегическите проекти залегна по-висок таван за така наречен Преразпределително заплащане за дребните аграрни стопани. Така страните ще би трябвало да насочат най-малко 12% от директните заплащания към дребните земеделци. На този стадий България е планувала минималния % за преразпределяне към дребните стопанства, само че това също може да се промени. Дигитализацията, обменът на информация сред институциите също са принадлежности, които биха могли да подобрят контрола във връзка с изкуственото делене на стопанствата за заобикаляне на тавана за директните заплащания. Какво би трябвало да се промени в разпределението на средствата за селско стопанство в новия програмен интервал, тъй че да създадат българското произвеждане по-конкурентоспособно и в това време да се отговори на задачите на Европейска комисия? Ако погледнем тематиката от позиция на европейското финансиране, е ясно, че българските земеделци са ощетени, получавайки най-ниските дотации за директни заплащания в Европейски Съюз. Това ги прави по-малко конкурентоспособни по отношение на европейските им сътрудници, изключително в районен мащаб. Например гръцките фермери получават в пъти по-високи дотации. Категорично би трябвало има цялостна конвергенция/изравняване на директните заплащания. Отпорът от " старите " страни членки е огромен, само че въпреки всичко има прогрес и в последното мнение за бюджет 2024 приехме въпреки и недотам безапелационен текст за потребността от такава конвергенция.
Какви ограничения да се приложат за преобразяване на българското земеделие в съвременно, зелено и конкурентоспособно изисква и необятна обществена полемика. Как проектозаконодателството за индустриалните излъчвания на Европейска комисия засягаше селското стопанство в Европа? Какъв % или брой от стопанствата в България попадаха в това предложение? Европейска комисия предложи изменение на Директива 2010/75/ЕС, с цел да бъдат понижени излъчванията от амоняк, метан, нитрати и излъчвания на парникови газове от промишлеността, в това число от земеделския бранш. Това е едно от дребното оферти в подтекста на Зеления пакт, което не обгръща излъчванията от въглероден диоксид, а цели понижаване на другите нездравословни излъчвания и замърсители, които замърсяват въздуха, водата и почвата и въздействат на човешкото здраве.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ