Иван Кръстев: Доверието в институциите е ниско, независимо че има ръст в доходите
© Надежда Чипева 09Според откривателя Иван Кръстев, ръководител на УС на Центъра за демократични тактики, най-големите провокации за България в идното десетилетие ще бъдат ниското доверие в държавните институции и демографската рецесия. На проведената от " Икономедиа " 14-а годишна среща сред бизнеса и държавното управление Кръстев посочи, че диалогът за рецесията е минал от чисто икономическата сфера към политическата. Управляващите би трябвало да мислят за това какъв брой конкурентни ще бъдат европейските демокрации през 2030 година
Как оцелява една народна власт
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света ", сподели Кръстев. Той се базира на статистика, че сред 1788 и 2008 година до момента повече промени във властта са станали посредством военни преврати, в сравнение с с демократични избори - демокрацията изобщо не е обезпечен резултат. Политологът уточни също, че съгласно едно напълно историческо наблюдаване има несъмнено ниво на приходите на популацията, " над което либерален режим не е колабирал ", като всички европейски страни, включително и България, са го надминали.
Шансовете на една народна власт да оцелее директно зависят от икономическото й развиване, продължи Кръстев, като посочи изключително обезпокоителен детайл за България - ниското доверие в институциите, без значение от икономическия напредък и растежа на приходите. " Представете си какво се случва при ниски равнища от доверие, когато стопанската система пораства и когато приходите порастват, по какъв начин биха реагирали хората сега, в който икономическият напредък не може да бъде безконечен ", изясни той.
Според откривателя се следят и две крайности, при които демокрациите не могат да работят. В единия случай залозите на изборите да са прекомерно ниски - когато държавните управления се сменят непрестанно, само че нищо действително не се трансформира. Другата прекаленост е при всяка промяна на държавното управление да се трансформира всичко в страната, а загубата на властта да значи и " загуба на независимост, благосъстоятелност ". При първия гласоподавателите губят предпочитание да вземат участие в политиката, а при втория цената от загубата на изборите е прекомерно огромна за властимащите.
Демографската рецесия
Според Иван Кръстев демографската рецесия, и то изключително в Централна и Източна Европа, ще се окаже едно от най-огромните провокации през новото десетилетие. Той цитира прогноза на Организация на обединените нации, съгласно която до 2050 година популацията на България ще е с 40% по-малко, в сравнение с през 1990 година, а за Румъния спадът ще е с 30%. " В Полша нямат криза от 1992 година Защо тогава даже в такива общества се появяват подозрения до каква степен ефикасна е демокрацията, за какво се появяват антиевропейски настроения? Един от факторите е обвързван с обстоятелството, че от 1990 година до момента ЦИЕ е изгубила население от 18 млн. души. " Кръстев отбелязва, че това се равнява на изгубването на страна с население колкото Унгария и Чехия, взети дружно.
Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към трудова миграция слагат България пред обстановка, в която още през 2030 година гласоподавателите ще са доста по-възрастни, в сравнение с в този момент, уточни Кръстев. По думите му това прави избран вид политики доста по-трудни. Той даде образец с повдигането на пенсионната възраст, което става извънредно сложна политика, когато огромна част от гласуващите са в предпенсионна възраст, без значение че това е една от политиките, които биха могли да компенсират резултата от демографската рецесия. В тази обстановка на демографска рецесия след 10 години в страната ще се постанова да работят доста повече чужденци, в сравнение с в този момент. Това изисква и по-голяма отвореност на България към трудова миграция. Друг неин аспект е, че младите гласоподаватели са доста по-малко като група и затова са постоянно в риск да изгубят изборите, без значение по какъв начин гласоподават. " Ниското показване на младежите води до това, че самите демокрации стартират да мислят в доста по-кратки периоди, когато гледат бъдещето ", изясни политологът.Иван Кръстев приключи речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че министър председателят харесва: " Днес ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце, без да счупиш яйцето. "
Как оцелява една народна власт
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света ", сподели Кръстев. Той се базира на статистика, че сред 1788 и 2008 година до момента повече промени във властта са станали посредством военни преврати, в сравнение с с демократични избори - демокрацията изобщо не е обезпечен резултат. Политологът уточни също, че съгласно едно напълно историческо наблюдаване има несъмнено ниво на приходите на популацията, " над което либерален режим не е колабирал ", като всички европейски страни, включително и България, са го надминали.
Шансовете на една народна власт да оцелее директно зависят от икономическото й развиване, продължи Кръстев, като посочи изключително обезпокоителен детайл за България - ниското доверие в институциите, без значение от икономическия напредък и растежа на приходите. " Представете си какво се случва при ниски равнища от доверие, когато стопанската система пораства и когато приходите порастват, по какъв начин биха реагирали хората сега, в който икономическият напредък не може да бъде безконечен ", изясни той.
Според откривателя се следят и две крайности, при които демокрациите не могат да работят. В единия случай залозите на изборите да са прекомерно ниски - когато държавните управления се сменят непрестанно, само че нищо действително не се трансформира. Другата прекаленост е при всяка промяна на държавното управление да се трансформира всичко в страната, а загубата на властта да значи и " загуба на независимост, благосъстоятелност ". При първия гласоподавателите губят предпочитание да вземат участие в политиката, а при втория цената от загубата на изборите е прекомерно огромна за властимащите.
Демографската рецесия
Според Иван Кръстев демографската рецесия, и то изключително в Централна и Източна Европа, ще се окаже едно от най-огромните провокации през новото десетилетие. Той цитира прогноза на Организация на обединените нации, съгласно която до 2050 година популацията на България ще е с 40% по-малко, в сравнение с през 1990 година, а за Румъния спадът ще е с 30%. " В Полша нямат криза от 1992 година Защо тогава даже в такива общества се появяват подозрения до каква степен ефикасна е демокрацията, за какво се появяват антиевропейски настроения? Един от факторите е обвързван с обстоятелството, че от 1990 година до момента ЦИЕ е изгубила население от 18 млн. души. " Кръстев отбелязва, че това се равнява на изгубването на страна с население колкото Унгария и Чехия, взети дружно.
Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към трудова миграция слагат България пред обстановка, в която още през 2030 година гласоподавателите ще са доста по-възрастни, в сравнение с в този момент, уточни Кръстев. По думите му това прави избран вид политики доста по-трудни. Той даде образец с повдигането на пенсионната възраст, което става извънредно сложна политика, когато огромна част от гласуващите са в предпенсионна възраст, без значение че това е една от политиките, които биха могли да компенсират резултата от демографската рецесия. В тази обстановка на демографска рецесия след 10 години в страната ще се постанова да работят доста повече чужденци, в сравнение с в този момент. Това изисква и по-голяма отвореност на България към трудова миграция. Друг неин аспект е, че младите гласоподаватели са доста по-малко като група и затова са постоянно в риск да изгубят изборите, без значение по какъв начин гласоподават. " Ниското показване на младежите води до това, че самите демокрации стартират да мислят в доста по-кратки периоди, когато гледат бъдещето ", изясни политологът.Иван Кръстев приключи речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че министър председателят харесва: " Днес ръководството не е като да забиваш гвоздей в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце, без да счупиш яйцето. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ