Цачева и Радев в Брюксел: Не сме тук като български министри, ние сме от председателството
© European parliament Още по тематиката
" Файненшъл таймс ": България поставя спирачка на промените поради европредседателството
от Дневник,11 яну 2018
" Равенство сред мъжа и дамата ", " еднополови бракове ", " децата ще учат, че са То " - спор в кабинета за Истанбулската спогодба
от Дневник,5 яну 2018 Без изненади мина първото чуване на български министри от Европейския парламент за целите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Министрите на правораздаването Цецка Цачева и на вътрешните работи Валентин Радев бяха щастливи да отговорят на въпроси за европейските политики, само че не и за корупцията и проблемите на правосъдната система в България. Евродепутатите пък не упорстваха изключително доста да получат отговори на въпросите. И двамата министри се оправдаха, че са в Брюксел като ръководители на съответния Съвет на министрите (Цачева на Съвета по правораздаване, а Радев – на вътрешни работи), а не като български министри. " Мен ме изненада, че имаше доста съответни въпроси... те [депутатите] знаят доста добре в какво качество сме тук ", разяснява Валентин Радев по-късно.
Основните тематики, които евродепутатите повдигнаха, бяха за промените на европейските политики по миграция и леговище, установяването на новата европейска прокуратура, проблемите с обменна на данни сред силите на реда и така нататък На тези въпроси Радев и Цачева отговаряха общоприетоо, повтаряйки общите постановки за нуждата от промени или за статута на съответното законодателство. Единственото по-конкретно обръщение беше отправено от министъра на вътрешните работи, който категорично акцентира, че за България промяната на Дъблинския правилник (който дефинира системата за приема на бежанци и действането с незаконните имигранти) е основен приоритет.
Двама от депутатите – социалистките Ана Гомес и Кристин Бенефоа, попитаха за проблемите в България към ратификацията на Истанбулската спогодба за битката против насилието на дами и домашното принуждение. По думите на Гомес част от изказванията за конвенцията в България, както за въвеждането на " трети пол " са възмутителни. Друг социалист – Кати Пири, зададе обичайния си въпрос за корупцията в българските митници и пътна полиция, които желаят подкупи от преминаващите през България европейски жители (основно холандци от турски произход). Пири изиска и пояснения за какво България продължава да бъде към този момент 11-а година под наблюдаване от Европейската комисия за своята правосъдна система. Шведската социалистка Сорая Пост пък попита за какво една трета от българското държавно управление са крайни националисти, които не почитат полезностите на Европейски Съюз, както и за продължаващата дискриминация на ромското население в България. Няколко депутати се заинтересуваха и по какъв начин българското председателство ще действа със почналата процедура против Полша за нарушаване на върховенството на закона (по член 7 от Договора за ЕС), която, в случай че бъде доведена до дъно, може да стигне до лишаване правото на глас на Варшава в евросъюза.
Съпартийците на двамата министри от Европейската национална партия избягваха да задават въпроси, които касаят България.
Радев и Цачева като цяло пропуснаха да отговорят на тези въпроси, които се отнасят до България. На рецензиите на Пири министърът на вътрешните работи отвърна, че няма потребност тя да събира тъжби за корупцията в България, чиято правота няма по какъв начин да бъде тествана, а може непосредствено да се обърне към " Фронтекс ", европейската организация за защита на границите, която има чиновници и у нас.
По мотив на Истанбулската спогодба Цачева сподели единствено, че в България има независимост на словото и е потребно да се чуе друг спор. Тя обаче пропусна да отговори за какво осем нейни сътрудници от държавното управление (т.е. освен министри на Патриотичния фронт, а и от ГЕРБ) са дали своят вот срещу ратификацията на конвенцията. Министърът на правораздаването също по този начин заобиколи въпросите за върховенството на закона, както сподели, че България ще следва процедурите по член 7, както и че върховенството на правото е " темел на Европейски Съюз като цяло ", което тя изрично ще отстоява.
Тя окачестви като преднамерен въпроса на " Капитал " за какво и двамата министри са предпочели да не дават отговор по тематиките за Механизма за съдействие и инспекция в региона на правораздаването (т.нар. мониторинг) или за съществуването на министри в кабинета, които не почитат съществени европейски полезности. Също както и Радев, тя изложи тезата, че не е в Брюксел в качеството си на български министър, " другояче бих могла в елементи, доста в детайли да отговоря на въпросите ". След което министърката на правораздаването повтори, че в последните отчети на Европейска комисия за напредъка на промените в региона на правораздаването няма нови рекомендации към България и че тонът на отчета е извънредно положителен и справедлив.
В последния си отчет от ноември Европейската комисия заключи, че в България има прогрес, само че Европейска комисия към момента не може да заключи, че индикаторите са изпълнени в приемлива степен.
Радев пък в допълнение се опита да омаловажи въпросите. " Е, те ни питаха, тъй като това е парламент. И в България, има ли камери, всички стават и вършат политически заявки. Тук дори не ни нападнаха доста ", изясни министърът, като добави, че се опитвал да се придържа към по-важните за Европа тематики като миграция и тероризъм.
" Файненшъл таймс ": България поставя спирачка на промените поради европредседателството
от Дневник,11 яну 2018
" Равенство сред мъжа и дамата ", " еднополови бракове ", " децата ще учат, че са То " - спор в кабинета за Истанбулската спогодба
от Дневник,5 яну 2018 Без изненади мина първото чуване на български министри от Европейския парламент за целите на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Министрите на правораздаването Цецка Цачева и на вътрешните работи Валентин Радев бяха щастливи да отговорят на въпроси за европейските политики, само че не и за корупцията и проблемите на правосъдната система в България. Евродепутатите пък не упорстваха изключително доста да получат отговори на въпросите. И двамата министри се оправдаха, че са в Брюксел като ръководители на съответния Съвет на министрите (Цачева на Съвета по правораздаване, а Радев – на вътрешни работи), а не като български министри. " Мен ме изненада, че имаше доста съответни въпроси... те [депутатите] знаят доста добре в какво качество сме тук ", разяснява Валентин Радев по-късно.
Основните тематики, които евродепутатите повдигнаха, бяха за промените на европейските политики по миграция и леговище, установяването на новата европейска прокуратура, проблемите с обменна на данни сред силите на реда и така нататък На тези въпроси Радев и Цачева отговаряха общоприетоо, повтаряйки общите постановки за нуждата от промени или за статута на съответното законодателство. Единственото по-конкретно обръщение беше отправено от министъра на вътрешните работи, който категорично акцентира, че за България промяната на Дъблинския правилник (който дефинира системата за приема на бежанци и действането с незаконните имигранти) е основен приоритет.
Двама от депутатите – социалистките Ана Гомес и Кристин Бенефоа, попитаха за проблемите в България към ратификацията на Истанбулската спогодба за битката против насилието на дами и домашното принуждение. По думите на Гомес част от изказванията за конвенцията в България, както за въвеждането на " трети пол " са възмутителни. Друг социалист – Кати Пири, зададе обичайния си въпрос за корупцията в българските митници и пътна полиция, които желаят подкупи от преминаващите през България европейски жители (основно холандци от турски произход). Пири изиска и пояснения за какво България продължава да бъде към този момент 11-а година под наблюдаване от Европейската комисия за своята правосъдна система. Шведската социалистка Сорая Пост пък попита за какво една трета от българското държавно управление са крайни националисти, които не почитат полезностите на Европейски Съюз, както и за продължаващата дискриминация на ромското население в България. Няколко депутати се заинтересуваха и по какъв начин българското председателство ще действа със почналата процедура против Полша за нарушаване на върховенството на закона (по член 7 от Договора за ЕС), която, в случай че бъде доведена до дъно, може да стигне до лишаване правото на глас на Варшава в евросъюза.
Съпартийците на двамата министри от Европейската национална партия избягваха да задават въпроси, които касаят България.
Радев и Цачева като цяло пропуснаха да отговорят на тези въпроси, които се отнасят до България. На рецензиите на Пири министърът на вътрешните работи отвърна, че няма потребност тя да събира тъжби за корупцията в България, чиято правота няма по какъв начин да бъде тествана, а може непосредствено да се обърне към " Фронтекс ", европейската организация за защита на границите, която има чиновници и у нас.
По мотив на Истанбулската спогодба Цачева сподели единствено, че в България има независимост на словото и е потребно да се чуе друг спор. Тя обаче пропусна да отговори за какво осем нейни сътрудници от държавното управление (т.е. освен министри на Патриотичния фронт, а и от ГЕРБ) са дали своят вот срещу ратификацията на конвенцията. Министърът на правораздаването също по този начин заобиколи въпросите за върховенството на закона, както сподели, че България ще следва процедурите по член 7, както и че върховенството на правото е " темел на Европейски Съюз като цяло ", което тя изрично ще отстоява.
Тя окачестви като преднамерен въпроса на " Капитал " за какво и двамата министри са предпочели да не дават отговор по тематиките за Механизма за съдействие и инспекция в региона на правораздаването (т.нар. мониторинг) или за съществуването на министри в кабинета, които не почитат съществени европейски полезности. Също както и Радев, тя изложи тезата, че не е в Брюксел в качеството си на български министър, " другояче бих могла в елементи, доста в детайли да отговоря на въпросите ". След което министърката на правораздаването повтори, че в последните отчети на Европейска комисия за напредъка на промените в региона на правораздаването няма нови рекомендации към България и че тонът на отчета е извънредно положителен и справедлив.
В последния си отчет от ноември Европейската комисия заключи, че в България има прогрес, само че Европейска комисия към момента не може да заключи, че индикаторите са изпълнени в приемлива степен.
Радев пък в допълнение се опита да омаловажи въпросите. " Е, те ни питаха, тъй като това е парламент. И в България, има ли камери, всички стават и вършат политически заявки. Тук дори не ни нападнаха доста ", изясни министърът, като добави, че се опитвал да се придържа към по-важните за Европа тематики като миграция и тероризъм.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ