Защо вярваме в паранормални явления
class= " first-letter-big " > П редставете си, че се разхождате измежду природата и стигате до огромна поляна с висока трева. Изведнъж чувате някакъв звук и това ви стряска. Най-вероятно той е провокиран от вятъра, само че през главата ви минава мисълта дали в действителност някой не ви дебне? Спомнете си какъв брой сте били уплашени като деца, в случай че се пробвате да заспите в тъмна стая, само че нещо падне на земята. Дали е книга? Някоя играчка? Или страшилище, което ще ви нападне? Човешкият мозък е организиран по този начин, че в сходни обстановки постоянно допуска най-лошото. „ Това умеене ни е помогнало да оцелеем като тип. Замислете се: в случай че шумът в тревата е провокиран от вятъра и вие побегнете, няма да има никакъв проблем. Но в случай че не помръднете и се окаже, че ви дебне глутница вълци, тогава най-вероятно ще станете техния обяд “, отбелязва историкът Майкъл Шърмър.
Всеки човек, когато види обещано събитие, умишлено или не стартира да проучва каква може да е повода за него. В доста случаи това води до така наречен апофения – склонността да се търсят връзки сред две или повече несвързани между тях събития. Пример за това е гробницата на египетския фараон Тутанкамон. Един от нейните откриватели – лорд Джордж Карнарвън, умрял единствено шест седмици след отварянето на погребалната камера. Според лекарите, повода за гибелта му е зараза, провокирана от захапване от комар. Но дали истината не е друга? Случайност ли е фактът, че Карнарвън е умрял толкоз скоро след отварянето на гробницата? Не какъв да е, а сър Артър Конан Дойл, основателят на Шерлок Холмс, предположил, че лордът може да е бил погубен от античен злобен дух …и по този начин се зародила известната легенда за проклятието на Тутанкамон.
No secret chambers behind ancient Egypt's young king Tutankhamen: research
— Reuters (@Reuters)
С течение на времето и други откриватели, влезнали в гробницата, умряли. По тази причина от ден на ден хора почнали да имат вяра, че проклятието е нещо изцяло действително. Някои учени изразили догатката, че за смъртните случаи са виновни бактерии или отровна мухъл. Те, обаче, пропуснали нещо доста значимо – така наречен нулева догадка. Тя е един от фундаменталните научни правила и гласи, че някои събития са изцяло инцидентни и нямат никаква специфична връзка с други феномени.
През 2002 година Марк Нелсън от университета „ Монаш “ в Мелбърн открил, че 44 поданици на европейски страни били в Кайро, когато гробницата на Тутанкамон била отворена, а 25 от тях влезнали в нея или имали непосреден достъп до мумията. Останалите не били свързани по никакъв метод с археологическата задача. Изследването на Нелсън посочило, че няма безусловно никаква разлика в междинната дълготрайност на живота на тези хора. Пример в това отношение е Хауърд Картър. Въпреки че бил един от първите, влезнали в гробницата, той явно не бил застигнат от никакво проклинание, защото умрял цели 16 години по-късно.
On this date in 1922, archaeologist Howard Carter and his team stumbled on a rubble-filled stairway in the Valley of the Kings in Egypt—the entrance to the tomb of Tutankhamun
— National Geographic (@NatGeo)
Защо тогава толкоз доста хора повярвали в съществуването на паранормална мощ, отнемаща живота на тези, осмелили се да нарушат покоя на Тутанкамон? „ Тази легенда е забавна и необикновена. Фактът, че античните египтяни са били изцяло елементарни хора, е много отегчителен. Далеч по-интригуващо е да се счита, че те са имали някакви загадъчни умения “, отбелязва египтологът Салима Икрам. И въпреки всичко, макар всички доказателства, че проклятието на мумията не съществува, и до през днешния ден някои хора считат, че гибелта на Карнарвън толкоз скоро след влизането му в гробницата е прекомерно странна и няма по какъв начин да е просто съвпадане.
Вероятно на доста от вас се е случвало да решите да се обадите на ваш непосредствен и тъкмо в този миг да се окаже, че той ви звъни. Или да сънувате нещо, което по-късно се сбъдва. Как може сходни съвпадения да са инцидентни? Преди да потърсим отговора на този въпрос, ето една логическа задача – в случай че хвърляте зар пет пъти, коя поредност е по-вероятно да получите: 3-1-6-2-4 или 1-1-1-1-1? Ако посочите първата или втората, ще сгрешите. И двете последователности са еднообразно евентуални. Много хора считат, че повтарящите се модели (като хвърлянето на пет поредни единици) нямат нищо общо със случайността. Това въобще не е по този начин. „ Истината е, че инцидентните събития не всеки път наподобяват инцидентни “, отбелязва психологът Пол Роджърс. Той е създател на проучване, съгласно което хората, вярващи в паранормални феномени, е по-вероятно да виждат повтарящи се модели в изцяло инцидентни събития.
Gamblers are reading too much into random events, says a study
— The Independent (@Independent)
Ето още един въпрос: малко дете, което преди малко се е научило да кара велосипед, се спуска по стръмен скат. Кое от следните събития е най-вероятно да се случи:
1. Детето ще се уплаши;
2. Детето ще падне от колелото;
3. Детето ще се уплаши и ще падне от колелото;
Ако смятате, че отговор 3 е правилният, сте сбъркали. Причината е, че вероятността две събития да се случат по едно и също време постоянно е по-малка от тази да се случи единствено едно събитие. Роджърс изследвал група хора, като им задал няколко въпроса, сходни с този за детето с велосипеда. Оказало се, че тези, които имат вяра в паранормални феномени, доста по-често позволяват сходна неточност. Причината е, че третият отговор съдържа в себе си причина и разследване, които наподобяват свързани. Това, обаче, не прави сходен сюжет по-вероятен.
Добрите учени са скептици. Когато изследват събития, които наподобяват свързани, тяхната насочна точка постоянно е нулевата догадка. След това те правят разнообразни опити, с цел да ревизират дали въпреки всичко съществува някаква връзка. Да се счита, че някаква необяснима мощ е причина за обещано събитие, е неправилно, само че в това време не трябва да се гледа на всеки повтарящ се модел като резултат на чиста случайност. Все отново сходни модели стоят в основата на някои от най-големите научни открития. Затова в действителност положителните учени комбинират своите знания и устрема към търсенето на истината със силата на своето въображение.
Всеки човек, когато види обещано събитие, умишлено или не стартира да проучва каква може да е повода за него. В доста случаи това води до така наречен апофения – склонността да се търсят връзки сред две или повече несвързани между тях събития. Пример за това е гробницата на египетския фараон Тутанкамон. Един от нейните откриватели – лорд Джордж Карнарвън, умрял единствено шест седмици след отварянето на погребалната камера. Според лекарите, повода за гибелта му е зараза, провокирана от захапване от комар. Но дали истината не е друга? Случайност ли е фактът, че Карнарвън е умрял толкоз скоро след отварянето на гробницата? Не какъв да е, а сър Артър Конан Дойл, основателят на Шерлок Холмс, предположил, че лордът може да е бил погубен от античен злобен дух …и по този начин се зародила известната легенда за проклятието на Тутанкамон.
No secret chambers behind ancient Egypt's young king Tutankhamen: research
— Reuters (@Reuters)
С течение на времето и други откриватели, влезнали в гробницата, умряли. По тази причина от ден на ден хора почнали да имат вяра, че проклятието е нещо изцяло действително. Някои учени изразили догатката, че за смъртните случаи са виновни бактерии или отровна мухъл. Те, обаче, пропуснали нещо доста значимо – така наречен нулева догадка. Тя е един от фундаменталните научни правила и гласи, че някои събития са изцяло инцидентни и нямат никаква специфична връзка с други феномени.
През 2002 година Марк Нелсън от университета „ Монаш “ в Мелбърн открил, че 44 поданици на европейски страни били в Кайро, когато гробницата на Тутанкамон била отворена, а 25 от тях влезнали в нея или имали непосреден достъп до мумията. Останалите не били свързани по никакъв метод с археологическата задача. Изследването на Нелсън посочило, че няма безусловно никаква разлика в междинната дълготрайност на живота на тези хора. Пример в това отношение е Хауърд Картър. Въпреки че бил един от първите, влезнали в гробницата, той явно не бил застигнат от никакво проклинание, защото умрял цели 16 години по-късно.
On this date in 1922, archaeologist Howard Carter and his team stumbled on a rubble-filled stairway in the Valley of the Kings in Egypt—the entrance to the tomb of Tutankhamun
— National Geographic (@NatGeo)
Защо тогава толкоз доста хора повярвали в съществуването на паранормална мощ, отнемаща живота на тези, осмелили се да нарушат покоя на Тутанкамон? „ Тази легенда е забавна и необикновена. Фактът, че античните египтяни са били изцяло елементарни хора, е много отегчителен. Далеч по-интригуващо е да се счита, че те са имали някакви загадъчни умения “, отбелязва египтологът Салима Икрам. И въпреки всичко, макар всички доказателства, че проклятието на мумията не съществува, и до през днешния ден някои хора считат, че гибелта на Карнарвън толкоз скоро след влизането му в гробницата е прекомерно странна и няма по какъв начин да е просто съвпадане.
Вероятно на доста от вас се е случвало да решите да се обадите на ваш непосредствен и тъкмо в този миг да се окаже, че той ви звъни. Или да сънувате нещо, което по-късно се сбъдва. Как може сходни съвпадения да са инцидентни? Преди да потърсим отговора на този въпрос, ето една логическа задача – в случай че хвърляте зар пет пъти, коя поредност е по-вероятно да получите: 3-1-6-2-4 или 1-1-1-1-1? Ако посочите първата или втората, ще сгрешите. И двете последователности са еднообразно евентуални. Много хора считат, че повтарящите се модели (като хвърлянето на пет поредни единици) нямат нищо общо със случайността. Това въобще не е по този начин. „ Истината е, че инцидентните събития не всеки път наподобяват инцидентни “, отбелязва психологът Пол Роджърс. Той е създател на проучване, съгласно което хората, вярващи в паранормални феномени, е по-вероятно да виждат повтарящи се модели в изцяло инцидентни събития.
Gamblers are reading too much into random events, says a study
— The Independent (@Independent)
Ето още един въпрос: малко дете, което преди малко се е научило да кара велосипед, се спуска по стръмен скат. Кое от следните събития е най-вероятно да се случи:
1. Детето ще се уплаши;
2. Детето ще падне от колелото;
3. Детето ще се уплаши и ще падне от колелото;
Ако смятате, че отговор 3 е правилният, сте сбъркали. Причината е, че вероятността две събития да се случат по едно и също време постоянно е по-малка от тази да се случи единствено едно събитие. Роджърс изследвал група хора, като им задал няколко въпроса, сходни с този за детето с велосипеда. Оказало се, че тези, които имат вяра в паранормални феномени, доста по-често позволяват сходна неточност. Причината е, че третият отговор съдържа в себе си причина и разследване, които наподобяват свързани. Това, обаче, не прави сходен сюжет по-вероятен.
Добрите учени са скептици. Когато изследват събития, които наподобяват свързани, тяхната насочна точка постоянно е нулевата догадка. След това те правят разнообразни опити, с цел да ревизират дали въпреки всичко съществува някаква връзка. Да се счита, че някаква необяснима мощ е причина за обещано събитие, е неправилно, само че в това време не трябва да се гледа на всеки повтарящ се модел като резултат на чиста случайност. Все отново сходни модели стоят в основата на някои от най-големите научни открития. Затова в действителност положителните учени комбинират своите знания и устрема към търсенето на истината със силата на своето въображение.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ