Български лекар в Сирия: Чувам хора как викат, че са живи, но няма техника, за да ги изкара
Чувам хората по какъв начин викат, че са живи, обаче няма техника, няма кой да ги изкара, хората ровят с ръце... и деца, и бебета и така нататък Там е ужасно сега, в действителност хората споделят, че това е краят на света ".
Прочетете още
Това разказа д-р Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София, пред Българска национална телевизия.
След новината за земетресението в Турция и Сирия доктор Алибрахим решава да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа, че 12 години не е бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там, е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ".
Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат две части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е употребил от 4 години, и отпътува, тъй като се усеща задължен да го направи.
" Вместо да ходя на Хавайските острови, отидох да оказвам помощ на потърпевшите хора, които не спим, студено, изсъхнал мраз и по този начин ".
Сирийският народ обезпечава хранителни артикули, одеяла, само че има дефицит на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са цялостни с потърпевши.
" Много тежко и съм ревал и съм плакал, има защо. Най-вече има хора, които страдат от напрежението, има с диабет, които би трябвало да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крака, младежи. Тежка е картината и аз се усещам горделив тъй като им оказвам помощ колкото мога ".
" Хората съвсем всички спят на открито, въпреки че са на ниски етажи от боязън, или в случай че имат коли. Глад, бедност и водата не е годна за пиянство, има публикувана холера. След тази война 12 години, в този момент хептем хората умират от апетит ".
Сънят липсва, съвсем след 24-часова работа в помощ на потърпевшите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, с цел да оказва помощ на своите сънародници.
" Хората единствено споделят " Помогнете ". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там споделят, че наближава краят на света. Трагедията е огромна. Даже има наводняване от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, около това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, облекла и оказват помощ на потърпевшите, въпреки че и те нямат, само че разделят с братята си и сестрите си. Имат потребност от психолози, имат всички паднали в неволя, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят на открито, в този момент сега в Сирия са минусови градуси, доста студено, изсъхнал мраз. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеяла, децата нямат якета, нямат ботуши ", споделя още доктор Алибрахим.
Прочетете още
Това разказа д-р Мохамед Алибрахим - доктор от Центъра за незабавна здравна помощ в София, пред Българска национална телевизия.
След новината за земетресението в Турция и Сирия доктор Алибрахим решава да отиде в засегнатите региони, с цел да оказва помощ на потърпевшите хора. На 11 февруари потегля към Сирия с частна кола за спешна помощ от Варна. Доктор Алибрахим описа, че 12 години не е бил в Сирия поради войната. Това, което вижда в този момент там, е съсипия, апетит, бедност и заболявания.
Той няма семейство в Сирия. Загубил го във войната. Но в очите на всеки потърпевш вижда собствен непосредствен. Връща се в родния си град Алепо 12 години по-късно. За да оказва помощ, тъй като такава е задачата му като доктор.
" Не разделям хората на нашите и вашите, или на мюсюлмани и християни. Всички хора са специфични за мен и държа еднообразно за тях ".
Не крие сълзите си при съкрушителната панорама.
Оцелелите живеят в боязън, спят на открито при минусови температури без годна вода за пиянство. Холерата се популяризира наедно с глада и суматохата. И все пак, там някъде се прокрадва и милосърдието.
" Хората, в случай че имат две части самун, дават едно парче на тези, които оказват помощ ".
Доктор Алибрахим рискува живота си, жертва спокойствието си. Взима отпуск, какъвто не е употребил от 4 години, и отпътува, тъй като се усеща задължен да го направи.
" Вместо да ходя на Хавайските острови, отидох да оказвам помощ на потърпевшите хора, които не спим, студено, изсъхнал мраз и по този начин ".
Сирийският народ обезпечава хранителни артикули, одеяла, само че има дефицит на лекари, медицински сестри и парамедици. Болниците са цялостни с потърпевши.
" Много тежко и съм ревал и съм плакал, има защо. Най-вече има хора, които страдат от напрежението, има с диабет, които би трябвало да бъдат на инсулин, а там няма инсулин. Има хора, които са с ампутирани крака, младежи. Тежка е картината и аз се усещам горделив тъй като им оказвам помощ колкото мога ".
" Хората съвсем всички спят на открито, въпреки че са на ниски етажи от боязън, или в случай че имат коли. Глад, бедност и водата не е годна за пиянство, има публикувана холера. След тази война 12 години, в този момент хептем хората умират от апетит ".
Сънят липсва, съвсем след 24-часова работа в помощ на потърпевшите. Не е взимал отпуска от 4 години. Сега взима 20 дни отпуск, с цел да оказва помощ на своите сънародници.
" Хората единствено споделят " Помогнете ". Плачат и реват. Жени, деца. Казват Бог да е с вас да помогнете колкото можете. Там споделят, че наближава краят на света. Трагедията е огромна. Даже има наводняване от реки, цели села, които изчезнаха от Сирия, около това земетресение. Вътрешните хора сирийците идват с одеяла, с каквото могат, облекла и оказват помощ на потърпевшите, въпреки че и те нямат, само че разделят с братята си и сестрите си. Имат потребност от психолози, имат всички паднали в неволя, уплашени, и има страхови неврози, паникатаки. Освен това живеят на открито, в този момент сега в Сирия са минусови градуси, доста студено, изсъхнал мраз. Няма с какво да се завият, нямат палатки, нямат одеяла, децата нямат якета, нямат ботуши ", споделя още доктор Алибрахим.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ