Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор

Чували ли сте думите на известният американски публицист и преподавател Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно си благополучен, ти фактически ще станеш по-щастлив ”? И замисляли ли сте се, че те важат също толкоз и за нещастните ни “състояния ”? А именно- колкото по-зле се усещаме и дълбаем в това възприятие, толкоз повече то ще се усилва. Всъщност, знаете ли какво в действителност е нещастието? Ето ви и най-точното определение.

Нещастието е психическо положение, проявяващо се вследствие на огромно отчаяние, стрес и прочувствени преживявания, с които ни е сблъскал животът и които ние не желаеме да приемем.

Обратно на него, несъмнено, е определението за благополучие, а именно- психическо положение, зародило вследствие на обещано наслаждение, което ние желаеме да приемем.
Ето тук се корени най-важното, над което би трябвало да се замислим- приемането. А по кое време в реалност ние не желаеме да приемем нещо- само, когато ни е боязън, тъй като знаем, че едно отчаяние е обвързвано с избрана смяна в живота ни. Твърде малко са тези от нас, които посрещат трансформациите в живота си самоуверено и без да минават през депресивни положения.

Казват, че няма понятия като благополучие и злощастие, а единствено сравняване на едно положение с друго. Сами по себе си дадени неща не могат да създадат всички ни щастливи. Щастливи се усещаме от възприемането на нещо или някого. И обратното- когато не можем да допуснем обещано положение или мисъл в живота си, ние автоматизирано започваме да изпитваме незадоволство и даже цялостно злощастие. Или най-малко по този начин сме привикнали да го назоваваме.

Запитвали ли сте се с какво свързвате понятието злощастие?

Има три съществени неща и те са сигурност, чувство и мощ. Когато сме нещастни, ние се усещаме несигурни, свързваме всекидневието си с повтарящи се неприятни чувства, че нещо не е наред в живота ни и още по-лошо- изпитваме безсилие- считаме, че не можем да променим нищо. Да, от време на време в действителност не можем. Но това, което сигурно умеем, е да се опитаме да приемем нещата...да позволим на черните мисли и усеща да се излеят като река в душата ни...да им разгадаем да преминат през нас с гръм и тропот. Така доста по-лесно ще съумеят да излязат в следствие. Много е просто- с цел да не искаш нещо, първо би трябвало да го изучиш и да схванеш аргументите, заради които не го искаш.

Замисляли ли сте се над това, че нещастието ви основава възприятие на взаимозависимост?
В един миг просто привикваме с това положение, както с всяко друго...сякаш се носим по течението на мътните мисли. Достатъчно ни е единствено едно отрицание от страна на някого, едно неосъществено предпочитание или някакъв боязън от дадена обстановка да се намърда трайно в съзнанието ни, с цел да се почувстваме нещастни. И когато сме си основали към този момент тази взаимозависимост, всичко най-незначително и дребно за другите, ще бъде същинска покруса за нас.

Знаете ли кое е възприятието, което изпитват в действителност малко хора?
Блаженството. А на вас познато ли ви е това чувство? Усещането за цялостно благополучие, насладата от всеки един момент. Ако в никакъв случай не сте се чувствали блажено, по какъв начин изобщо може да кажете, че познавате същинското злощастие? Ако не сте изпитали безспорното напълно чувство от съществуването си тук и в този момент, по какъв начин ще “оцените ” нещастието и дали няма всеки малко по-труден миг в живота ви да ви наподобява като същинска злополука?

А дали любовта е тази, която може да ни донесе същинското самодоволство? Как си обяснявате обстоятелството, че има хора, които настояват, че са обичани и обичат и все пак се усещат нещастни?
Отговорът е доста обикновен. Просто, тъй като не могат да одобряват абсолютно другия т.е. те го одобряват, само че единствено до там, до където той не “застрашава ” техните зависимости. А това не е същинска обич. Може да е различен тип взаимозависимост, чисто физическо привличане или пък табиет, само че не и безусловна обич.

Има и подобен тип злощастие...Може би то е най-страшното.
Когато си позволим да желаеме недостижимото, невъзможното даже. Да, би трябвало да си слагаме високи цели, да мечтаем, само че не и да сме постоянно недоволни от това, което нямаме. Ако не успеем да се усещаме щастливи единствено, поради това, което притежаваме, в никакъв случай няма да разберем какво е същинско задоволство.

Няма по какъв начин да живеем в розов свят. И най към този момент няма по какъв начин да избягаме от личните си чувства...Така или другояче в един миг животът ще ни разочарова прекалено много, само че по този начин или другояче през това минава всеки един от нас. Мисля, че Чарлз Буковски го беше споделил: ”Винаги ще се откри нещо, което да унищожи живота ни. Зависи единствено кое или какво ще ни открие първо. Важното е, човек постоянно да е подготвен да бъде отвеян. ”...И по-късно да се изправи и да стартира да гради още веднъж. И да помни, че след всеки интервал на горест и злощастие, следват и миговете благополучие. И тогава те са още по-сладки!