Чуждестранните инвестиции се сринаха наполовина
Чуждестранните вложения в страната понижават доста през първите осем месеца на 2021 година За интервала януари – август тази година чистият поток на директните вложения се равнява на 797.1 млн. евро, демонстрират предварителните данни на Българска национална банка (БНБ).
Сумата е с над 1,2 милиарда евро по-малко или с 60.7% по-малко по отношение на същия интервал на предходната година.
За съпоставяне, чистият поток на директните вложения до края на август 2020 година е на стойност от малко над 2 милиарда евро.
От оповестената на уеб страницата на Българска народна банка статистика излиза наяве още, че най-големите чисти позитивни потоци по директни вложения идват от Люксембург, Нидерландия и Германия. От тези три страни в България са постъпили надлежно 472.7 млн. евро, 296.7 млн. евро и 123.2 млн. евро до края на август тази година. Най-големите чисти негативни потоци пък са към Чехия и Швейцария, където сумите са надлежно 238.4 млн. евро и 159.8 млн. евро.
Тук е редно обаче да се направи разлика сред вложения и суми, постъпили от българските емигранти в чужбина. В първия случай средствата се влагат в капитал като здания, машини и прочие Реално това са суми от интернационалните компании и спадът в техния размер може да се изясни с редица аргументи – понижен интерес към инвестиция, стесняване на разноските за вложения, пандемията и затруднените доставки, както и икономическата конюнктура. Във втория случай пък това са пари, които българите изпращат на своите фамилии, родственици или другари, които живеят у нас.
Данните на централната банка демонстрират, че пандемията засегна и паричните потоци, които българските емигранти образуват при изпращането на пари към свои родственици. За първите седем месеца на годината българите са превели едвам 98 млн. евро или 7 пъти по-малко,
заяви БНР, базирайки се на статистиките на Българска народна банка. За съпоставяне, през предкризисната 2019 година българите зад граница са изпратили у дома рекордните над 1 милиарда евро. „ Това, което е значимо е ролята, които тези пари „ играят “. Емигрантските пари играят много по-друга роля – на допълващ приход за доста семейства, изключително по-бедните. Те най-често биват харчени за храна, за гориво,
за покупка на дребна техника. Тяхното стесняване в хода на рецесията е не толкоз удар в системата в стопанската система, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ приход изчезва и това води след себе си разширение на разликата в приходите на небогати и богати “, разяснява Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система. Според него тези пари мъчно биха могли да бъдат обезщетени по различен метод, тъй като и сега не е ясно къде тъкмо отиват тези пари, които влизат от чужбина.
Сумата е с над 1,2 милиарда евро по-малко или с 60.7% по-малко по отношение на същия интервал на предходната година.
За съпоставяне, чистият поток на директните вложения до края на август 2020 година е на стойност от малко над 2 милиарда евро.
От оповестената на уеб страницата на Българска народна банка статистика излиза наяве още, че най-големите чисти позитивни потоци по директни вложения идват от Люксембург, Нидерландия и Германия. От тези три страни в България са постъпили надлежно 472.7 млн. евро, 296.7 млн. евро и 123.2 млн. евро до края на август тази година. Най-големите чисти негативни потоци пък са към Чехия и Швейцария, където сумите са надлежно 238.4 млн. евро и 159.8 млн. евро.
Тук е редно обаче да се направи разлика сред вложения и суми, постъпили от българските емигранти в чужбина. В първия случай средствата се влагат в капитал като здания, машини и прочие Реално това са суми от интернационалните компании и спадът в техния размер може да се изясни с редица аргументи – понижен интерес към инвестиция, стесняване на разноските за вложения, пандемията и затруднените доставки, както и икономическата конюнктура. Във втория случай пък това са пари, които българите изпращат на своите фамилии, родственици или другари, които живеят у нас.
Данните на централната банка демонстрират, че пандемията засегна и паричните потоци, които българските емигранти образуват при изпращането на пари към свои родственици. За първите седем месеца на годината българите са превели едвам 98 млн. евро или 7 пъти по-малко,
заяви БНР, базирайки се на статистиките на Българска народна банка. За съпоставяне, през предкризисната 2019 година българите зад граница са изпратили у дома рекордните над 1 милиарда евро. „ Това, което е значимо е ролята, които тези пари „ играят “. Емигрантските пари играят много по-друга роля – на допълващ приход за доста семейства, изключително по-бедните. Те най-често биват харчени за храна, за гориво,
за покупка на дребна техника. Тяхното стесняване в хода на рецесията е не толкоз удар в системата в стопанската система, колкото върху домакинските бюджети. Този допълващ приход изчезва и това води след себе си разширение на разликата в приходите на небогати и богати “, разяснява Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система. Според него тези пари мъчно биха могли да бъдат обезщетени по различен метод, тъй като и сега не е ясно къде тъкмо отиват тези пари, които влизат от чужбина.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ