Бизнесът с най-голям принос за износа: Няма кой да работи
Човешкият запас е най-големият проблем за електроиндустрията, която осъществя годишен оборот от 3,8 милиарда евро и има максимален принос /10,5%/ за износа на България. Липсват фрагменти както на приблизително техническо равнище, по този начин и готови инженери.
" Фирмите оказват помощ на професионалните гимназии, спонсорират учебните заведения, само че не могат да решат проблемите на страната в образованието ", съобщи доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на Българската асоциация на електротехниката и електрониката /БАСЕЛ/ и изпълнителен шеф на Централна енергоремонтна база ЕАД.
-->
Освен неналичието на съответна политика в образованието, различен огромен проблем за електроиндустрията е изкривяването на пазара на труда от държавните предприятия в енергийния бранш. Те наемат два-три пъти повече хора от частните сдружения с сходен потенциал и дават големи заплати и бонуси, с които частниците не могат да се конкурират.
" Във Враца да вземем за пример всички желаят да работят в АЕЦ, по тази причина е съвсем невероятно да наемеш хора там. В Старозагорско всички напират за държавния Топлоелектрическа централа " Марица 2 ". В така наречен " американски централи " 1 и 3 работят по 800 души, а в " двойката " са над 2200. В мините са 6-7000. Отделно са логистичните действия - превоз, защита, с което става държавна мегаструктура. Когато преди 15 година се сътвори ЕСО /Електроенергийният систематичен оператор/, в началото бяха наети 1000 души, в този момент са 5000, а работата не се е трансформирала значително ", сподели инж. Белелиев.
По думите му, в случай че затворят мините и държавния ТЕЦ в Маришкия басейн, никой от работещите там няма да остане без работа, тъй като частните сдружения незабавно ще ги наемат. Според членовете на БАСЕЛ заплатите, които оферират компаниите в бранша, по никакъв начин не са дребни. " Млад инженер, който преди малко е приключил, не желае и да чуе за заплата под 2500 лева А занапред би трябвало да се учи по какъв начин се работи в практиката ", посочи инж. Белелиев.
Според енергетиците, заплатите в България в доста браншове към този момент не са по-ниски от тези в Западна Европа. От БАСЕЛ нямат калкулации какъв брой е междинната заплата в сектора. Но и тя не би била показателна, тъй като непознатите компании, които наемат софтуерни експерти у нас, подвигат летвата на възнагражденията доста високо. " Излизат от университета и пишат приложения за 5000 лв. на месец ", уточни Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на Телетек Електроникс.
Инж. Иво Русев, шеф на компанията " Сибел " за търговия с електротехнически артикули, описа за чудноват случай - швейцарка е пристигнала да работи като инженер в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо възнаграждението, което би получавала в родината си.
Едно от решенията на казуса с фрагментите бизнесът вижда в облекчение на процедурата за наемане на хора от други националности.Инж. Белелиев даде за образец политиката на Англия с украинските бежанци - страната им дава протекция за 3 година, само че и ги предизвиква да си намерят работа. У нас обаче те получават позволение единствено за 1 година, което затруднява компаниите да ги назначат на непрекъснат трудов контракт. " Сините карти би трябвало да са най-малко за 2 година ", упорстват от сектора. Другото решение на казуса е да се промени държавната политика в образованието, с цел да се приготвят фрагменти, които са нужни на бизнеса. Сега вместо професионални, децата всеобщо се записват в езикови гимназии и в действителност страната приготвя бъдещи емигранти. Българите към този момент не емигрирали поради по-високи приходи, а тъй като желаят да живеят в уредени страни, считат от БАСЕЛ.
" България обаче е като Дивия Запад - тук има доста повече благоприятни условия за развиване, в случай че си деятелен ", посочи Иво Русев.
От БАСЕЛ показаха и други проблеми пред електроиндустрията, които в действителност мъчат и целия бизнес. Един от тях е каква ще е цената на електрическата енергия, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си дълготрайно. " Освен да дава обезщетения, страната би трябвало да сътвори и правила, с цел да има предвидимост ", уточни инж. Белелиев.
Друго предизвикателство е в областта на слънчевата енергетика. Според доктор инж. Белелиев, в този момент слагането на фотоволтаична апаратура е " пагубно комплицирано " и " всички институции са срещу теб ". Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към ел.мрежата да става онлайн, с няколко „ клика “ – по този начин, както е в развитите европейски страни. Освен това страната би трябвало да подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както е сега – огромни централи на отдалечени места. Соларните централи би трябвало да са върху покривите на жилищни, индустриални, търговски пространства.
" Фирмите оказват помощ на професионалните гимназии, спонсорират учебните заведения, само че не могат да решат проблемите на страната в образованието ", съобщи доктор инж. Димитър Белелиев, ръководител на Българската асоциация на електротехниката и електрониката /БАСЕЛ/ и изпълнителен шеф на Централна енергоремонтна база ЕАД.
-->
Освен неналичието на съответна политика в образованието, различен огромен проблем за електроиндустрията е изкривяването на пазара на труда от държавните предприятия в енергийния бранш. Те наемат два-три пъти повече хора от частните сдружения с сходен потенциал и дават големи заплати и бонуси, с които частниците не могат да се конкурират.
" Във Враца да вземем за пример всички желаят да работят в АЕЦ, по тази причина е съвсем невероятно да наемеш хора там. В Старозагорско всички напират за държавния Топлоелектрическа централа " Марица 2 ". В така наречен " американски централи " 1 и 3 работят по 800 души, а в " двойката " са над 2200. В мините са 6-7000. Отделно са логистичните действия - превоз, защита, с което става държавна мегаструктура. Когато преди 15 година се сътвори ЕСО /Електроенергийният систематичен оператор/, в началото бяха наети 1000 души, в този момент са 5000, а работата не се е трансформирала значително ", сподели инж. Белелиев.
По думите му, в случай че затворят мините и държавния ТЕЦ в Маришкия басейн, никой от работещите там няма да остане без работа, тъй като частните сдружения незабавно ще ги наемат. Според членовете на БАСЕЛ заплатите, които оферират компаниите в бранша, по никакъв начин не са дребни. " Млад инженер, който преди малко е приключил, не желае и да чуе за заплата под 2500 лева А занапред би трябвало да се учи по какъв начин се работи в практиката ", посочи инж. Белелиев.
Според енергетиците, заплатите в България в доста браншове към този момент не са по-ниски от тези в Западна Европа. От БАСЕЛ нямат калкулации какъв брой е междинната заплата в сектора. Но и тя не би била показателна, тъй като непознатите компании, които наемат софтуерни експерти у нас, подвигат летвата на възнагражденията доста високо. " Излизат от университета и пишат приложения за 5000 лв. на месец ", уточни Мариела Маджарова, изпълнителен шеф на Телетек Електроникс.
Инж. Иво Русев, шеф на компанията " Сибел " за търговия с електротехнически артикули, описа за чудноват случай - швейцарка е пристигнала да работи като инженер в завода на " Хитачи " в Севлиево против по-висока заплата спрямо възнаграждението, което би получавала в родината си.
Едно от решенията на казуса с фрагментите бизнесът вижда в облекчение на процедурата за наемане на хора от други националности.Инж. Белелиев даде за образец политиката на Англия с украинските бежанци - страната им дава протекция за 3 година, само че и ги предизвиква да си намерят работа. У нас обаче те получават позволение единствено за 1 година, което затруднява компаниите да ги назначат на непрекъснат трудов контракт. " Сините карти би трябвало да са най-малко за 2 година ", упорстват от сектора. Другото решение на казуса е да се промени държавната политика в образованието, с цел да се приготвят фрагменти, които са нужни на бизнеса. Сега вместо професионални, децата всеобщо се записват в езикови гимназии и в действителност страната приготвя бъдещи емигранти. Българите към този момент не емигрирали поради по-високи приходи, а тъй като желаят да живеят в уредени страни, считат от БАСЕЛ.
" България обаче е като Дивия Запад - тук има доста повече благоприятни условия за развиване, в случай че си деятелен ", посочи Иво Русев.
От БАСЕЛ показаха и други проблеми пред електроиндустрията, които в действителност мъчат и целия бизнес. Един от тях е каква ще е цената на електрическата енергия, което не разрешава на компаниите да възнамеряват разноските си дълготрайно. " Освен да дава обезщетения, страната би трябвало да сътвори и правила, с цел да има предвидимост ", уточни инж. Белелиев.
Друго предизвикателство е в областта на слънчевата енергетика. Според доктор инж. Белелиев, в този момент слагането на фотоволтаична апаратура е " пагубно комплицирано " и " всички институции са срещу теб ". Процедурата би трябвало да се опрости и присъединението към ел.мрежата да става онлайн, с няколко „ клика “ – по този начин, както е в развитите европейски страни. Освен това страната би трябвало да подтиква построяването на фотоволтаични системи на мястото на ползване на сила, а не както е сега – огромни централи на отдалечени места. Соларните централи би трябвало да са върху покривите на жилищни, индустриални, търговски пространства.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ