Проф. Искра Баева: Първи май – ден за преклонение пред хората на труда, който твори, гради, създава
Човекът и трудът са неразделни, защото за разлика от другите живи същества, трудът е характерен единствено на хората. А съзидателният труд благодарение на човешкия разсъдък е в основата на всички достижения на актуалната цивилизация. За страдание – и на доста несгоди.
Наред с тези истини не трябва да забравяме, че с цел да съществува, по-голямата част от човечеството е принудена неуморно да се труди. Къде за себе си, къде по волята на другите. И е трябвало да минат епохи, преди някой да се сети, че трудът заслужава и празник. Не е изненада, че този някой е социалист.
Да, през днешния ден Първи май е празник по света, празник, приет от най-голямата международна организация Организация на обединените нации. Но като всеки ляв, социалистически празничен ден той е роден след дълги битки на служащите за правото да се трудят при човешки условия, а резултатите от труда им да се употребяват от цялото общество, а освен от привилегированите по рождение или по материални благоприятни условия.
Началото на знаковия за хората на труда ден е сложено на 1 май 1886 година, когато служащи от Чикаго афишират национална стачка, тъй като желаят работния им ден да продължава не повече от 8 часа. Това искане активизира към 300 000 служащи, само че то наподобява толкоз недопустимо за техните работодатели, че те изпращат полицията против демонстриращите. Следват кървави конфликти и човешки жертви.
Резултат обаче има, тъй като единствено три години по-късно, през 1889, новоучреденият в Париж Втори интернационал насочва апел към служащите от целия свят да отбележат Чикагската проява с походи на взаимност. Така, с всеобщи митинги и битка за права стартира традицията 1 май да се отбелязва като Ден на труда. А от 1904 година той се съчетава и с битката за мир, тъй като без мир съзидателният труд е неосъществим.
България е в крайник с работническия и социалистическия свят. Тя отбелязва Деня за битка за права на трудовите хора още на 1 май 1890 година А от 1891 година със основаването на проведеното социалистическо придвижване то неотменно е уредник на първомайските протестни шествия по улиците на българските градове. Лозунгите на социалистите са за почтени условия за труд и възнаграждение, само че те желаят и още нещо – освен по-добро възнаграждение, а и почитание към труда.
Още малко история.
След 9 септември 1944 година дружно с всичко друго в България се трансформира и Първи май. От ден на битка за права той се трансформира в празник на труда, отбелязван с грандиозни митинги. А основанието да се чества, а не да се стачкува е открито в конституционната отбрана на труда (в Конституцията от 1947 година това е направено в член 14 и 73, а в тази от 1971 година в член 32, 40 и 59), както и в проведеното от страната огромно строителство, трансформирало България от земеделска в индустриална страна. Именно съзидателният труд на българите обезпечава на родината ни място измежду първите три десетки страни в света в класацията за човешкото развиване.
Но да се върнем в днешния ден.
Когато в края на 1989 година се изправихме пред „ огромните промени”, мощно се надявахме, че дружно с демокрацията ще настъпи времето на действителното почитание към съзидателния труд. Но измененията донесоха нещо напълно друго. Много бързо от „ Трудът звучи гордо”, стигнахме до „ Бедните хора са по-красиви, а богатите – по-силни” (по Горки). И всичко това единствено тъй като новият стопанин на живота стана не индивидът, а пазарът, който трансформира хората в притежатели, само че и в продавачи на работната си мощ, до момента в който трудът стана стока.
И въпреки че и новата Конституция на Република България от 1991 година отбраната на труда се резервира (чл. 16, 48, 49 и 50), на трудовите хора още веднъж им се наложи на Първи май не толкоз да честват, едвам напомнят за своите права: да пазят работните си места и да желаят по-добри условия за труд и възнаграждение.
Защото се оказа, че в развития свят, към който принадлежим, повишаването на публичното благосъстояние се дължи не толкоз на общия градивен труд, а на употребата на хората на труда. А в България и на несправедливите директни и косвени налози, с които се взема малко от богатите и доста от работещите, тъй като не престават да се многочислени така наречен работещи небогати, тъй като работодателите са обединени, само че вършат всичко допустимо да не позволен същински синдикални организации в своите предприятия, тъй като официално обезпечения 8-часов работен ден не постоянно и не на всички места се съблюдава, изключително при наложената от епидемията работа от у дома.
Затова дано и тази година в хубавия пролетен 1 май да се съберем дружно. Хората на труда, които се трудят с ръцете си, с машините или с мозъка си, елементарните служащи, дружно с техниците, инженерите, учителите, лекарите, медицинските служащи, админите, уредниците на трудовия развой, предприемачите и просто всички, съпричастни към труда. Но дружно с празника да помисилим по какъв начин да създадем света по-справедлив, подобен свят, в който трудът да не е тежко обвързване, а наслада и творчество.
Източник " 24 май "
Наред с тези истини не трябва да забравяме, че с цел да съществува, по-голямата част от човечеството е принудена неуморно да се труди. Къде за себе си, къде по волята на другите. И е трябвало да минат епохи, преди някой да се сети, че трудът заслужава и празник. Не е изненада, че този някой е социалист.
Да, през днешния ден Първи май е празник по света, празник, приет от най-голямата международна организация Организация на обединените нации. Но като всеки ляв, социалистически празничен ден той е роден след дълги битки на служащите за правото да се трудят при човешки условия, а резултатите от труда им да се употребяват от цялото общество, а освен от привилегированите по рождение или по материални благоприятни условия.
Началото на знаковия за хората на труда ден е сложено на 1 май 1886 година, когато служащи от Чикаго афишират национална стачка, тъй като желаят работния им ден да продължава не повече от 8 часа. Това искане активизира към 300 000 служащи, само че то наподобява толкоз недопустимо за техните работодатели, че те изпращат полицията против демонстриращите. Следват кървави конфликти и човешки жертви.
Резултат обаче има, тъй като единствено три години по-късно, през 1889, новоучреденият в Париж Втори интернационал насочва апел към служащите от целия свят да отбележат Чикагската проява с походи на взаимност. Така, с всеобщи митинги и битка за права стартира традицията 1 май да се отбелязва като Ден на труда. А от 1904 година той се съчетава и с битката за мир, тъй като без мир съзидателният труд е неосъществим.
България е в крайник с работническия и социалистическия свят. Тя отбелязва Деня за битка за права на трудовите хора още на 1 май 1890 година А от 1891 година със основаването на проведеното социалистическо придвижване то неотменно е уредник на първомайските протестни шествия по улиците на българските градове. Лозунгите на социалистите са за почтени условия за труд и възнаграждение, само че те желаят и още нещо – освен по-добро възнаграждение, а и почитание към труда.
Още малко история.
След 9 септември 1944 година дружно с всичко друго в България се трансформира и Първи май. От ден на битка за права той се трансформира в празник на труда, отбелязван с грандиозни митинги. А основанието да се чества, а не да се стачкува е открито в конституционната отбрана на труда (в Конституцията от 1947 година това е направено в член 14 и 73, а в тази от 1971 година в член 32, 40 и 59), както и в проведеното от страната огромно строителство, трансформирало България от земеделска в индустриална страна. Именно съзидателният труд на българите обезпечава на родината ни място измежду първите три десетки страни в света в класацията за човешкото развиване.
Но да се върнем в днешния ден.
Когато в края на 1989 година се изправихме пред „ огромните промени”, мощно се надявахме, че дружно с демокрацията ще настъпи времето на действителното почитание към съзидателния труд. Но измененията донесоха нещо напълно друго. Много бързо от „ Трудът звучи гордо”, стигнахме до „ Бедните хора са по-красиви, а богатите – по-силни” (по Горки). И всичко това единствено тъй като новият стопанин на живота стана не индивидът, а пазарът, който трансформира хората в притежатели, само че и в продавачи на работната си мощ, до момента в който трудът стана стока.
И въпреки че и новата Конституция на Република България от 1991 година отбраната на труда се резервира (чл. 16, 48, 49 и 50), на трудовите хора още веднъж им се наложи на Първи май не толкоз да честват, едвам напомнят за своите права: да пазят работните си места и да желаят по-добри условия за труд и възнаграждение.
Защото се оказа, че в развития свят, към който принадлежим, повишаването на публичното благосъстояние се дължи не толкоз на общия градивен труд, а на употребата на хората на труда. А в България и на несправедливите директни и косвени налози, с които се взема малко от богатите и доста от работещите, тъй като не престават да се многочислени така наречен работещи небогати, тъй като работодателите са обединени, само че вършат всичко допустимо да не позволен същински синдикални организации в своите предприятия, тъй като официално обезпечения 8-часов работен ден не постоянно и не на всички места се съблюдава, изключително при наложената от епидемията работа от у дома.
Затова дано и тази година в хубавия пролетен 1 май да се съберем дружно. Хората на труда, които се трудят с ръцете си, с машините или с мозъка си, елементарните служащи, дружно с техниците, инженерите, учителите, лекарите, медицинските служащи, админите, уредниците на трудовия развой, предприемачите и просто всички, съпричастни към труда. Но дружно с празника да помисилим по какъв начин да създадем света по-справедлив, подобен свят, в който трудът да не е тежко обвързване, а наслада и творчество.
Източник " 24 май "
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ