Вземете химикал и нарисувайте велосипед. Получи ли се?
Човекът е доста интелигентен: той схваща всичко, само че да го изкаже не може. Вземете лист и химикал и обходете близките хора, помолете ги накратко да нарисуват велосипед. Всички знаят по какъв начин наподобява колелото, всички са го виждали милион пъти, а да го нарисуват не могат.
Мозъкът е мързелив, той няма да се напряга ненужно и ще измисли всичко до задоволително за него равнище, когато му се коства, че това е задоволително. Велосипедът има две колела, кормило, седалка и педали, а по какъв начин се свързват – това към този момент са детайлности.
Оказва се, че ние не всеки път си представяме добре даже познатите ни предмети. Вземете химикал, нарисувайте скакалец. Когато се опиташ да опишеш на някого своята гениална мисъл, тя наподобява безпомощна тъкмо като вашия скакалец.
Ако ви се появи добра концепция, проверете нейната „ издръжливост “, запишете я. Не се доверявайте на своя мозък, той ще ви каже, че всичко е наред, аз всичко съм измислил. Но в действителност тази добра мисъл може и да не съществува. И единствено като фиксирате мислите в текст, може да ревизирате има ли я в действителност и толкоз ли скъпа е колкото наподобява.
Умението да формулираме своите мисли е едно от най-необходимите умения за актуалния човек, на което отделяме малко внимание. В постиндустриалния свят главната полезност не са ръцете, не е земята, не е производството и капиталът, а главата. Но даже в случай че в главата си имате безспорното знание за всичко, без умеенето да го изкарате от там то не коства нищо.
В учебно заведение по литература посредством запознанство с класиците ни учат да излагаме мислите си на хартия. Учениците са карани да заучават непознатите мнение за литературните творби и след това да ги възпроизвеждат на лист хартия във тип на съчинения. Съвършено безсмислено занятие, което няма никакво отношение нито към писането, нито към литературата.
В учебно заведение съчиненията по заложена тематика, която не е по литературно произведение, се счита за второстепенен род. Ученикът не е съумял да овладее „ Маминото детенце “ и написа за това по какъв начин е прекарал лятото. Но ми се коства, че тъкмо такива съчинения развиват по-добре навика да се написа, тъй като на учениците им се постанова да формулират свои мисли, а не непознати.
В книгата си „ За писането: записки на занаята “ Стивън Кинг написа: „ Ако искате да сте писател, би трябвало да вършиме две неща повече от останалите: да четете повече и да пишете повече. Няма метод да ги заобиколите, най-малко аз не знам такъв. Няма директни пътища “.
Разбира се, не е наложително всички да сме писатели, само че това предписание работи за всички, които просто желаят да се научат да формулират и изведат своите мисли от главата. Водете си блог, пишете в него текстове. Важно е да ги четат и други хора, по различен метод пишеш, когато знаеш, че и някой различен с изключение на теб ще прочете текста.
Ако не можете да обясните на своите сътрудници за какво не са прави, а би трябвало да постъпят по този начин, както им казвате, пробвайте да им напишете писмо. В последна сметка ще имате преимущество: към този момент ще сте дефинирали мислите си.
