Човек трябва да живее с 800 км в час и

Човек би трябвало да живее с 800 км в час и незабавно по-късно да почине с мозък, размазан като сперма по предния похлупак. Да живее с 800 км. в час, с цел да няма време да чуе края на шлагера от това лято. Да бъде един постоянно неутолим астероид, от който никой няма да има време да се възползва. И на първо място да притегли върху себе си всички най-идиотски рискове, изключително когато е облачно.

Стига сме гледали по какъв начин се разпада нашият живот: по-добре дано да съсипем живота на другите. Животът би трябвало да тече само в настоящия миг. Утрешният ден няма никакво значение, стига да е по-лош от днешния. 

Каква е разликата сред това да обичаш и да се преструваш, че обичаш, в случай че успееш да излъжеш самия себе си?

Сънувах сън, сънувах свят, изпълнен с ярки цветове и девойки с бронзови трапчинки; мелодии от детството ми звучаха в заглъхналите ми уши; от горната страна се сипеше слънце. Сънувах, че ходя към теб и ти ме хващаш за ръката. Сънувах, че сърцето ми се изчервява, че двамата тичаме измежду гора от лилии, а птиците разцъфтяват. Сънувах любовта и се влюбих в този сън.

Да заминеш – ето една дума, която прекомерно рядко бива осъществена на дело. Думите не трябва да се мечтаят, а да се живеят. 

Мамка му, импровизацията е огромно удоволствие! Досущ като живота, вечерта приключва добре единствено в случай че е почнала зле.

Аз съм един трагичен дрипльо и затова безпаричен злощастник. От тези, с които не ти се и седи. От тези, които ги назовават по малко име с „ господин “ начело, както се поставя на прислужниците. Моята орис в никакъв случай не е приличала на площад „ Конкорд “, а епитети като „ лъчезарен “ и „ блестящ “ са запазена марка на други. Пия, с цел да не помни, че съм пропуснат.

Никога не съм бил влюбен, в никакъв случай никого не съм докарвал до оргазъм. Любовта коства скъпо, а аз все нямах пари. Дебел съм, пръстите, с които притискам кормилото, са космати и подпухнали, като на нищо и никакъв водач. Баща ми непрестанно ми повтаряше, че съм бил негодник, а аз направих каквото можах да излезе прав.

Човек може и да не се е появил на този свят, с цел да бъде самичък, само че си е подобен: даже когато е женен, човек си остава самичък и зарязан на една планета, която се носи в междузвездното пространство със скорост 29,79 километра в секунда. Човек се ражда, тича, бърза да живее, чете книги, върви на кино, страда, закусва, умира. Понякога в това време може и да му се стори, че не става за безконечен ергенски живот. В такива случаи рискува да се влюби, тоест да излъже една красива жена, както и самия себе си. Ще се ожени, ще се развъди, ще прави цветни фотоси в опит да обезсмърти мимолетното. Колко трогателна е усмивката му върху тези фотоси. Държи в ръце розово бебе, което към момента не знае, че и то в един миг ще остане самотно. Стиска ръката на своята брачна половинка (дали с цел да й попречи да избяга, или в търсене на очакване за себе си?).

Ергените миришат неприятно, тъй като няма жена, която да им каже да се изкъпят. Често един ерген може да се познае по това, че дъха на вино. Той е небръснат, липсва му копче на ризата, която освен това вони. Ергенът провокира страдание у всички, като се изключи женените мъже, които си фантазират, че е свободен, до момента в който в реалност той е просто обезверен. 

Няма подозрение, че жененият мъж бърка, като завижда на ергена, само че нищо не може да направи, това възприятие е непреодолимо. Той си мечтае по какъв начин би свалил всички дами на света и е уверен, че ергенът единствено това прави, че за него животът съставлява един безконечен уикенд по италиански, изпълнен с целувки на всички места, остроумни разговори, нови пози и сластни послания по гласовата поща. Той даже не подозира, че ергените всяка вечер се прибират вкъщи с празни ръце, в случай че не членуват в някой ергенски клуб (и то в случай че са на мода, а това не трае вечно). Най-доброто доказателство, че ергените са досадни е, че дамите не ги харесват: те избират да смъкват брачна половинка на най-хубавата си другарка.

Аз персонално не пребивавам самичък, тъй като съм слаб. Нямам храброст нито да остана самичък, нито да се оженя. Съществува една зона на артистична неизясненост сред угнетителното ергенство и скучния брак: дано я назовем благополучие.

Избрано от „ Разкази под екстази ” на Фредерик Бегбеде
Снимки: rtl.fr, lemonde.fr