Човек е способен да освободи място в паметта си за

Човек е кадърен да освободи място в паметта си за нова информация, откри проучване
(снимка: CC0 Public Domain)

Човешкият мозък не стопира да изумява учените. Колко ли благоприятни условия на нашето схващане не знаем? Трудно е даже да си представим. Оказва се, да вземем за пример, че можем да даваме директни команди на мозъка си за изчистване на паметта и освобождение на място за по-важна информация.

Американски учени изследваха какво се случва в мозъка ни, когато се опитаме да спрем да мислим за нещо. За да създадат това, те употребяват функционална магнитно-резонансна томография и технология на машинно образование, излиза наяве от обява за проучването в.

Когато се опитваме да забравим нещо, нормално или намираме друго увлекателно нещо, или се опитваме да „ почистим ” съзнанието си – да вземем за пример, посредством медитация. За да схванат кой способ работи най-добре, учените провели опит с присъединяване на 60 доброволци, които се пробват да „ изтрият ” една мисъл от работната си памет.

Работната памет е „ тетрадка ” на мозъка ни, където записваме краткотрайни мисли, с цел да не забравим да създадем нещо. „ Можем да запазим единствено три или четири мисли в работната си памет едновременно ”, отбелязва създателят на проучването проф. Луис Паун. „ Страниците на „ работната тетрадка ” би трябвало да бъдат изчистени, с цел да пишем по-нататък ”, разяснява той.
още по тематиката
За да дефинира дали хората фактически биха могли да отстранен една мисъл от работната памет, екипът прави мозъчно сканиране (функционална магнитно-резонансна томография, fMRI) на всеки участник. Когато участниците са в скенера, учените им демонстрират фотоси на лица, плодове и разнообразни подиуми и ги карат да запазят мисълта си за тях в продължение на четири секунди.

След това участниците са помолени да заменят една мисъл с друга (например, да заменят облика на ябълките с планини), да изчистят мозъка си от всички мисли (медитирайки) или да се опитат да подтиснат мисълта (като първо се концентрират върху нея, а по-късно умишлено се опитат да спрат да мислят за нея).

Преди участниците да стартират да извършват дилемите си, учените основават самостоятелни „ мозъчни подписи ”, т.е. изображения, показващи по какъв начин наподобява мозъкът на всеки човек, когато мисли за избрана картина. След това зареждат тези сигнатури в стратегия за машинно образование и следят мозъчната интензивност, до момента в който доброволците извършват дилемите. Изненадващо, щом доброволците стартират да „ изтриват ” изображението от паметта си по един от трите метода, всички записани по-рано сигнатури изчезват! Изкуственият разсъдък не съумява да откри нито една от тях.

„ Доволни сме. Очевидно в действителност можем да„ премахнем „ мислите от паметта ”, разясняват учените резултата от проучването.

Те обаче откриват, че методите на „ заменяне ”, „ пречистване ” и „ угнетяване ” имат разнообразни последствия. Въпреки че при първите два мозъчният автограф избледнява по-бързо, той въпреки всичко не избледнява изцяло, оставяйки „ сянка ”, когато се появяват нови мисли. Потискането лишава повече време, само че е по-ефективно.