Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше.Спряхме да уважаваме здравето

Човечеството получи заболяването, от която се нуждаеше.
Спряхме да почитаме здравето си, по тази причина се разболяхме задоволително, с цел да осъзнаем кое е най-важното.
Вече не оценявахме природата, по тази причина се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем какъв брой скъпо в действителност е да бъдеш измежду природата.
Спряхме да работим върху фамилиите си, по тази причина заболяването ни заключи в домовете ни, с цел да се научим още веднъж да действаме като семейство.
Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, с цел да ни припомня какъв брой са уязвими.
Спряхме да ценим здравните експерти и фармацевти, с цел да разберем какъв брой са незаменими...
Спряхме да почитаме учителите си и заболяването затвори учебните заведения ни, с цел да могат родители сами да опитат ролята на учители...
Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем на всички места и с всеки, по тази причина получихме тази болест- с цел да осъзнаем, че нищо не е даденост.
Алчността ни обърка - прекарвахме свободното си време в комерсиалните центрова, по тази причина заболяването ни затвори, с цел да разберем, че не можем да си купим благополучие.
Обръщахме голямо внимание на външния си тип и се конкурирахме между тях, по тази причина тази болест закри лицата ни, с цел да разберем, че хубостта е преходна.
Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, по тази причина се разболяхме от тази болест - с цел да може нещо дребно, което даже не можем да забележим, да ни укроти, да ни даде урок и малко примирение.
Тази болест лишава доста от нас, само че също по този начин ни дава опция да научим толкоз доста и да разберем кое е най-важното в живота.
Имаме болест напряко по размер. Ние - човешкият жанр, евентуално в действителност сме имали потребност от нея.