Докато има политика, карикатуристите няма да умрат от глад
Читателите на ДУМА над десетилетие познават АНАТОЛИЙ СТАНКУЛОВ като прославен карикатурист, а ценители на изкуството са наясно, че той най-много е надарен живописец. Роденият през 1956 година в Русе занаятчия на четката има солидно обучение – приключва архитектура в София. Работи като художник в редица български вестници и списания (1983-1990), а по-късно е издател и основен редактор на хумористично-сатиричното списание " Шут ". Оглавява също по този начин рекламна организация, бил е арт шеф на фондация, илюстрирал е над двеста книги за разнообразни български издателства. Участвал е допълнително от 500 изложения за живопис и подигравка у нас и по света, създател е на десетки независими експозиции. Притежава дарбата да усмихва и да основава положително въодушевление – все пак. Не изневерява на позитивизма си и в навечерието на своята 65-годишнина.
– Откога датира традицията да отбелязвате с галерия рождения си ден, Маестро?
– От 2002 година, когато тогавашният секретар по външната политика на президента Първанов (и мой другар от казармата) – дипломат Георги Димитров, ме вкара в средите на Българското дипломатическо сдружение, на което по-късно станах и член. Изложбата тогава беше експонирана в ресторанта под президентството. Навършвах 46 години...
– С какво ще е по-различна идната експозиция, която ценители ще видят на 9 декември?
– С това, че е работена най-дълго – съвсем от 2007 година, когато за шест месеца живях и рисувах в Париж. Малко преди да отпътува, със брачната половинка ми намерихме в покрайнините на София изхвърлен витраж от съборен храм. Така пристигна концепцията да вграждам в картините си по едно или няколко стъклени късчета от него. Като очи на риба, която следи света. Като Божи знак, който да ни напомня за тленността. И както споделяше моят към този момент умрял другар – писателят Минчо Тунев: " Окото на рибата постоянно стои отворено, даже и след гибелта. Както и картината. "
– Какви хора имат произведения на Анатолий Станкулов?
– Всякакви! Като стартираме с приятелите, някои от които имат към този момент съвсем цели изложения с мои картини, като минем през президенти, депутати, царе, колекционери, държавни и частни сбирки и стигнем до огромно количество най-нормални хора и други елементарни... зевзеци (смее се).
– Има ли ваша картина, с която не бихте желали да се разделите, колкото и пари да ви оферират за нея?
Мадона. Автор: А. Станкулов
– Не, няма, тъй като изкуството е самотно занятие и в него няма никакъв смисъл, в случай че не бъде споделено с другите. Само брачната половинка ми от всяка галерия резервира за себе си по някоя картина и не разрешава да бъде продадена. Предполагам, с цел да се фука с мен, когато към този момент няма да ме има (смее се).
– Удостоен сте с доста влиятелни награди за вашето творчество. Има ли измежду тях такава, която ви е най-ценна, най-изстрадана, най-желана?...
– Вече 44 години рисувам всеки ден по към 10 часа. Просто не може упоритият труд да не бъде възнаграждаван... от време на време. Макар че при мен единствено 1% е труд, останалите 99 на 100 са гений (смее се). Да, малко попрекалих с оценките, а те са над 200. Ще загатна единствено някои: Голямата премия на СБХ за подигравка, Наградата за подигравка на Министерството на културата на България, Наградата за подигравка на Министерството на културата на Гърция, Наградата за подигравка на Министерството на културата на Турция... Както споделя Камата: " Който играй – пичели! "
– Известен сте и като създател на карикатури, оповестени освен в ДУМА, само че и в други издания. Как го приемате – като работа или въпреки всичко и това е изкуство?
– Рисувам карикатури от 1977 година На първия ми образователен ден като студент седнах на последния ред в залата до очевидно по-възрастен от мен сътрудник, който извади от едно куфарче перодръжка, картончета и мастилница и стартира да драска някакви човечета. След няколко минути ме погледна и попита: " Ти рисувал ли си карикатури? Искаш ли да те вкарам в тази игра? " Това се оказа доста известният тогава карикатурист Радой Гердов – 13-а година студент. И магията стартира. След към две седмици се появи и първата ми подигравка във вестник " Нов живот ". Последваха изявления във " Вечерни вести ", " Отечествен фронт ", " Кооперативно село ", " Земеделско знаме ", " Стършел ", " Работническо дело ", " Народна юноша " и в целия профсъюзен и районен щемпел. Получих и покана да стартира работа във вестник " Строител ", по-късно в " Транспортен глас ", " Трезвеност ", " Кремиковски металург ", " Средношколско знаме ", " Импулс ", списание " Проблеми на обществения надзор "... За да стигнем до 1989 година, когато със брачната половинка ми Юлия започнахме да издаваме лично списание – " Шут ".
А през април 2011 година се сбъдна и още една моя фантазия: да стана художник на левия вестник ДУМА. През цялото време не съм изоставил и живописта, както и оформлението на над 200 книги за доста български издателства. И в този момент разбирам, че съм работил това, което ми е било най-приятно. И дори са ми плащали за това...
– Читателите ни знаят, че преди време се кандидатирахте за кмет на знаков столичен регион, имате и дейна гражданска позиция по доста наболели въпроси. Изкушен ли сте още от политиката или усещате отчаяние?
– Не, не съм се кандидатирал. За тази позиция ме издигна районната организация на БСП-Подуяне, където членувам. Просто одобрих тази партийна задача. Тогавашният основен редактор на ДУМА Юрий Борисов ми сподели: " Не знам по какъв начин си се съгласил, само че нали знаеш – ти си от другите, другите, такива като теб не ги избират. " И не ме избраха.
Въобще, но изобщо не съм отчаян от политиката. Тя е такава, каквато е – хубава работа, но българска (смее се). Даже получих голямо задоволство от една преживелица, за която ми описаха в предизборната акция: Седял възрастен човек в кварталното кафене, загледал се в фотографията на плаката ми и споделил: " Ще гласоподавам за този с брадата – той не е като другите. "
Но около таз работа научих доста потребни за карикатуриста неща, и то като участник в кухнята на изборите. Разбрах, че до момента в който има политика, ще има и подигравка. И в този момент си седнал съм на гьоме във вестник ДУМА и очаквам следващата нелепост на някой политик, с цел да го " отстрелям ". А те, политиците, не стопират да правят нелепости. Даже прекаляват. Това е доста добре за карикатуристите, тъй като до момента в който ги има политиците, ние няма да умрем от апетит (смее се).
– С кое ваше създание се гордеете най-вече?
– Най-много се гордея с децата ми и по-специално – с най-малкия ми наследник доктор Юлиан Станкулов, който е основен помощник в НХА. Е, па тая " картина " я барнах крепко. Откъдето и да я погледнеш – все майсторска работа. Както обичаше да споделя прабаба ми Данка: " И у Банкя одих, само че от мойте деца по-убави не видох! "
Та единствено на неговото мнение държа най-вече. Че защо го учих толкоз време?! (смее се)
– Какво поддържа духа ви жив и бодър към този момент 65 години?
– Стремя се да повеждам природосъобразен живот (смее се) и да съблюдавам конституцията на човечеството – десетте божи заповеди. И както ме е съветвал моят другар, приятел и наставник – Тодор Коруев, да не ми пука!
– Има ли въпроси, на които не бихте желали да отговаряте?
– В такива случаи давам отговор без думи и пипвам четката...
Снимки персонален списък
– Откога датира традицията да отбелязвате с галерия рождения си ден, Маестро?
– От 2002 година, когато тогавашният секретар по външната политика на президента Първанов (и мой другар от казармата) – дипломат Георги Димитров, ме вкара в средите на Българското дипломатическо сдружение, на което по-късно станах и член. Изложбата тогава беше експонирана в ресторанта под президентството. Навършвах 46 години...
– С какво ще е по-различна идната експозиция, която ценители ще видят на 9 декември?
– С това, че е работена най-дълго – съвсем от 2007 година, когато за шест месеца живях и рисувах в Париж. Малко преди да отпътува, със брачната половинка ми намерихме в покрайнините на София изхвърлен витраж от съборен храм. Така пристигна концепцията да вграждам в картините си по едно или няколко стъклени късчета от него. Като очи на риба, която следи света. Като Божи знак, който да ни напомня за тленността. И както споделяше моят към този момент умрял другар – писателят Минчо Тунев: " Окото на рибата постоянно стои отворено, даже и след гибелта. Както и картината. "
– Какви хора имат произведения на Анатолий Станкулов?
– Всякакви! Като стартираме с приятелите, някои от които имат към този момент съвсем цели изложения с мои картини, като минем през президенти, депутати, царе, колекционери, държавни и частни сбирки и стигнем до огромно количество най-нормални хора и други елементарни... зевзеци (смее се).
– Има ли ваша картина, с която не бихте желали да се разделите, колкото и пари да ви оферират за нея?
Мадона. Автор: А. Станкулов
– Не, няма, тъй като изкуството е самотно занятие и в него няма никакъв смисъл, в случай че не бъде споделено с другите. Само брачната половинка ми от всяка галерия резервира за себе си по някоя картина и не разрешава да бъде продадена. Предполагам, с цел да се фука с мен, когато към този момент няма да ме има (смее се).
– Удостоен сте с доста влиятелни награди за вашето творчество. Има ли измежду тях такава, която ви е най-ценна, най-изстрадана, най-желана?...
– Вече 44 години рисувам всеки ден по към 10 часа. Просто не може упоритият труд да не бъде възнаграждаван... от време на време. Макар че при мен единствено 1% е труд, останалите 99 на 100 са гений (смее се). Да, малко попрекалих с оценките, а те са над 200. Ще загатна единствено някои: Голямата премия на СБХ за подигравка, Наградата за подигравка на Министерството на културата на България, Наградата за подигравка на Министерството на културата на Гърция, Наградата за подигравка на Министерството на културата на Турция... Както споделя Камата: " Който играй – пичели! "
– Известен сте и като създател на карикатури, оповестени освен в ДУМА, само че и в други издания. Как го приемате – като работа или въпреки всичко и това е изкуство?
– Рисувам карикатури от 1977 година На първия ми образователен ден като студент седнах на последния ред в залата до очевидно по-възрастен от мен сътрудник, който извади от едно куфарче перодръжка, картончета и мастилница и стартира да драска някакви човечета. След няколко минути ме погледна и попита: " Ти рисувал ли си карикатури? Искаш ли да те вкарам в тази игра? " Това се оказа доста известният тогава карикатурист Радой Гердов – 13-а година студент. И магията стартира. След към две седмици се появи и първата ми подигравка във вестник " Нов живот ". Последваха изявления във " Вечерни вести ", " Отечествен фронт ", " Кооперативно село ", " Земеделско знаме ", " Стършел ", " Работническо дело ", " Народна юноша " и в целия профсъюзен и районен щемпел. Получих и покана да стартира работа във вестник " Строител ", по-късно в " Транспортен глас ", " Трезвеност ", " Кремиковски металург ", " Средношколско знаме ", " Импулс ", списание " Проблеми на обществения надзор "... За да стигнем до 1989 година, когато със брачната половинка ми Юлия започнахме да издаваме лично списание – " Шут ".
А през април 2011 година се сбъдна и още една моя фантазия: да стана художник на левия вестник ДУМА. През цялото време не съм изоставил и живописта, както и оформлението на над 200 книги за доста български издателства. И в този момент разбирам, че съм работил това, което ми е било най-приятно. И дори са ми плащали за това...
– Читателите ни знаят, че преди време се кандидатирахте за кмет на знаков столичен регион, имате и дейна гражданска позиция по доста наболели въпроси. Изкушен ли сте още от политиката или усещате отчаяние?
– Не, не съм се кандидатирал. За тази позиция ме издигна районната организация на БСП-Подуяне, където членувам. Просто одобрих тази партийна задача. Тогавашният основен редактор на ДУМА Юрий Борисов ми сподели: " Не знам по какъв начин си се съгласил, само че нали знаеш – ти си от другите, другите, такива като теб не ги избират. " И не ме избраха.
Въобще, но изобщо не съм отчаян от политиката. Тя е такава, каквато е – хубава работа, но българска (смее се). Даже получих голямо задоволство от една преживелица, за която ми описаха в предизборната акция: Седял възрастен човек в кварталното кафене, загледал се в фотографията на плаката ми и споделил: " Ще гласоподавам за този с брадата – той не е като другите. "
Но около таз работа научих доста потребни за карикатуриста неща, и то като участник в кухнята на изборите. Разбрах, че до момента в който има политика, ще има и подигравка. И в този момент си седнал съм на гьоме във вестник ДУМА и очаквам следващата нелепост на някой политик, с цел да го " отстрелям ". А те, политиците, не стопират да правят нелепости. Даже прекаляват. Това е доста добре за карикатуристите, тъй като до момента в който ги има политиците, ние няма да умрем от апетит (смее се).
– С кое ваше създание се гордеете най-вече?
– Най-много се гордея с децата ми и по-специално – с най-малкия ми наследник доктор Юлиан Станкулов, който е основен помощник в НХА. Е, па тая " картина " я барнах крепко. Откъдето и да я погледнеш – все майсторска работа. Както обичаше да споделя прабаба ми Данка: " И у Банкя одих, само че от мойте деца по-убави не видох! "
Та единствено на неговото мнение държа най-вече. Че защо го учих толкоз време?! (смее се)
– Какво поддържа духа ви жив и бодър към този момент 65 години?
– Стремя се да повеждам природосъобразен живот (смее се) и да съблюдавам конституцията на човечеството – десетте божи заповеди. И както ме е съветвал моят другар, приятел и наставник – Тодор Коруев, да не ми пука!
– Има ли въпроси, на които не бихте желали да отговаряте?
– В такива случаи давам отговор без думи и пипвам четката...
Снимки персонален списък
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ