Читалните в Националната библиотека са пълни, има бум на посетителите
Читалните в Националната библиотека са цялостни, има взрив на посетителите, споделя пред Българска телеграфна агенция шефът на Националната библиотека доцент доктор Красимира Александрова.
По думите й НБКМ е друга библиотека, тъй като профилът на читателите е обвързван на първо място със облекчаване на научни проучвателен потребности, доминират като читатели студенти, преподаватели, откриватели, научни служащи. Затова не може да се дефинира коя е най-четената книга в националната библиотека.
От януари до април тази година, на място са пристигнали 32 000 читатели. Миналата година, през същия интервал, те са 21 000. Това дава съображение да твърдим, че библиотеките са нужни и стават все по-необходими на своите консуматори, разяснява доцент Александрова.
Виртуалните визити в библиотеката също бележат растеж. През 2022 година те са 53 хиляди, като до май са били 23 хиляди, а до май тази година са 36 273. Според шефът на НБКМ повишеният интерес се дължи на фактори като безплатните читателски карти, които библиотеката предлага от три години, както и на извънредно положителната организация във връзка с опциите за престояване в библиотеката.
„ Много постоянно в библиотеката идват наши читатели, които просто желаят да работят тук, тъй като средата е предразполагаща. Разбира се, няма по какъв начин да не посоча и фактора фонд. Библиотеката разполага с 8,5 млн. документи, които се стремим да разкриваме и да разпространяваме по доста и разнообразни способи ", споделя шефът на библиотеката.
„ Огромно наслаждение е да се видят цялостни читални с преобладаващо младежи, което е много оптимистично в подтекста на всички изказвания, че библиотеките нямат бъдеще, че те са умиращи институции “, добавя тя.
Книгохранилищата на националната библиотека пазят някои от най-ценните документи, ръкописи и книги в историята на писменото ни изкуство. Някои поединично, други – под формата на скъпи сбирки.
„ Когато се сътвори една сбирка, каквато е да вземем за пример „ Ориенталските сбирки “ или сбирката от старопечатни издания, или сбирката от славянски ръкописи, сама по себе си тя става едно цяло, което е с неповторимо наличие и стойност. И тъкмо затова е извънредно мъчно да се открои нещо. Но естествено мога да загатна Ениниски деятел, който по последни датировки е от втората половина на X век, Добрейшовото евангелие и Котленския дубликат на „ История славянобългарска “, „ Рибния буквар “ на Петър Берон от 1824. Също ориенталските ни сбирки, като самата сбирка се дефинира като трета по величина в света - като размер, като наличие. Това са неповторими документи “, споделя шефът на НБКМ.
Освен да съхранява това благосъстояние, екипът на библиотеката има и още една задача – да го разпространява. „ В по-голямата си част, изключително когато приказваме за ръкописи, е ясно, че те са единствени. А ние носим отговорност освен да ги опазим, само че и като приказваме за тях и да ги разпространяваме. Затова доста интензивно работим в последните години по издаване на фототипни издания, с които да напомним за малко позабравени създатели или за издания, които са в категорията „ Безценни, скъпи, редки “, само че които няма по какъв начин да бъдат видени по различен метод, с изключение на посредством някои от актуалните форми “, споделя доцент Александрова.
Досега от националната библиотека са създали фототипни издания на разкази за деца на Ангел Каралийчев с илюстрации на Илия Бешков, на Аджарското четириевангелие от 1652 година, както и на празничния миней на Божидар Букович - „ Подгоричанин “, което е от 1538 година.
Библиотеката е правила електронни издания на тефтерчетата на Левски, Ботев и Раковски, тъй като те се съхраняват в трезора на Българската национална банка (БНБ). Дигитализирали са и илюстрираното издание на „ Под игото “ от Иван Вазов.
От 2016 година библиотеката разполага с камера „ Аноксия ”, в която изданията престояват четири седмици. През това време всички живи микроорганизми, които обитават в документите, се унищожават. Същността на този способ се състои в изтеглянето на кислорода и насищането на камерата с азот. След това се прави обезпрашаване на книгите.
Екипът всекидневно следи в какво положение са сбирките, по кое време е нужна интервенция. „ Най-ценните ни ръкописи са в специфични складове, където се поддържа и се контролира температура, мокрота, светлина и и се обезпечава непрекъсната среда за престояване и поддържане на положително положение на тези документи “, изяснява доцент Александрова.
В устрема за запазване на книгите за по-дълго време НБКМ се отхвърля от обичайните способи, в които се употребяват канцерогенни препарати, рискови за здравето на хората, а също по този начин оставят следи по книгите.
„ Изцяло се ангажирахме с екологични способи, които прилагаме, като да вземем за пример спиртни разтвори с чаено масло, които имат потвърдено доста мощно антибактериално деяние и по този метод обработваме и самите пространства и стелажите, и надлежно и книгите “, споделя доцент Александрова.
Дигитализацията е един от най-удачните способи за запазване и разпространение на библиотечни екземпляри. „ Това е най сигурният метод, когато се употребяват електронните документи и цифровизираните издания, да се предпазят оригиналите “, споделя още тя.
В националната библиотека годишно се получават доста дарения, както от частни лица, по този начин и от институции. „ През миналата година са постъпили дарения от 23 институции, от 42 частни лица. Общата стойност е към 53 хиляди лв.. Това, което мен ме впечатли, е дарението, което получихме от наследниците на професор Александър Чирков. Това са към 200 скъпи издания, най-вече научна литература, дарения от персоналната библиотека на професор Иван-Асен Златаров “, споделя доцент Александрова.
Дарение НБКМ получава и от някогашния шеф на библиотеката Вера Ганчева, която в наследството си е показала националната библиотека. Става въпрос за 268 заглавия.
По думите й НБКМ е друга библиотека, тъй като профилът на читателите е обвързван на първо място със облекчаване на научни проучвателен потребности, доминират като читатели студенти, преподаватели, откриватели, научни служащи. Затова не може да се дефинира коя е най-четената книга в националната библиотека.
От януари до април тази година, на място са пристигнали 32 000 читатели. Миналата година, през същия интервал, те са 21 000. Това дава съображение да твърдим, че библиотеките са нужни и стават все по-необходими на своите консуматори, разяснява доцент Александрова.
Виртуалните визити в библиотеката също бележат растеж. През 2022 година те са 53 хиляди, като до май са били 23 хиляди, а до май тази година са 36 273. Според шефът на НБКМ повишеният интерес се дължи на фактори като безплатните читателски карти, които библиотеката предлага от три години, както и на извънредно положителната организация във връзка с опциите за престояване в библиотеката.
„ Много постоянно в библиотеката идват наши читатели, които просто желаят да работят тук, тъй като средата е предразполагаща. Разбира се, няма по какъв начин да не посоча и фактора фонд. Библиотеката разполага с 8,5 млн. документи, които се стремим да разкриваме и да разпространяваме по доста и разнообразни способи ", споделя шефът на библиотеката.
„ Огромно наслаждение е да се видят цялостни читални с преобладаващо младежи, което е много оптимистично в подтекста на всички изказвания, че библиотеките нямат бъдеще, че те са умиращи институции “, добавя тя.
Книгохранилищата на националната библиотека пазят някои от най-ценните документи, ръкописи и книги в историята на писменото ни изкуство. Някои поединично, други – под формата на скъпи сбирки.
„ Когато се сътвори една сбирка, каквато е да вземем за пример „ Ориенталските сбирки “ или сбирката от старопечатни издания, или сбирката от славянски ръкописи, сама по себе си тя става едно цяло, което е с неповторимо наличие и стойност. И тъкмо затова е извънредно мъчно да се открои нещо. Но естествено мога да загатна Ениниски деятел, който по последни датировки е от втората половина на X век, Добрейшовото евангелие и Котленския дубликат на „ История славянобългарска “, „ Рибния буквар “ на Петър Берон от 1824. Също ориенталските ни сбирки, като самата сбирка се дефинира като трета по величина в света - като размер, като наличие. Това са неповторими документи “, споделя шефът на НБКМ.
Освен да съхранява това благосъстояние, екипът на библиотеката има и още една задача – да го разпространява. „ В по-голямата си част, изключително когато приказваме за ръкописи, е ясно, че те са единствени. А ние носим отговорност освен да ги опазим, само че и като приказваме за тях и да ги разпространяваме. Затова доста интензивно работим в последните години по издаване на фототипни издания, с които да напомним за малко позабравени създатели или за издания, които са в категорията „ Безценни, скъпи, редки “, само че които няма по какъв начин да бъдат видени по различен метод, с изключение на посредством някои от актуалните форми “, споделя доцент Александрова.
Досега от националната библиотека са създали фототипни издания на разкази за деца на Ангел Каралийчев с илюстрации на Илия Бешков, на Аджарското четириевангелие от 1652 година, както и на празничния миней на Божидар Букович - „ Подгоричанин “, което е от 1538 година.
Библиотеката е правила електронни издания на тефтерчетата на Левски, Ботев и Раковски, тъй като те се съхраняват в трезора на Българската национална банка (БНБ). Дигитализирали са и илюстрираното издание на „ Под игото “ от Иван Вазов.
От 2016 година библиотеката разполага с камера „ Аноксия ”, в която изданията престояват четири седмици. През това време всички живи микроорганизми, които обитават в документите, се унищожават. Същността на този способ се състои в изтеглянето на кислорода и насищането на камерата с азот. След това се прави обезпрашаване на книгите.
Екипът всекидневно следи в какво положение са сбирките, по кое време е нужна интервенция. „ Най-ценните ни ръкописи са в специфични складове, където се поддържа и се контролира температура, мокрота, светлина и и се обезпечава непрекъсната среда за престояване и поддържане на положително положение на тези документи “, изяснява доцент Александрова.
В устрема за запазване на книгите за по-дълго време НБКМ се отхвърля от обичайните способи, в които се употребяват канцерогенни препарати, рискови за здравето на хората, а също по този начин оставят следи по книгите.
„ Изцяло се ангажирахме с екологични способи, които прилагаме, като да вземем за пример спиртни разтвори с чаено масло, които имат потвърдено доста мощно антибактериално деяние и по този метод обработваме и самите пространства и стелажите, и надлежно и книгите “, споделя доцент Александрова.
Дигитализацията е един от най-удачните способи за запазване и разпространение на библиотечни екземпляри. „ Това е най сигурният метод, когато се употребяват електронните документи и цифровизираните издания, да се предпазят оригиналите “, споделя още тя.
В националната библиотека годишно се получават доста дарения, както от частни лица, по този начин и от институции. „ През миналата година са постъпили дарения от 23 институции, от 42 частни лица. Общата стойност е към 53 хиляди лв.. Това, което мен ме впечатли, е дарението, което получихме от наследниците на професор Александър Чирков. Това са към 200 скъпи издания, най-вече научна литература, дарения от персоналната библиотека на професор Иван-Асен Златаров “, споделя доцент Александрова.
Дарение НБКМ получава и от някогашния шеф на библиотеката Вера Ганчева, която в наследството си е показала националната библиотека. Става въпрос за 268 заглавия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ