Франциск: От охранител до папата на бедните
Числото 13 играе мистична роля в ориста му, шокира Ватикана като отбрани гейовете Синът на италиански емигранти е вманиачен по тангото и футбола, не употребява интернет и компютър
Habemus Papam! Тази фраза на латински, която значи „ имаме папа “, се произнася от кардинал протодякон незабавно след избирането на римски папа. На 13 март 2013 година тя още веднъж проехтява на фона на излизащия от комина на Сикстинската шапка във Ватикана бял пушек. Минути по-късно е доказана и от камбанен звън от базиликата „ Свети Петър. След два дни гласоподаване кардиналите на Римокатолическата черква афишират кардинал Хорхе Марио Берголио за 266-и римски папа. Изборът е считан за исторически за религиозните летописи и практики на католицизма.
Франциск става първият папа от Новия свят и първият папа йезуит, основна фигура в живота на 1,2 милиарда католици. Пред него стои тежката задача да се оправи с проблемите на църквата през последните десетилетия и да приближи религията към актуалния свят. И той го реализира.
За пръв път в историята на папството глава на Ватикана употребява името на свети Франциск от Асизи - настойник на Италия, природата, животните и смирението. Според легендата той е направил доста чудеса, изцелил слепите, възкресил мъртвите, изцелил паралитиците, ревматизма, прокажените, болните. Неговата персона била толкоз необикновена, че създателят на Францисканския медал бил канонизиран две години след гибелта му. В реалност свети Франциск подражавал на Христос толкоз напълно, че бил наименуван " Alter Christus " – „ Втори Христос ”.
Главата на Римокатолическата черква е считан за много по-скромен и " разчупен " от предшествениците си. Много хора даже го дефинират като " демократичен ". За собствен лозунг той избира думите „ Miserando atque eligendo “ (Помилван и след това избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който изяснява фразата по този начин: „ Не се стреми към земни движимости, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с ненаситност приемай цялото пренебрежение на света, бъди потребен за всички, бит оскърблението и на никого от тях не заплащай, с самообладание преглътни получените обиди, постоянно слави Троицата и в никакъв случай – себе си... “ Тези думи имат огромно значение за младия Хорхе - още
на 17-годишна възраст той схваща, че е предназначен да стане духовник
Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 година, в фамилията на италиански бежанец, железопътен служащ, той е най-големият от петте деца в фамилията (Оскар Адриан, Алберто, Мария Хелена, Марта Мария и Хорхе Марио). Неговата майка, също щерка на италиански имигранти, е стопанка. Докато следва, с цел да заплати за образованието си, Хорхе работи като охранител в нощен клуб, чистач и лаборант. Преживява и една нещастна обич.
Получава тапия за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.
Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 година
В Чили следва филантропични науки, по-късно продължава образованието си в колежа на свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава тапия по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета.
Става кардинал на Буенос Айрес през 1998 година. Изявява консервативни възгледи по въпросите на сексуалността и абортите, само че е непоколебим и във връзка с обществената правдивост. Той е и първият латиноамериканец, който оглавява Римокатолическата черква, макар че не е бил считан за любимец за папското място поради напредналата му възраст от 76 години. Той е единствено две години по-млад от преди малко отдръпналия се „ поради влошено здраве, което му пречи да извършва духовните си отговорности ” папа Бенедикт XVI.
През 1980 година става ректор на своята Алма Матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази служба до 1986 година След това в Германия приключва своята докторска дисертация и се връща в родината си като нравствен шеф на Кордовската архиепископия, където негов непосреден шеф е Раул Примаеста.
На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с купа титулярен свещеник на Ауки. Ръкоположен е за свещеник на 27 юни 1992 година в катедралната черква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато излиза наяве, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 година е назначен за коадютор (съуправител, свещеник с право на завещание на епархия) на Буенос Айрес.
Той добре извършва отговорностите на кардинал Кварасино и когато той умира на 28 февруари 1998 година,
го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес
Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 година във Ватикана.
Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по свещенодействие и дисциплинираност на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на фамилията.
След гибелта на римския папа Йоан Павел II Берголио е извикан във Ватикана за присъединяване в конклава като кардинал-избирател. Въпреки че Берголио е обсъждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 неизвестен дневник на един от участвалите кардинали в конклава сочи точно Берголио като главен противник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, само че на четвъртия и решителен получава едвам 26 гласа.
През интервала на Синода на епископите през 2005 година е определен за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен период (2005 – 2008). За него гласоподава преобладаващо болшинство от аржентинските епископи, което единствено удостоверява неговото водачество в страната и интернационалния му авторитет, получен в конклава.
На конклава през 2013 година, призован след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред доста други претенденти) и този път бива определен.
Кардинал Берголио е прочут със своята невзискателност, консерватизъм и лоялност по въпроса за обществената правдивост. Води извънредно елементарен живот, което му носи известност на добър и религиозен човек -
пътува с градския превоз и си готви самичък
Става и първият папа от повече от век, който не се настанява в първокласния папски апартамент в Апостолическия замък, а избира да остане в двустайната си квартира.
За разлика от предходните глави на католическата черква заобикаля тежките и скъпи лимузини. Макар от време на време да употребява бронирания папамобил " Мерцедес " от съображения за сигурност, той е много обикновен при избора си на коли - за пътуванията си във Ватикана и Рим употребява елементарен Ford Focus от автопарка на църквата, а за частни потребности кара Renault 4 от 1984 година, харизано му от италиански духовник. Често името папамобил се свързва с всички папски коли, само че той се отнася единствено до белите, които главата на Ватикана употребява по време на публични събития. Всички коли, принадлежащи на папата, имат регистрационен номер SCV 1 (град-държава на Ватикана, автомобил номер 1).
Първият папамобил се появява в гаража на Ватикана през 1909 година Това е Итала 20/30, дарена на Пий X от архиепископа на Ню Йорк. Папата обаче тогава не го е употребил --новите технологии не са вдъхвали доверие у представителя на Господа на земята. Нещо повече, дълго време заради спора сред Ватикана и Италия главите на църквата оставали доброволни пандизчии във Ватикана и се придвижвали пешком.
Новите усъвършенствания на папамобила са направени след убийството на Йоан Павел II през май 1981 година. По време на нападението автомобилът Fiat Campagnola е бил открит. Затова за пътувания отвън Ватикана папата стартира да употребява бронирана кола с „ купол “ от бронирано стъкло. Примери за такива коли са Mercedes-Benz 230 G и Land Rover 110. През 2002 година Мерцедес създава специфичен офроуд модел с преносимо предпазено от патрони “купе ”.
Франциск съблюдава прецизно дневния си режим
Става тъкмо в 4,45 ч, след което чете литургия в стаята си и мисли за проповедта, която ще изнесе по-късно. Следобед си разрешава къса сънливост, а работният му ден нормално завършва в 21 часа.
Папа Франциск признава, че му се е случвало да задрямва, до момента в който се моли. " Аз, когато се апелирам, от време на време задрямвам ", декларира с усмивка в изявление за италианската католическа тв Ти Ву 2000. " Това е един от многото способи да се свети божието име, да се усещам като дете в божиите ръце ", добавя той.
Умерен е във всичко. Когато пътува до Рим със аероплан, избира икономична класа. И се облича в черната си тога вместо в кардиналската в алено и пурпурно.
Нерядко е забелязван в кафене, където седи паралелно с локалните поданици. През септември 2013 година италиански фермер с трактор рисува в равнищата си негов „ портрет “, като над него е слага надпис „ Любовта те прави свободен “. А откакто италиански юноша му изпраща писмо, папа Франциск му се обажда персонално с думите „ Обажда се папа Франциск “. Папата моли момчето да се обръща към него на „ ти “.
Той не гледа телевизия, давайки за това обет на Дева Мария от Карамел в нощта на 15 юли 1990 година. Но обича да слуша радио.
Известно е, че Франциск
не употребява интернет и прекарва към 10 минути дневно, четейки вестници
През 2015 година, по време на видеоразговор с деца с увреждания, той признава, че не схваща от техника и не знае по какъв начин да употребява компютър. В същото време има своя страница в Twitter, само че не основава профил в Фейсбук (кардиналите се тормозят, че ще има прекалено много обиди).
Франциск обаче схваща от изкуство. Любимата му картина е “Бялото разпятие ” на Марк Шагал (съхранява се в Института по изкуствата в Чикаго и е една от най-дискутираните произведения на художника). За себе си споделя, че може да гледа творби на изкуството с часове и всякога да още веднъж да се вълнува.
Папата обича да чете стиховете на немския стихотворец Фридрих Хьолдерлин. А измежду обичаните от него писатели са аржентинецът Хорхе Луис Борхес, англичанинът Робърт Хю Бенсон (особено неговият разказ „ Принцът на света “) и съветският класик Фьодор Достоевски. Любимите филми на Франциск са " Рим, отвореният град " на Роберто Роселини и " Пирът на Бабет " на Габриел Аксел.
От музиката избира Пучини, по-специално " Турандот " и Ричард Вагнер. За творбата „ Пръстенът на нибелунга “, който слуша под управлението на Фюртванглер в Ла Скала, споделя - " това е най-красивото нещо, което в миналото съм чувал ".
Като същински аржентинец папа Франциск е
буен и дълготраен почитател на танца, изключително на тангото
Сред неговите желания са оркестърът на Хуан Д`Ариенцо, Карлос Гардел, Хулио Соса, както и актуалните реализатори Астор Пиацола и Амелита Балтар.
Докато учи, Хорхе Марио посещава същото учебно заведение като футболната легенда Алфредо Ди Стефано. " В младостта си играех баскетбол, а също обичах да отивам на футболни мачове. Отивахме цялото семейство, в това число майка ми, с цел да гледаме обичания ни тим Сан Лоренцо ", спомня си той. Франциск и до през днешния ден е разпален футболен почитател на клуба от Буенос Айрес. През 2008 година става формален член на почитател клуба San Lorenzo. Знаейки за любовта на папата към спорта, разнообразни футболни и баскетболни тимове постоянно му подаряват тениски. Франциск прави всичко допустимо хората да го възприемат подобен, какъвто е - постоянно се смее и майтапи, съгласява се за селфи и нерядко си поръчва пица.
С името му са свързани разногласия за намесата му в похищение на двама католически духовници в Буенос Айрес в интервала на ръководство на военната хунта в страната сред 1976 и 1983 година Двамата йезуити са били отвлечени от ръководещите военни и скрито държани в плен 5 месеца поради това, че помагали в бедните квартали. Духовниците са оживели. Папа Франциск, тогава кардинал на Буенос Айрес, е упрекван, че не се е намесил, с цел да ги отбрани. Негови поддръжници обаче настояват тъкмо противоположното – че им е оказал помощ да избягат.
Той е жител на три страни по едно и също време - на Аржентина, където е роден, израснал и прекарал по-голямата част от живота си, на Италия и Ватикана. Папа Франциск е и полиглот, знае добре латински, испански и италиански. Разбира и британски, френски, немски, португалски и украински. Понтификът, споделя той, се пробва да учи езици освен поради себе си, само че и с цел да може да комуникира с хора от целия свят.
Франциск споделя визията, че църквата би трябвало да има мисионерска роля –
да излиза отвън духовните двери и да се среща с хората
Включва се и в митингите по време на аржентинската икономическа рецесия през 2001 година, с които е свален президентът Фернандо де ла Руа. Докато е още свещеник, той посещава най-бедните квартали на Буенос Айрес и Рио де Жанейро. Ставайки понтифик, пътува до бедните региони в Найроби (Кения) и в покрайнините на Рим, населяван от бежанци, на островите Лампедуза и Лесбос, в бежански лагер в Банги (CAR). Често има срещи с хората, които обществото нормално отхвърля - бежанци, мигранти, хора с увреждания, възрастни, пандизчии. През 2014 година в центъра на Ватикана на площад „ Свети Петър “ по негова рекомендация са конфигурирани три безвъзмездни душа за бездомните, а по-късно, отново по негова самодейност, такива душове се появяват и в доста римски църкви. Като цяло главата на католическия свят проповядва съчувствие към бедните. Без ясно изразена позиция по въпросите на политическата спестовност, той избира да подчертае смисъла на духовността и святостта, вярвайки, че това естествено ще докара до по-голямо състрадание към страданията на бедните. Папата показва поддръжка за обществени стратегии и обществено показва подозрения по отношение на справедливостта на политиките на свободния пазар.
“Културата на срещата ” е апел от Берголо да се победи безразличието и да се построи същински човешко общество. Според него, " ние би трябвало да подражаваме на простотата на Исус, освен да гледаме, само че и да виждаме освен да слушаме, само че и да чуваме, да бъдем с тези, които страдат, с цел да можем да помогнем на нашите съседи по съответен метод. "
Франциск се заема и с промените на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за шеф на Института по религиозните каузи (официално име на така наречен Ватиканска банка) и дава обещание по-голяма бистрота в институцията, забъркана в няколко абсурда с пране на пари. Затяга и законодателството по отношение на блудничество над малолетни и с указ обновява дефиницията за понятието " закононарушение против малолетни ”, включвайки детска проституция, порнография и полови връзки с деца. Осъжда " гей лобито ", само че не е против еднополовите бракове. През 2013 година папа Франциск съобщи: " Ако човек е хомосексуален, само че е добър християнин и търси пътя към Бога - кой съм аз, с цел да го осъждам? " Тези думи потопиха католическата черква и целия свят в потрес - предходният глава на Ватикана Бенедикт XVI прогласи еднополовите бракове за „ международна опасност “.
През 2016 година Франсис направи ново изказване: „ Римокатолическата черква и елементарните християни
би трябвало да се извинят на гейовете за предходното им отношение към тях
Според него лица с нетрадиционна полова ориентировка заслужават почитание и не би трябвало да бъдат подлагани на дискриминация.
Но главният тест за папата през първите пет години във Ватикана не са гейовете, а педофилите. През 2017 година австралийската полиция упрекна кардинал Джордж Пела от Мелбърн за разврат на малолетни (той заема тогава висок пост на папски касиер във Ватикана).
През 2015 година под управлението на Франциск е извършена промяна за опростяване на процеса на разводите. Критикувайки свещениците, които отхвърлят да кръстят извънбрачни деца, той твърди, че самотните майки постъпват вярно, като раждат деца и не вършат аборти.
Стартира антикорупционните промени във Ватикана, а през август 2018 година се опълчва на смъртното наказване. Неговата позиция има на практика резултат: губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо, солидарно с татко си, даде обещание да показа законопроект за унищожаване на смъртното наказване в страната.
През 2014 списание „ Форчън “ афишира папа Франциск за най-влиятелния международен водач поради извършените от него промени във Ватикана и за новия образ на католическата черква. Заради думите си, че гейовете " не би трябвало да бъдат маргинализирани, а би трябвало да бъдат интегрирани в обществото “, папа Франциск е определен от списание " Тайм " през 2013.г за „ Човек на годината “. Преди него единствено Йоан XXIII през 1962 година и Йоан Павел II през 1994 година са удостоени с тази чест. През 2014 и 2015 година Франциск се подрежда на четвърто място в класацията на най-влиятелните хора в света.
А може да се каже, че и цифрата 13 играе мистична роля в ориста на главата на Римокатолическата черква. Той е ръкоположен за духовник на 13 декември 1969 година. И е определен за папа на 13 март 2013 година
Habemus Papam! Тази фраза на латински, която значи „ имаме папа “, се произнася от кардинал протодякон незабавно след избирането на римски папа. На 13 март 2013 година тя още веднъж проехтява на фона на излизащия от комина на Сикстинската шапка във Ватикана бял пушек. Минути по-късно е доказана и от камбанен звън от базиликата „ Свети Петър. След два дни гласоподаване кардиналите на Римокатолическата черква афишират кардинал Хорхе Марио Берголио за 266-и римски папа. Изборът е считан за исторически за религиозните летописи и практики на католицизма.
Франциск става първият папа от Новия свят и първият папа йезуит, основна фигура в живота на 1,2 милиарда католици. Пред него стои тежката задача да се оправи с проблемите на църквата през последните десетилетия и да приближи религията към актуалния свят. И той го реализира.
За пръв път в историята на папството глава на Ватикана употребява името на свети Франциск от Асизи - настойник на Италия, природата, животните и смирението. Според легендата той е направил доста чудеса, изцелил слепите, възкресил мъртвите, изцелил паралитиците, ревматизма, прокажените, болните. Неговата персона била толкоз необикновена, че създателят на Францисканския медал бил канонизиран две години след гибелта му. В реалност свети Франциск подражавал на Христос толкоз напълно, че бил наименуван " Alter Christus " – „ Втори Христос ”.
Главата на Римокатолическата черква е считан за много по-скромен и " разчупен " от предшествениците си. Много хора даже го дефинират като " демократичен ". За собствен лозунг той избира думите „ Miserando atque eligendo “ (Помилван и след това избран), стихове 9 – 13 глава 9 Евангелие от Матей и 21 проповед на Беда Достопочтени, който изяснява фразата по този начин: „ Не се стреми към земни движимости, не искай емфемерни изгоди, избягвай дребните почести, с ненаситност приемай цялото пренебрежение на света, бъди потребен за всички, бит оскърблението и на никого от тях не заплащай, с самообладание преглътни получените обиди, постоянно слави Троицата и в никакъв случай – себе си... “ Тези думи имат огромно значение за младия Хорхе - още
на 17-годишна възраст той схваща, че е предназначен да стане духовник
Роден в Буенос Айрес на 17 декември 1936 година, в фамилията на италиански бежанец, железопътен служащ, той е най-големият от петте деца в фамилията (Оскар Адриан, Алберто, Мария Хелена, Марта Мария и Хорхе Марио). Неговата майка, също щерка на италиански имигранти, е стопанка. Докато следва, с цел да заплати за образованието си, Хорхе работи като охранител в нощен клуб, чистач и лаборант. Преживява и една нещастна обич.
Получава тапия за химик-технолог. Учи в семинарията Вилия-Девото в Буенос Айрес.
Встъпва в ордена на йезуитите на 11 март 1958 година
В Чили следва филантропични науки, по-късно продължава образованието си в колежа на свети Йосиф в Буенос Айрес, където получава тапия по философия. Преподава литература, философия и технология в три католически университета.
Става кардинал на Буенос Айрес през 1998 година. Изявява консервативни възгледи по въпросите на сексуалността и абортите, само че е непоколебим и във връзка с обществената правдивост. Той е и първият латиноамериканец, който оглавява Римокатолическата черква, макар че не е бил считан за любимец за папското място поради напредналата му възраст от 76 години. Той е единствено две години по-млад от преди малко отдръпналия се „ поради влошено здраве, което му пречи да извършва духовните си отговорности ” папа Бенедикт XVI.
През 1980 година става ректор на своята Алма Матер – семинарията Свети Йосиф. Заема тази служба до 1986 година След това в Германия приключва своята докторска дисертация и се връща в родината си като нравствен шеф на Кордовската архиепископия, където негов непосреден шеф е Раул Примаеста.
На 20 май 1993 година го назначават за помощник-епископ на Буенос Айрес с купа титулярен свещеник на Ауки. Ръкоположен е за свещеник на 27 юни 1992 година в катедралната черква на Буенос Айрес от архиепископа на Буенос Айрес кардинал Антонио Кварасино. Когато излиза наяве, че кардинал Кварасино скоро ще почине, Берголио на 3 юни 1997 година е назначен за коадютор (съуправител, свещеник с право на завещание на епархия) на Буенос Айрес.
Той добре извършва отговорностите на кардинал Кварасино и когато той умира на 28 февруари 1998 година,
го наследява като нов архиепископ на Буенос Айрес
Папа Йоан Павел II го издига за кардинал на консисторията от 21 февруари 2001 година във Ватикана.
Като кардинал Берголио е назначен на няколко административни поста в Римската курия. Той е член на Конгрегацията по делата на духовенството, Конгрегацията по свещенодействие и дисциплинираност на тайнствата, Конгрегация за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот. Берголио също става член на Комисията по Латинска Америка и Папския съвет по делата на фамилията.
След гибелта на римския папа Йоан Павел II Берголио е извикан във Ватикана за присъединяване в конклава като кардинал-избирател. Въпреки че Берголио е обсъждан като папабил, конклавът избира за нов папа кардинал Йозеф Ратцингер, приел името Бенедикт XVI. През септември 2005 неизвестен дневник на един от участвалите кардинали в конклава сочи точно Берголио като главен противник на Ратцингер. По данните от документа на третия балотаж Берголио получава цели 40 гласа, само че на четвъртия и решителен получава едвам 26 гласа.
През интервала на Синода на епископите през 2005 година е определен за член на подсинодалния съвет. На 8 ноември 2005 година оглавява Епископската конференция на Аржентина за тригодишен период (2005 – 2008). За него гласоподава преобладаващо болшинство от аржентинските епископи, което единствено удостоверява неговото водачество в страната и интернационалния му авторитет, получен в конклава.
На конклава през 2013 година, призован след папската оставка на Бенедикт XVI, също влиза като папабил (сред доста други претенденти) и този път бива определен.
Кардинал Берголио е прочут със своята невзискателност, консерватизъм и лоялност по въпроса за обществената правдивост. Води извънредно елементарен живот, което му носи известност на добър и религиозен човек -
пътува с градския превоз и си готви самичък
Става и първият папа от повече от век, който не се настанява в първокласния папски апартамент в Апостолическия замък, а избира да остане в двустайната си квартира.
За разлика от предходните глави на католическата черква заобикаля тежките и скъпи лимузини. Макар от време на време да употребява бронирания папамобил " Мерцедес " от съображения за сигурност, той е много обикновен при избора си на коли - за пътуванията си във Ватикана и Рим употребява елементарен Ford Focus от автопарка на църквата, а за частни потребности кара Renault 4 от 1984 година, харизано му от италиански духовник. Често името папамобил се свързва с всички папски коли, само че той се отнася единствено до белите, които главата на Ватикана употребява по време на публични събития. Всички коли, принадлежащи на папата, имат регистрационен номер SCV 1 (град-държава на Ватикана, автомобил номер 1).
Първият папамобил се появява в гаража на Ватикана през 1909 година Това е Итала 20/30, дарена на Пий X от архиепископа на Ню Йорк. Папата обаче тогава не го е употребил --новите технологии не са вдъхвали доверие у представителя на Господа на земята. Нещо повече, дълго време заради спора сред Ватикана и Италия главите на църквата оставали доброволни пандизчии във Ватикана и се придвижвали пешком.
Новите усъвършенствания на папамобила са направени след убийството на Йоан Павел II през май 1981 година. По време на нападението автомобилът Fiat Campagnola е бил открит. Затова за пътувания отвън Ватикана папата стартира да употребява бронирана кола с „ купол “ от бронирано стъкло. Примери за такива коли са Mercedes-Benz 230 G и Land Rover 110. През 2002 година Мерцедес създава специфичен офроуд модел с преносимо предпазено от патрони “купе ”.
Франциск съблюдава прецизно дневния си режим
Става тъкмо в 4,45 ч, след което чете литургия в стаята си и мисли за проповедта, която ще изнесе по-късно. Следобед си разрешава къса сънливост, а работният му ден нормално завършва в 21 часа.
Папа Франциск признава, че му се е случвало да задрямва, до момента в който се моли. " Аз, когато се апелирам, от време на време задрямвам ", декларира с усмивка в изявление за италианската католическа тв Ти Ву 2000. " Това е един от многото способи да се свети божието име, да се усещам като дете в божиите ръце ", добавя той.
Умерен е във всичко. Когато пътува до Рим със аероплан, избира икономична класа. И се облича в черната си тога вместо в кардиналската в алено и пурпурно.
Нерядко е забелязван в кафене, където седи паралелно с локалните поданици. През септември 2013 година италиански фермер с трактор рисува в равнищата си негов „ портрет “, като над него е слага надпис „ Любовта те прави свободен “. А откакто италиански юноша му изпраща писмо, папа Франциск му се обажда персонално с думите „ Обажда се папа Франциск “. Папата моли момчето да се обръща към него на „ ти “.
Той не гледа телевизия, давайки за това обет на Дева Мария от Карамел в нощта на 15 юли 1990 година. Но обича да слуша радио.
Известно е, че Франциск
не употребява интернет и прекарва към 10 минути дневно, четейки вестници
През 2015 година, по време на видеоразговор с деца с увреждания, той признава, че не схваща от техника и не знае по какъв начин да употребява компютър. В същото време има своя страница в Twitter, само че не основава профил в Фейсбук (кардиналите се тормозят, че ще има прекалено много обиди).
Франциск обаче схваща от изкуство. Любимата му картина е “Бялото разпятие ” на Марк Шагал (съхранява се в Института по изкуствата в Чикаго и е една от най-дискутираните произведения на художника). За себе си споделя, че може да гледа творби на изкуството с часове и всякога да още веднъж да се вълнува.
Папата обича да чете стиховете на немския стихотворец Фридрих Хьолдерлин. А измежду обичаните от него писатели са аржентинецът Хорхе Луис Борхес, англичанинът Робърт Хю Бенсон (особено неговият разказ „ Принцът на света “) и съветският класик Фьодор Достоевски. Любимите филми на Франциск са " Рим, отвореният град " на Роберто Роселини и " Пирът на Бабет " на Габриел Аксел.
От музиката избира Пучини, по-специално " Турандот " и Ричард Вагнер. За творбата „ Пръстенът на нибелунга “, който слуша под управлението на Фюртванглер в Ла Скала, споделя - " това е най-красивото нещо, което в миналото съм чувал ".
Като същински аржентинец папа Франциск е
буен и дълготраен почитател на танца, изключително на тангото
Сред неговите желания са оркестърът на Хуан Д`Ариенцо, Карлос Гардел, Хулио Соса, както и актуалните реализатори Астор Пиацола и Амелита Балтар.
Докато учи, Хорхе Марио посещава същото учебно заведение като футболната легенда Алфредо Ди Стефано. " В младостта си играех баскетбол, а също обичах да отивам на футболни мачове. Отивахме цялото семейство, в това число майка ми, с цел да гледаме обичания ни тим Сан Лоренцо ", спомня си той. Франциск и до през днешния ден е разпален футболен почитател на клуба от Буенос Айрес. През 2008 година става формален член на почитател клуба San Lorenzo. Знаейки за любовта на папата към спорта, разнообразни футболни и баскетболни тимове постоянно му подаряват тениски. Франциск прави всичко допустимо хората да го възприемат подобен, какъвто е - постоянно се смее и майтапи, съгласява се за селфи и нерядко си поръчва пица.
С името му са свързани разногласия за намесата му в похищение на двама католически духовници в Буенос Айрес в интервала на ръководство на военната хунта в страната сред 1976 и 1983 година Двамата йезуити са били отвлечени от ръководещите военни и скрито държани в плен 5 месеца поради това, че помагали в бедните квартали. Духовниците са оживели. Папа Франциск, тогава кардинал на Буенос Айрес, е упрекван, че не се е намесил, с цел да ги отбрани. Негови поддръжници обаче настояват тъкмо противоположното – че им е оказал помощ да избягат.
Той е жител на три страни по едно и също време - на Аржентина, където е роден, израснал и прекарал по-голямата част от живота си, на Италия и Ватикана. Папа Франциск е и полиглот, знае добре латински, испански и италиански. Разбира и британски, френски, немски, португалски и украински. Понтификът, споделя той, се пробва да учи езици освен поради себе си, само че и с цел да може да комуникира с хора от целия свят.
Франциск споделя визията, че църквата би трябвало да има мисионерска роля –
да излиза отвън духовните двери и да се среща с хората
Включва се и в митингите по време на аржентинската икономическа рецесия през 2001 година, с които е свален президентът Фернандо де ла Руа. Докато е още свещеник, той посещава най-бедните квартали на Буенос Айрес и Рио де Жанейро. Ставайки понтифик, пътува до бедните региони в Найроби (Кения) и в покрайнините на Рим, населяван от бежанци, на островите Лампедуза и Лесбос, в бежански лагер в Банги (CAR). Често има срещи с хората, които обществото нормално отхвърля - бежанци, мигранти, хора с увреждания, възрастни, пандизчии. През 2014 година в центъра на Ватикана на площад „ Свети Петър “ по негова рекомендация са конфигурирани три безвъзмездни душа за бездомните, а по-късно, отново по негова самодейност, такива душове се появяват и в доста римски църкви. Като цяло главата на католическия свят проповядва съчувствие към бедните. Без ясно изразена позиция по въпросите на политическата спестовност, той избира да подчертае смисъла на духовността и святостта, вярвайки, че това естествено ще докара до по-голямо състрадание към страданията на бедните. Папата показва поддръжка за обществени стратегии и обществено показва подозрения по отношение на справедливостта на политиките на свободния пазар.
“Културата на срещата ” е апел от Берголо да се победи безразличието и да се построи същински човешко общество. Според него, " ние би трябвало да подражаваме на простотата на Исус, освен да гледаме, само че и да виждаме освен да слушаме, само че и да чуваме, да бъдем с тези, които страдат, с цел да можем да помогнем на нашите съседи по съответен метод. "
Франциск се заема и с промените на папските институции – назначава Батиста Марио Салваторе Рика за шеф на Института по религиозните каузи (официално име на така наречен Ватиканска банка) и дава обещание по-голяма бистрота в институцията, забъркана в няколко абсурда с пране на пари. Затяга и законодателството по отношение на блудничество над малолетни и с указ обновява дефиницията за понятието " закононарушение против малолетни ”, включвайки детска проституция, порнография и полови връзки с деца. Осъжда " гей лобито ", само че не е против еднополовите бракове. През 2013 година папа Франциск съобщи: " Ако човек е хомосексуален, само че е добър християнин и търси пътя към Бога - кой съм аз, с цел да го осъждам? " Тези думи потопиха католическата черква и целия свят в потрес - предходният глава на Ватикана Бенедикт XVI прогласи еднополовите бракове за „ международна опасност “.
През 2016 година Франсис направи ново изказване: „ Римокатолическата черква и елементарните християни
би трябвало да се извинят на гейовете за предходното им отношение към тях
Според него лица с нетрадиционна полова ориентировка заслужават почитание и не би трябвало да бъдат подлагани на дискриминация.
Но главният тест за папата през първите пет години във Ватикана не са гейовете, а педофилите. През 2017 година австралийската полиция упрекна кардинал Джордж Пела от Мелбърн за разврат на малолетни (той заема тогава висок пост на папски касиер във Ватикана).
През 2015 година под управлението на Франциск е извършена промяна за опростяване на процеса на разводите. Критикувайки свещениците, които отхвърлят да кръстят извънбрачни деца, той твърди, че самотните майки постъпват вярно, като раждат деца и не вършат аборти.
Стартира антикорупционните промени във Ватикана, а през август 2018 година се опълчва на смъртното наказване. Неговата позиция има на практика резултат: губернаторът на щата Ню Йорк Андрю Куомо, солидарно с татко си, даде обещание да показа законопроект за унищожаване на смъртното наказване в страната.
През 2014 списание „ Форчън “ афишира папа Франциск за най-влиятелния международен водач поради извършените от него промени във Ватикана и за новия образ на католическата черква. Заради думите си, че гейовете " не би трябвало да бъдат маргинализирани, а би трябвало да бъдат интегрирани в обществото “, папа Франциск е определен от списание " Тайм " през 2013.г за „ Човек на годината “. Преди него единствено Йоан XXIII през 1962 година и Йоан Павел II през 1994 година са удостоени с тази чест. През 2014 и 2015 година Франциск се подрежда на четвърто място в класацията на най-влиятелните хора в света.
А може да се каже, че и цифрата 13 играе мистична роля в ориста на главата на Римокатолическата черква. Той е ръкоположен за духовник на 13 декември 1969 година. И е определен за папа на 13 март 2013 година
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ