Пореден магистрат от СГС печели дело срещу дисциплинарно наказание, поискано от Лозан Панов
Четвърти арбитър от Софийския градски съд (СГС) завоюва дело пред Върховния административен съд по водено против него дисциплинарно произвеждане, а в съответния случай – влезнало в действие дисциплинарно наказване. След като делата си завоюваха арбитър Ивайло Родопски, арбитър Богдана Желявска, арбитър Иво Дачев, тричленен правосъден състав на Върховен административен съд – Георги Георгиев, Тодор Тодоров, Росен Василев, отсъди в изгода и на някогашния заместник-председател на Софийски градски съд Петя Крънчева, заяви „Правен свят“.
В началото на 2018-та година Крънчева печели дело против Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет за решение, с което на 4 октомври 2016 година, за период от една година, й е наложено понижаване на месечното заплащане с 15%. Макар да получава само от морално задоволство, Крънчева става следващия магистрат, който съумява да отбрани името си, станало обект на акция по дискредитиране на съдии, стартирана при започване на 2015 година от някогашния министър на правораздаването Христо Иванов, продължена от неговия правоприемник Екатерина Захариева и от ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Дисциплинарното наказване, наложено на Крънчева, става допустимо по искане на арбитър № 1. Спорен него, налице са три нарушавания на съдийката – несъблюдение на решение на Висш съдебен съвет по въвеждане на последната версия на програмен продукт за инцидентно систематизиране на делата Law Choice; потребление на механизъм за систематизиране на делата, посредством въвеждане на коефициент на натовареност (брой разпределени каузи почти еднакъв на броя каузи, разпределени на останалите съдии за времето на неявяване на съответния магистрат) при осъществяване на инцидентното систематизиране на делата; нарушаване на правилото на инцидентен избор на правосъдни заседатели, открит в член 72, ал.2 Закон за съдебната власт.
В решение №270/09.01.2018 година, тричленният състав на Върховен административен съд намира за проблематично присъединяване на члена на предходния състав на Висш съдебен съвет Соня Найденова, която един път се явява член на дисциплинарния състав по производството против Крънчева, а преди този момент е била член и на Временната комисия, направила инспекция на Софийски градски съд, въз основата на чийто отчет се е сезирал ръководителя на Върховен касационен съд.
„Участието на члена на Висшия правосъден съвет Соня Найденова в дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 11 / 2015 година по разказа на Висш съдебен съвет и във краткотрайна комисия на Висш съдебен съвет, по чиито резултати е направено и импортирано предлагането на ръководителя на Върховния касационен съд, не осъществя в цялост отпадналия в действителност състав, само че тангентира със същия.
Формирането на дисциплинарния състав по разпоредбите на инцидентния избор единствено по себе си не може да преодолее съществуващата заинтригуваност на този член на Висшия правосъден съвет, защото той един път към този момент е проучвал материалите, формирал е и е изразил външно своето мнение, подписвайки отчета, направен от Временната комисия, признат с решение на Висш съдебен съвет по протокол № 7 / 02.04.2015 година. Подобно нарушаване на член 10 Административнопроцесуален кодекс, който регламентира основополагащ принцип на процеса, следва да се цени като значително, защото би могло да повлияе, а в тази ситуация е повлияло и върху наличието на издавания акт.
С тълкувателно решение по т.д. № 7 / 2015 година на ОССК на Върховен административен съд се одобри, че присъединяване на едни и същи членове на Висшия правосъден съвет в подготвителния стадий на дисциплинарното произвеждане (проверка, изследване на информацията за осъществено дисциплинарно нарушаване и правене на предложение за формиране на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо определяне на осъщественото нарушаване посредством събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на Висш съдебен съвет, не устоя теста за безпристрастност при практикуване на компетентността за осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистрата“, пишат висшите съдии.
От решението на Върховен административен съд, което предстои на обжалване пред петчленен правосъден състав, се схваща още, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет е наложила дисциплинарно наказване без да са налице съответни доказателства и още: „При установяване на дисциплинарното наказване се вземат поради тежестта на нарушаването, формата на виновността, събитията, при които е осъществено нарушаването и държанието на нарушителя. С дисциплинарното наказване се цели реализиране на самостоятелна и генерална предварителна защита, при тъкмо отчитане на многочислените смекчаващи и утежняващи условия. Липсват каквито и да било претекстове в тази тенденция, както от страна на дисциплинарния състав, по този начин и от Семеен кодекс на Висш съдебен съвет. Отсъствието на изясненост по метода, по който са интерпретирани критериите по член 309 Закон за съдебната власт за установяване на дисциплинарното наказване, е също нарушаване от категорията на значителните при издаване на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност“.
Срещу арбитър Петя Крънчева има и други дисциплинарни производства, а при започване на м. юли тази година нейното уволняване като арбитър изиска и някогашният ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов. Два месеца по-късно, Топалов изненадващо подаде оставка и напусна правосъдната система, с цел да се впише като юрист в края на 2017 година
В началото на 2018-та година Крънчева печели дело против Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет за решение, с което на 4 октомври 2016 година, за период от една година, й е наложено понижаване на месечното заплащане с 15%. Макар да получава само от морално задоволство, Крънчева става следващия магистрат, който съумява да отбрани името си, станало обект на акция по дискредитиране на съдии, стартирана при започване на 2015 година от някогашния министър на правораздаването Христо Иванов, продължена от неговия правоприемник Екатерина Захариева и от ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов.
Дисциплинарното наказване, наложено на Крънчева, става допустимо по искане на арбитър № 1. Спорен него, налице са три нарушавания на съдийката – несъблюдение на решение на Висш съдебен съвет по въвеждане на последната версия на програмен продукт за инцидентно систематизиране на делата Law Choice; потребление на механизъм за систематизиране на делата, посредством въвеждане на коефициент на натовареност (брой разпределени каузи почти еднакъв на броя каузи, разпределени на останалите съдии за времето на неявяване на съответния магистрат) при осъществяване на инцидентното систематизиране на делата; нарушаване на правилото на инцидентен избор на правосъдни заседатели, открит в член 72, ал.2 Закон за съдебната власт.
В решение №270/09.01.2018 година, тричленният състав на Върховен административен съд намира за проблематично присъединяване на члена на предходния състав на Висш съдебен съвет Соня Найденова, която един път се явява член на дисциплинарния състав по производството против Крънчева, а преди този момент е била член и на Временната комисия, направила инспекция на Софийски градски съд, въз основата на чийто отчет се е сезирал ръководителя на Върховен касационен съд.
„Участието на члена на Висшия правосъден съвет Соня Найденова в дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 11 / 2015 година по разказа на Висш съдебен съвет и във краткотрайна комисия на Висш съдебен съвет, по чиито резултати е направено и импортирано предлагането на ръководителя на Върховния касационен съд, не осъществя в цялост отпадналия в действителност състав, само че тангентира със същия.
Формирането на дисциплинарния състав по разпоредбите на инцидентния избор единствено по себе си не може да преодолее съществуващата заинтригуваност на този член на Висшия правосъден съвет, защото той един път към този момент е проучвал материалите, формирал е и е изразил външно своето мнение, подписвайки отчета, направен от Временната комисия, признат с решение на Висш съдебен съвет по протокол № 7 / 02.04.2015 година. Подобно нарушаване на член 10 Административнопроцесуален кодекс, който регламентира основополагащ принцип на процеса, следва да се цени като значително, защото би могло да повлияе, а в тази ситуация е повлияло и върху наличието на издавания акт.
С тълкувателно решение по т.д. № 7 / 2015 година на ОССК на Върховен административен съд се одобри, че присъединяване на едни и същи членове на Висшия правосъден съвет в подготвителния стадий на дисциплинарното произвеждане (проверка, изследване на информацията за осъществено дисциплинарно нарушаване и правене на предложение за формиране на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо определяне на осъщественото нарушаване посредством събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на Висш съдебен съвет, не устоя теста за безпристрастност при практикуване на компетентността за осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистрата“, пишат висшите съдии.
От решението на Върховен административен съд, което предстои на обжалване пред петчленен правосъден състав, се схваща още, че Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет е наложила дисциплинарно наказване без да са налице съответни доказателства и още: „При установяване на дисциплинарното наказване се вземат поради тежестта на нарушаването, формата на виновността, събитията, при които е осъществено нарушаването и държанието на нарушителя. С дисциплинарното наказване се цели реализиране на самостоятелна и генерална предварителна защита, при тъкмо отчитане на многочислените смекчаващи и утежняващи условия. Липсват каквито и да било претекстове в тази тенденция, както от страна на дисциплинарния състав, по този начин и от Семеен кодекс на Висш съдебен съвет. Отсъствието на изясненост по метода, по който са интерпретирани критериите по член 309 Закон за съдебната власт за установяване на дисциплинарното наказване, е също нарушаване от категорията на значителните при издаване на акта по ангажиране на дисциплинарната отговорност“.
Срещу арбитър Петя Крънчева има и други дисциплинарни производства, а при започване на м. юли тази година нейното уволняване като арбитър изиска и някогашният ръководител на Софийски градски съд Калоян Топалов. Два месеца по-късно, Топалов изненадващо подаде оставка и напусна правосъдната система, с цел да се впише като юрист в края на 2017 година
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ