Такава съм, защото съм жена - променлива, влудяващо различна...
Честит 8-ми март, прелестни дами!
Жените са знамение, магия и мощ. Жените не могат да бъдат рискови елементарно с думи, те би трябвало да се обичат, да се почувстват, просто да бъдат признати с всички съкровища, които имат.
Днешната доза поетично ентусиазъм е точно в чест на всички дами и тяхната безгранична мощ и хубост.
***
Такава съм, тъй като съм жена –
променлива, влудяващо друга.
Понякога съм благ добра,
от време на време на дявол замязвам.
Недей да ме упрекваш, че безброй
любовни думи мога да дублирам,
а след това, по-студена и от лед,
с безмълвие от мраз да те горя.
Че може през днешния ден от яд да се взривя
и в мене да изригнат 100 вулкана,
а на следващия ден - кротка, блага и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без благосклонност и без жалост да е сломено,
а по-късно, с доверчивост на дете,
да рева за врабче с крило ранено.
Не ще ме схванеш, не ме вини!
И други преди теб не са съумели.
През вековете какъв брой ли дами
духа си избухлив в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато окончателно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти самичък във мен изиска да се влюбиш!
Мария Вергова
***
Жените са знамение, магия и мощ. Жените не могат да бъдат рискови елементарно с думи, те би трябвало да се обичат, да се почувстват, просто да бъдат признати с всички съкровища, които имат.
Днешната доза поетично ентусиазъм е точно в чест на всички дами и тяхната безгранична мощ и хубост.
***
Такава съм, тъй като съм жена –
променлива, влудяващо друга.
Понякога съм благ добра,
от време на време на дявол замязвам.
Недей да ме упрекваш, че безброй
любовни думи мога да дублирам,
а след това, по-студена и от лед,
с безмълвие от мраз да те горя.
Че може през днешния ден от яд да се взривя
и в мене да изригнат 100 вулкана,
а на следващия ден - кротка, блага и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без благосклонност и без жалост да е сломено,
а по-късно, с доверчивост на дете,
да рева за врабче с крило ранено.
Не ще ме схванеш, не ме вини!
И други преди теб не са съумели.
През вековете какъв брой ли дами
духа си избухлив в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато окончателно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти самичък във мен изиска да се влюбиш!
Мария Вергова
***
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ