Оспорвани парламентарни избори протичат в Черна гора
Черногорците гласоподават през днешния ден в оспорвани парламентарни избори, като нито дългогодишната ръководеща партия, нито просръбската и проруска съпротива не се чака да завоюват болшинство в 81-местния парламент, съобщи Ройтерс.
В тези избори на карта е заложено политическото бъдеще на президента Мило Джуканович. Той оглавява Демократичната партия на социалистите /ДПС/ и ръководи Черна гора от началото на разпадането на Югославия през 1990 година и по време на разпадането на съюза със Сърбия през 2006 година Твърдо прозападен, Джуканович ръководеше напъните на страната за участие в Европейския съюз и обезпечи присъдиняването й към НАТО през 2017 година
Премиерът на Черна гора Душко Маркович гласоподава още в 9 часа и съобщи, че през днешния ден е ден, в който Черна гора ще реши да върви напред, по пътя на развиването, в Европейски Съюз и НАТО и добави, че не чака произшествия и неустойчивост, съобщи Танюг. Маркович сподели, че желае този ден да бъде празник на демокрацията в Черна гора, жителите свободно да изразят политическата си воля и да решат кой ще ги съставлява в идващите четири години.
Вотът изправя Движение за права и свободи пред коалиция от най-вече сръбски националистически партии, които желаят по-близки връзки със Сърбия и Русия.
Водена от университетския професор Здравко Кривокапич обединението към Демократичен фронт е подкрепяна от влятелната Сръбска православна черква, която организира ежедневни митинги против закона, който бе признат през декември предходната година, допускащ на страната да конфискува религиозно имущество, чиято благосъстоятелност не може да бъде потвърдена.
Черногорците, които се разпознават като сърби, са една трета от популацията от 620 000 души. Повечето черногорци и сърби споделят един език и православна религия и доста сръбски жители имат корени и фамилии в Черна гора.
По време на изборите през 2016 година управляващите предотвратиха опит на съветски сътрудници и група сръбски националсти да смъкват държавното управление, да убият Джуканович, който тогава бе министър председател, да спрат влизането на страната в НАТО и да докарат на власт проруска коалиция.
Москва на няколко пъти отхвърли изказванията, че е забъркана, като " неуместни ".
Движение за права и свободи има 42 депутати в 81-местния парламент, само че изследвания на публичното мнение сочат, че нито Движение за права и свободи, нито националистите ще си обезпечат безусловно болшинство, което ги прави подвластни от съдружни сътрудници, с цел да образуват държавно управление.
Момир, пенсионер от Цетине, споделя, че се надява, че черногорците ще продължат да живеят по този начин, както са живели до момента. Не с тези едежедневни процесии, този позор, сподели той, говорейки за ежедневните митинги, проведени от църквата.
Опозиционни водачи упрекват Джуканович, че ръководи Черна гора като лично притежание с връзки с проведената престъпност. Отхвърляйки това, Джуканович, който чака да бъде избран отново през 2023 година за президент, упрекна Сърбия и Русия, че употребяват църквата и просръбската съпротива, с цел да подкопаят независимостта на републиката.
В тези избори на карта е заложено политическото бъдеще на президента Мило Джуканович. Той оглавява Демократичната партия на социалистите /ДПС/ и ръководи Черна гора от началото на разпадането на Югославия през 1990 година и по време на разпадането на съюза със Сърбия през 2006 година Твърдо прозападен, Джуканович ръководеше напъните на страната за участие в Европейския съюз и обезпечи присъдиняването й към НАТО през 2017 година
Премиерът на Черна гора Душко Маркович гласоподава още в 9 часа и съобщи, че през днешния ден е ден, в който Черна гора ще реши да върви напред, по пътя на развиването, в Европейски Съюз и НАТО и добави, че не чака произшествия и неустойчивост, съобщи Танюг. Маркович сподели, че желае този ден да бъде празник на демокрацията в Черна гора, жителите свободно да изразят политическата си воля и да решат кой ще ги съставлява в идващите четири години.
Вотът изправя Движение за права и свободи пред коалиция от най-вече сръбски националистически партии, които желаят по-близки връзки със Сърбия и Русия.
Водена от университетския професор Здравко Кривокапич обединението към Демократичен фронт е подкрепяна от влятелната Сръбска православна черква, която организира ежедневни митинги против закона, който бе признат през декември предходната година, допускащ на страната да конфискува религиозно имущество, чиято благосъстоятелност не може да бъде потвърдена.
Черногорците, които се разпознават като сърби, са една трета от популацията от 620 000 души. Повечето черногорци и сърби споделят един език и православна религия и доста сръбски жители имат корени и фамилии в Черна гора.
По време на изборите през 2016 година управляващите предотвратиха опит на съветски сътрудници и група сръбски националсти да смъкват държавното управление, да убият Джуканович, който тогава бе министър председател, да спрат влизането на страната в НАТО и да докарат на власт проруска коалиция.
Москва на няколко пъти отхвърли изказванията, че е забъркана, като " неуместни ".
Движение за права и свободи има 42 депутати в 81-местния парламент, само че изследвания на публичното мнение сочат, че нито Движение за права и свободи, нито националистите ще си обезпечат безусловно болшинство, което ги прави подвластни от съдружни сътрудници, с цел да образуват държавно управление.
Момир, пенсионер от Цетине, споделя, че се надява, че черногорците ще продължат да живеят по този начин, както са живели до момента. Не с тези едежедневни процесии, този позор, сподели той, говорейки за ежедневните митинги, проведени от църквата.
Опозиционни водачи упрекват Джуканович, че ръководи Черна гора като лично притежание с връзки с проведената престъпност. Отхвърляйки това, Джуканович, който чака да бъде избран отново през 2023 година за президент, упрекна Сърбия и Русия, че употребяват църквата и просръбската съпротива, с цел да подкопаят независимостта на републиката.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ