Какво не знаете: Дейвид Линч
Черешов къс и чаша кафе. Прозрачна зелена маска за азотен оксид. Син ключ. Има толкоз доста изумително изразителни облици, които ни идват мислено, когато си мислим за филмите на Дейвид Линч. Американският занаятчия на сюрреализма е създател, който радостно показва гнилотата в дъбовете по крайградските улици.
Освен това той е доста повече от режисьор. Човекът, който стои зад филмите „ Гумена глава “ (1977), „ Мълхоланд драйв “ (2001), „ Туин Пийкс “ и други, е също по този начин художник, музикант, дизайнер на мебели и огромен обожател на трансценденталната медитация.
Нека в този момент всички дружно се разходим из тук изложените обстоятелства за Дейвид Линч.
Линч идеално се вписва в облика на актьор, който се бунтува против статуквото – изключително против учебното заведение, което съгласно него притъпява вроденото любознание на човек към света. „ За мен учебното заведение беше закононарушение против младежите “, споделя той в формалната си биография. „ То унищожаваше семената на свободата. Учителите не насърчаваха знанията или позитивната настройка “.
И е бил анимиран. „ Six Men Getting Sick (Six Times) “ от 1967 година е първият опит на Линч в киното като студент в Академията за изящни изкуства в Пенсилвания. Лентата наподобява повече на движеща се картина, в сравнение с обичаен късометражен филм. Ето да го видите:
Можем да погледнем към „ Дюн “ (1984) на Линч, с цел да си изградим някаква въпреки и бегла визия какви „ Междузвездни войни “ би режисирал. Има въпреки всичко огромна разлика сред това да стартираш трудоемка поредност галактически саги, основана на свръхплътни романи, и да снимаш елементарен блокбъстър от към този момент развъртян франчайз за галактически магьосници със светещи мечове. Въпреки че „ Завръщането на джедаите “ (1983 г.) е фантазия за доста режисьори по това време, Линч има елементарна причина да откаже: не му е забавно.
Линч е рядко срещан режисьор – той хем прави извънредно необичайно и особено изкуство, хем е значително приветстван от всеобщата аудитория. Но това не довежда до доста действителни награди от телевизионната и филмовата промишленост. От близо 30-те си номинации за „ Оскар “, БАФТА, „ Еми “, „ Златен глобус “, „ Независим дух “ и филмовия фестивал в Кан Линч е печелил единствено 4. Филмът „ Диво сърце “ (1990 г.) печели „ Златна палма “, а Линч получава премията за най-хубав режисьор за „ Мълхоланд драйв “ (която си поделя с братя Коен за „ Човекът, който не беше там “) – и двете от Кан. През 2007 година печели специфичната премия „ Независим дух “ (заедно с една от обичаните си актриси – Лора Дърн), а през 2019 година е почетен с почетен Оскар.
Изработването на мебели не е просто занимание за Линч. Той създава дребна масичка и долап за видеокасетофон за кино лентата „ Изгубената автомагистрала “ (1997 г.), само че това не е еднократно. Известният режисьор е същински експерт в региона на мебелите, като през 1997 година даже показва цялостна сбирка на влиятелното ревю Salone del Mobile в Милано и е продавал мебели по целия свят. „ Според мен множеството маси са прекомерно огромни и прекомерно високи. Те понижават размерите на стаята, изяждат пространството и провокират неприятна мисловна активност “.
Мълхоланд драйв – може би най-великият пъзел от режисьор, който в действителност не се счита за основател на пъзели – споделя историята (най-вероятно) на млада актриса, която идва в Холивуд, мислейки го за нехаен пейзаж от фантазии, само че остава отхвърлена, отчаяние, с разрушено сърце и се трансформира в наемен палач. Много почитатели се пробват да изтръгнат съответен „ верен отговор “ от криволичещия сюжет на кино лентата – само че Линч твърди, че всички догатки са верни. „ Мисля, че хората знаят какво е за тях Мълхоланд драйв, само че не си се доверяват “, споделя той пред Criterion. „ Искат някой различен да им го каже. Обичам хората да го проучват, само че те нямат потребност от мен да им оказвам помощ. Това е прелестното – да схванеш нещата като детектив. Да им кажа, ги лишава от насладата да обмислят, да почувстват и сами да стигнат до умозаключение. “
