Велислава Дърева и Чавдар Георгиев: Нинова малко по малко започва да прилича на късния Живков
Чавдар Георгиев- член на Народно събрание на Българска социалистическа партия и някогашен народен представител от Българска социалистическа партия в изявление за Велислава Дърева за политическата обстановка в левицата след загубата на евроизборите, за "оставката " на Нинова и за желанието непременно да бъде определена още веднъж, за юридическите неясноти по отношение на това има ли право ръководителят на партията да бъде определен от цялата партия или би трябвало да се избере от Конгреса, за заплахите от един всепартиен избор, както и за това, че има заплаха Българска социалистическа партия да има безотговорен ръководител.
Господин Георгиев, каква е кондицията на Българска социалистическа партия след изборите? Сложна. От една страна има отчаяние от изборния резултат. В диалози с нас членове и симпатизанти показват такова отчаяние. От друга страна, тази акция изяви и даже ускори разграничителните линии, които съществуват, и то освен по линията Нинова – Станишев, а и по други линии. През последните 10-15 години не е имало по този начин ясно изразени разграничителни линии и заслугата за това е на ръководителя в оставка. Какви са тези разграничителни линии? Основната съгласно мен е във връзка с това по какъв начин да работи партията, кой да е стилът, кой да е методът. Трябва да отбележим, че груповото начало беше позагърбено. Вътрешнопартийната народна власт беше сведена до това – решения, които се вземат в един доста стеснен кръг към ръководителя, даже не в Изпълнително бюро, се спускат надолу и се удостоверяват от съответните органи. Доколкото разбирам, по този начин се работи и в Парламентарната група, и в Изпълнителното бюро, а за Националния съвет важи същото. Да вземем за образец решението за излизане на депутатите ни от Народното събрание. То беше преждевременно, недобре аргументирано и Българска социалистическа партия внезапно се трансформира в нещо като извънпарламентарна група. Дадохме парламентарен комфорт на ГЕРБ тъкмо в предизборната акция. Не мисля, че беше удачно решение, макар че мина в Националния съвет с минимално болшинство. Да напомним, че водачът на партията заяви пред медиите това решение, преди да бъде гласувано. Това сложи Националния съвет пред приключен факт… Именно, беше обявено от Нинова преди съвещанието на пленума. Затова споделям, че главната разграничителна линия е във връзка с стила и методите на работа. Ако вземем и последните промени в Устава от 2017 година, ще забележим, че е засилена ролята на ръководителя. Въпреки че не е посочен като народен орган, има пълномощията на подобен, даже господства над Изпълнителното бюро. Това, че в Устава няма механизъм за промяна на ръководителя и елегантното дописване в пълномощията на Конгреса, че това може да стане след смяна в самия Устав, значи, че нямаме такива правила. Разбира се, за сложността в кондицията на партията способства и оставката на ръководителя. Другарката Нинова въпреки всичко пое политическа отговорност, макар че от нейните уста чухме, че може и да не носи такава отговорност по отношение на крайния състав на листата, която бе подредена от Националния съвет. Това е прекомерно странна позиция, тъй като ръководителят, водачът на една партия естествено е индивидът, който носи отговорност. Така е. Тезата с отговорността на всички, звучи примамливо и насочва вниманието даже към отговорността на редовия член, само че съответната акция за Екологичен потенциал е национална, цялата страна е едномандатен регион, главната политическа линия се прокарва от центъра, а не от локалните партийни органи и редовите членове. Затова смятам, че тезата за отговорността на всички е напълно неправилна. Всички би трябвало да работят и аз съм за това кой колкото може, само че отговорността е на национално ниво и би трябвало да се носи от председателката, нейното Изпълнително бюро и от Националния избирателен щаб. Има и подобен миг, че бяха подценени номинациите. Появиха се хора, които са с по една-две номинации, само че към този момент са евродепутати. И по-късно внезапно се сещаме, че има „ групова отговорност”. Нали? Ето това е персоналната отговорност на председателката. Ако ние имаме такава листа, то заслугата е основно нейна. Прави усещане един парадокс в Устава на Българска социалистическа партия. Отнемат се пълномощията на Конгреса да избира ръководител на партията, само че в това време този Конгрес (или който и да друг) може да разпусне партия, в случай че реши. Да, смешно е. Конгресът избира членовете на Националния съвет, а пък не може да избира ръководител. Новият правилник демонстрира една наклонност със усилване на единоначалието. Бяха основани предпоставки за одобряване на по-голяма роля на ръководителя, който бе наименуван Председател на Българска социалистическа партия, освен на Националния съвет. Изобщо има предпоставки да се постанова еднолична власт, което е органично неприсъщо на нашата партия като демократична организация. Дори по времето на Живков не е имало такива записи. Да не приказваме за целесъобразността на механизма „ Пряк избор”. Мисля, че в тази тенденция Устава би трябвало да бъде изменен, даже и в този момент по отношение на оставката на председателката. Смятам че би трябвало да се върнем към формата на избор от Конгреса, изключително в случаите на предварително преустановяване на мандат. Според мен, също по този начин би трябвало да се върне правилото едновременността на мандатите на едноличните и груповите органи. Иначе ще стартират разминавания. Добре, само че ще срещнете съпротивата на тезата, че директните избори на ръководител на една партия е същинската народна власт. Да, само че нямаме ли директен избор и при образуването състава на Конгреса. Различните способи на избиране на ръководител и на Конгрес не води ли до разминаване? Няма ли да се стигне до там, че един ръководител да се смята за орган над Конгреса? Затова споделям, че в Устава не трябва да се залагат правила, които да дават опция за бъдещо несъгласие.Нека има еднотипност на изборите, дано има съвпадане на мандатите и дано механизмът за избор на ръководител да бъде механизъм на представителната власт. Това е присъщата традиция за лявата партия. Не виждам за какво би трябвало да се трансформира и за какво беше наложено с новия Устав. Защо беше наложено? Не знам за какво. Като отчетем, че ръководителят образува Изпълнителното бюро по лично предложение и като имаме поради, че ръководителя управлява работата на Изпълнителното бюро, се оказва, че един ръководител господства над управителните органи. Това, съгласно мен, не трябва да се позволява точно от съображения за вътршенопартийна либералност. Тогава Националният съвет ще стане ли изцяло непотребен? Точно по този начин. Това е една от пропагандните тези, които се развиват от средата на месец април. Нинова от ден на ден стартира да наподобява на късния Живков. Оставам с усещането, че тя слуша доста стеснен кръг хора и то не груповия орган в лицето на ИБ, което тя би трябвало да управлява. Изглежда, че решенията се вземат в нейния кабинет. Или някъде другаде? Надявам се, че в нейния кабинет. Не виждам предпочитание или най-малко поръчка за сериозен разговор или авансово разискване на значимите решения. Възниква един подобен въпрос – Кой управлява партията? През април на уеб страницата епицентър.бг (собственик Валерия Велева, симпатизиращ на КН)се появи разбор, в който се сподели, че Националният съвет е непредставителен орган и извънредно време е Нинова да се раздели с него. Мен ме интересува кой управлява партията? По предписание управителният орган е Националният съвет, само че кой я управлява действително – ИБ, Народно събрание, еписцентър.бг или някой различен? Ако отворим Устава, ще забележим, че в него са посочени три национални органа – Конгрес, Национален съвет и Изпълнително бюро. Разбира се, и Общопартийната контролна комисия. Която, наподобява няма безусловно никакво значение… Пак дублирам, че в Устава има още един прикрит, неназован народен орган. Това е Председателя на Българска социалистическа партия и на Националния съвет. С новия Устава му се дават пълномощия, които са повече от тези на ИБ. ИБ е действен орган, заседава всекидневно и взема решения по настоящите въпроси. Знаем, че в този момент заседава един път на две седмици и тогава отговорът на Вашия въпрос е, че оперативният орган е председателката. Мисля, че повече легитимност и власт на партийния ръководител посредством директен избор ще бъде неточност, тъй като рано или късно ще стигнем до ръководител, който няма да слуша никой различен, с изключение на себе си. А това не е добре за вътрешнопартийната народна власт. Възможно ли е в този момент да има директен избор? Ако - да, по какъв начин? Ако - не, за какво не е допустимо? От позиция на времето моментът е извънредно несполучлив. Излизаме от избори с отчаяние у нашите членове и симпатизанти. Оставям на страна аргументите, довели до загубата. На врата чукат обаче още по-тежки, с още по-голяма специфичност по места. Ние би трябвало да поставим всички старания, с цел да получим по-добри от предходните резултати и оптимален избор по отношение на другите политически субекти. В подобен миг да вършим вътрешнопартиен избор, който при съществуването на разграничителните линии евентуално ще ги задълбочи, не считам, че е политически отговорно. Аз кардинално съм срещу подобен избор и съм за това да бъде изменен Устава в тази му част. В Българска социалистическа партия се конкурират два възгледа по този въпрос. Единият е Вашият, който обяснихте, другият е противоположният? Какъв е оптималният ход? Разумният излаз е записът за директен избор да отпадне. Аз даже съм подготвен да направя официално предложение за това. Всеки различен пратеник може да го направи. Нека Конгресът да избере нов ръководител, който да довърши мандата. Според Устава? Не, настоящият в този момент Устав споделя, че би трябвало да има директен избор, макар че има параграф 1, който гласи, че настоящите органи би трябвало да довършат мандата си т.е. до април-май следващата година. Дори от тази позиция, не виждам смисъл да вършим избор на ръководител в този момент, който ще има стеснен във времето мандат. Другият вид е да не избираме ръководител, а да оставим Националния съвет да разпореди функционалностите на някой от заместниците на Нинова да ги извършва за избран период от време. Максималният период да ги извършва е до април, тъй като от март ще влезем в повсеместен цикъл на доклад и избори, с цел да формираме новите групови органи. Пряк избор в този момент значи ненужно прахосване на вътрешноорганизационни, финансови и всевъзможни други запаси. На финансова комисия в Народното събрание мина предлагането за редукция на партийната дотация. Следователно, ще се надигнем и пред финансови въпроси по отношение на вътрешнопартийните избори. Да не приказваме, че ще имаме дефицит на финансов запас и за идния локален избор. По този въпрос би трябвало да дискутираме в Националния съвет към този момент, с цел да вземем съответно решение. Нека напомним, че по предложение на ГЕРБ партийната дотация се понижава на 1 лев… Да, това е явно тактическа маневра. Ние не сме партия, която разчита на нерегламентирано финансиране, каквато е практиката в други политически субекти. ГЕРБ подхващат тази стъпка в законодателството, която явно е и популистка всъщност. Не мислите ли, че това е по-скоро провокативен ход, сондаж? Предполагам, че ГЕРБ го вършат в този миг, с цел да няма съответна реакция. Очевидно е наложена популистката теза, че партиите би трябвало да са небогати и да не получават нищо от страната. Това значи обаче, партиите да са подчинени на непознати стопански и финансови ползи. За страдание в обществото битува тезата, че партиите вземат доста пари, а то се видя, че даже и надвземат. Не съм правист, само че като човек, който работи с думите, се учудвам от неща в Правилата за вътрешнопартиен избор, които не бяха признати в съответната комисия към Национален съвет, само че ще Ви помоля за коментар. Например член 10, който гласи: „ Основните критерии при издигането на претенденти за ръководител на Българска социалистическа партия са: 10.1. висока професионална и политическа компетентност;10.2. управителен и учредителен опит; 10.3. партийна и социална толерантност, 10.4. политическа преданост и нравствена чистота; 10.5. комуникативност и диалогичност”. Какво значи „ партийна и социална приемливост”? Какво значи „ неприемливост”? Има ли критерии за това? Така дефинирани – неразбираемо и общо, тези критерии сами по себе си се обезсмислят. Като правист ще кажа, че тези правила са тавтология на Изборния кодекс, приспособен някак си за вътрешнопартийния ни избор. Не мисля, че това е сполучлив вид. Трябваше да са едни доста по-прости и ясни правила, които да изяснят кардиналните неща - кой какво взема решение, какъв брой са изборните секции, какъв брой са гласоподавателите – членове. Това може да каже единствено оперативното управлението. Вие сте следващият човек, който като запитвам какъв брой са партийните членове, дава отговор: „ Това е загадка”. По последни данни мисля, че бяха към 76-97 000 души. Но тези данни са с отминалост една година най-малко. Към сегашния миг може да са 85 000 или 102 000 да вземем за пример. Въпрос на съответна статистика, която апаратът на „ Позитано” 20 би трябвало да има и да заяви авансово. Да се каже авансово на каква електорална партийна база ще се организират вътрешнопартийни избори. На съвещанието на профилираната комисия визираните от Вас правила са били отхвърлени член по член още през цялото време. Когато се е стигнало до член 8, болшинството от комисията просто е отхвърлило всички правила. Те не би трябвало да се подлагат на разискване. След като няма правила, по какъв начин ще се организират избори за ръководител? Пак ще повторя. Според мен не трябва да вършим директен избор, изключително в този миг. Не е належащо на партията. Това е ненужно в този момент. Няма ли заплаха на Конгреса на 16 юни делегатите да затънат в уставните „ дебри” и да не се направи действителният разбор на политиката, да не се създадат политическите заключения от миналите избори? Има такава заплаха, само че всичко зависи доколко ще бъде квалифициран Конгреса и с какви материали. В събота ще чуем на пленум анализът на Изпълнителното бюро като предложение да стане и разбор на Конгреса. Предполагам, че материалът ще бъде добър и ще съдържа най-накрая ясни заключения за това кое води години наред партията до загуби. Включително и през последните години, когато имаше прилив на публично доверие към Българска социалистическа партия и нейната политика. На тези избори за жалост ГЕРБ победиха – това е действителността. Надявам се да не затънем в уставни разправии. Достатъчно е просто да отменим един текст от Устава и да върнем остарялото предписание, което не би трябвало да съставлява компликация и да изисква доста конгресно време. Това е най-рационалното държание съгласно мен. Като правист имате ли подготвеност да внесете такова предложение? Да, несъмнено. Ако не се неистина, на предишни съвещания Ваня Добрева имаше сходно предложение, само че не се стигна до одобряване в дневния ред. Процедурата е обикновена и всеки различен, без да е правист, може да направи предложение. Може би, най-после да пожелаем малко повече утешение в Българска социалистическа партия? Задължително. Да си пожелаем и повече здрав разсъдък, повече вслушване един в различен. Надявам се да получим поръчки и от управлението, че е готово за повече разговор и единодушие вътре в партията. Тази оставка да не става мотив, който да легитимира предстоящ нов ръководител за период и позиция, в която да не може да му се насочва крика, камо ли да му се желае оставка. Да бъде безотговорен? Абсолютно. Не мисля, че това е належащо на партията.
Господин Георгиев, каква е кондицията на Българска социалистическа партия след изборите? Сложна. От една страна има отчаяние от изборния резултат. В диалози с нас членове и симпатизанти показват такова отчаяние. От друга страна, тази акция изяви и даже ускори разграничителните линии, които съществуват, и то освен по линията Нинова – Станишев, а и по други линии. През последните 10-15 години не е имало по този начин ясно изразени разграничителни линии и заслугата за това е на ръководителя в оставка. Какви са тези разграничителни линии? Основната съгласно мен е във връзка с това по какъв начин да работи партията, кой да е стилът, кой да е методът. Трябва да отбележим, че груповото начало беше позагърбено. Вътрешнопартийната народна власт беше сведена до това – решения, които се вземат в един доста стеснен кръг към ръководителя, даже не в Изпълнително бюро, се спускат надолу и се удостоверяват от съответните органи. Доколкото разбирам, по този начин се работи и в Парламентарната група, и в Изпълнителното бюро, а за Националния съвет важи същото. Да вземем за образец решението за излизане на депутатите ни от Народното събрание. То беше преждевременно, недобре аргументирано и Българска социалистическа партия внезапно се трансформира в нещо като извънпарламентарна група. Дадохме парламентарен комфорт на ГЕРБ тъкмо в предизборната акция. Не мисля, че беше удачно решение, макар че мина в Националния съвет с минимално болшинство. Да напомним, че водачът на партията заяви пред медиите това решение, преди да бъде гласувано. Това сложи Националния съвет пред приключен факт… Именно, беше обявено от Нинова преди съвещанието на пленума. Затова споделям, че главната разграничителна линия е във връзка с стила и методите на работа. Ако вземем и последните промени в Устава от 2017 година, ще забележим, че е засилена ролята на ръководителя. Въпреки че не е посочен като народен орган, има пълномощията на подобен, даже господства над Изпълнителното бюро. Това, че в Устава няма механизъм за промяна на ръководителя и елегантното дописване в пълномощията на Конгреса, че това може да стане след смяна в самия Устав, значи, че нямаме такива правила. Разбира се, за сложността в кондицията на партията способства и оставката на ръководителя. Другарката Нинова въпреки всичко пое политическа отговорност, макар че от нейните уста чухме, че може и да не носи такава отговорност по отношение на крайния състав на листата, която бе подредена от Националния съвет. Това е прекомерно странна позиция, тъй като ръководителят, водачът на една партия естествено е индивидът, който носи отговорност. Така е. Тезата с отговорността на всички, звучи примамливо и насочва вниманието даже към отговорността на редовия член, само че съответната акция за Екологичен потенциал е национална, цялата страна е едномандатен регион, главната политическа линия се прокарва от центъра, а не от локалните партийни органи и редовите членове. Затова смятам, че тезата за отговорността на всички е напълно неправилна. Всички би трябвало да работят и аз съм за това кой колкото може, само че отговорността е на национално ниво и би трябвало да се носи от председателката, нейното Изпълнително бюро и от Националния избирателен щаб. Има и подобен миг, че бяха подценени номинациите. Появиха се хора, които са с по една-две номинации, само че към този момент са евродепутати. И по-късно внезапно се сещаме, че има „ групова отговорност”. Нали? Ето това е персоналната отговорност на председателката. Ако ние имаме такава листа, то заслугата е основно нейна. Прави усещане един парадокс в Устава на Българска социалистическа партия. Отнемат се пълномощията на Конгреса да избира ръководител на партията, само че в това време този Конгрес (или който и да друг) може да разпусне партия, в случай че реши. Да, смешно е. Конгресът избира членовете на Националния съвет, а пък не може да избира ръководител. Новият правилник демонстрира една наклонност със усилване на единоначалието. Бяха основани предпоставки за одобряване на по-голяма роля на ръководителя, който бе наименуван Председател на Българска социалистическа партия, освен на Националния съвет. Изобщо има предпоставки да се постанова еднолична власт, което е органично неприсъщо на нашата партия като демократична организация. Дори по времето на Живков не е имало такива записи. Да не приказваме за целесъобразността на механизма „ Пряк избор”. Мисля, че в тази тенденция Устава би трябвало да бъде изменен, даже и в този момент по отношение на оставката на председателката. Смятам че би трябвало да се върнем към формата на избор от Конгреса, изключително в случаите на предварително преустановяване на мандат. Според мен, също по този начин би трябвало да се върне правилото едновременността на мандатите на едноличните и груповите органи. Иначе ще стартират разминавания. Добре, само че ще срещнете съпротивата на тезата, че директните избори на ръководител на една партия е същинската народна власт. Да, само че нямаме ли директен избор и при образуването състава на Конгреса. Различните способи на избиране на ръководител и на Конгрес не води ли до разминаване? Няма ли да се стигне до там, че един ръководител да се смята за орган над Конгреса? Затова споделям, че в Устава не трябва да се залагат правила, които да дават опция за бъдещо несъгласие.Нека има еднотипност на изборите, дано има съвпадане на мандатите и дано механизмът за избор на ръководител да бъде механизъм на представителната власт. Това е присъщата традиция за лявата партия. Не виждам за какво би трябвало да се трансформира и за какво беше наложено с новия Устав. Защо беше наложено? Не знам за какво. Като отчетем, че ръководителят образува Изпълнителното бюро по лично предложение и като имаме поради, че ръководителя управлява работата на Изпълнителното бюро, се оказва, че един ръководител господства над управителните органи. Това, съгласно мен, не трябва да се позволява точно от съображения за вътршенопартийна либералност. Тогава Националният съвет ще стане ли изцяло непотребен? Точно по този начин. Това е една от пропагандните тези, които се развиват от средата на месец април. Нинова от ден на ден стартира да наподобява на късния Живков. Оставам с усещането, че тя слуша доста стеснен кръг хора и то не груповия орган в лицето на ИБ, което тя би трябвало да управлява. Изглежда, че решенията се вземат в нейния кабинет. Или някъде другаде? Надявам се, че в нейния кабинет. Не виждам предпочитание или най-малко поръчка за сериозен разговор или авансово разискване на значимите решения. Възниква един подобен въпрос – Кой управлява партията? През април на уеб страницата епицентър.бг (собственик Валерия Велева, симпатизиращ на КН)се появи разбор, в който се сподели, че Националният съвет е непредставителен орган и извънредно време е Нинова да се раздели с него. Мен ме интересува кой управлява партията? По предписание управителният орган е Националният съвет, само че кой я управлява действително – ИБ, Народно събрание, еписцентър.бг или някой различен? Ако отворим Устава, ще забележим, че в него са посочени три национални органа – Конгрес, Национален съвет и Изпълнително бюро. Разбира се, и Общопартийната контролна комисия. Която, наподобява няма безусловно никакво значение… Пак дублирам, че в Устава има още един прикрит, неназован народен орган. Това е Председателя на Българска социалистическа партия и на Националния съвет. С новия Устава му се дават пълномощия, които са повече от тези на ИБ. ИБ е действен орган, заседава всекидневно и взема решения по настоящите въпроси. Знаем, че в този момент заседава един път на две седмици и тогава отговорът на Вашия въпрос е, че оперативният орган е председателката. Мисля, че повече легитимност и власт на партийния ръководител посредством директен избор ще бъде неточност, тъй като рано или късно ще стигнем до ръководител, който няма да слуша никой различен, с изключение на себе си. А това не е добре за вътрешнопартийната народна власт. Възможно ли е в този момент да има директен избор? Ако - да, по какъв начин? Ако - не, за какво не е допустимо? От позиция на времето моментът е извънредно несполучлив. Излизаме от избори с отчаяние у нашите членове и симпатизанти. Оставям на страна аргументите, довели до загубата. На врата чукат обаче още по-тежки, с още по-голяма специфичност по места. Ние би трябвало да поставим всички старания, с цел да получим по-добри от предходните резултати и оптимален избор по отношение на другите политически субекти. В подобен миг да вършим вътрешнопартиен избор, който при съществуването на разграничителните линии евентуално ще ги задълбочи, не считам, че е политически отговорно. Аз кардинално съм срещу подобен избор и съм за това да бъде изменен Устава в тази му част. В Българска социалистическа партия се конкурират два възгледа по този въпрос. Единият е Вашият, който обяснихте, другият е противоположният? Какъв е оптималният ход? Разумният излаз е записът за директен избор да отпадне. Аз даже съм подготвен да направя официално предложение за това. Всеки различен пратеник може да го направи. Нека Конгресът да избере нов ръководител, който да довърши мандата. Според Устава? Не, настоящият в този момент Устав споделя, че би трябвало да има директен избор, макар че има параграф 1, който гласи, че настоящите органи би трябвало да довършат мандата си т.е. до април-май следващата година. Дори от тази позиция, не виждам смисъл да вършим избор на ръководител в този момент, който ще има стеснен във времето мандат. Другият вид е да не избираме ръководител, а да оставим Националния съвет да разпореди функционалностите на някой от заместниците на Нинова да ги извършва за избран период от време. Максималният период да ги извършва е до април, тъй като от март ще влезем в повсеместен цикъл на доклад и избори, с цел да формираме новите групови органи. Пряк избор в този момент значи ненужно прахосване на вътрешноорганизационни, финансови и всевъзможни други запаси. На финансова комисия в Народното събрание мина предлагането за редукция на партийната дотация. Следователно, ще се надигнем и пред финансови въпроси по отношение на вътрешнопартийните избори. Да не приказваме, че ще имаме дефицит на финансов запас и за идния локален избор. По този въпрос би трябвало да дискутираме в Националния съвет към този момент, с цел да вземем съответно решение. Нека напомним, че по предложение на ГЕРБ партийната дотация се понижава на 1 лев… Да, това е явно тактическа маневра. Ние не сме партия, която разчита на нерегламентирано финансиране, каквато е практиката в други политически субекти. ГЕРБ подхващат тази стъпка в законодателството, която явно е и популистка всъщност. Не мислите ли, че това е по-скоро провокативен ход, сондаж? Предполагам, че ГЕРБ го вършат в този миг, с цел да няма съответна реакция. Очевидно е наложена популистката теза, че партиите би трябвало да са небогати и да не получават нищо от страната. Това значи обаче, партиите да са подчинени на непознати стопански и финансови ползи. За страдание в обществото битува тезата, че партиите вземат доста пари, а то се видя, че даже и надвземат. Не съм правист, само че като човек, който работи с думите, се учудвам от неща в Правилата за вътрешнопартиен избор, които не бяха признати в съответната комисия към Национален съвет, само че ще Ви помоля за коментар. Например член 10, който гласи: „ Основните критерии при издигането на претенденти за ръководител на Българска социалистическа партия са: 10.1. висока професионална и политическа компетентност;10.2. управителен и учредителен опит; 10.3. партийна и социална толерантност, 10.4. политическа преданост и нравствена чистота; 10.5. комуникативност и диалогичност”. Какво значи „ партийна и социална приемливост”? Какво значи „ неприемливост”? Има ли критерии за това? Така дефинирани – неразбираемо и общо, тези критерии сами по себе си се обезсмислят. Като правист ще кажа, че тези правила са тавтология на Изборния кодекс, приспособен някак си за вътрешнопартийния ни избор. Не мисля, че това е сполучлив вид. Трябваше да са едни доста по-прости и ясни правила, които да изяснят кардиналните неща - кой какво взема решение, какъв брой са изборните секции, какъв брой са гласоподавателите – членове. Това може да каже единствено оперативното управлението. Вие сте следващият човек, който като запитвам какъв брой са партийните членове, дава отговор: „ Това е загадка”. По последни данни мисля, че бяха към 76-97 000 души. Но тези данни са с отминалост една година най-малко. Към сегашния миг може да са 85 000 или 102 000 да вземем за пример. Въпрос на съответна статистика, която апаратът на „ Позитано” 20 би трябвало да има и да заяви авансово. Да се каже авансово на каква електорална партийна база ще се организират вътрешнопартийни избори. На съвещанието на профилираната комисия визираните от Вас правила са били отхвърлени член по член още през цялото време. Когато се е стигнало до член 8, болшинството от комисията просто е отхвърлило всички правила. Те не би трябвало да се подлагат на разискване. След като няма правила, по какъв начин ще се организират избори за ръководител? Пак ще повторя. Според мен не трябва да вършим директен избор, изключително в този миг. Не е належащо на партията. Това е ненужно в този момент. Няма ли заплаха на Конгреса на 16 юни делегатите да затънат в уставните „ дебри” и да не се направи действителният разбор на политиката, да не се създадат политическите заключения от миналите избори? Има такава заплаха, само че всичко зависи доколко ще бъде квалифициран Конгреса и с какви материали. В събота ще чуем на пленум анализът на Изпълнителното бюро като предложение да стане и разбор на Конгреса. Предполагам, че материалът ще бъде добър и ще съдържа най-накрая ясни заключения за това кое води години наред партията до загуби. Включително и през последните години, когато имаше прилив на публично доверие към Българска социалистическа партия и нейната политика. На тези избори за жалост ГЕРБ победиха – това е действителността. Надявам се да не затънем в уставни разправии. Достатъчно е просто да отменим един текст от Устава и да върнем остарялото предписание, което не би трябвало да съставлява компликация и да изисква доста конгресно време. Това е най-рационалното държание съгласно мен. Като правист имате ли подготвеност да внесете такова предложение? Да, несъмнено. Ако не се неистина, на предишни съвещания Ваня Добрева имаше сходно предложение, само че не се стигна до одобряване в дневния ред. Процедурата е обикновена и всеки различен, без да е правист, може да направи предложение. Може би, най-после да пожелаем малко повече утешение в Българска социалистическа партия? Задължително. Да си пожелаем и повече здрав разсъдък, повече вслушване един в различен. Надявам се да получим поръчки и от управлението, че е готово за повече разговор и единодушие вътре в партията. Тази оставка да не става мотив, който да легитимира предстоящ нов ръководител за период и позиция, в която да не може да му се насочва крика, камо ли да му се желае оставка. Да бъде безотговорен? Абсолютно. Не мисля, че това е належащо на партията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ