Часовите опашки по границите взимат данък върху климата в България

Часовите опашки по границите взимат налог върху климата в България и Румъния. Може ли влизането в Шенгенското пространство да помогне?Замърсяването се усилва, защото камионите се натрупват в продължение на километри от двете страни на ГПП сред Румъния и България.Хората в Гюргево, граничен град в Южна Румъния, от години считат, че въздухът, който дишат, към този момент не е толкоз чист, колкото беше. Най-зле става най-близо до ГКПП-то с България, където стотици камиони чакат с часове, с цел да бъдат прегледани и пуснати за прекосяване, написа Euronews Green.Румъния и България са страни членки на Европейски Съюз от 2007 година Кампанията им да станат част от Шенгенската зона обаче продължава.Приемането в Шенген ще понижи времето за очакване на границата, тапите и излъчванията от работещи мотори.За туристите, които отиват на отмора, дългите опашки са стеснение. Но за водачите на тежкотоварни транспортни средства, които всекидневно минават през границите на Европейски Съюз, въздействието върху стопанската система и здравето е голямо.Бавният трафик прави въздуха „ нетърпим “ по границите на България и Румъния„ Седемкилометровият обходен път, разпрострян се от Гюргево в Румъния до границата с България, е цялостен денонощно със стотици камиони “, споделя Богдан Прицепуту, роден и израснал в Гюргево, пред Euronews Green.„ Не единствено, че въздухът е най-мръсен в тази местност, само че и полето наоколо е затрупано с отпадък, защото водачите чакат край пътя с часове, без улеснения и санитарни уреди, с цел да преминат границата с България “.Бащата на Богдан до неотдавна e работил като митничар от румънската страна на границата. „ Знам, че няколко пъти дневно въздухът ставаше нетърпим заради бавния трафик “, споделя той.Не са доста по-добри нещата и от българската страна на границата. От години Русе се пробва да ограничи казуса със замърсяването на въздуха, само че безрезултатно. Хората излязоха на улиците, с цел да стачкуват против казуса и той даже се трансформира в тематика на спор в Европейския парламент.Богдан изяснява, че когато се качи на лодката си и излезе на Дунав, от време на време вижда кълба смог да се плъзгат по близкия канал. „ Не знам дали е от трафика, само че увеличаващият се брой камиони, чакащи наоколо на границата, сигурно не оказва помощ “.На водачите на камиони не им е по-лесно.„ Преди няколко седмици чаках повече от 24 часа, с цел да пресека границата от България в Румъния “, споделя румънски водач на камион пред Euronews Green. „ Разбира се, че беше отвратително, несъмнено, че има замърсяване. Карам камион с охладител и моторът би трябвало да работи съвсем от самото начало, в противоположен случай пратката се повреди “.Какви са рисковете за здравето от замърсяването от трафика в България и Румъния?Според Евростат Югоизточна Европа има едни от най-замърсените градове в Европейски Съюз. България и Румъния имат първа и трета най-високи стойности на фини прахови частици – известни още като ПЧ 2.5 – в целия Европейски съюз.Това ще се утежни единствено с отминаването на зимата: изследванията демонстрират, че равнищата на по-големите ПЧ 10 се покачват с понижаването на температурите в България, подхранвани от превоза, индустрията и битовото отопление.Замърсители като прахови частици във въздуха са изключително тревожни, защото понижават продължителността на живота на хората, влошавайки доста хронични и остри респираторни и сърдечно-съдови болести, съгласно Европейската организация по околна среда.Излишните излъчвания от трафика излагат граничните общности на риск от здравословни проблеми, свързани със замърсяването.„ Замърсяването на въздуха е една от водещите аргументи за рак на белите дробове “, споделя онкологът Роксана Макари пред Euronews Green. „ Също по този начин усилва риска от рак на гърдата, черния дроб и панкреаса във всички възрастови групи “.Роксана практикува медицина в Букурещ, само че пътува постоянно до Гюргево, където живеят някои от нейните родственици.„ Трафикът се усили доста през последните години. Стотици камиони чакат всеки ден из града, някои с запалени мотори, с цел да преминат в България. Това не може да е положително за качеството на въздуха в региона “, споделя тя.ПЧ 2.5 могат също да имат дълготрайно влияние върху белодробната функционалност и развиването на децата. Това може да докара до респираторни и сърдечно-съдови болести, в това число астма, която визира девет % от младежите в Европа.Екологичните вреди от задържането на Румъния и България отвън Шенгенското пространство се усилват.Какво държи България и Румъния отвън Шенгенското пространство?И България, и Румъния извършиха нужните критерии за присъединение към безпаспортната зона преди повече от десетилетие.Те получиха поддръжка от Европейската комисия и Европейския парламент. Но окончателната зелена светлина би трябвало да пристигна от Съвета на Европейския съюз.Те се нуждаят от утвърждение от всички 27 страни от Европейски Съюз, само че към момента се сблъскват с съпротива от Австрия и Холандия.Съпротивата на Австрия произтича от по-широкото неодобрение от Шенген и потоците от мигранти, които минават в Европейски Съюз. Холандия алармира, че може да утвърди кандидатурата на България, в случай че бъдат изпълнени редица условия за правосъдна промяна и битка с корупцията.Ново гласоподаване е планувано да се организира идващия месец.Какво е въздействието върху околната среда на закъсненията при прекосяване на границата?В изказване, призоваващо за присъединение на България и Румъния към Шенген до края на 2023 година, Европейският парламент акцентира тежестта за околната среда и здравето от забавянето на решението.Евродепутатите споделят, че опашките на граничните пунктове на две страни могат да продължат от няколко часа до даже дни. Това се показва в 46 000 тона CO2, издадени всяка година, съгласно неотдавнашен разбор на счетоводната организация KPMG.Добавеното замърсяване нанася „ непоправими вреди “ на околната среда и ще има последствия за здравето на водачите, митническите сътрудници и хората, живеещи наоколо до граничните пунктове, продължава изказването.Европейският парламент счита, че ограничението на прекосяването на границите и възпрепятстването на свободния поток на артикули сред страните членки на Европейски Съюз не подхождат на задачата на блока за климатична индиферентност, която има за цел нулеви чисти излъчвания на парникови газове до 2050 г.Годините на закъснение към този момент са довели до половин милион тона непотребни излъчвания на CO2, съгласно KPMG. Това е еквивалентът на над 600 гигаватчаса електрическа енергия, създадена от разрушаващи климата източници на въглища, или задоволително за зареждане на 60 000 домове за една година.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи на фондовите пазари.