Кобрата брутално откровен: Професори от ВМА се чудеха как играя бокс с това рамо
Часове след успеха против Франк Мир, даде изявление пред " България през днешния ден " и канала в Youtube " Спортна джунгла ", в което се върна обратно във времето и описа любопитни детайлности към мача си с Антъни Джоуша през декември 2020 година.
* Можете да откриете всичко най-интересно към нокаута на !
" Имах травма на рамото, с която играх против Джошуа за международната купа. С тази контузия нямаше по какъв начин да пущам различен удар с изключение на десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега към този момент травмата я няма. Поработих добре, с цел да се възстановя. Видяхте по какъв начин влизат десните прави. Всяко зло за положително. Може би природата ми сподели, че би трябвало да акцентира на повече удари с дясната ръка за в бъдеще ", съобщи той първоначално.
- Кога се получи травмата в дясното рамо? Тя продължение ли е на предходната контузия със скъсания гръден мускул, поради която пропадна мачът с Джошуа през 2017-а?
- Няма нищо общо с гръдния мускул. Тази е на ключицата на рамото. Получих я в подготовката за мача с Джошуа. При един от спарингите. Бяхме още на Белмекен. Оттам нещата потеглиха надолу. След това и коронавирусът. Но няма да влизам в извинителен режим. Не обичам да диря извинения. Сега всичко е повече от добре. Тогава си мислех, че е остаряла травма. Преди 7-8 години бяхме правили проучвания. Професори от ВМА се учудиха по какъв начин играя бокс с това рамо. Когато се обади травмата за мача с Джошуа, си споделих - това е. Трябва да се завършва!
- Много хора след самия мач ви показаха с пръст и споделиха, че се оправдавате с ковид, с травми...
- Не се оправдавах. Не съм споделил нищо. Дори отричах. Не съм коментирал, че съм имал ковид. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, тъй като можеше да покажа позитивна проба.
- Психологически всички тези проблеми преди мача с Джошуа оказаха ли въздействие на вашето показване?
- Като самочувствие и душeвност още един път потвърдих, че съм в действителност твърд човек. Минах през съществени тествания като персона и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, с цел да не се стресира. Виждах, че всичко върви обикновено с него. Следях го от близко. Всичко беше върху моя тил. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е отговорен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори споделяше, че не е допустимо. Това са други, забавни детайлности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки страсти, които са невероятни. Те минаха и не са стигали до публичните очи. Хората не са наясно.
- Имаше ли миг след мача с Джошуа, когато си казахте: " Вече съм на 40 години, не е ли време да завършвам "?
- За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за ковид, той разгласи: " В сходно нещо няма да вземам участие, няма да участвам на подобен мач ". Вика: " Ти не си квалифициран, няма по какъв начин да играеш с ковид! Не, аз не съм склонен, това е срещу всичко, което вършим. " Разпуснах лагера. Ули си потегли за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да разгласяваме пред медиите, че съм с ковид и няма по какъв начин да играя и по какъв начин не съм квалифициран. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият отбор е с корона, незабавно споделих да освободят спаринг сътрудниците. Оставихме единствено един. Той беше единственият, който беше карал ковид. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с ковид. Гледах да не се товаря прекомерно доста, тъй като отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, с цел да се пребори с вируса. Това е най-хубавото лекуване, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.
- Кога и по какъв начин намерихте мотивация още веднъж да се върнете в залата след мача с Джошуа?
- Няма миг, в който да съм споделил, че се отхвърлям. Единственото, което ме демотивираше, беше травмата на рамото. Започнах да се оправям, лека-полека всеки ден. Имал съм моменти, влизам в залата, стартирам да упражнявам и още веднъж стартира да ме боли. Тогава се срутва душeвността. Казваш си - не, няма да стане. Просто не може. Въпреки всичко с самообладание, религия и неизменност триумфът се реализира. Всичко останало е страст и шанс без значение в каква сфера. Ако бях тръгнал по лекари, щяха да кажат - интервенция, отваряне, затваряне. Един милион пъти съм ходил по доктори и професори. Познаваме се с всички. Контузията мина. Сега съм здрав и видяхте какви бързи удари се случват и по какъв начин въобще не съумяха да реагират.
* Можете да откриете всичко най-интересно към нокаута на !
" Имах травма на рамото, с която играх против Джошуа за международната купа. С тази контузия нямаше по какъв начин да пущам различен удар с изключение на десен прав. Дори и с него не бях сигурен. Сега към този момент травмата я няма. Поработих добре, с цел да се възстановя. Видяхте по какъв начин влизат десните прави. Всяко зло за положително. Може би природата ми сподели, че би трябвало да акцентира на повече удари с дясната ръка за в бъдеще ", съобщи той първоначално.
- Кога се получи травмата в дясното рамо? Тя продължение ли е на предходната контузия със скъсания гръден мускул, поради която пропадна мачът с Джошуа през 2017-а?
- Няма нищо общо с гръдния мускул. Тази е на ключицата на рамото. Получих я в подготовката за мача с Джошуа. При един от спарингите. Бяхме още на Белмекен. Оттам нещата потеглиха надолу. След това и коронавирусът. Но няма да влизам в извинителен режим. Не обичам да диря извинения. Сега всичко е повече от добре. Тогава си мислех, че е остаряла травма. Преди 7-8 години бяхме правили проучвания. Професори от ВМА се учудиха по какъв начин играя бокс с това рамо. Когато се обади травмата за мача с Джошуа, си споделих - това е. Трябва да се завършва!
- Много хора след самия мач ви показаха с пръст и споделиха, че се оправдавате с ковид, с травми...
- Не се оправдавах. Не съм споделил нищо. Дори отричах. Не съм коментирал, че съм имал ковид. Оправих се малко преди срещата. Не знаех дали ще ме пуснат в балона за мача с Джошуа, тъй като можеше да покажа позитивна проба.
- Психологически всички тези проблеми преди мача с Джошуа оказаха ли въздействие на вашето показване?
- Като самочувствие и душeвност още един път потвърдих, че съм в действителност твърд човек. Минах през съществени тествания като персона и като дух. Моят треньор Ули Вегнер, който е на 77 години, също беше с корона. Ние не му казвахме, с цел да не се стресира. Виждах, че всичко върви обикновено с него. Следях го от близко. Всичко беше върху моя тил. Ако нещо се беше случило с него, представяте ли си кой щеше да е отговорен? Поех отговорност. След това му казахме. Той не вярваше. Дори споделяше, че не е допустимо. Това са други, забавни детайлности, които някой ден ще ги опиша в книга. Драми и човешки страсти, които са невероятни. Те минаха и не са стигали до публичните очи. Хората не са наясно.
- Имаше ли миг след мача с Джошуа, когато си казахте: " Вече съм на 40 години, не е ли време да завършвам "?
- За да се вземе едно решение в живота, е въпрос на сметки. Всяко едно от тези неща накланяше везната. Ще ви кажа още нещо за Ули. Когато му казахме за ковид, той разгласи: " В сходно нещо няма да вземам участие, няма да участвам на подобен мач ". Вика: " Ти не си квалифициран, няма по какъв начин да играеш с ковид! Не, аз не съм склонен, това е срещу всичко, което вършим. " Разпуснах лагера. Ули си потегли за Германия. Пътувах за София със самолета от Варна. Тръгнах си, като мислехме да разгласяваме пред медиите, че съм с ковид и няма по какъв начин да играя и по какъв начин не съм квалифициран. Горе във въздуха взех решение да играя в мача. Имаше и други драми. Когато разбрахме, че целият отбор е с корона, незабавно споделих да освободят спаринг сътрудниците. Оставихме единствено един. Той беше единственият, който беше карал ковид. Прясно, преди три месеца. Предположих, че има антитела. Правих спаринги с ковид. Гледах да не се товаря прекомерно доста, тъй като отслабва имунната система. Важното беше тя да е здрава, с цел да се пребори с вируса. Това е най-хубавото лекуване, а не антибиотиците. Покрай това нещо станах професор.
- Кога и по какъв начин намерихте мотивация още веднъж да се върнете в залата след мача с Джошуа?
- Няма миг, в който да съм споделил, че се отхвърлям. Единственото, което ме демотивираше, беше травмата на рамото. Започнах да се оправям, лека-полека всеки ден. Имал съм моменти, влизам в залата, стартирам да упражнявам и още веднъж стартира да ме боли. Тогава се срутва душeвността. Казваш си - не, няма да стане. Просто не може. Въпреки всичко с самообладание, религия и неизменност триумфът се реализира. Всичко останало е страст и шанс без значение в каква сфера. Ако бях тръгнал по лекари, щяха да кажат - интервенция, отваряне, затваряне. Един милион пъти съм ходил по доктори и професори. Познаваме се с всички. Контузията мина. Сега съм здрав и видяхте какви бързи удари се случват и по какъв начин въобще не съумяха да реагират.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ