Чарлс Латуидж Доджсън (27 януари 1832 г. - 14 януари

Чарлс Латуидж Доджсън (27 януари 1832 година - 14 януари 1898 г.), по-известен с псевдонима си Луис Карол, е английски публицист, мъдрец, математик, логик и фотограф. Професор по математика в Оксфордския университет. Математическите му писания доста надвишават количествено литературните, само че той остава в международната съкровищница на шедьоврите с „ Алиса в страната на чудесата “ и „ Алиса в огледалния свят “. Това са комплицирани енигматични текстове, над които десетилетия наред си блъскат главата биографите на Карол, математици, езотерици и литературни критици. Децата харесват самите истории на Алиса - те са комплицирани, от време на време страховити, само че непредвидени и от тях лъха на приказки. На читателите Карол е прочут и с хумористичната поема „ На лов за Снарк “.

Алиса: - Колко дълго е вечно? 
Белият заек: Понякога единствено една секунда.

Само помислете, че заради нещо можете да бъдете толкоз умалени, че да станете нищо.
Една от най-важните секрети в живота е, че единствено това, което вършим за другите хора, е единственото нещо, което си коства да се прави.

- Къде мога да намеря някой естествен? 
- Никъде - отговори Котаракът - няма естествени. В последна сметка всички са толкоз разнообразни. И това съгласно мен е обикновено.

Лоша е паметта, която се занимава единствено с предишното.Понякога имах време да допускам в шест невъзможни неща едновременно преди закуска.Тя постоянно си даваше положителни препоръки, макар че рядко ги следваше.
Ако всичко в света е безсмислено, какво ви пречи да измислите някакъв смисъл?Не бъди печален. Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си пристигна на мястото и ще се подреди в една красива скица като дантела. Ще стане ясно за какво всичко е трябвало да се случи, тъй като всичко ще бъде наред.Трябва да бягаш допустимо най-бързо, с цел да останеш там, където си, а с цел да стигнеш някъде, би трябвало да бягаш най-малко два пъти по-бързо!Ако всеки човек си гледа работата, Земята ще се върти по-бързо.Не съм вманиачен. Просто моята действителност е друга от твоята.Ако главата ви е празна, уви, и най-хубавото възприятие за комизъм няма да ви избави. Да бъдеш сериозен за нещо на този свят е съдбовна неточност. Животът сериозен ли е? О, да, животът е сериозен! Но не много…Най-добрият метод да обясните е да го извършите сами.Малко хора намират излаз, някои не го виждат даже и да го намерят, а доста даже не го търсят.Колкото и да се опитваше, тя не можа да откри смисъл в това, макар че всички думи й бяха изцяло ясни.

- Какво искаш?
- Искам да убия времето.
- Времето не обича, когато го убиват.

Но ще ви кажа една загадка. Всички положителни хора са малко луди.Ние всички сме, обич моя, единствено възрастни деца, които се суетят, преди да намерят покой.

Във всичко има поука, стига да можете да я видите.Десет нощи са 10 пъти по-топли от една нощ. И 10 пъти по-студени.Докато мислиш какво да кажеш - направи поклон. Така печелиш време.

- Кажете ми, в случай че обичате, накъде води този път? 
- А ти къде искаш да идеш? 
- Все едно ми е...
- Тогава е все едно накъде ще тръгнеш. Все някъде ще стигнеш. Само би трябвало да вървиш задоволително дълго.

Бъди подобен, какъвто искаш да изглеждаш.
Мисли за смисъла, а думите ще дойдат сами. 

- Откъде да стартира, ваше величество?
- Започни изначало и продължавай, до момента в който не стигнеш до края. Тогава стой!