Бюджетната и социалната комисия приеха Законопроекта за Бюджет 2023 г. Комисията

Бюджетната и обществената комисия одобриха Законопроекта за Бюджет 2023 г. Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, обществената и демографската политика одобри на първо четене Законопроектът за държавния бюджет за 2023 година импортиран от Министерски съвет, съобщи БГНЕС.

Комисията по икономическа политика обаче го отхвърли. Йордан Цонев от Движение за права и свободи дефинира 3 % недостиг главната цел на бюджета.
„ Дискусионен е въпросът дали трябваше
да го реализираме в границите на тези 6 месеца, които ни остават или можехме да създадем по – дребна крачка и останалата да я предприемем с бюджет 2024 година Дивидентът, който ще бъде взет от държавните предприятия –
дискусионно е дали ще помогне.
Не би трябвало да се остава усещането, че се понижават обществените разноски, това също е спорен въпрос. Четвъртият въпрос е за капиталовите разноски и те са свити до тези, които могат да бъдат осъществени. Виждам единствено един буфер и той е при несъблюдение на финансовите разноски “, сподели още Цонев и акцентира,
че няма по какъв начин да чакат промени в бюджета.
„ Ние ще се въздържим от оферти бюджет на първо четене на база на дискусионните въпроси, които изброих. Между първо и второ четене може би би трябвало да помислим дали да се направи крачка обратно, дали нещо да се промени по отношение на тези въпроси “, сподели още Цонев.
Финансовият министър Асен Василев уточни,
че макрорамката не е сменяна по отношение на тази на служебния кабинет, махнати са тези разноски, които няма да се случат. „ Иска ми се финансовите разноски да се влагат, само че другите ведомства и министерства не могат да изпълнят капиталовата си стратегия, това е важен фактор повода за икономическия напредък “, сподели още Асен Василев. Относно приходите от БЕХ финансовият министър акцентира, че има увещание, че ще постъпят средства близки до претенции
100 % дял от 1,588 милиарда
Василев изясни и че МФ залагат разноски за напредък в образованието и другите браншове, а министерствата не могат да ги изпълнят и да създадат действителните действия. „ И тази година в Министерство на регионалното развитие имаме 2,8 милиарда за строителство и поддръжка на пътища
и се надявам този бюджет да бъде употребен,
а най-после съм сигурен, че в случай че не се употребяват, то ще бъде тъй като министерството не е направил нужните дейности по цялата процедура “, сподели още той.

Заместник – министърът на нововъведенията и растежа проф. Георги Ангелов съобщи, че са заложили в бюджета сдържан растеж на директните задгранични
вложения от 0,1 % за всяка последваща година.
Силвия Георгиева от Националното съдружие на общините акцентира, че би трябвало да бъдат разплатени обезщетения на изборните лица, което се прави един път на 4 години, и е в размер на обща стойност 12 млн. лева
Пламен Димитров, президентът на КНСБ,
разяснява че издръжката е повишена повече в сравнение с е нужна, защото е с 45 % повече. „ Трябват 168 млн. лева спомагателни за заплати, 36 млн. за опазване на здравето и още над 20 млн. за детско опазване на здравето,
7 млн. спомагателни за повишение на 10%
на заплатите в Държавните архиви. Тези спомагателни разноски плюс заплатите на учителите и заложените ограничения ще даде късмет публичният бранш да доближи инфлацията “, сподели още президентът на КНСБ.

Станислав Попдончев от Българска стопанска камара изясни, че БСК поддържа по принцип Закона за държавния бюджет.
„ Подкрепата е основно заради две аргументи
– поради 3 % недостиг, който ни дава вероятност за участие в Еврозоната и запазването на данъчно – осигурителния модел “, сподели още той, след което разясни, че не се БСК не чакат огромни промени в границите на бюджет, който ще работи единствено няколко месеца.