Времена на дефицити и дългове: Бюджет 2021 взе първия завой в парламента
Бюджет 2021 мина през първото затруднение в Народното събрание. Комисията по бюджет и финанси утвърди на първо четене финансовата рамка за следващата година - с 10 гласа "за ", 7 "против ", без въздържали се.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза за 2021-23 година, пък финансовият министър Кирил Ананиев е записал, че държавната хазна в идващите три години неизбежно ще завършва на минус. Правителството фиксира бюджетен недостиг от 5.2 милиарда лева за 2020 година и още 4.9 милиарда лева за 2021 година, т.е. общо над 10 милиарда лева за две години. Съотношението на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт е надлежно 4.4% и 3.9 % и едвам през 2023 година се чака дефицитът да намалее до 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Притеснително е също по този начин, че ръководещите от ГЕРБ възнамеряват доста повишаване на държавния дълг. В плана е записано, че в края на 2020 година дългът ще доближи 28 милиарда лева (23.5% от БВП), откакто през септември държавното управление пласира еврооблигации на интернационалните пазари за 5 милиарда лв.. За идната година е препоръчан таван за вдишване на нов дълг до 4.5 милиарда лв.. До 2023 година обаче се чака държавният дълг да нарасне до 38.9 милиарда лв..
Според Министерството на финансите целите в Бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, опазването на здравето, обществената и пенсионната политика и защитата.
Например в него е записано нарастването с 30% на разноските за личен състав в разнообразни администрации. Предвижда се и нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на личния състав в бюджетната сфера. Присъстват и милиардите, обещани за нарастване на пенсиите.
По време на дебатите в Бюджетната комисия финансовият министър Кирил Ананиев подчертава, че бюджетът за 2021 година е бил създаден в невиждани условия, при които голям брой страни, в това число и България се бореха с всички сили и средства за ограничение разпространяването на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическа интензивност и претовареност.
"Бюджетът за 2021 година е продължение на провежданата поредна и уравновесена фискална политика в последните години в изискванията на макроикономическа непоклатимост, продължение на следваните от държавното управление политики и цели, съответен е със своите ограничения на провокациите на разразилата се пандемия и по нищо не се разграничава като идея на бюджетните решения на останалите държави-членки на Европейски Съюз ", акцентира Ананиев.
По думите му подхванатите ограничения в изискванията на изключително състояние и в интервала на изключителна епидемиологична конюнктура допускат увеличение на обществените разноски на фона на по-ниски доходи, съответстващо на краткотрайно фискално разхлабване.
Очаквано от Българска социалистическа партия разкритикуваха проектобюджета. "В бюджета с изключение на доходи и разноски има трети детайл – избори ", посочи социалистът Румен Гечев. Той посочи, че общественият бюджет, здравният бюджет и държавният бюджет са били признати рекордно бързо - три бюджета за три часа - доста е евентуално да изпреварим други вести в CNN, уточни Гечев.
Според него не престават да се наливат пари в нереформирани системи и резултатите стават все по-плачевни.
"Този план на бюджет поражда нови диспропорции. Сега се извършва едно политическо предпочитание на съдружния сътрудник и той се възползва. Вие разбрахте ли в този момент. Не разясняваме, че пенсиите би трябвало да са по-високи. Въпросът е по какъв начин да стане. При тази минимална пенсия разликата става незначителна сред хората, които са работили 10, 20 или 30 години. Не е ли правилно, че при тази минимална пенсия, се получава по този начин, че един основен инженер ще взима колкото пазача на предприятието. Това обикновено ли е, задоволително ли е, това промяна на пенсионната система ли е - не е ", разкритикува Румен Гечев.
В обновената средносрочна бюджетна прогноза за 2021-23 година, пък финансовият министър Кирил Ананиев е записал, че държавната хазна в идващите три години неизбежно ще завършва на минус. Правителството фиксира бюджетен недостиг от 5.2 милиарда лева за 2020 година и още 4.9 милиарда лева за 2021 година, т.е. общо над 10 милиарда лева за две години. Съотношението на недостига по отношение на Брутният вътрешен продукт е надлежно 4.4% и 3.9 % и едвам през 2023 година се чака дефицитът да намалее до 1.8% от Брутният вътрешен продукт.
Притеснително е също по този начин, че ръководещите от ГЕРБ възнамеряват доста повишаване на държавния дълг. В плана е записано, че в края на 2020 година дългът ще доближи 28 милиарда лева (23.5% от БВП), откакто през септември държавното управление пласира еврооблигации на интернационалните пазари за 5 милиарда лв.. За идната година е препоръчан таван за вдишване на нов дълг до 4.5 милиарда лв.. До 2023 година обаче се чака държавният дълг да нарасне до 38.9 милиарда лв..
Според Министерството на финансите целите в Бюджет 2021 са политиката по приходите, образованието, опазването на здравето, обществената и пенсионната политика и защитата.
Например в него е записано нарастването с 30% на разноските за личен състав в разнообразни администрации. Предвижда се и нарастване с 10% на средствата за заплати и хонорари на личния състав в бюджетната сфера. Присъстват и милиардите, обещани за нарастване на пенсиите.
По време на дебатите в Бюджетната комисия финансовият министър Кирил Ананиев подчертава, че бюджетът за 2021 година е бил създаден в невиждани условия, при които голям брой страни, в това число и България се бореха с всички сили и средства за ограничение разпространяването на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическа интензивност и претовареност.
"Бюджетът за 2021 година е продължение на провежданата поредна и уравновесена фискална политика в последните години в изискванията на макроикономическа непоклатимост, продължение на следваните от държавното управление политики и цели, съответен е със своите ограничения на провокациите на разразилата се пандемия и по нищо не се разграничава като идея на бюджетните решения на останалите държави-членки на Европейски Съюз ", акцентира Ананиев.
По думите му подхванатите ограничения в изискванията на изключително състояние и в интервала на изключителна епидемиологична конюнктура допускат увеличение на обществените разноски на фона на по-ниски доходи, съответстващо на краткотрайно фискално разхлабване.
Очаквано от Българска социалистическа партия разкритикуваха проектобюджета. "В бюджета с изключение на доходи и разноски има трети детайл – избори ", посочи социалистът Румен Гечев. Той посочи, че общественият бюджет, здравният бюджет и държавният бюджет са били признати рекордно бързо - три бюджета за три часа - доста е евентуално да изпреварим други вести в CNN, уточни Гечев.
Според него не престават да се наливат пари в нереформирани системи и резултатите стават все по-плачевни.
"Този план на бюджет поражда нови диспропорции. Сега се извършва едно политическо предпочитание на съдружния сътрудник и той се възползва. Вие разбрахте ли в този момент. Не разясняваме, че пенсиите би трябвало да са по-високи. Въпросът е по какъв начин да стане. При тази минимална пенсия разликата става незначителна сред хората, които са работили 10, 20 или 30 години. Не е ли правилно, че при тази минимална пенсия, се получава по този начин, че един основен инженер ще взима колкото пазача на предприятието. Това обикновено ли е, задоволително ли е, това промяна на пенсионната система ли е - не е ", разкритикува Румен Гечев.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ