За близо век България екзекутира стотици осъдени на смърт, последният - 4 дни преди 10 ноември
" Бяхме над 80 души наказани на гибел, всеки от които окован във верига. Обикновено смъртните бяхме по 3-4 души в една килия. Когато извеждат някой за разстрел, всички би трябвало да се извърнат с тил към вратата. Казват първото име и този човек си споделя идващите да не стане неточност. Когато си с 3 или 4 души единствената мисъл, която минава през главата ти, измежду нощ, когато отворят вратата на килията, е: " Да не съм аз "
Тези побиващи тръпки думи бяха произнесени в Европейския парламент през 2010 година от 79-годишния тогава Георги Саръиванов - наследник на един от най-големите български индустриалци, който през 1954 година получава смъртна присъда за бойкот на властта. Тогава Георги е едвам на 23 години.
Саръиванов не чува името си, защото присъдата му е сменена с 20 години затвор. Наказанията на стотици други обаче са изпълнени.
Последният наказан на гибел в България е разстрелян
единствено четири дни преди режима да падне - на 6 ноември 1989 година Това е дърводелецът от Самоков Георги Алински, който чува най-тежката присъда по обвинявания в систематична измама против националната власт, откакто няколко пъти поврежда лифта в Боровец. Въпреки обжалването на 28 юни 1985 година Върховният съд на Народна република България постановява: " Георги Алински е направил всички закононарушения съзнателно, множеството с контрареволюционна цел, заради което смъртната присъда е единственото заслужено наказване. "
Алински е 14-ят разстрелян пандизчия през 1989 година.
Снимка: iStock by Getty Images
Смъртната присъда е въведена в България на 21 февруари 1896 година
По времето на социализма, откакто последната правосъдна инстанция постанови смъртната присъда, тя е трябвало да бъде доказана от Президиума на Народното събрание (до 1971 г.-бел.ред), а по-късно от Държавния съвет на Народна република България. Едва по-късно наказването е влизало в действие, а специфичен пощальон е носел документа, в който пишело, че присъдата би трябвало да бъде изпълнена.
До 1950 година наказаните на гибел са били екзекутирани посредством обесване. След това е въведен разстрелът. В книгата си " Записки на началника на пандиза " дългогодишният шеф на пандизите в София и Пазарджик Ангел Топкаров споделя:
" Изпълнението на постановената присъда в Пазарджик ставаше на градските гробища постоянно през нощта. Там пандизът имаше собствен имот, в който погребваха разстреляните, на гроба им нямаше нито кръст, нито някакъв различен знак. Но преди този момент трябваше да подбера екип от чиновници на пандиза за изтезанието. Една група трябваше да изкопае авансово гроба, друга - да отдели региона на гробището. Трета трябваше да придружи наказания до мястото и по време на осъществяването. И не на последно място, решавахме кой да извърши най-трудната задача - самия разстрел . Това ставаше с револвер, с изстрел в тила на наказания, който преди този момент трябваше да коленичи пред изкопания трап. Стреляха надзиратели ".
От средата на 80-те години на XX в. cмъpтните присъди са се изпълнявали единствено в Централния софийски затвор.
Българска телеграфна агенция
По данни на " Амнести Интернешънъл " в този интервал България е една от страните в Европа с най-вече на брой изпълнени изтезания на смъртници - 27 души през 1986 година, 20 през 1987, 26 през 1988 и 14 през 1989 година.
Мораториумът
На 20 юли 1990 година 13 наказани на гибел получават втори късмет - депутатите от Великото национално заседание постановат мораториум върху смъртното наказване.
Президентът Петър Младенов издава декрет, с който заменя издадените им към този момент санкции " гибел посредством разстрел`` с отнемане от независимост. След президентския декрет съдилищата не престават да произнасят смъртни присъди, които не се извършват поради наложения мораториум.
Така до края на 1998 година са произнесени смъртни санкции на 22 души, които чакат от килиите си дали ще падне мораториумът или самата смъртна присъда.
На 10 декември 1998 година Народното събрание анулира смъртното наказване , заменяйки го с пожизнен затвор без право на подмяна.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo
В дългогодишната си процедура на юрист съм чувал 11 пъти тежката присъда " приет за отговорен и наказан на гибел посредством разстрел ". Само един не беше разстрелян. Всичките смъртни присъди, които съм чул, са били белязани от безпокойство, от бодърствуване, от самобичуване, тъй като се оказва, че аз не съм могъл в цялостна мяра да оказа помощ на моя подзащитен и в никакъв случай няма да не помни казаното ми от един от моите клиенти: " Жалко е, че получих смъртна присъда, а аз имах вяра в теб ". Това е най-тежкият удар, който ми е бил отправян от мой подзащитен. Докато има правосъдна неточност, не би трябвало да има и смъртно наказване, разяснява преди години известният юрист Хари Харалампиев.
10 октомври е Световният ден за битка със смъртното наказване. Въпреки че още през 2003 година Европейската комисия излиза с декларация, в която приканва да бъде прекъснато използването му " при всички условия " и във всички страни и през днешния ден 60% от международното население живее в страни, в които се извършва смъртно наказване, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия).
Тези побиващи тръпки думи бяха произнесени в Европейския парламент през 2010 година от 79-годишния тогава Георги Саръиванов - наследник на един от най-големите български индустриалци, който през 1954 година получава смъртна присъда за бойкот на властта. Тогава Георги е едвам на 23 години.
Саръиванов не чува името си, защото присъдата му е сменена с 20 години затвор. Наказанията на стотици други обаче са изпълнени.
Последният наказан на гибел в България е разстрелян
единствено четири дни преди режима да падне - на 6 ноември 1989 година Това е дърводелецът от Самоков Георги Алински, който чува най-тежката присъда по обвинявания в систематична измама против националната власт, откакто няколко пъти поврежда лифта в Боровец. Въпреки обжалването на 28 юни 1985 година Върховният съд на Народна република България постановява: " Георги Алински е направил всички закононарушения съзнателно, множеството с контрареволюционна цел, заради което смъртната присъда е единственото заслужено наказване. "
Алински е 14-ят разстрелян пандизчия през 1989 година.
Снимка: iStock by Getty Images Смъртната присъда е въведена в България на 21 февруари 1896 година
По времето на социализма, откакто последната правосъдна инстанция постанови смъртната присъда, тя е трябвало да бъде доказана от Президиума на Народното събрание (до 1971 г.-бел.ред), а по-късно от Държавния съвет на Народна република България. Едва по-късно наказването е влизало в действие, а специфичен пощальон е носел документа, в който пишело, че присъдата би трябвало да бъде изпълнена.
До 1950 година наказаните на гибел са били екзекутирани посредством обесване. След това е въведен разстрелът. В книгата си " Записки на началника на пандиза " дългогодишният шеф на пандизите в София и Пазарджик Ангел Топкаров споделя:
" Изпълнението на постановената присъда в Пазарджик ставаше на градските гробища постоянно през нощта. Там пандизът имаше собствен имот, в който погребваха разстреляните, на гроба им нямаше нито кръст, нито някакъв различен знак. Но преди този момент трябваше да подбера екип от чиновници на пандиза за изтезанието. Една група трябваше да изкопае авансово гроба, друга - да отдели региона на гробището. Трета трябваше да придружи наказания до мястото и по време на осъществяването. И не на последно място, решавахме кой да извърши най-трудната задача - самия разстрел . Това ставаше с револвер, с изстрел в тила на наказания, който преди този момент трябваше да коленичи пред изкопания трап. Стреляха надзиратели ".
От средата на 80-те години на XX в. cмъpтните присъди са се изпълнявали единствено в Централния софийски затвор.
Българска телеграфна агенция По данни на " Амнести Интернешънъл " в този интервал България е една от страните в Европа с най-вече на брой изпълнени изтезания на смъртници - 27 души през 1986 година, 20 през 1987, 26 през 1988 и 14 през 1989 година.
Мораториумът
На 20 юли 1990 година 13 наказани на гибел получават втори късмет - депутатите от Великото национално заседание постановат мораториум върху смъртното наказване.
Президентът Петър Младенов издава декрет, с който заменя издадените им към този момент санкции " гибел посредством разстрел`` с отнемане от независимост. След президентския декрет съдилищата не престават да произнасят смъртни присъди, които не се извършват поради наложения мораториум.
Така до края на 1998 година са произнесени смъртни санкции на 22 души, които чакат от килиите си дали ще падне мораториумът или самата смъртна присъда.
На 10 декември 1998 година Народното събрание анулира смъртното наказване , заменяйки го с пожизнен затвор без право на подмяна.
Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photo В дългогодишната си процедура на юрист съм чувал 11 пъти тежката присъда " приет за отговорен и наказан на гибел посредством разстрел ". Само един не беше разстрелян. Всичките смъртни присъди, които съм чул, са били белязани от безпокойство, от бодърствуване, от самобичуване, тъй като се оказва, че аз не съм могъл в цялостна мяра да оказа помощ на моя подзащитен и в никакъв случай няма да не помни казаното ми от един от моите клиенти: " Жалко е, че получих смъртна присъда, а аз имах вяра в теб ". Това е най-тежкият удар, който ми е бил отправян от мой подзащитен. Докато има правосъдна неточност, не би трябвало да има и смъртно наказване, разяснява преди години известният юрист Хари Харалампиев.
10 октомври е Световният ден за битка със смъртното наказване. Въпреки че още през 2003 година Европейската комисия излиза с декларация, в която приканва да бъде прекъснато използването му " при всички условия " и във всички страни и през днешния ден 60% от международното население живее в страни, в които се извършва смъртно наказване, и това включва четирите страни с най-голямо население (Китай, Индия, Съединените американски щати и Индонезия).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ