Бях на 17, когато разбрах, че съм бременна. Връзка с

Бях на 17, когато разбрах, че съм бременна. Връзка с някогашен съученик, секс без защитни средства. Живеех с родителите си в едно същинско село и не знаех доста за него. Какви презервативи, като имаме един магазин в цялото село, където не постоянно можете да си купите масло.

До 5-6 месеца си мислех, че всичко някак ще се реши. Ще дойдат отново месечните, а хапвам, тъй като постоянно хапвам доста. По принцип съм много пълничка. Именно заради непотребните мазнини майка ми подцени самото начало на бременността. Носех по-широки тениски, взимах ги от татко ми.

Между другото, татко ми е фермер. Затова бяхме най-заможното семейство в селото. Постоянно пътуваше до града, караше месо и зеленчуци с колата и се връщаше с пари. Той е добър, само че доста непоколебим. Да му каже за бременността беше еднакво на самоубийство.Така че чаках незнайно какво…

Мама видя инцидентно, когато простирах прането. Тя изтича, надигна тениската ми и изкрещя: „ Кольооооо “.

При вика баща бързо излезе от банята. По-натамвсичко беше като на филм. Не, не крещяха. Събраха безмълвно нещата ми и споделиха, че отиваме в града. Че нямаме потребност от подобен позор, че би трябвало да създадем аборт. Когато споделих, че детето към този момент рита, майка ми затръшна вратата.

През нощта изтичах през прозореца при Иван, моя съученик. Казах му, че всички упорстват за аборт. Исках да чуя отговор от него. Той сви плещи, сподели, че не го интересува.

Но в случай че отида в града, няма по какъв начин да му нося маратонки, а старите му били скъсани. Тази фраза за маратонките постави завършек на нашата обич. Никога повече не видях Иван.

Първо ме заведоха в регионалния център, само че там лекарите споделиха, че срокът е доста късен, не се наемат. После не помня какъв брой лечебни заведения обиколихме, само че съвсем на всички места споделиха, че е късно за аборт. Татко хвърли една торба с пари на масата и сподели, правете каквото желаете, не ни би трябвало дете.

Ако по-рано се отнасях с детето в корема си като с кукла, то след тези думи разбрах, че то няма никой различен с изключение на мен. Аз съм му майка, би трябвало да го пазя.

Молех татко ми да си промени мнението, на крайници му паднах, само че той беше неотстъпчив.

В едната болница се съгласиха да провокират изкуствено раждане, в другата се съгласиха да ме одобряват под непозната персонална карта, а по-късно да дадат детето за осиновяване. Татко се замисли. Гинекологът го убеди, само че при изискване, че в този момент ще остана в болничното заведение и ще лежа там до раждането.

Татко ме остави и си отиде. Няколко дни по-късно моят гинеколог Александър ме предложения да му гостувам за една нищувка. С наслада се съгласих, тъй като беше отвратително да се спи в отделението, където всички стенеха и хъркаха, а аз лежах там изтощена.

Така живях с него до раждането, а по-късно той ме предложения да остана вечно. Оженихме се, когато детето беше на годинка.

Попитах го за какво го направи? Защо ме избави от аборт? Защо се ожени за малолетна? Защо ме предложения? Имах доста въпроси.

Той сподели единствено, че бременната му брачна половинка е починала в злополука. И в деня, когато дойдохме с баща при него, било тъкмо една година от датата на нещастието.

Сутринта той бил в църквата и помолил Бог за знак какво да прави по-нататък, по какъв начин да живее, когато към този момент нямал сили да стане заран. Когато видял името на жена си на персоналната ми карта, той схванал, че би трябвало да се намеси, тъй като този път можел да помогне.

Кръстихме сина ни по този начин както изиска той. Знам, че това е името на бившето му неродено дете, само че не ми е болно. Радвам се, че имам семейство. Вече не приказвам с родителите си. В деня на раждането Сашо им се обади и сподели, че всички са живи и здрави, само че няма потребност да идват повече.

Днес при нас всичко е наред, отново съм бременна. Хубаво би било с две деца да мога да карам кола, само че мъжът ми е срещу вземането на брошура, разбирам го. Нека това е цената, която би трябвало да платя за моето благополучие.