Родих на 17 г., мислех, че няма да се справя. Но се разплаках, когато ми се обадиха от училище
Бях на 17 години, когато родих сина си… Станах самотна майка. Не ми казвайте какъв брой съм била глупава. Знам го. Днес аз съм на 23, той – на 6.
Направих доста глупави неточности като родител. И то освен неточности като „ О, инцидентно оставих бебето и то падна от леглото и в този момент се усещам извънредно “…
Имам поради други неточности. Грешки на възрастта. Няколко пъти сложих себе си преди всичко. Не постоянно съм била най-грижовната майка. Имаше моменти, в които в действителност съжалявах, че го оставих, тъй като в никакъв случай нямаше да мога да му дам това, което заслужава.
Ние сме доста небогати. Постоянно закъсняваме за учебно заведение. Аз съм извънредно неорганизирана и домът ми постоянно е зона на злополучие. Почти сме като клошари поради моите неточности.
Но от друга страна… мога да кажа почтено, че станах доста по-добър родител, тъй като грешките ми ме накараха да се погледна в профил и съумях да си направя съответните заключения.
Има доста положителни неща, които мога да кажа за себе си като родител – в никакъв случай не съм удряла сина си и рядко му викам, доста съм спокойна и търпелива с него. Полагам доста старания да бъда прочувствено открита и да разисквам разнообразни обстановки с него, да го разбирам.
Опитвам се да вземам участие в неговото образование и в това време се занимавам със своето образование. Винаги съм била доста нежна и любяща към него.
И бях възнаградена. Знам, че съвсем всеки родител счита, че детето му е съвършено – само че аз не мисля по този начин. Виждам обаче, че е доста положително и интелигентно момче.
У него стартират да се появяват първите признаци на зрялост – способността да разсъждава разумно, да отсрочва удовлетворението си, да учи обществените граници, да мисли преди да работи и приказва.
Вчера учителката на сина ми ми се обади и сподели, че желае да го запише в стратегия за напреднали по четене, правопис и математика, тъй като е доста по-умен от връстниците си.
Бях толкоз горда, че се разплаках, когато й благодарих. Обикновено не съм прекомерно сантиментална, само че през вчерашния ден гордостта и насладата за сина ми ме превзеха. Най-накрая разбрах, че синът ми е крепко и способно дете, като всички негови връстници, и го дисциплинирам добре. Може би не напълно вярно, само че се оправям добре.
