Любопитни факти за бутилките
Бутилката е един от най-старите предмети на земята, създадени от човешки ръце.
Археолозите са разкрили стъкларска работилница в Египет, съществувала почти 1300 години пр.Хр. По време на индустриалния развой египтяните употребявали железен кол, към който оформяли бъдещата бутилка от кварцова паста.
Тогава по принцип бутилките били правени във формата на разнообразни зеленчуци или на човешко тяло. През I век пр.Хр. във Финикия изобретили стъклонадувната тръба, което доста опростило процеса на работа със стъклото.
Производството на стъклени бутилки и разнообразни типове флакони било необятно публикувано на територията на Древен Рим, а археологическите разкопки демонстрират, че в по-голямата си част те имали освен идентична форма, само че една и съща маркировка.
През Средновековието изключително бързо се развило производството на стъкло във Венеция, която след XIII век се трансформирала в европейски център на стъкларската промишленост за много дълго време.
Това се свързва с завладяването на византийската столица Константинопол от кръстоносците на ІV кръстоносен поход - оттова те донесли мостри на византийския живописен жанр и нови технологии.
Близкият до Венеция остров Мурано станал център на стъкларското произвеждане, откъдето и новото висококачествено стъкло получило названието „ муранско ". Изолацията на работилниците, съсредоточени на острова, пособия дълго време на венецианците да държат в загадка методите за произвеждане на муранското стъкло.
Следващата софтуерна иновация в работата със стъкло трябвало да изчака до началото на XVII век, когато в Англия се появила въглищна пещ за обгаряне на стъкло. Тя заменила обгарянето с дърва, което давало по- неприятни характерности на стъклото.
По-високата температура осигурявала нараснала издръжливост и мрачен цвят на бутилката, което било оценено на първо място от винопроизводителите. С развиването на технологиите бутилките престанали да се смятат за първокласен предмет, а устойчиво навлезли в всеобща приложимост.
Следващият значим стадий в стъкларството настъпил през 1901 година, когато в Англия инженерът Оуенс основава първата автоматизирана машина за произвеждане на бутилки. Днес необятно се употребяват пластмасовите бутилки - в тях се налива огромна част от газираните питиета.
Повечето са по-големи по размер от стъклените и се отличават с минимални разноски за производството им, а могат да се употребяват и за най-различни домашен цели.
С появяването на пластмасовите бутилки стартира и конкурентна битка сред техните производители - през днешния ден по рафтовете на магазините можете да видите много забавни пластмасови бутилки с най-различна форма.
Но стъклените бутилки остават в приложимост и не се планува скорошното им изгубване, изключително за висококачествените алкохолни питиета. Интересен факт е, да вземем за пример, че производителите на шампанско употребяват свои лични обозначения на бутилките си според от техния размер, като ги назовават с разнообразни древен имена.
Например, общоприета бутилка от 750 мл се назовава просто " бутилка ", до момента в който 1.5-литровата е „ Магнум ". Бутилката от 6 литра е посочена „ Матусаил " - който древен воин, съгласно Стария завет, живял 969 години. Най-голямата бутилка за шампанско, с размер 30 литра, е „ Мелхиседек " - животът на този древен персонаж нямал нито начало, нито край.
Археолозите са разкрили стъкларска работилница в Египет, съществувала почти 1300 години пр.Хр. По време на индустриалния развой египтяните употребявали железен кол, към който оформяли бъдещата бутилка от кварцова паста.
Тогава по принцип бутилките били правени във формата на разнообразни зеленчуци или на човешко тяло. През I век пр.Хр. във Финикия изобретили стъклонадувната тръба, което доста опростило процеса на работа със стъклото.
Производството на стъклени бутилки и разнообразни типове флакони било необятно публикувано на територията на Древен Рим, а археологическите разкопки демонстрират, че в по-голямата си част те имали освен идентична форма, само че една и съща маркировка.
През Средновековието изключително бързо се развило производството на стъкло във Венеция, която след XIII век се трансформирала в европейски център на стъкларската промишленост за много дълго време.
Това се свързва с завладяването на византийската столица Константинопол от кръстоносците на ІV кръстоносен поход - оттова те донесли мостри на византийския живописен жанр и нови технологии.
Близкият до Венеция остров Мурано станал център на стъкларското произвеждане, откъдето и новото висококачествено стъкло получило названието „ муранско ". Изолацията на работилниците, съсредоточени на острова, пособия дълго време на венецианците да държат в загадка методите за произвеждане на муранското стъкло.
Следващата софтуерна иновация в работата със стъкло трябвало да изчака до началото на XVII век, когато в Англия се появила въглищна пещ за обгаряне на стъкло. Тя заменила обгарянето с дърва, което давало по- неприятни характерности на стъклото.
По-високата температура осигурявала нараснала издръжливост и мрачен цвят на бутилката, което било оценено на първо място от винопроизводителите. С развиването на технологиите бутилките престанали да се смятат за първокласен предмет, а устойчиво навлезли в всеобща приложимост.
Следващият значим стадий в стъкларството настъпил през 1901 година, когато в Англия инженерът Оуенс основава първата автоматизирана машина за произвеждане на бутилки. Днес необятно се употребяват пластмасовите бутилки - в тях се налива огромна част от газираните питиета.
Повечето са по-големи по размер от стъклените и се отличават с минимални разноски за производството им, а могат да се употребяват и за най-различни домашен цели.
С появяването на пластмасовите бутилки стартира и конкурентна битка сред техните производители - през днешния ден по рафтовете на магазините можете да видите много забавни пластмасови бутилки с най-различна форма.
Но стъклените бутилки остават в приложимост и не се планува скорошното им изгубване, изключително за висококачествените алкохолни питиета. Интересен факт е, да вземем за пример, че производителите на шампанско употребяват свои лични обозначения на бутилките си според от техния размер, като ги назовават с разнообразни древен имена.
Например, общоприета бутилка от 750 мл се назовава просто " бутилка ", до момента в който 1.5-литровата е „ Магнум ". Бутилката от 6 литра е посочена „ Матусаил " - който древен воин, съгласно Стария завет, живял 969 години. Най-голямата бутилка за шампанско, с размер 30 литра, е „ Мелхиседек " - животът на този древен персонаж нямал нито начало, нито край.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ