Броят на хората в световен мащаб, преживели паник атака поне

Броят на хората в международен мащаб, претърпели паник офанзива най-малко един път в живота си, се усилва непрестанно. А когато тя пристигна един път, шансът да се повтори е огромен.

Дори да имаме възприятието, че паник офанзивите ни връхлетяват без основателна причина, като че ли от нищото, в действителност не е по този начин. Нашите ежедневни привички и отрицателни мисловни модели са тези, които ни вкарват все по-дълбоко в спиралата на паническото разтройство.

И когато ни обземе възприятието на безпокойствие, най-вероятно още веднъж сме го провокирали по един от тези метод.

Страх от паник офанзива

Да се опасяваме от това да получим паник офанзива в даден обстановка е най-лесният метод сами да я предизвикаме.

Преувеличаване

Ако имаме навика да вършим от мухата слон, то тогава нищо чудно, че суматохата е наш правилен сателит. Когато всичко за нас е на живот и гибел, всяка задача е най-важната на света и крайностите са нормалният ни метод на мислене, вредим на себе си повече, в сравнение с го осъзнаваме.

Черногледство

Задълбаването постоянно в най-черния вероятен сюжет също доста бързо ни кара да изпитаме онази завладяваща суматоха. Това, че нещо теоретично е допустимо да се случи, не значи, че в действителност ще се случи. Но мисълта за него кара сърцето ни да бие учестено, а съзнанието ни да е изцяло замъглено.

Хипервентилация

Това е синдром на учестеното, плитко дишане, което е главен симптом за прекалено безпокойствие. То е и един от признаците на паник офанзивата, казвайки на тялото ни, че нещо не е наред.

Най-лесният метод да се противопоставим е като практикуваме надълбоко и постепенно диафрагмено дишане. Вдишваме през носа за четири секунди, издишваме през устата за шест. Правим пауза от две секунди и повтаряме няколко пъти.

Стрес

Изпитваме го всекидневно, по един или различен мотив. Дали ще е работата, фамилията, финансите или любовта - аргументите да сме уплашени са доста. А това чувство елементарно отключва паник офанзивите. Затова е от значително значение да съумяваме да релаксираме и " изключваме " за проблемите, написа The Healthy.

Заключения

Стигането до крайни заключения, които евентуално са правилни единствено в главата ни, е друга неприятна услуга, която си вършим. Ако решим, че ще се изложим на изявлението за работа или че всички сътрудници ни ненавиждат, без изобщо да сме сигурни в това, суматохата елементарно ще ни обземе.

Емоционални разсъждения

Подобно на горния табиет, и тук сами се убеждаваме в неща, които не са истина. Това, че може да се усещаме отговорни за дадена обстановка, не значи, че в действителност сме. И е значимо да мислим не посредством страстите, а посредством разсъдъка си.

Премисляне и проучваме

Колкото повече задълбаваме в дадена обстановка, толкоз повече тревога генерира тя у нас. Най-важният съвет, който можем да дадем сами на себе си, е да не съжаляваме за предишното и да не се тревожим за бъдещето, тъй като те не са под наш надзор. Няма потребност да премисляме всяка своя казана дума на първа среща и да съжаляваме, че не сме се изразили по различен метод.

Отлагане

В кратковременен проект то може да понижи напрежението ни - в случай че си дадем къса пауза по време на под напрежение работен ден да вземем за пример. Но в случай че се трансформира в наш табиет, по-скоро ще генерира суматоха. Паника от това, че имаме куп несвършени задания и прекомерно малко време за тях да вземем за пример.

Социалните мрежи

Според разнообразни проучвания, колкото повече време прекарваме в обществените мрежи, толкоз по-голяма е вероятността да изпитваме тревога, меланхолия и суматоха. А безпокойството от нещата, които виждаме онлайн, провокира паник офанзиви.

Тълпи

Доста постоянно паник офанзивите се появяват, когато сме заобиколени от доста хора. Тогава се отключва агарофобия - боязън от това да бъдеш в навалица. /lifestyle.bg