Брачните стереотипа, на които робуваме
„ Бракът като подобен няма никаква научна аргументация: двама души, които едвам се познават, въобще не си подхождат, с разнообразни характери, израснали в друга културна среда и най-важното - от друг пол, би трябвало да живеят дружно, да спят в едно легло и да споделят ориста си един с различен, а евентуално тяхната орис е замислена да бъде изцяло друга. "
От времената, в които майсторът на магическия натурализъм Габриел Гарсия Маркес е написал тези думи, визията за брака в обществото се е изменила много. В множеството култури човек има правото да си избира самичък сътрудник и да взема решение да сътвори семейство. Но институцията на брака към момента е цялостна с патриархални предубеждения.
Съвременните девойки, които решават да останат сами, най-често изясняват нежеланието си да основат семейство с това, че не желаят да изгубят свободата си и да трансформират стандартите си на живот.
Дълбоко вкоренените хрумвания за това по какъв начин да наподобяват положителните връзки са много разнообразни. И в случай че към момента неумишлено или по инерция се придържате към тези хрумвания, е време да им кажете довиждане, поучава Юлия Зайкова в heroine.ru.
1 . Жената е досадница
Традиционният отрицателен облик на дамата е тази, която от самото начало тормози мъжа си с искания и упреци. Смята се, че точно дамата лимитира свободата на мъжа, като непрекъснато му припомня за неговите отговорности.
Неотдавна учени от калифорнийския университет обявиха, че съгласно нови изследвания именно дамата е най-досадния член на фамилията. Мъжете, несъмнено, се съгласяват с тази „ вест “ и не престават да играят мъченическа роля като жертви на женските нервности.
Но може би повода не е в любовта на нежния пол към свадите, а в сексисткото разделяне на прочувствените връзки? Преди всичко на дамата лежи отговорността да управлява всичко у дома, от всекидневните каузи и сметките до рождените дни на роднините и децата. Мъжът е този, на който е обикновено за тях да му се припомня в точния момент, а в случай че нещо не обърка, то е тъй като дамата е отговорна. Обаче в случай че дамата носи прочувствената отговорност в брата, тя е типична заядливка, в случай че не го прави - безотговорна.
Само че в актуалните времена е нормално и двамата сътрудници да дават отговор за фамилните задачи и да си припомнят за тях един на различен. И да го вършат с почитание.
2 . Споровете са допълнително
Когато двама сътрудници настояват, че в никакъв случай не спорят и не се карат, се сещам за своите родители. Те не могат да си кажат „ Добро утро! “, без да се изпокарат. И си мисля, че перманентният спор от време на време е гаранция за силата на една връзка.
Идеята, че бракът е мир и естетика, звучи изкушаващо, само че не е реалистична. Очакването, че дълготрайните взаимоотношения могат да бъдат свободни от спорове, е химера. Стереотипът за идеалния брак принуждава партньорите да лимитират своите страсти и потребности. Това обаче не е справедлиово нито във връзка с дамите, нито към мъжете.
Вечните кавги също не са образец за подражателство, само че в връзките е значимо да останеш себе си, да изпуснеш парата и да разрешиш споровете, а не да ги прикриваш зад благи усмивки.
3 . Жен ата би трябвало да е вечно красива и постоянно мл а да
Днес доста от нас могат да се посмеят на брачните наръчници от 50-те години на предишния век, цялостни със препоръки по какъв начин дамата да бъде постоянно красива и да носи единствено розово дантелено долни дрехи.
Само че продължаваме да сме заложници на упованията, че би трябвало да останем привлекателни и след брака. Изискванията за външен тип след основаването на фамилията стават единствено по-строги. Ако дамата добави няколко кг и замести високите токчета с комфортни обувки, тя ще бъде упрекната, че сътрудникът ѝ е изгубил интерес към нея. Никой не регистрира, че тя се грижи за две деца, върти къщата и върви на работа.
Няма спор, че е значимо да сме с добър външен тип, а да сме привлекателни за близките дава самочувствие, само че не трябва да живеем в боязън, че нашата половост и осанка са единственото, което има значение.
Целият текст прочетете на noviteroditeli.bg
От времената, в които майсторът на магическия натурализъм Габриел Гарсия Маркес е написал тези думи, визията за брака в обществото се е изменила много. В множеството култури човек има правото да си избира самичък сътрудник и да взема решение да сътвори семейство. Но институцията на брака към момента е цялостна с патриархални предубеждения.
Съвременните девойки, които решават да останат сами, най-често изясняват нежеланието си да основат семейство с това, че не желаят да изгубят свободата си и да трансформират стандартите си на живот.
Дълбоко вкоренените хрумвания за това по какъв начин да наподобяват положителните връзки са много разнообразни. И в случай че към момента неумишлено или по инерция се придържате към тези хрумвания, е време да им кажете довиждане, поучава Юлия Зайкова в heroine.ru.
1 . Жената е досадница
Традиционният отрицателен облик на дамата е тази, която от самото начало тормози мъжа си с искания и упреци. Смята се, че точно дамата лимитира свободата на мъжа, като непрекъснато му припомня за неговите отговорности.
Неотдавна учени от калифорнийския университет обявиха, че съгласно нови изследвания именно дамата е най-досадния член на фамилията. Мъжете, несъмнено, се съгласяват с тази „ вест “ и не престават да играят мъченическа роля като жертви на женските нервности.
Но може би повода не е в любовта на нежния пол към свадите, а в сексисткото разделяне на прочувствените връзки? Преди всичко на дамата лежи отговорността да управлява всичко у дома, от всекидневните каузи и сметките до рождените дни на роднините и децата. Мъжът е този, на който е обикновено за тях да му се припомня в точния момент, а в случай че нещо не обърка, то е тъй като дамата е отговорна. Обаче в случай че дамата носи прочувствената отговорност в брата, тя е типична заядливка, в случай че не го прави - безотговорна.
Само че в актуалните времена е нормално и двамата сътрудници да дават отговор за фамилните задачи и да си припомнят за тях един на различен. И да го вършат с почитание.
2 . Споровете са допълнително
Когато двама сътрудници настояват, че в никакъв случай не спорят и не се карат, се сещам за своите родители. Те не могат да си кажат „ Добро утро! “, без да се изпокарат. И си мисля, че перманентният спор от време на време е гаранция за силата на една връзка.
Идеята, че бракът е мир и естетика, звучи изкушаващо, само че не е реалистична. Очакването, че дълготрайните взаимоотношения могат да бъдат свободни от спорове, е химера. Стереотипът за идеалния брак принуждава партньорите да лимитират своите страсти и потребности. Това обаче не е справедлиово нито във връзка с дамите, нито към мъжете.
Вечните кавги също не са образец за подражателство, само че в връзките е значимо да останеш себе си, да изпуснеш парата и да разрешиш споровете, а не да ги прикриваш зад благи усмивки.
3 . Жен ата би трябвало да е вечно красива и постоянно мл а да
Днес доста от нас могат да се посмеят на брачните наръчници от 50-те години на предишния век, цялостни със препоръки по какъв начин дамата да бъде постоянно красива и да носи единствено розово дантелено долни дрехи.
Само че продължаваме да сме заложници на упованията, че би трябвало да останем привлекателни и след брака. Изискванията за външен тип след основаването на фамилията стават единствено по-строги. Ако дамата добави няколко кг и замести високите токчета с комфортни обувки, тя ще бъде упрекната, че сътрудникът ѝ е изгубил интерес към нея. Никой не регистрира, че тя се грижи за две деца, върти къщата и върви на работа.
Няма спор, че е значимо да сме с добър външен тип, а да сме привлекателни за близките дава самочувствие, само че не трябва да живеем в боязън, че нашата половост и осанка са единственото, което има значение.
Целият текст прочетете на noviteroditeli.bg
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ