Бозайниците са станали топлокръвни преди около 233 милиона години
Бозайниците са станали топлокръвни преди към 233 милиона години, откри интернационален екип от учени, представени от Ройтерс.
Специалистите са изследвали анатомията на вътрешното ухо на живи и изчезнали бозайници, както и на техните близки родственици, с цел да отговорят на действителен отдавна въпрос.
Изследователите са открили, че прародители на бозайниците са имали във вътрешното си ухо по-малки полукръгли канали - цялостни с течност тръбички, които оказват помощ за поддържане на салдото.
На тази база са създали умозаключение, че бозайниците са станали топлокръвни преди към 233 милиона години.
Първите същества, при които това е открито, са така наречен млекопитаещи синапсиди. Те обаче не са публично класифицирани като бозайници, защото първите същински такива се появяват към 30 милиона години по-късно.
Ендотермията, както е наричана топлокръвността, еволюира във време, когато се оформят значими характерности в тялото на бозайниците, в това число мустаците и козината, настъпват промени в гръбначния дирек, свързани с походката, диафрагмата, челюстна става и слухова система.
" Ендотермията е определяща характерност за бозайниците, в това число и при нас, хората. Наличието на съвсем непрекъсната висока телесна температура контролира всички наши дейности и държания, от приема на храна до познавателните качества, от напредването до местата, където живеем ", споделя палеонтологът Рикардо Араужо от Лисабонския университет. Той е съавтор на проучването, оповестено в списание " Нейчър ". В екипа са и английски палеонтолози.
Високият метаболизъм при бозайниците поддържа вътрешна температура, самостоятелна от заобикалящата ги среда. Студенокръвни животни като гущерите възприемат тактики като печене на слънце, с цел да се затоплят.
Ендотермията при бозайниците доближава до постепенен миг при динозаври и летящи влечуги, наречени птерозаври, появили се за първи път почти по това време. Тя дава преимущества, споделят учените.
Бозайниците тичат по-бързо и на по-големи дистанции, дейни са по-дълъг интервал от време, усилва се площта за търсене на храна. " Всичко това обаче е на висока цена. Повечето сила изисква повече храна, търсене и така нататък, " споделя Араужо.
Определянето по кое време е зародила ендотермията посредством вкаменелости е било мъчно, само че вътрешното ухо дава решение. Намиращата се там течност, както и всички течности, се трансформират с температурата. При студенокръвните животни течността във вътрешното ухо е по-хладна и по-гъста, което постанова по-широки канали. Топлокръвните животни имат по-малко ушна течност и по-малки полукръгли канали.
Изследователите са сравнили анатомията на ушите на 341 животни, като 243 от тях съществуващи и 64 изчезнали. Това демонстрира настъпването на ендотермия милиони години по-късно от предходни оценки.
Бозайниците са имали второстепенна роля в екосистемите, доминирани от динозаври, преди да поемат властта след всеобщото изгубване на гигантските създания преди към 66 милиони години. Днес бозайниците и птиците са топлокръвни.
Специалистите са изследвали анатомията на вътрешното ухо на живи и изчезнали бозайници, както и на техните близки родственици, с цел да отговорят на действителен отдавна въпрос.
Изследователите са открили, че прародители на бозайниците са имали във вътрешното си ухо по-малки полукръгли канали - цялостни с течност тръбички, които оказват помощ за поддържане на салдото.
На тази база са създали умозаключение, че бозайниците са станали топлокръвни преди към 233 милиона години.
Първите същества, при които това е открито, са така наречен млекопитаещи синапсиди. Те обаче не са публично класифицирани като бозайници, защото първите същински такива се появяват към 30 милиона години по-късно.
Ендотермията, както е наричана топлокръвността, еволюира във време, когато се оформят значими характерности в тялото на бозайниците, в това число мустаците и козината, настъпват промени в гръбначния дирек, свързани с походката, диафрагмата, челюстна става и слухова система.
" Ендотермията е определяща характерност за бозайниците, в това число и при нас, хората. Наличието на съвсем непрекъсната висока телесна температура контролира всички наши дейности и държания, от приема на храна до познавателните качества, от напредването до местата, където живеем ", споделя палеонтологът Рикардо Араужо от Лисабонския университет. Той е съавтор на проучването, оповестено в списание " Нейчър ". В екипа са и английски палеонтолози.
Високият метаболизъм при бозайниците поддържа вътрешна температура, самостоятелна от заобикалящата ги среда. Студенокръвни животни като гущерите възприемат тактики като печене на слънце, с цел да се затоплят.
Ендотермията при бозайниците доближава до постепенен миг при динозаври и летящи влечуги, наречени птерозаври, появили се за първи път почти по това време. Тя дава преимущества, споделят учените.
Бозайниците тичат по-бързо и на по-големи дистанции, дейни са по-дълъг интервал от време, усилва се площта за търсене на храна. " Всичко това обаче е на висока цена. Повечето сила изисква повече храна, търсене и така нататък, " споделя Араужо.
Определянето по кое време е зародила ендотермията посредством вкаменелости е било мъчно, само че вътрешното ухо дава решение. Намиращата се там течност, както и всички течности, се трансформират с температурата. При студенокръвните животни течността във вътрешното ухо е по-хладна и по-гъста, което постанова по-широки канали. Топлокръвните животни имат по-малко ушна течност и по-малки полукръгли канали.
Изследователите са сравнили анатомията на ушите на 341 животни, като 243 от тях съществуващи и 64 изчезнали. Това демонстрира настъпването на ендотермия милиони години по-късно от предходни оценки.
Бозайниците са имали второстепенна роля в екосистемите, доминирани от динозаври, преди да поемат властта след всеобщото изгубване на гигантските създания преди към 66 милиони години. Днес бозайниците и птиците са топлокръвни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ