Отец Саръев: Телевизорът съсипа българина, все чака печалба – 5 милиона, 50 хиляди, автомобил
Боян Саръев е български православен свещеник, създател през 1990 година и понастоящем ръководител на Движението за християнство и напредък „ Св. Йоан Предтеча “, което си слага за съществена цел да върне в християнската религия потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 година в с. Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, само че приема християнството. Завършва милиционерското учебно заведение в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година приключва и школата на Министерство на вътрешните работи в София. По-късно стартира работа в цех „ Електрон “. През 1990 година е ръкоположен за дякон, а по-късно и за духовник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „ Св. Успение Богородично “ в Кърджали. Развива необятна благотворителна, просветителна и мисионерска активност. Женен, има щерка и наследник. Саръев даде изявление пред Екатерина Петрова за Ретро.бг.
– Отец Саръев, по какъв начин си отиде тази година в нравствен проект, по-смирен ли стана българинът, или по-гневен, повече ли търси очакване във вярата, или се взира в материалното?
– Изтече и тази Господня година, която беше немного удобна в веществен и нравствен проект, тъй като, за жалост, съвсем нищо не се прави за материалното напредване на българския народ, а в нравствен проект пък народът напълно умишлено и сякаш преднамерено се отдалечава от ден на ден от църквата, от Бога, от духовното. Все повече ги интересува това, което може да бъде пипнато с ръка, което може да бъде прекарано през гърлото, да бъде изядено и изпито. Като наклонност се вижда отлив на християните от Църквата. Никой не желае старателно да се труди на Божията равнища. Всеки желае казусът – бил той веществен или нравствен, да бъде позволен със размах, незабавно. Затова хората, вместо да вървят в храма да се молят и да демонстрират старание, самообладание, неизменност, избират да отидат на екстрасенси, баячки, измамници, шарлатани, които незабавно, със размах, им вземат решение проблемите – като им обяснят, че имат „ фамилна карма “, „ родово проклинание “ и всевъзможни парадокси и безумия. Докато Църквата, Бог и вярата изискват неизменност, старание, самообладание. Обществото ни като цяло чака даже от Църквата магическо влияние на решаването на проблемите. Просто с цел да се случват нещата без тяхно изпитание, без тяхна битка.
Човекът се сеща за Бога единствено в най-трудните си моменти. И тогава към този момент въздъхва, отпуска ръце и споделя: „ Господи, в случай че те има, направи нещо “. И то отново не с религия, а със подозрение, с ангажименти: „ Ако те има “. Как можеш да чакаш нещо от някого, в случай че не си сигурен дали съществува.
Като че ли годините на атеизма дадоха също отражение върху тази религия. 45 години българският народ беше държан вън и настрана от Църквата. А душата на българина е заредена с доста „ бабешко “ православие. „ Една баба споделила “. Идва някой в църквата и ми споделя: „ Аз питах една баба и тя ми сподели, че би трябвало да ида еди-къде си, от три кладенеца вода да събера, да си измия очите във водата от угарките на свещите… “. Нещо извънредно е!
– Голяма част на неверието на българина може би се дължи на това, че той се отъждествява с лицата от дребния екран, от „ тв приемника “. А там му демонстрират хора, бързо забогатели, спечелили от лотарии, томболи. Може би това го кара да има вяра, че и на него ще му се случи, без да постави изпитание?
– Да, всеки българин мечтае за „ улучване на тотото “, за огромна премия, за милиони. Николай Хайтов беше споделил преди време, че „ малкия екран е като гилотина за българския народ “ – тя „ реже главата “ на българина, тъй като той в действителност е вперен в дребния екран. И която и стратегия да пуснете, все някой е спечелил – 50 хиляди, 5 милиона, автомобил и така нататък И всеки чака бързо и елементарно замогване, без да направи никакво изпитание. Това е грубото материално отношение към света. Затова и Антихристът, който чакаме всички православни християни, ще ръководи света въз основата на удовлетворяването на материалните потребности на обществото. Всички ще имат облаги от тотото, милиони в банковите си сметки. И в действителност забравяме обикновените предизвестия на нашия Господ Иисус Христос, който ни споделя: „ Каква изгода имате вие, в случай че придобиете целия свят, а повредите душата си? “. И че по-важно е да съхраним душата си, в сравнение с да спечелим милиони. Господ споделя: „ Първо търсете царството Божие и Неговата истина “, т.е. духовното начало би трябвало да бъде водещо. И по-късно всичко останало.
– А по какъв начин ви се коства – трансформираха ли те през тази година държанието си в чисто нравствен проект, или продължиха да си „ орат “ на тяхната материална „ равнища “?
– Нищо не трансформираха в държанието си нашите политици и държавници. По-скоро тази година пролича тяхната порочност и безсъвестност. Имам поради – с жилищата, с къщите, с всякакви измами. За страдание, доста елементарно им се размина. Малко башибозушка политика и държание – провини се някой и го махнат. Въпросът е да не се позволява, да няма такива неща. А пък в случай че някой е сбъркал, дано се отнасят самостоятелно към случая, а не с обща мяра да се мери. В този смисъл тази година видяхме много безсъвестност и лакомия. Те по принцип и по тази причина стават политици. В България политиката към този момент 30 години е средство за благоденствие и за замогване. Никой авансово от тези държавници, политици и общественици не потегля в политиката за да оправя публичните проблеми. Той отива да оправя себе си, фамилията си, до девето коляно, за жалост.
– Какво не ви дава да заспите, какво ви тревожи, какви духовни мисли ви спохождат? Защото вие сте виновен за огромно паство и това е в действителност сериозен ангажимент.
– Основният проблем, който ме занимава, не е обвързван с националните проблеми. Аз не мога да вземам решение проблемите на страната. В мен се е вклинил, като чеп се е забил казусът за Родопите. Аз съм роден в Родопите, израснал съм там, познавам това население. Имам поради по-точно помохамеданчените българи, с които 30 години се занимавам. Разбира се, значително работа свърших, хиляди хора покръстих. Обърнах значително един развой към връщането на помохамеданчените българи към християнството. Съдействах на доста църкви, с мое персонално присъединяване са издигнати, други възобновени, ремонтирани и прочие Но мен това ме занимава, това не ми дава покой. Защото Родопите са към момента на кръстопът, по-точно популацията, тези процеси, които протичат. В Родопите протичат освен процеси на християнизиране, само че и процеси с противоположен знак. Много народ се ислямизира – хора, които в никакъв случай не са изповядвали исляма. Много младежи, които в никакъв случай не са носили примерно турско-арабски имена, в този момент са с такива имена. Хайтов (аз обичам да го изтъквам, тъй като ние бяхме единомишленици, бяхме положителни другари и той доста препоръки ми е давал) споделяше: „ От ориста на Родопите зависи ориста на България “. Защото ние тук сме на границата сред две култури, сред две цивилизации, сред исляма и християнството.
Тревожи ме и отливът от Църквата. Тревожи ме това, че имаме църковни чиновници, които не са на задоволително равнище, които повече разрушават престижа на Църквата, в сравнение с да го издигат.
– И въпреки всичко – какво ви дава вяра да продължите напред?
– Мотивира ме вярата. Въпреки че нещата са комплицирани, макар че са сложни – и в районен, и в народен проект. Аз имам вяра, че Бог има проект, прекрасен, позитивен проект за българския народ и че в края на краищата това, което не е допустимо за индивидите, е допустимо за Бога. И в случай че той в действителност има своя позитивен проект за Родопите и за българския народ, то ние нямаме съображение да се тревожим толкоз мощно и да изкарваме непрекъснато безсънни нощи и прединфарктни вечери. Може просто всеки да си прави работата и да спомагаме по Божия воля в едни или други процеси, които ще доведат до добър свършек в края на краищата.
Виж още:
