Как и защо френският петел спря да кукурига на световната сцена
Боян Радойков*
Президентът Еманюел Макрон се оказа извънредно плодороден в неуспехите си. Когато пристигна време за равносметка, той ще може да регистрира впечатляващата им поредност и във външната политика на Франция. Освен това няма да има и зад кого да се скрие. Г-н Макрон взема решение всичко самичък, със препоръките на няколко близки сътрудници, а министрите се свеждат до това да изнасят с политически реторики авансово написаните и утвърдени от Елисейския замък презентации.
Въпреки че претендираше за доктринален раздор с предшествениците си, външната политика на Еманюел Макрон се характеризира на първо място с
контрапродуктивна персонализация
Списъкът с провали е дълъг, само че не е обстоен. Оставащите години от мандата му сигурно ще донесат още изненади.
Най-скъпата дипломатическа неточност във финансово отношение беше обвързвана с провалените договаряния за произвеждане на австралийски подводници. През 2016 година, австралийското държавно управление подписа контракт за 34,3 милиарда евро с френската Naval Group (по-късно преоценен на 56 милиарда евро).
Аферата с подводниците
противопостави Франция на Австралия, само че и на Съединените щати и Обединеното кралство от 15 септември 2021 година насам, след неочакваното отменяне на поръчка за дванадесет подводници за австралийските военноморски сили. Тази рецесия докара до историческото отзоваване на френските посланици в Съединените щати и в Австралия. Френският президент обществено упрекна тогавашният министър-председател на Австралия Скот Морисън в неистина. Унижен от Байдън и подигран от Борис Джонсън, Макрон си го изкара на най-слабия от тримата членове на новия съюз, австралиеца.
Друг позорен неуспех бе глупостта на неговите разпоредби към ливанските управляващи след ужасяващата детонация в Бейрут. Президентът Макрон посети Ливан два пъти - през август и септември 2020 година - и направи безапелационни изказвания да се потърси отговорност от ливанската политическа класа и да се реализира политическо съглашение за сформиране на държавно управление в границите на " две седмици ". Какво е останало две години по-късно от тези императивни разпоредби? Много благосклонност към Макрон и
оскърбен имидж на Франция,
която не оказа помощ на ливанците по какъвто и да било метод да излязат от икономическата и политическата рецесия, в която са потопени и чийто край не се вижда даже през днешния ден.
В дневния ред на Макрон бяха също срещите с новия " цар " на Русия, Владимир Путин, с цел да откри решение на войната в Украйна. Първоначално телефонните му позвънявания и визитите бяха от известно значение, макар дългогодишното напрежение сред двете страни от последните 10 години, последица от рецесиите в Сирия и Либия. Приемайки Владимир Путин с помпозна гала в замъка Версай през май 2017 година, преди малко определеният Еманюел Макрон пое нов курс за възобновяване на връзките на доверие с Русия. Но уви!
Путин не го одобри насериозно,
а Франция, следвайки своите сътрудници от НАТО, последователно се дистанцира от Москва, откакто напрежението в Украйна ескалира в открити военни дейности.
Еманюел Макрон стартира 2022 година с ново оскърбление, този път в Африка, където Франция последователно се трансформира от съдружник избавител (въоръжена намеса в поддръжка на малийските войски с утвърждението на Организация на обединените нации: интервенция Serval и по-късно интервенция Barkhane) в нежелана военна мощ. На 31 януари, държавното управление на Мали даде на френския дипломат в Бамако 72 часа да си събере багажа и да напусне страната. Преди няколко години тази информация щеше да бъде възприета като един от най-хубавите къси вицове - " Мали прогони Франция ", само че в годините на Макрон даже това не е изумително. Това решение на малийското държавно управление символизира загубата на въздействие на Франция на континента, който се трансформира в игрална площадка за ползите на Русия, Турция и Китай.
Буркина Фасо също по този начин отхвърли френското наличие, което пристигна, с цел да поддържа битката против джихадистките групировки, вилнеещи из Сахел. След оспорвано наличие, 400-те бойци от френските специфични сили, участващи в интервенцията, наречена Sabre, са към този момент единствено спомен. И в двете африкански страни изгонените французи бяха сменени за позор и срам от руснаците на паравоенната формация " Вагнер ".
Миналата седмица, обиколката на Еманюел Макрон в Африка беше
катастрофална
за неговия имидж и този на страната, като един африкански президент обществено си разреши да го поучава пред публицистите по време на конференцията като капризно, невъзпитано дете. Нечувано.
Съвсем неотдавна Еманюел Макрон дефинира персоналните си връзки с краля на Мароко Мохамед VI като " другарски ". Рабат отговори малко и остро: " Отношенията не са нито другарски, нито положителни, нито сред двете държавни управления, нито сред Кралския замък и Елисейския замък ", съобщи по този мотив формален източник от мароканското държавно управление. Отношенията сред Франция и Мароко се утежниха през последните седмици, изключително след гласуването в Европейския парламент в края на януари на резолюция, осъждаща неналичието на независимост на печата в Мароко.
Гореописаните епизоди от поредицата неуспехи, претърпени от президента на Републиката, се дължат значително на неговата персона и на импулсивните черти на характера му. Тъй като Макрон не съумя да се обкръжи с опитни персони в региона на защитата, дипломацията и стопанската система, тази му позиция - " аз знам всичко по-добре от всички останали " - прекомерно скоро се оказа несъстоятелна и докара до пагубни последствия в ръководството на страната.
Като цяло Еманюел Макрон има типичен метод към френската външна политика, към който се прибавя волята му за възобновяване на френската дипломацията, която от години е с намаляващо въздействие. При все това, упадъкът на външната политика отразява упадъка на Франция като цяло. В нашия свят нещата се трансформират бързо и сегашните неуспехи на Франция се основават на исторически промени.
Например, въпросът за раждаемостта. Именно интензивността на тази раждаемост трансформира Франция във водеща европейска мощ по времето на Кралят Слънце Луи XIV. Това равнище се резервира със същия постоянен ритъм през вековете, само че през 2020 година, с 740 000 бебета, Франция записва най-ниската си раждаемост от 1945 година насам. С оглед на демографския взрив в света, без европейската си интеграция, Франция даже с нуклеарния си боеприпас би била маргинализирана като втородивизионен състезател в рамките единствено на няколко десетилетия.
Друг образец е образованието, което ще продължава да бъде най-важният въпрос пред всяко общество. Франция е доста обратно във всички интернационалните ранглисти (23-то място по математика), надалеч зад азиатските страни, Съединени американски щати и Германия. С френския език ситуацията е още по-лошо. Процентът на учениците, които не могат да четат при започване на 5-ти клас - в смисъл, че дешифрирането на текста не е съпроводено от схващане - се усилва през последните 10 години и в този момент той е над 20 %. Също по този начин, всяка година съвсем 150 000 млади французи напущат учебната система в резултат на научен неуспех.
Що се отнася до индустрията, Франция понастоящем заплаща висока цена за неверните политически решения от предишното, които я трансфораха в страна със забавено индустриално развиване. Нека си напомним лозунга отпреди няколко десетилетия - " промишленост без заводи ", поради който делът на индустрията във френския БНП спадна от 20 на 10 % за последните 25 години.
Всичко това бе съпроводено с непонятни решения на президента за разпускане на значими и постоянни държавни структури като дипломатическия, префектурния и инспекционния корпус, както и със закриване на Националното учебно заведение по администрация (ENA). Това обедняване на държавните механизми и средства за деяние беше обезщетено с всеобщо наемане на частни консултантски компании, които получиха милиарди от френското държавно управление, с цел да извършват работата, която нормално се разпореждаше на висшите държавни чиновници.
Упадъкът на Франция е
лоша вест за света
Страната имаше характерна роля на международната сцена. И никоя друга страна не може да наследи френската специфичност, френското изключение. Остава да се надяваме, че новото потомство френски политици и дипломати ще имат повече подготвеност, в сравнение с свръхголямо его в метода си към международните каузи.
*Боян Радойков е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Президентът Еманюел Макрон се оказа извънредно плодороден в неуспехите си. Когато пристигна време за равносметка, той ще може да регистрира впечатляващата им поредност и във външната политика на Франция. Освен това няма да има и зад кого да се скрие. Г-н Макрон взема решение всичко самичък, със препоръките на няколко близки сътрудници, а министрите се свеждат до това да изнасят с политически реторики авансово написаните и утвърдени от Елисейския замък презентации.
Въпреки че претендираше за доктринален раздор с предшествениците си, външната политика на Еманюел Макрон се характеризира на първо място с
контрапродуктивна персонализация
Списъкът с провали е дълъг, само че не е обстоен. Оставащите години от мандата му сигурно ще донесат още изненади.
Най-скъпата дипломатическа неточност във финансово отношение беше обвързвана с провалените договаряния за произвеждане на австралийски подводници. През 2016 година, австралийското държавно управление подписа контракт за 34,3 милиарда евро с френската Naval Group (по-късно преоценен на 56 милиарда евро).
Аферата с подводниците
противопостави Франция на Австралия, само че и на Съединените щати и Обединеното кралство от 15 септември 2021 година насам, след неочакваното отменяне на поръчка за дванадесет подводници за австралийските военноморски сили. Тази рецесия докара до историческото отзоваване на френските посланици в Съединените щати и в Австралия. Френският президент обществено упрекна тогавашният министър-председател на Австралия Скот Морисън в неистина. Унижен от Байдън и подигран от Борис Джонсън, Макрон си го изкара на най-слабия от тримата членове на новия съюз, австралиеца.
Друг позорен неуспех бе глупостта на неговите разпоредби към ливанските управляващи след ужасяващата детонация в Бейрут. Президентът Макрон посети Ливан два пъти - през август и септември 2020 година - и направи безапелационни изказвания да се потърси отговорност от ливанската политическа класа и да се реализира политическо съглашение за сформиране на държавно управление в границите на " две седмици ". Какво е останало две години по-късно от тези императивни разпоредби? Много благосклонност към Макрон и
оскърбен имидж на Франция,
която не оказа помощ на ливанците по какъвто и да било метод да излязат от икономическата и политическата рецесия, в която са потопени и чийто край не се вижда даже през днешния ден.
В дневния ред на Макрон бяха също срещите с новия " цар " на Русия, Владимир Путин, с цел да откри решение на войната в Украйна. Първоначално телефонните му позвънявания и визитите бяха от известно значение, макар дългогодишното напрежение сред двете страни от последните 10 години, последица от рецесиите в Сирия и Либия. Приемайки Владимир Путин с помпозна гала в замъка Версай през май 2017 година, преди малко определеният Еманюел Макрон пое нов курс за възобновяване на връзките на доверие с Русия. Но уви!
Путин не го одобри насериозно,
а Франция, следвайки своите сътрудници от НАТО, последователно се дистанцира от Москва, откакто напрежението в Украйна ескалира в открити военни дейности.
Еманюел Макрон стартира 2022 година с ново оскърбление, този път в Африка, където Франция последователно се трансформира от съдружник избавител (въоръжена намеса в поддръжка на малийските войски с утвърждението на Организация на обединените нации: интервенция Serval и по-късно интервенция Barkhane) в нежелана военна мощ. На 31 януари, държавното управление на Мали даде на френския дипломат в Бамако 72 часа да си събере багажа и да напусне страната. Преди няколко години тази информация щеше да бъде възприета като един от най-хубавите къси вицове - " Мали прогони Франция ", само че в годините на Макрон даже това не е изумително. Това решение на малийското държавно управление символизира загубата на въздействие на Франция на континента, който се трансформира в игрална площадка за ползите на Русия, Турция и Китай.
Буркина Фасо също по този начин отхвърли френското наличие, което пристигна, с цел да поддържа битката против джихадистките групировки, вилнеещи из Сахел. След оспорвано наличие, 400-те бойци от френските специфични сили, участващи в интервенцията, наречена Sabre, са към този момент единствено спомен. И в двете африкански страни изгонените французи бяха сменени за позор и срам от руснаците на паравоенната формация " Вагнер ".
Миналата седмица, обиколката на Еманюел Макрон в Африка беше
катастрофална
за неговия имидж и този на страната, като един африкански президент обществено си разреши да го поучава пред публицистите по време на конференцията като капризно, невъзпитано дете. Нечувано.
Съвсем неотдавна Еманюел Макрон дефинира персоналните си връзки с краля на Мароко Мохамед VI като " другарски ". Рабат отговори малко и остро: " Отношенията не са нито другарски, нито положителни, нито сред двете държавни управления, нито сред Кралския замък и Елисейския замък ", съобщи по този мотив формален източник от мароканското държавно управление. Отношенията сред Франция и Мароко се утежниха през последните седмици, изключително след гласуването в Европейския парламент в края на януари на резолюция, осъждаща неналичието на независимост на печата в Мароко.
Гореописаните епизоди от поредицата неуспехи, претърпени от президента на Републиката, се дължат значително на неговата персона и на импулсивните черти на характера му. Тъй като Макрон не съумя да се обкръжи с опитни персони в региона на защитата, дипломацията и стопанската система, тази му позиция - " аз знам всичко по-добре от всички останали " - прекомерно скоро се оказа несъстоятелна и докара до пагубни последствия в ръководството на страната.
Като цяло Еманюел Макрон има типичен метод към френската външна политика, към който се прибавя волята му за възобновяване на френската дипломацията, която от години е с намаляващо въздействие. При все това, упадъкът на външната политика отразява упадъка на Франция като цяло. В нашия свят нещата се трансформират бързо и сегашните неуспехи на Франция се основават на исторически промени.
Например, въпросът за раждаемостта. Именно интензивността на тази раждаемост трансформира Франция във водеща европейска мощ по времето на Кралят Слънце Луи XIV. Това равнище се резервира със същия постоянен ритъм през вековете, само че през 2020 година, с 740 000 бебета, Франция записва най-ниската си раждаемост от 1945 година насам. С оглед на демографския взрив в света, без европейската си интеграция, Франция даже с нуклеарния си боеприпас би била маргинализирана като втородивизионен състезател в рамките единствено на няколко десетилетия.
Друг образец е образованието, което ще продължава да бъде най-важният въпрос пред всяко общество. Франция е доста обратно във всички интернационалните ранглисти (23-то място по математика), надалеч зад азиатските страни, Съединени американски щати и Германия. С френския език ситуацията е още по-лошо. Процентът на учениците, които не могат да четат при започване на 5-ти клас - в смисъл, че дешифрирането на текста не е съпроводено от схващане - се усилва през последните 10 години и в този момент той е над 20 %. Също по този начин, всяка година съвсем 150 000 млади французи напущат учебната система в резултат на научен неуспех.
Що се отнася до индустрията, Франция понастоящем заплаща висока цена за неверните политически решения от предишното, които я трансфораха в страна със забавено индустриално развиване. Нека си напомним лозунга отпреди няколко десетилетия - " промишленост без заводи ", поради който делът на индустрията във френския БНП спадна от 20 на 10 % за последните 25 години.
Всичко това бе съпроводено с непонятни решения на президента за разпускане на значими и постоянни държавни структури като дипломатическия, префектурния и инспекционния корпус, както и със закриване на Националното учебно заведение по администрация (ENA). Това обедняване на държавните механизми и средства за деяние беше обезщетено с всеобщо наемане на частни консултантски компании, които получиха милиарди от френското държавно управление, с цел да извършват работата, която нормално се разпореждаше на висшите държавни чиновници.
Упадъкът на Франция е
лоша вест за света
Страната имаше характерна роля на международната сцена. И никоя друга страна не може да наследи френската специфичност, френското изключение. Остава да се надяваме, че новото потомство френски политици и дипломати ще имат повече подготвеност, в сравнение с свръхголямо его в метода си към международните каузи.
*Боян Радойков е някогашен интернационален чиновник на Организация на обединените нации и лекар по политически науки.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ