Дивият орангутан може да изчезне до десетилетие
Борнейския орангутан е подложен в застрашения лист на изчезващите животни, където се причислява към единствения си различен директен родственик – суматранския орангутан.
Това не се дължи на заболявания, климатични промени, грабителство или репродуктивна непълнота, това 100% е заслуга на хората.
Борнейските орангутани живеят в буйните тропически гори на Индонезия, гори, които заради всеобщата сеч, целяща насаждението на търговски плантации за палмово масло, са намалели с една четвърт, което се равнява на 76 милиона декара.
Ако се чудите за какво Индонезия е взела това решение, да се лиши от личните си неповторими запаси, единствено с цел да отглежда растително масло, това е по този начин, тъй като палмовото масло е .
Защо е по този начин? Защото палмовото масло е във всичко.
От бисквити до самун, пица, чипс и мн. други, палмовото масло се използва в съвсем всяка допустима част от хранителната верига на модифицираните храни.
И светът към модифицираната храна. И н е единствено това, палмовото масло се употребява при производството на паста за зъби, шампоан и даже биодизел. Както казахме, то е във всичко.
Но, в действителност ли палмовото масло е толкоз на ниска цена, в случай че коства на планетата толкоз доста от биоразнообразието и?
Не наподобява разумно от екологична позиция, заради което някои хора се чудят дали не би трябвало да поправяме това и да пресметнем какво ни коства всичко – от производството на храни до производството на запаси.
Някои от огромните супермаркети във Англия и Исландия който подписаха съглашение в което се неустойчивото палмово масло от личните си артикули и етикети.
Но огромни марки като Johnson & Johnson, Pepsico и Colgate-Palmolive към този момент бяха упрекнати, че не вършат задоволителни инспекции, за произхода на палмовото масло което употребяват, като Greenpeace изрично ги упрекна в нарушавания при започване на тази година.
Това наподобява не е оказало въздействие в Индонезия, където от ден на ден тропически гори се трансформират в палмови масиви.
Спомняте ли си по какъв начин горяха горите в Бразилия, е представете си сякаш „ естествено “ пораждане на горски пожари в тропическите гори на Индонезия.
Това би било извънредно комфортно за тези, които желаят да трансфорат тази земя в производител на палмово масло.
„ Пожарите дават много положително опрощение “, от International Animal Rescue, „ Изведнъж тази околност, на която са желали да създават палмово масло, не е потребна за нищо, тъй че в последна сметка засаждат палмово масло върху нея. “
Тези пожари, някак инцидентни, само че и някак несъмнено преднамерени, предходната година заеха повърхност от тропическите гори, еквивалентни по мярка на английските графства Кент, Съсекс, Хемпшир, Дорсет и половината от Девън.
Това е над половината от южното крайбрежие на Обединеното кралство и всичко това пламва за интервал от три месеца.
„ Ако настоящето заличаване на тропическите гори продължава, нямам безусловно никаква вяра, че орангутаните ще останат в дивата природа “
изясни Найт, наблягайки какъв брой малко време е останало,
„ Вероятно бих споделил 10 години, в случай че не успеем да спрем унищожаването. Мисля, че суматраните ще си отидат преди този момент, в случай че не решат обстановката, в която се намират. “
И загубата на местообитание е центъра на тази опасност.
„ Това, което ме държи безсънен през нощта, е мисълта дали ще има гора в която да пусна оживелите от пожарите орангутани “
споделя със страдание Найт.
Това, което прави ситуацията на орангутана още по-тежко е, че те са постепенно размножаващ се тип, при който лишават години, с цел да отгледат уязвимите си млади и могат да раждат единствено един път на осем години, с интервал на бременност 10 месеца.
В същото време изчезващото им местообитание ги тласка към контакт с други типове и даже хора, принуждавайки ги да се състезават отвън естественото им местообитание.
Да не приказваме за обстоятелството, че при конфликтите с хора, орангутаните биват .
Така че известието на Международния съюз за запазване на природата (IUCN), че орангутанът от Борнео се е включил към своя суматрански братовчед в застрашения лист, не би трябвало да бъде изненада.
След като не е изненада, вярата е най-малко да подейства като „ пробуждане “ и хората да трансформират това.
Факта, че съгласно Червения лист на застрашените типове на IUCN, има понижение с 60% на популацията на орангутани в Борнео сред 1950 и 2010 година и планувано по-нататъшно намаляване на 22% до 2025 година, би трябвало да стане ясно, че времето тече.
Орангутанът в действителност е неповторим, една от четирите огромни маймуни, паралелно с горилите, шимпанзета и бонобо, и единственият от четирите в Азия.
Също по този начин орангутаните, въпреки и да не са най-близкият ни родственик от четирите огромни маймуни, могат да бъдат неповторими в даването на , съответни човеци, демонстрират дарба да имитират ритми и тонове на човешката тирада.
Така че да видиш такова необикновено творение, едно толкоз близо до човечеството в еволюционното дърво, което е покрай изгубване в природата, не е нищо повече от покруса. Т рагедия, за която съзнателно не се приказва.
В свят, в който тропическите гори са нужни повече от всеки път и биологичното многообразие изчезва от гората, в действителност ли ни би трябвало повече палмово масло, единствено с цел да създадем нашите бисквити, шампоани и основи за пица малко по-евтини за произвеждане?
