Ливърпул не можеше да си позволи да не може да си позволи Ван Дайк
Бордът на шефовете на Ливърпул заседаваше и самата цена на евентуалния трансфер предизвикваше навсякъде покачване на вежди и клатене на чела. Бе началото на май 1961 година и Бил Шанкли бе определил един млад шотландски гений – Иън Сейнт Джон, като оня състезател, който ще усъвършенства съдбините на влачещия се в остарялата Втора дивизия клуб.
Цената от 37 500 паунда представляваше клубен връх и всички в залата проявяваха съмнение по отношение на заплащането на сходна сума, до момента в който един от шефовете – Ерик Сойър, не прикани да се развърже кесията. В отговор на противящ се глас в интерес на тезата, че този трансфер просто е прекомерно безценен, Сойър рекъл: „ Не можем да си позволим да не можем да го позволим.”
За голяма наслада на Шанкли договорката бе подписана. Останалото е история.
Да превъртим напред до сегашното, в което Вирджил ван Дайк е в ролята на индивида, който Ливърпул не можеше да си разреши да не може да си разреши. Пристигането на централния бранител преди една година провокира съпоставки с предишното, при все това има и леки отлики.
Този път не шефовете, а мениджърът трябваше да бъде уверен в заплащането на рекордна за защитник сума. Спортният шеф Майкъл Едуардс и президентът Майк Гордън от притежателите на клуба Фенуей Спортс Груп (ФСГ) натискаха за изхарчването на 70 млн. паунда за играча на Саутхамптън, уверени в това, че той може да направи голяма разлика. Макар че Юрген Клоп нямал и капка подозрение в качествата на нидерландеца, въпреки всичко не се чувствал комфортно от мисълта, че който и да е футболист би могъл да коства толкоз пари, и желал да е сигурен, че Ливърпул няма да е под риск да заплаши финансовото си положение. Предстоящата продажба на Филипе Коутиньо в Барселона за 142 млн. паунда помогнала той да бъде уверен, че трансферните действителности се трансформират.
Другата разлика е, че съвсем незабавно след идването на Сейнт Джон на „ Анфийлд” идва и първообразът на колоса в защита – Рон Йейтс. Двамата дружно помогнаха за вдъхновяването на непредвиден напредък.
Пристигането и единствено на Ван Дайк се усеща като изменящо цялата картина, без да забравяме отличното включване на новия вратар Алисон и възходящата групова зрялост на Ливърпул, което докара до изкачването на върха на таблицата на Премиър Лийг. Когато нидерландецът играе, тимът резервира повече „ чисти мрежи”, печели по-голям % от мачовете си и приблизително се позволява по под един гол на мач – 0,8. Ван Дайк печели дуелите си във въздуха, прави шпагати и, както сподели против Уулвърхамптън и Адама Траоре, бележи голове и има брутална скорост.
Статистиките обаче не означават с акуратност спокойствието, което той излъчва, с цел да въодушеви съотборниците си и да разтрепери противниците. Тук би трябвало да се упоменат и организаторските му качества за стабилизирането на една отбрана, позволила 17 гола в първите 32 мача с него в сърцето си. За съпоставяне, в 32-ата преди дебюта му при провалянето на посетители на Суонзи „ червените” получиха 34 попадения. Тази двойно по-голяма цифра приказва премного за Ван Дайк.
В рамките на 18-месечен интервал Ливърпул следеше 34 разнообразни централни бранители, анализирайки мощните и слабите им страни в над 15 мача на всекиго от тях, преди описът да се сведе до четири цели от „ равнище А” и четири от „ равнище Б” (младоци, които имат качествата да се развият до равнище А). Двама от другите от равнище А бяха Емерик Лапорт, тогава от Атлетик Билбао, и Калиду Кулибали от Наполи, а последният бе ветеранът от Байерн (Мюнхен) Жером Боатенг. Ван Дайк обаче оглавяваше листата.
Ливърпул следеше нидерландеца от времето му в Селтик и следващият образец за зрелостта на трансферната тактика на клуба е, че откакто разреши на Саутхамптън да го купи за 13 млн. паунда през 2015 година, не счете растежа на цената му след това за безразсъден. Гледището, че огромните клубове постоянно бъркат, като не вземат дадени играчи доста по-рано в кариерата им, е прекомерно комфортно. Истината е, че от време на време тези играчи просто се нуждаят от „ междинни” стъпки. Трябва да се има поради това, че те могат да се трансформират и че треньорите могат да ги усъвършенстват.
Грешката тук за Ливърпул би могла да бъде тази да огледа на растежа на цената му изолирано, изключително поради историческата действителност, че водещите централни бранители рядко са за обмен. Рафаел Варан да вземем за пример отиде в Реал Мадрид на 18 години и евентуално в никакъв случай към този момент няма да бъде разполагаем на пазара. А Ливърпул не бе самичък на пазара, когато си обезпечи Ван Дайк от втория си опит.
Първоначалният интерес от лятото на 2017 година докара до съпротивата на Саутхамптън и опасността да рапортува кандидата за подписа на играча за нерегламентирано ухажване. В това време Антонио Конте искаше нидерландеца в Челси, както го искаше мощно и Манчестър Сити, въпреки че Джосеп Гуардиола евентуално имаше прекалено много централни бранители и към този момент бяха изхарчени много пари за Джон Стоунс. „ Гражданите” имаха и подозрения по отношение на цената и, откакто изтърваха целта си, заплатиха неустойката за анулиране на контракта на Лапорт с Атлетик от 57 млн. паунда. Бранителят на баските би бил вторият избор на „ червените”, откакто Клоп бе приел, че лятното му мнение „ Ван Дайк или никого!” не може да се простира до трети трансферен прозорец.
От значително значение обаче бе това, че в Ман Сити не получиха окуражителни знаци, че нидерландецът вижда бъдещето си при тях. В решаващия миг той си спомнил по какъв начин като посетител на финала на Шампионска лига 2017 в Кардиф бил непрекъснато заграждан от почитатели на Ливърпул, които го карали да избере техния тим, и видял паралели сред горещата обич в Селтик и тази, която би го очаквала в Мърсисайд. Бил и покорен от упоритостта и фантазиите на Клоп.
Ван Дайк разбра Ливърпул още преди да се причисли към клуба и го схваща и в този момент. Преди мача с Уулвс той заплати коледно празненство на 120 деца в неравностойно състояние. Говори се постоянно по какъв начин историята стоварва голяма тежест върху Ливърпул, въпреки че най-често тя сочи пътя напред.
Майк Гордън – тихият, само че много образован човек на ФСГ в управлението на клуба, вложи повече от всички останали в договорката за Ван Дайк, като стартираме с възобновяване на връзките с президента на „ светците” Ралф Крюгер от първия миг на абсурда. Заедно с Едуардс двамата влязоха в ролята на Сойър сега на кръстопът. И Ливърпул още веднъж лети, откакто бере плодовете на смелостта на трансферния фронт.
Пол Джойс, „ Таймс”
Цената от 37 500 паунда представляваше клубен връх и всички в залата проявяваха съмнение по отношение на заплащането на сходна сума, до момента в който един от шефовете – Ерик Сойър, не прикани да се развърже кесията. В отговор на противящ се глас в интерес на тезата, че този трансфер просто е прекомерно безценен, Сойър рекъл: „ Не можем да си позволим да не можем да го позволим.”
За голяма наслада на Шанкли договорката бе подписана. Останалото е история.
Да превъртим напред до сегашното, в което Вирджил ван Дайк е в ролята на индивида, който Ливърпул не можеше да си разреши да не може да си разреши. Пристигането на централния бранител преди една година провокира съпоставки с предишното, при все това има и леки отлики.
Този път не шефовете, а мениджърът трябваше да бъде уверен в заплащането на рекордна за защитник сума. Спортният шеф Майкъл Едуардс и президентът Майк Гордън от притежателите на клуба Фенуей Спортс Груп (ФСГ) натискаха за изхарчването на 70 млн. паунда за играча на Саутхамптън, уверени в това, че той може да направи голяма разлика. Макар че Юрген Клоп нямал и капка подозрение в качествата на нидерландеца, въпреки всичко не се чувствал комфортно от мисълта, че който и да е футболист би могъл да коства толкоз пари, и желал да е сигурен, че Ливърпул няма да е под риск да заплаши финансовото си положение. Предстоящата продажба на Филипе Коутиньо в Барселона за 142 млн. паунда помогнала той да бъде уверен, че трансферните действителности се трансформират.
Другата разлика е, че съвсем незабавно след идването на Сейнт Джон на „ Анфийлд” идва и първообразът на колоса в защита – Рон Йейтс. Двамата дружно помогнаха за вдъхновяването на непредвиден напредък.
Пристигането и единствено на Ван Дайк се усеща като изменящо цялата картина, без да забравяме отличното включване на новия вратар Алисон и възходящата групова зрялост на Ливърпул, което докара до изкачването на върха на таблицата на Премиър Лийг. Когато нидерландецът играе, тимът резервира повече „ чисти мрежи”, печели по-голям % от мачовете си и приблизително се позволява по под един гол на мач – 0,8. Ван Дайк печели дуелите си във въздуха, прави шпагати и, както сподели против Уулвърхамптън и Адама Траоре, бележи голове и има брутална скорост.
Статистиките обаче не означават с акуратност спокойствието, което той излъчва, с цел да въодушеви съотборниците си и да разтрепери противниците. Тук би трябвало да се упоменат и организаторските му качества за стабилизирането на една отбрана, позволила 17 гола в първите 32 мача с него в сърцето си. За съпоставяне, в 32-ата преди дебюта му при провалянето на посетители на Суонзи „ червените” получиха 34 попадения. Тази двойно по-голяма цифра приказва премного за Ван Дайк.
В рамките на 18-месечен интервал Ливърпул следеше 34 разнообразни централни бранители, анализирайки мощните и слабите им страни в над 15 мача на всекиго от тях, преди описът да се сведе до четири цели от „ равнище А” и четири от „ равнище Б” (младоци, които имат качествата да се развият до равнище А). Двама от другите от равнище А бяха Емерик Лапорт, тогава от Атлетик Билбао, и Калиду Кулибали от Наполи, а последният бе ветеранът от Байерн (Мюнхен) Жером Боатенг. Ван Дайк обаче оглавяваше листата.
Ливърпул следеше нидерландеца от времето му в Селтик и следващият образец за зрелостта на трансферната тактика на клуба е, че откакто разреши на Саутхамптън да го купи за 13 млн. паунда през 2015 година, не счете растежа на цената му след това за безразсъден. Гледището, че огромните клубове постоянно бъркат, като не вземат дадени играчи доста по-рано в кариерата им, е прекомерно комфортно. Истината е, че от време на време тези играчи просто се нуждаят от „ междинни” стъпки. Трябва да се има поради това, че те могат да се трансформират и че треньорите могат да ги усъвършенстват.
Грешката тук за Ливърпул би могла да бъде тази да огледа на растежа на цената му изолирано, изключително поради историческата действителност, че водещите централни бранители рядко са за обмен. Рафаел Варан да вземем за пример отиде в Реал Мадрид на 18 години и евентуално в никакъв случай към този момент няма да бъде разполагаем на пазара. А Ливърпул не бе самичък на пазара, когато си обезпечи Ван Дайк от втория си опит.
Първоначалният интерес от лятото на 2017 година докара до съпротивата на Саутхамптън и опасността да рапортува кандидата за подписа на играча за нерегламентирано ухажване. В това време Антонио Конте искаше нидерландеца в Челси, както го искаше мощно и Манчестър Сити, въпреки че Джосеп Гуардиола евентуално имаше прекалено много централни бранители и към този момент бяха изхарчени много пари за Джон Стоунс. „ Гражданите” имаха и подозрения по отношение на цената и, откакто изтърваха целта си, заплатиха неустойката за анулиране на контракта на Лапорт с Атлетик от 57 млн. паунда. Бранителят на баските би бил вторият избор на „ червените”, откакто Клоп бе приел, че лятното му мнение „ Ван Дайк или никого!” не може да се простира до трети трансферен прозорец.
От значително значение обаче бе това, че в Ман Сити не получиха окуражителни знаци, че нидерландецът вижда бъдещето си при тях. В решаващия миг той си спомнил по какъв начин като посетител на финала на Шампионска лига 2017 в Кардиф бил непрекъснато заграждан от почитатели на Ливърпул, които го карали да избере техния тим, и видял паралели сред горещата обич в Селтик и тази, която би го очаквала в Мърсисайд. Бил и покорен от упоритостта и фантазиите на Клоп.
Ван Дайк разбра Ливърпул още преди да се причисли към клуба и го схваща и в този момент. Преди мача с Уулвс той заплати коледно празненство на 120 деца в неравностойно състояние. Говори се постоянно по какъв начин историята стоварва голяма тежест върху Ливърпул, въпреки че най-често тя сочи пътя напред.
Майк Гордън – тихият, само че много образован човек на ФСГ в управлението на клуба, вложи повече от всички останали в договорката за Ван Дайк, като стартираме с възобновяване на връзките с президента на „ светците” Ралф Крюгер от първия миг на абсурда. Заедно с Едуардс двамата влязоха в ролята на Сойър сега на кръстопът. И Ливърпул още веднъж лети, откакто бере плодовете на смелостта на трансферния фронт.
Пол Джойс, „ Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ