Каракачанов: Борбата с домашното насилие трябва да е прерогатив на държавата и семейството, а не хранилка за либералните НПО
Борбата с домашното принуждение би трябвало да е прерогатив на страната и фамилията, а не хранилка за демократичните Неправителствени организации. Този сбъркан модел единствено ускорява казуса и отваря вратата към нови жертви.
Това се споделя в позиция на почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, изразена в страницата му във Facebook. Според него слагането на Закона за домашното принуждение като приоритет за незабавна законодателна мярка от първите две политически сили в 49-ото Народно заседание - ГЕРБ и ПП-ДБq не търси разрешаване на действителния проблем, а прокарва нови малки врати за увеличение пълномощията на Неправителствени организации бранша.
Дяволът този път даже не е в детайлите, а в самата вътрешност на предлагането на Демократична България. Тя се състои в одобряването на Национален съвет, сякаш под шапката на отрасловите институции, чиято съществена мощ обаче ще бъдат още веднъж прословутите цивилен организации, освен това с право на глас във образуването на политики. Свидетели сме на следващ опит за овластяване на така наречен цивилен бранш, представляван от до болежка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са потвърдили, че са експерти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними закани. Докато действителните проблеми стоят нерешени, дава съответен образец Каракачанов.
Според него самият законопроект показва на пръв взор добра рамка за отбрана, която обезпечава повече и по-бърз достъп до правосъдно произвеждане, усилват се възможни периоди за сигнализиране, обсег на закрилата, включително на уязвими групи, ускорява се предварителната защита и така нататък Това обаче е единствено образно.
Интересен факт е, че трима от вносителите на измененията в Закона за битка с домашното принуждение са се подписали и в поддръжка на задачите на „ София гей прайд ", сред които - 1 - Административна процедура за смяна на гражданския пол; 2 - Промяна на Конституцията и легализиране на еднополовите семейства; 3 - Въвеждане на ЛГБТ идеологията в просветителната система, дава още притеснителни образци почетният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация.
Той акцентира също по този начин, че отбраната от домашно принуждение би трябвало да е приоритет на страната с впрягане на потенциала на всички държавни институции, както и на църквата и за разрешаването му да се ползва цялата суровост на закона. Не е работа обаче на гражданския бранш да поръчва и диктува политиките.
Ролята на гражданския бранш е основна, само че спомагателна, а не менторска, още по-малко - диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и без друго е несъразмерна, споделя още в позицията си Красимир Каракачанов.
Припомняме, че той, като вицепремиер по националната сигурност, спря скандалната Истанбулска спогодба. Там, под заглавието „ Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ", също сякаш се целеше предварителна защита и разрешаване на казуса. Реално обаче основата на документа е построена върху пробутване на термини и политики, целящи узаконяването на еднополовите бракове, изместването на пола като обществено разбиране и действително цялостното пробутване на ЛГБТИ+ тезите. Все тези, които се пазят от НПО-сектора, който е планувано в новия закон да изземе ролята на страната - несъмнено, обилно подсилен от финансови траншове.
Прилагаме и цялостния текст на позицията на почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов:
В брачния контракт на ГЕРБ и ПП-ДБ очевидно заляга и бързане с промени на Закона за отбрана от домашно принуждение. Наред с така наречен правосъдна промяна и други мантри със съмнителна цел и успеваемост, развявани гордо години наред от либералите у нас, идвало ред и на този закон. Преглед на законопроекта, претекстовете към него и предварителната оценка на въздействието демонстрира в действителност положителни хрумвания, които обезпечават повече и по-бърз достъп до правосъдно произвеждане, усилват се възможни периоди за сигнализиране, обсег на закрилата, включително на уязвими групи, ускорява се предварителната защита и така нататък
Дяволът обаче този път даже не е в детайлите, а в самата вътрешност на предлагането на Демократична България. Тя се състои в одобряването на Национален съвет, сякаш под шапката на отрасловите институции, чиято съществена мощ обаче ще бъдат още веднъж прословутите цивилен организации, освен това с право на глас във образуването на политики. Свидетели сме на следващ опит за овластяване на така наречен цивилен бранш, представляван от до болежка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са потвърдили, че са експерти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними закани. Докато действителните проблеми стоят нерешени.
Въпросният цивилен бранш е безспорно отдаден в тематиката и ефикасен в обособени проблеми. Но по-широкият, повсеместен взор демонстрира, че в последните десетилетия напъните у нас, по соросоидна рецепта, са ориентирани основно към овластяване точно на гражданския бранш в такива проблеми, а тези проблеми само се задълбочават. А въпросният цивилен бранш желае... още пълномощия. И с подписите на Надежда Йорданова, Илина Мутафчиева, Кремена Кунева, Елисавета Белобрадова (Летящата Козила), Ивайло Мирчев и Александър Симидчиев НПО-тата ще имат нови преимущества. Явно нищо срещу няма да има и „ евроатлантическата " мощ ГЕРБ.
Интересен факт е, че трима от вносителите на измененията в Закона за битка с домашното принуждение са се подписали и в поддръжка на задачите на „ София гей прайд ", сред които - 1 - Административна процедура за смяна на гражданския пол; 2 - Промяна на Конституцията и легализиране на еднополовите семейства; 3 - Въвеждане на ЛГБТ идеологията в просветителната система.
Че Законът за отбрана от домашно принуждение би трябвало да се преработи е ясно. Случаите на домашно принуждение са стряскащ брой и в последните дни даже следим нови потресаващи проявления на този проблем. Не е ясно обаче за какво не престават опитите прерогативите на българската страна да бъда аутсорсвани (както обичат да споделят нашите либерали) към все същата кохорта соросоидни неправителствени организации.
Ето по тази причина ще да е това бързане. Защото в случай че друго не успее да свърши следващият безплоден парламент, най-малко ще успее да подреди още веднъж Неправителствени организации на хранилка. Не важат проблеми като беднотия, инфлация, даже войната, значимо е всичките самоцелни хрумвания на либералите да са на масата. А ГЕРБ са подготвени на всичко, с цел да са и те отново на масата. Честито, българи!
Това е част от повсеместната в нашия западен свят атака на демократичните кръгове за последователно избутване на фамилията и страната и нахлуването в тяхната територия от страна на неправителствените самозванци. Това важи и за фамилните връзки, и за грижата за децата и наподобява на самобитно соросоидно разграждане на фамилията, и завяната му с нереални полезности на пресметлива космополитна рекламация.
Защитата от домашно принуждение би трябвало да се ползва с грижа за предварителната защита и с цялата суровост и наложителност при проблеми, с цел да се запазят човешките животи, здраве, достолепие, благосъстоятелност. И това би трябвало да е грижа на българските институции, на църквата, на българските създатели и водачи на мнение. Ролята на гражданския бранш е основна, само че спомагателна, а не менторска, още по-малко - диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и без друго е несъразмерна.
При толкоз доста демократични искания, дано нашите соросоиди не се учудват, че пораства и консервативната българска реакция на здравия разсъдък.
Това се споделя в позиция на почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, изразена в страницата му във Facebook. Според него слагането на Закона за домашното принуждение като приоритет за незабавна законодателна мярка от първите две политически сили в 49-ото Народно заседание - ГЕРБ и ПП-ДБq не търси разрешаване на действителния проблем, а прокарва нови малки врати за увеличение пълномощията на Неправителствени организации бранша.
Дяволът този път даже не е в детайлите, а в самата вътрешност на предлагането на Демократична България. Тя се състои в одобряването на Национален съвет, сякаш под шапката на отрасловите институции, чиято съществена мощ обаче ще бъдат още веднъж прословутите цивилен организации, освен това с право на глас във образуването на политики. Свидетели сме на следващ опит за овластяване на така наречен цивилен бранш, представляван от до болежка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са потвърдили, че са експерти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними закани. Докато действителните проблеми стоят нерешени, дава съответен образец Каракачанов.
Според него самият законопроект показва на пръв взор добра рамка за отбрана, която обезпечава повече и по-бърз достъп до правосъдно произвеждане, усилват се възможни периоди за сигнализиране, обсег на закрилата, включително на уязвими групи, ускорява се предварителната защита и така нататък Това обаче е единствено образно.
Интересен факт е, че трима от вносителите на измененията в Закона за битка с домашното принуждение са се подписали и в поддръжка на задачите на „ София гей прайд ", сред които - 1 - Административна процедура за смяна на гражданския пол; 2 - Промяна на Конституцията и легализиране на еднополовите семейства; 3 - Въвеждане на ЛГБТ идеологията в просветителната система, дава още притеснителни образци почетният ръководител на Вътрешна македонска революционна организация.
Той акцентира също по този начин, че отбраната от домашно принуждение би трябвало да е приоритет на страната с впрягане на потенциала на всички държавни институции, както и на църквата и за разрешаването му да се ползва цялата суровост на закона. Не е работа обаче на гражданския бранш да поръчва и диктува политиките.
Ролята на гражданския бранш е основна, само че спомагателна, а не менторска, още по-малко - диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и без друго е несъразмерна, споделя още в позицията си Красимир Каракачанов.
Припомняме, че той, като вицепремиер по националната сигурност, спря скандалната Истанбулска спогодба. Там, под заглавието „ Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ", също сякаш се целеше предварителна защита и разрешаване на казуса. Реално обаче основата на документа е построена върху пробутване на термини и политики, целящи узаконяването на еднополовите бракове, изместването на пола като обществено разбиране и действително цялостното пробутване на ЛГБТИ+ тезите. Все тези, които се пазят от НПО-сектора, който е планувано в новия закон да изземе ролята на страната - несъмнено, обилно подсилен от финансови траншове.
Прилагаме и цялостния текст на позицията на почетния ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов:
В брачния контракт на ГЕРБ и ПП-ДБ очевидно заляга и бързане с промени на Закона за отбрана от домашно принуждение. Наред с така наречен правосъдна промяна и други мантри със съмнителна цел и успеваемост, развявани гордо години наред от либералите у нас, идвало ред и на този закон. Преглед на законопроекта, претекстовете към него и предварителната оценка на въздействието демонстрира в действителност положителни хрумвания, които обезпечават повече и по-бърз достъп до правосъдно произвеждане, усилват се възможни периоди за сигнализиране, обсег на закрилата, включително на уязвими групи, ускорява се предварителната защита и така нататък
Дяволът обаче този път даже не е в детайлите, а в самата вътрешност на предлагането на Демократична България. Тя се състои в одобряването на Национален съвет, сякаш под шапката на отрасловите институции, чиято съществена мощ обаче ще бъдат още веднъж прословутите цивилен организации, освен това с право на глас във образуването на политики. Свидетели сме на следващ опит за овластяване на така наречен цивилен бранш, представляван от до болежка познатите сдружения с нестопанска цел, които в годините са потвърдили, че са експерти в намирането на проблеми там, където те не съществуват. И намирането на пари за надделяване над мними закани. Докато действителните проблеми стоят нерешени.
Въпросният цивилен бранш е безспорно отдаден в тематиката и ефикасен в обособени проблеми. Но по-широкият, повсеместен взор демонстрира, че в последните десетилетия напъните у нас, по соросоидна рецепта, са ориентирани основно към овластяване точно на гражданския бранш в такива проблеми, а тези проблеми само се задълбочават. А въпросният цивилен бранш желае... още пълномощия. И с подписите на Надежда Йорданова, Илина Мутафчиева, Кремена Кунева, Елисавета Белобрадова (Летящата Козила), Ивайло Мирчев и Александър Симидчиев НПО-тата ще имат нови преимущества. Явно нищо срещу няма да има и „ евроатлантическата " мощ ГЕРБ.
Интересен факт е, че трима от вносителите на измененията в Закона за битка с домашното принуждение са се подписали и в поддръжка на задачите на „ София гей прайд ", сред които - 1 - Административна процедура за смяна на гражданския пол; 2 - Промяна на Конституцията и легализиране на еднополовите семейства; 3 - Въвеждане на ЛГБТ идеологията в просветителната система.
Че Законът за отбрана от домашно принуждение би трябвало да се преработи е ясно. Случаите на домашно принуждение са стряскащ брой и в последните дни даже следим нови потресаващи проявления на този проблем. Не е ясно обаче за какво не престават опитите прерогативите на българската страна да бъда аутсорсвани (както обичат да споделят нашите либерали) към все същата кохорта соросоидни неправителствени организации.
Ето по тази причина ще да е това бързане. Защото в случай че друго не успее да свърши следващият безплоден парламент, най-малко ще успее да подреди още веднъж Неправителствени организации на хранилка. Не важат проблеми като беднотия, инфлация, даже войната, значимо е всичките самоцелни хрумвания на либералите да са на масата. А ГЕРБ са подготвени на всичко, с цел да са и те отново на масата. Честито, българи!
Това е част от повсеместната в нашия западен свят атака на демократичните кръгове за последователно избутване на фамилията и страната и нахлуването в тяхната територия от страна на неправителствените самозванци. Това важи и за фамилните връзки, и за грижата за децата и наподобява на самобитно соросоидно разграждане на фамилията, и завяната му с нереални полезности на пресметлива космополитна рекламация.
Защитата от домашно принуждение би трябвало да се ползва с грижа за предварителната защита и с цялата суровост и наложителност при проблеми, с цел да се запазят човешките животи, здраве, достолепие, благосъстоятелност. И това би трябвало да е грижа на българските институции, на църквата, на българските създатели и водачи на мнение. Ролята на гражданския бранш е основна, само че спомагателна, а не менторска, още по-малко - диктаторска. Диктатурата на умнокрасивитета у нас и без друго е несъразмерна.
При толкоз доста демократични искания, дано нашите соросоиди не се учудват, че пораства и консервативната българска реакция на здравия разсъдък.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ